№ 36
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20211200501134 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№1134/2021г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на адв.В.В. и адв.Ц.Р – В.а, в качеството им на
пълномощници на М. В. Д., ЕГН ********** и В. В. Д., ЕГН ********** –
длъжници по изпълнително дело №327/2016г. по описа на ЧСИ Б.В., срещу
Разпореждане на ЧСИ от 18.10.2021г., с което се отказва прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В
жалбата се изразява несъгласие с изводите на ЧСИ за липса на
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят В. В. Д., ЕГН **********, чрез
адв.Г.Г. е подал писмено възражение срещу жалбата, в която се развиват
съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че е налице активно
поведение от страна на взискателя с цел събиране на вземането си. Настоява
се за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна.
В мотивите на ЧСИ Б.В. се сочи, че по изпълнителното дело са извършвани
множество действия – налагани са запори, публична продан, разпределение.
На 21.04.2020г. била постъпила молба от взискателя за извършване на опис на
движими вещи собственост на длъжниците по делото. Предвид подробно
изложените в мотивите съображения, съдебният изпълнител счита, че
1
визираният в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК срок не е изтекъл.
От анализа на материалите по изпълнително дело №327/2016г. по описа на
ЧСИ Б.В. се установява следното:
По молба вх.№09544/27.11.2014г. на взискателя В. В. Д. е образувано
изпълнително дело №972/2014г. по описа на ЧСИ г.Ц. срещу длъжниците В.
В. Д. и М. В. Д., чрез тяхната майка ИВ. П. АНТ., въз основа на изпълнителен
лист №4527/31.10.2014г. по гр.д.№1281/2013г. на Районен съд-Разлог за
отразените в него дължими суми. В молбата за образуване на делото е
посочен способ за принудително изпълнение – налагане на запор, опис и
публична продан на движима вещ МПС – „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с
рег.№Е5681КМ. До длъжниците са изпратени покани с изх.№15922 и 15923
от 28.11.2014г. за доброволно изпълнение, получени на 03.12.2014г., в които
им е съобщено за наложения запор върху посоченото МПС.
На 18.12.2014г. към изпълнително дело №972/2014г. по описа на ЧСИ г.Ц. е
присъединено изпълнително дело №1332/2013г. От материалите по изп.д.
№1332/2013г. на ЧСИ г.Ц. се установява, че е образувано на 28.11.2013г. по
молба на взискателя В. В. Д. срещу длъжниците В. В. Д. и М. В. Д. въз основа
на обезпечителна заповед №5092/15.11.2013г. по ч.гр.д.№1248/2013г. на
Районен съд-Разлог, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез
налагане на запор върху лекия автомобил марка „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4
Матик“ с рег.№Е5681КМ. По това изпълнително дело върху въпросното МПС
е наложен запор и е извършен опис на 28.11.2013г.
По изп.д.№972/2014г. с присъединеното към него изп.д.№1332/2013г. е
извършен опис на запорираното МПС на 12.02.2015г., за което е съставен
Протокол за опис на движима вещ от същата дата.
С Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 18.03.2015г. е
насрочена първа по ред публична продан на МПС, която се е провела в
периода от 24.03.2015г. до 24.04.2015г. С Протокол от 27.04.2015г. проданта е
обявена за нестанала поради липса на постъпили наддавателни предложения.
Взискателят В. В. Д. е подал молба от 13.05.2015г. с искане за насрочване на
втора по ред публична продан. С Протокол за разгласяване на публична
продан на МПС от 15.05.2015г. е насрочена втора по ред публична продан за
периода от 25.05.2015г. до 25.06.2015г., която с Протокол от 26.06.2015г.
също е обявена за нестанала. С молба от 14.07.2015г. взискателят е поискал
определяне на нова продажна цена и насрочване на публична продан на МПС.
2
Определена е нова цена на лекия автомобил.
С Протокол за разгласяване на публична продан на МПС от 17.07.2015г. е
насрочена първа по ред публична продан за периода от 17.08.2015г. до
17.09.2015г., която не се е случила. Взискателят е подал молба на 02.10.2015г.
за насрочване на втора публична продан. Такава е насрочена за периода от
26.10.2015г. до 16.11.2015г., с Протокол за разгласяване на публична продан
на МПС от 06.10.2015г. С Протокол за публична продан на МПС от
27.11.2015г. за купувач на лекия автомобил е обявен Б.С.С за цена от 23 800
лв.
Видно от извлечение по сметка №233 продажната цена за МПС, след
приспадне на задатъка, е внесена от купувача Бисер Стефанов на 02.12.2015г.,
като движимата вещ му е възложена с Постановление за възлагане
№26607/04.12.2015г.
Въз основа на молба от взискателя В. В. Д. от 14.03.2016г., с Протокол от
15.03.2016г. ЧСИ г.Ц. е прекратил изпълнително дело №972/2014г. и
присъединеното към него изпълнително дело №1332/2013г., като е изпратил
същите на ЧСИ Б.В. за продължаване на изпълнителните действия, където е
преобразувано под номер 327/2016г.
С Протокол от 14.04.2016г. на ЧСИ Б.В. е разпоредено част от постъпилата
сума от публичната продан на МПС да се преведе на взискателя за погасяване
на задълженията на двамата длъжници, като сумата е преведена същия ден.
С молба вх.№343/31.01.2017г. взискателят В. В. Д. чрез пълномощника си
адв.Г.Г., е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците
М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително дело №3/2017г. по описа на ДСИ при
Районен съд-гр.Разлог, за което изпълнително действие са внесени и
дължимите такси. Към молбата са приложени съобщение от ДСИ при
Районен съд-Разлог за образуване на изпълнително дело №3/2017г. с
взискатели М. В. Д. и В. В. Д. и длъжник В. В. Д., както и изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано делото.
С последващи молби вх.№2168/29.03.2018г. и №2169/29.03.2018г.
взискателят е посочил нови способи за принудително изпълнение – налагане
на запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително
дело №88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц. и по изпълнително дело №39/2017г.
по описа на ЧСИ Б.В., за извършването на които взискателят е внесъл
дължимите такси. Видно от запорни съобщения изх.№01925/04.04.2018г.,
3
№01927/04.04.2018г., изх.№01924/04.04.2018г. и изх.№01922/04.04.2018г.
ЧСИ Б.В. е наложил запор върху вземанията на длъжниците М. В. Д. и В. В.
Д. по изпълнително дело №39/2017г. по описа на ЧСИ Б.В. и по изпълнително
дело 88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц..
С молба вх.№2673/12.04.2018г. взискателят В. В. Д. чрез пълномощника си
адв.Г.Г., е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците
М. В. Д. и В. В. Д. по изпълнително дело №87/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц..
Внесени са изискуемите такси. Запорът е наложен съгласно запорни
съобщения изх.№02199/16.04.2018г. и изх.№02200/16.04.2018г.
Взискателят чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. е поискал
извършване на опис на движими вещи собственост на длъжниците, находящи
се в имот в с.Б, общ.Р, ул. "Д"№, адресирайки молба до ЧСИ с вх.
№3733/07.04.2020г.
На 12.10.2021г. длъжниците по изпълнителното дело М. В. Д. и В. В. Д.,
чрез своите пълномощници адв.В.В. и адв.Ц.Р-В.а са поискали от ЧСИ Б.В. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да прекрати изпълнително дело
№327/2016г. С Разпореждане от 18.11.2021г. по подадената молба е
постановен отказ, който е предмет на обжалване в настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на съдебна проверка акт на
ЧСИ, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата
за издръжка. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
В Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, IV г.о. е
отговорено на правния въпрос: при какви условия и кога настъпва
перемпцията, доколкото в Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледан този въпрос. Направено е
4
разграничение между институтите на перемпцията и погасителната давност.
Касае се за различни правни институти с различни правни последици –
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността.
В посоченото решение е прието, че двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
/включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между
страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
/успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява
неговото прилагане. Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един
изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е
осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ.
Съгласно разясненията по т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г.
по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, ищецът трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В настоящия случай се установява, че по изп.д.№1332/2013г. по описа на
ЧСИ г.Ц. в деня на образуването му на 28.11.2013г. е наложен запор и е
извършен опис на МПС. След това с молбата от 27.11.2015г. с правно
основание чл.426 от ГПК за образуване на изпълнително дело №972/2014г. по
описа на ЧСИ г.Ц., взискателят е посочил способ за принудително
изпълнение – налагане на запор върху движима вещ на длъжниците - МПС.
Върху същата е наложен запор. На 12.02.2015г. е извършен опис, а в периода
5
от 18.03.2015г. до 27.11.2015г. са насрочени и проведени няколко публични
продани на вещта, като вещта е възложена на купувача с постановление от
04.12.2015г., а продажната цена е заплатена и постъпила на 02.12.2015г.,
съответно е преведена на взискателя на 14.04.2016г. На 31.01.2017г.
взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на
длъжниците по изп.д.№3/2017г. по описа на ДСИ-Разлог. На 29.03.2018г. е
поискано налагането на запори върху вземанията на длъжниците по изп.д.
№88/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц. и по изп.д.№39/2017г. по описа на ЧСИ
Б.В., като запорите са наложени на 04.04.2018г. На 12.04.2018г. взискателят е
посочил друг изпълнителен способ - запор върху вземанията на длъжниците
по изп.д.№87/2018г. по описа на ЧСИ А.Ц., който е наложен на 16.04.2018г.
На 07.04.2020г. е поискано насочване на принудителното изпълнение върху
движими вещи собственост на длъжниците чрез извършване на опис на
същите.
Видно е, че взискателят по изпълнителното дело е проявявал активност,
като е изисквал от ЧСИ да извършва нови действия по изпълнението, което е
ставало редовно и винаги преди да изтече предвиденият в разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок. Взискателят е поддържал
висящността на изпълнителния процес, като е внасял съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи сочените
от него изпълнителни способи, и е инициирал повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.
Поради това съдебният състав приема, че не са се осъществили
предвидените в закона условия за прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото правно основание. Атакуваното разпореждане на
ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство е
законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№16394/26.10.2021г.,
подадена от адв.В.В. и адв.Ц.Р – В.а, в качеството им на пълномощници на М.
В. Д., ЕГН ********** и В. В. Д., ЕГН ********** – длъжници по
изпълнително дело №327/2016г. по описа на ЧСИ Б.В., срещу Разпореждане
6
на ЧСИ от 18.10.2021г., с което се отказва прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7