Решение по дело №823/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 271
Дата: 11 ноември 2020 г.
Съдия: Стефан Илиев
Дело: 20201000600823
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 27106.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Калинка Георгиева

Десислав Любомиров
Секретар:Диана В. Аначкова
Прокурор:Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600823 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 419, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за
възобновяване на ЧНД № 1526/2019г. на Районен съд – Благоевград.

Искането на главният прокурор е със следното основно съдържание:
С определение от 30.09.2019г. , по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК по ЧНД №
1526/2019г. , Районният съд в Благоевград, на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК
е оставил без уважение молбата на осъдения И. А. А. за определяне на едно общо най-
тежко наказание между наложените по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд -
Благоевград и по НОХД №1710/2017г. на Районен съд - Благоевград. Определението е
влязло в сила на 16.10.2019г., като не подлежи на касационна проверка, но е
постановено при съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК – изложени са подробни съображения в полза на посоченото твърдение.
Направено е искане да бъде възобновено ЧНД № 1526/ 2019г. на Районен съд -
Благоевград, да бъде отменено постановеното определение от 30.09.2019г. и да бъде
върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда
на чл. 306, ал.1 НПК.
1

В публичното съдебно заседание пред настоящата инстанция страните излагат
доводи със следното кратко съдържание:
Прокурорът от САП поддържа искането на Главния прокурор и иска да бъде
отменено определяне на наказанието
Защитникът на осъдения адвокат Х. Б. от САК, счита, че възобновяването е в
полза на осъдения и поддържа искането на главния прокурор.
Осъденото лице И. А. подържа становището на защитника си, а в последната си
дума отправя молба за правилно решение.

Софийският апелативен съд намери искането за възобновяване на наказателното
дело за допустимо. Направено е от компетентен орган – главния прокурор на
Република България и е в интерес на осъденото лица, поради което за внасянето на
искането не е предвиден срок в който тази възможност се преклудира. Компетентен да
се произнесе по законосъобразността на атакувания съдебен акт е сезираният
апелативен съд, тъй като делото е разгледано от съд в района на САС.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Районният съд в Благоевград е приел, че престъпленията по тези четири
наказателни производства са в рецидив помежду си. Според съдът, последвалата
замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода по ЧНД № 457/2018г. на
Окръжен съд - Благоевград не променя това обстоятелство, поради което разпоредбата
на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК е неприложима.
Настоящият състав на САС счита, че по този начин неправилно е бил игнориран
фактът, че с влязло в сила на 01.02.2019г. определение по ЧНД № 457/2018г. на ОС-
Благоевград, постановено по реда на чл.452 НПК, остатъка от наложеното по НОХД №
1064/2015г. на Районен съд - Дупница наказание пробация в размер на 5 месеца и 3
дни е бил заменен с 2 месеца и 17 дни лишаване от свобода, което е било изтърпяно
на 12.08.2019г.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2014г. на ОСНК на Върховния касационен
2
съд, определението по чл. 452 НПК, какъвто е съдебният акт по ЧНД № 457/2018г. на
Окръжен съд - Благоевград, няма ретроактивно действие, като замяната на наказанието
пробация с лишаване от свобода поражда правно действие от момента на влизането му
в сила.
При замяната на наказанието пробация с наказанието лишаване от свобода
приложението на чл. 25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК се съобразява с момента на влизане в
сила на съдебният акт, с който е извършена замяната, а не с момента на влизане в сила
на съдебния акт, с който е било наложено по-лекото наказание. Съгласно
задължителната ТР № 79/1983г. на ОСНК на ВС и ТР № 6/2014г. на ОСНК на ВКС,
след замяната лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода и единствено
заместващото наказание подлежи на групиране по чл. 25 и чл. 23 НК.
Ето защо, при решаване на въпроса за определяне на общо най-тежко наказание,
съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да съобрази наказанието, което е било
действащо към момента на постановяване на определението, с което се извършва
групилането на двете наказания. Когато се определя общо наказание в момент, след
влизане в сила на определението по чл.452 НПК, решаващият съд е следвало да отчете
наложеното ново, по-тежко наказание лишаване от свобода.
В конкретният случай, към датата на постановяване на определението
30.09.2019г., по ЧНД № 1526/2019г. на РС – Благоевград, определението по ЧНД №
457/2018г. на ОС -Благоевград от 01.02.2019г. е било влязло в сила. Престъплението по
НОХД № 1710/2017г. на РС - Благоевград е извършено на 29.06.2017г., т.е. преди
влизане в сила на 01.02.2019г. на определението по ЧНД № 457/2018г. на ОС-
Благоевград, с което е извършена замяна на наказанието „пробация” по НОХД № 1064/
2015г. на Районен съд - Дупница с наказанието „лишаване от свобода”.
Нормата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК се намира в общата част на НК, по
своята същност е императивна и следва да бъде прилагана винаги когато са налице
законовите предпоставки за това. Правилното приложение на закона изисква да се
образува една съвкупност от престъпленията по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд -
Благоевград и по НОХД № 1710/2017г. на Районен съд - Благоевград, като на
основание чл. 25, ал.1, във вр. чл. 23, ал.1 НК се определи общо наказание по - тежкото
в размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.2 и 3 НК следва да бъде присъединено към определеното
общо наказание „лишаване от свобода” другите наложени по тези две дела по-леки
наказания лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 /две/ години и глоба в
размер на 500 лева.
3
На основание чл. 25, ал.2 НК от определеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне изтърпяното от осъдения И. А. А.
наказание по присъдите влизащи в съвкупността.
Водим от изложеното се налага извод, че отказът на Районен съд – Благоевград
да обособи престъпленията по ЧНД № 457/2018г. на ОС - Благоевград и по НОХД №
1710/2017г. на РС - Благоевград в съвкупност е допуснато нарушение на закона - не е
приложен законът, който е следвало да бъде приложен - чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1
НК.
Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК и е
основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал.1, т.5 НПК.
С оглед тези съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 , вр.
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Софийският апелативен съд, намира искането на главния
прокурор за възобновяване на наказателното дело за основателно, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 30.09.2019г. , постановено по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК
по ЧНД № 1526/2019г. на Районен съд - Благоевград,с което на основание чл. 25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 НК е оставена без уважение молбата на осъдения И. А. А. / с установено
по делото самоличност/ за определяне на едно общо най-тежко наказание между
наложените по ЧНД № 457/2018г. на Окръжен съд - Благоевград и по НОХД №
1710/2017г. на Районен съд – Благоевград, като връща делото за ново разглеждане на
друг състав на Районен съд – Благоевград.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5