№ 9576
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110144249 по описа за 2024 година
Делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени
обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
ГПК, чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС вр. чл. 50, ал. 1 вр. ал.2, т.1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 48 ЗУЕС и в условията на евентуалност иск с правна квалификация 59
ЗЗД.
Ищецът Ета, на жилищна сграда, находяща се в в гр. София, ж.к. М,,
чрез управителя С,а навежда твърдения, че М, на Р. България е собственик на
апартамент № 28 в етажната , Б, бл.205а, гр. София.
Твърди, че на общите събрания на ЕС са взети решения за събиране на
такси и извършването на ремонтни работи по поддръжка и обновяване на
общите части, които задължения и разходи са в тежест на всеки собственик на
самостоятелен обект, но ответникът отказвал да заплаща дължимите вноски.
Излага доводи, че с решение на Общото събрание на собствениците в
етажната собственост, проведено на 23.10.2019 г. е взето решение да се заделя
от всички съсобственици във Фонд „Ремонт и обновление" обща сума от 150
лв, като ответникът дължи сумата в размер на 335,07лв. (от 341,64лв.)
незаплатени такси към Фонд „Ремонт и обновление" за периода от м. ноември
2019г. до м. февруари 2024г. включително или общо за период от 52 месеца.
Посочва, че месечната такса за фонд „Ремонт и обновление" се изчислява
съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части в сградата,
като за притежавания от ответника имот тя е била в размер на 6,57лв.,
равняваща се на 4,380%.
Сочи, че на 17.06.2020 г. е взето решение на ОС за ремонт на покрива,
като всеки апартамент дължал сумата в размер на 233 лв. на апартамент, а въз
основа на решение по т.12 от протокола от проведено ОС на ЕС от 03.06.2021г.
1
се дължали допълнителни 75 лв. на апартамент, с оглед на което ответникът
дължал сумата в размер на 308 лв. за ремонт на покрива.
Излага твърдения, че въз основа на т.3 от протокол от ОС на ЕС от
15.06.2022г. е дължима сума за ремонт на козирка и прозорец на първия етаж в
размер на 156лв., представляваща припадаща се за ап.28 част от общо
събраните суми от 2800лв. за ремонт на козирка (съгласно договор за
изработка от 29.11.2022г.) и сумата от 788 за ремонт на прозорец (съгласно
поръчка от „В,06“ ЕООД).
Твърди, че съгласно решение по т.3 от протокол на проведено Общото
събрание на собствениците в етажната собственост от 01.03.2023г. е дължима
сума за закупуване и монтаж на нова врата в размер на 200лв., припадаща се
за ап.28 от общо събраната сума от 4600лв., като същата е била закупена и
монтирана есента на 2023г, като общата стойност /нейната цена и разхода по
монтажа/ е била в размер на 5450лв.
Посочва, че съгласно решения по т.2 и т.З от протокол на проведено
Общото събрание на собствениците в етажната собственост от 26.10.2023г. е
дължима сума за отремонтиране на пространство около и след входната врата
(обновяване на входното пространство - включващо обръщане на входната
врата и измазване, на пространството от нея до асансьорната врата на ет. 1 -
шкурене на стените, тяхното шпакловане и боядисване), възстановяване на
стъпало и смяна на капандура, общо в размер на 230лв., припадаща се за ап.28
от общо събраната сума от 5000 лв. за трите дейности.
С оглед гореизложеното моли за признаването за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1229,07лв., от която:
сума в размер на 335,07лв. (от 341,64лв.) за незаплатени такси към Фонд
„Ремонт и обновление" за период от 52 месеца - от м. ноември 2019г. до
м. февруари 2024г. включително (по 6,57лв. на месец) ;
сума в размер на 308лв. за ремонт на покрива;
сума в размер на 156лв. за ремонт на козирка над входната врата и
прозорец на първия стаж;
сума в размер на 200лв. за закупуване и монтаж на нова входна врата;
сума в размер на 230лв. за отремонтиране на пространство около и след
входната врата (обновяване на входното пространство - включва входната
врата, нейното обръщане, измване на пространството от нея до
асансъорната врата на ет. 1, шкурене на стените, тяхното шпакловане и
боядисване), възстановяване на стъпало и смяна на капандура.
За посочените суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
21029/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
В условията на евентуалност ищецът предявява иск по чл. 61,ал.2 от ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер на 1229,07 лв., която е заплатена от
останалите етажни собственици вместо ответника, за да може да се извърши
ремонтът.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
М, с БУ, 1, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Оспорва да съществува отделна етажна ,д Б, поради което оспорва активната
2
легитимация на ищеца.
Оспорва представителната власт на управителката на ЕС Сн,а, доколко
счита, че липсва валидно решение, с което същата е избрана, а ако такова
решение е взето, че правомощията й са изтекли през 2021 г. Оспорва да са
взимани твърдените в исковата молба решение на общото на ЕС. Оспорва
сключени договори от „Вашия вход" ЕООД, тъй като липсвала представителна
власт лицето да сключа тези договори. Оспорва твърдените плащания за
ремонтни дейности.
Оспорва съществуването на валидно решение на ОС на собствениците в ЕС
с твърдяна от ищеца дата от 23.10.2019 г., с което да е определена вноска за
фонд „Ремонт и обновление".
Оспорва да притежава 4,380% ид.ч. от общите части.
Прави възражение за погасяване по давност на част от претендираните
вземания. Оспорват се всички суми за извършени ремонти, доколкото твърди,
че те не са извършени от ЕС.
Твърди, че по силата на Договор № 69/14.12.2022 г. за отдаване под наем на
държавен жилищен имот, МС като наемодател е отдал на Т,в като наемател за
ползване апартамента си в ищцовата ета,, като съгласно условията на този
договор (чл. 9 и 10 на стр. 2 от него) задължение на наемателя е да плаща
консумативните разходи за жилището, както и тези за поддържане и ремонти.
Моли за отхвърлянето на предявените искове. Прави възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна се установи следното:
В периода от м. ноември 2019 до м. февруари 2024 ОС в Ета, на вх. Б,
блок ,, гр. София е приемало решения за събиране на такси свързани с
извършване на ремонтни дейности по поддръжка и обновяване на общите
части и по-конкретно:
На 23.10.2019 е проведено ОС, за което е съставен протокол (л. 86) и по
т.5 от него е взето решение за определяне на размера на месечните вноски за
управление и поддържане на общите части да бъдат в размер на 150 лв. общо,
като за всеки собственик на самостоятелен обект в сграда тази сума се
разпределяла спрямо притежаваните идеални части от общите части в сграда.
Ответникът не е направил такива вноски нито веднъж в рамките на периода м.
ноември 2019 до м. февруари 2024, т.е. общо 52 месеца описания период.
ОС е взимало решения за събиране на суми за поддръжка и ремонт на
сградата, които са извън Фонд „Ремонт и обновление“ и са били необходими за
извършване за текущи ремонтни дейности. Тези текущи разходите се
разпределяли поравно между всички етажни собственици.
Поради необходим ремонт на покрива, поради течове, е взето решение
от ОС на 17.06.2023 г. (л.98) да се събере сумата от 5300 лв., която е била
приблизително нужна за ремонта, като тази сума се разпределяла между
3
собствениците на самостоятелни обекти в сграда, съобразно притежаваните
идеални части от общите части в сградата. Допълнително на 03.06.2021 г. е
приета офертата на „Л, за извършване на поправката, като е било необходимо
да се довнесат още парични суми, за да се достигне до 7350лв, видно от
договора за изработка, приложен към исковата молба (л.105). В т.1 от
протокола (л.102) от проведеното на 03.06. 2021г. ОС е определено всеки
собственик на самостоятелен обект в сграда да довнесе по 75 лв.
Възникнала е необходимост от ремонт на козирка, за който били
необходими 2800 лв., съгласно договора за изработка от 29.11. 2022 г. (л.112) и
ремонт на прозорец на първия етаж, за който били необходими 788 лв., видно
от договора за изработка с „В,06“ ЕООД (л.111). Това е прието в т.3 на
протокола от проведено ОС на ЕС на 15.06.2022 г. Възникнала е и
необходимост от събиране на 4600 лв. за закупуване и монтаж на нова врата.
На 26.10.2023г. е проведено ОС на ЕС, на което е взето решение за
ремонт на пространството около и след входната врата, за което били
необходими общо 5000лв, от които 3500 лв. за възстановяване на стъпало и
ремонт на пространството около врата и 1500 лв. за подмяна на капандура.
Сумите се разпределяли съобразно притежаваните идеални части от общите
части в сграда.
Ответникът – М, не оспорва да е собственик на апартамент №28 в Ета,
на вх. Б, блок ,, гр. София и като такъв е длъжен да заплаща разходите за
поддръжка и ремонт на общите части в сградата.
В открито съдебно заседание като свидетел е призован управителят
Сн,а, която описва, че сумите са разделяни поравно между всички
собственици на самостоятелни обекти в сграда, тъй като квадратурата на
всички 23 апартамента била сходна, поради което на всеки самостоятелен
обект в сграда били определени като припадащи се 4.380 % идеални части от
общите части.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 6, ал.1, т.9 ЗУЕС вр. чл. 50,
ал. 1 вр. ал.2, т.1 ЗУЕС:
По отношение на допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 6,
ал.1, т.9, вр. с чл. 50, ал.1 вр.с 50, ал.2, т.1 ЗУЕС за установяване на
парично вземане, изразяващо се в плащане на ежемесечни вноски към Фонд
„Ремонт и обновление“ е допустим, като е налице правен интерес от
предявяването му, което се доказва и от приложеното ч.гр.д. №21029/2024 г.
по описа на СРС, 78 състав, по което има издадена срещу
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило предявяването на
настоящия иск по чл.422 от ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
Управителят Сн,а е упълномощена да представлява Ета, на вх. Б, блок ,,
гр. София, което се удостоверява с приложения към уточнението на исковата
молба договор за подпомагане на управлението и поддръжката в ета,, сключен
4
на 03.02.2021г. (л.126).
По основателността:
По иска с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 50, ал. 1 вр. с чл. 50, ал.
2, т.1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване: 1) че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сграда; 2)
че са взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, че решенията
са получени от ответника; 3) размера на дължимите от ответника месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части в сградата, респ.
процентът от идеалните части в общите части на етажната собственост, който
притежава ответникът.
1.По делото се установи, с писмо отправено до Столична община район
„Младост“ (л.67) и справка в регистъра на Ета,, че ,, гр. София е
самостоятелна ета,, както и, че ответникът е собственик на апартамент № 28,
намиращ се в Ета, на вх. Б, блок ,, гр. София, съгласно представения по делото
Акт за държавна собственост (л.184). Поради което съдът приема за доказано,
че ответникът М, е собственик на самостоятелен обект в сграда № 28,
находящ се в гр. София, ,.
2. относно валидността на решенията, взето от ОС на ЕС съдът счита
следното:
Решения на ОС на ЕС се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни
права и задължения, както при сделките. По правната си същност те са особен
вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени
към постигане на обща цел.
Законът урежда специална процедура за вземането на тези решения, а
законосъобразността им се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от
тези в ЗЗД. Решенията на ОС, които са приети при опорочена процедура
/процесуална незаконосъобразност/ или противоречат на императивни
разпоредби на ЗУЕС, за незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни.
Редът за атакуването на решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС – чрез
провеждане на специално исково производство пред районния съд при
спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като неупражняването на
правото да се предяви иска в срок, води до погасяване на правото на иск,
включително и на правото да се оспорва чрез възражения
незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС решения, по висящо дело за
изпълнението им, каквото е настоящото.
Когато решенията на са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в
сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като
инцидентен контрол на тези решения в рамките на водени процеси срещу
етажните собственици за изпълнение на произтичащите от решенията на ОС
техни задължения, е недопустим – така Решение № 2549 от 25.04.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 3101/2023 г. според практиката на ВКС - Решение № 39 от
5
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК и решение № 659 от
20.11.2009 г., по гр. д. № 4357/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО.
По делото не са представени доказателства за наличие на висящи
производства за отмяна на решенията на ОС, инициирани от ответника или
други етажни собственици, поради което тези решения са влезли в сила и
етажните собственици дължат изпълнение по тях. Поради това, направените
от ответника с отговора на исковата молба възражения за незаконосъобразно
провеждане на общите събрания, на които са взети решенията, както и всички
възражения за материална незаконосъобразност на тези решения на ОС са
преклудирани и не могат да се въвеждат в настоящото производство по
предявен от ЕС иск за изпълнение на решенията на ОС. Те биха били предмет
на обсъждане при предявен иск по реда на чл. 40 ЗУЕС, но не и предмет на
инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират
имуществените последици от взетите решения на ОС на ЕС.
След като решенията на ОС на ЕС, на които се позовава ищецът, не са
отменени по предвидения от закона ред, съдът приема, че същите са валидни и
подлежат на изпълнение, поради което възражението на ищеца за
незаконосъобразност на взетите решения е неоснователно.
3. Ответникът е уведомен за взетите решения на ОС чрез подадено писмено
искане до него от 23.11. 2023г. за заплащане на процесната сума, към което са
приложени и всички протоколи от проведените ОС на ЕС (л.178).
Освен това в открито съдебно заседание на 24.02.2025г. е разпитан
свидетелят Ка,а, която е управител на дружеството „Вашият вход“, с което ЕС
има сключен договор за подпомагане на дейността. Въз основа на тях се
установи, че многократно тя и останалите собственици от ЕС, са се опитвали
да приканят ответника да заплати процесната сума чрез имейли, телефонни
обаждания, включително и лично са били предавани комплекти от документи
до деловодството на ответника няколко пъти, включително.
Съдът кредитира свидетелските показания като последователни, логични и
вътрешно непротиворечиви, като настоящият съдебен състав не намира
пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение,
още повече, че същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. Поради това, съдът счита за установено и доказано, че
ответникът е уведомен за взетите решения на ОС на ЕС на вх. Б, „ж.к.
Младост 2“, бл. 205а, с които решения са установени задълженията за
плащане на процесните суми.
4. По делото има противоречие относно размера на притежаваните идеални
части от общите части на сградата. Вноските към фонд "Ремонт и обновяване"
се дължат единствено от собствениците на самостоятелни обекти в сградата,
като размерът им се определя с решение на Общото събрание, съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата
за страната /минималният размер е предвиден за всеки отделен собственик,
независимо от неговия дял в съсобствеността върху общите части на сградата/
– чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС. Ищецът поддържа, че размерът на вноските е
6
разпределен поравно измежду всички собственици на самостоятелни обекти в
сграда.
В чл. 17, ал.4 от ЗУЕС обаче е предвидено, че когато в документите за
собственост на самостоятелните обекти в сгради в режим на ета, не са
посочени съответните идеални части от общите части на сградата, за целите на
този закон идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като
съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите
помещения, придадени към обекта, разделен на сбора от площта на всички
самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така
полученото число се преобразува в проценти.
По аргумент на противното, щом в акта за държавна собственост е изрично
уредено процентното съотношение на идеалните части към общите части в
размер 1,428 % за апартамент № 28, то би следвало вноските във Фонд
„Ремонт и обновление“ да са съразмерни на това.
Св. Ка,а уточнява, че понеже квадратурата на всички апартаменти е
еднаква, ОС е решило да разпредели размера на вноските поравно. Това не
съответства на предвиденото в закона, нито на предвиденото в приложените
протоколи от решенията на ОС, където е видно написано, че изчисляването на
дължимите вноски е „съразмерно на притежаваните идеални части от общите
части на сградата“.
Следователно съдът счита, че притежаваните от ответника,
собственик на самостоятелен обект в сграда с № 28, идеални части от
общите части на сградата са в размер на 1,428 %, както е посочено в акта
за държавна собственост (л.184).
С оглед на горепосоченото по първият иск съдът приема за установено, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда на ЕС, находящ се в
гр. София, ж.,, съгласно приложения акт за държавна собственост. Поради
което за него, като собственик, възниква задължение съгласно чл. 50, ал.1 вр.
чл. 50, ал.2, т.1 за заплащане на ежемесечни вноски във Фонд „Ремонт и
обновление“. Тези вноски са определени в т.5 от протокола от решение на ОС,
проведено на 23.10.2019г. Ответникът е уведомен за взетите решения чрез
писмено искане, направено на 27.11.2023 г.
Следователно съдът уважава възражението на ответника, че размерът на
идеалните части от общите части не е определен правилно. Съдът приема, че
ответникът М, е запознат с взетите решения на ОС на ЕС и дължи заплащане
на претендираните суми съгласно чл. 50, ал.1, но в редуциран размер,
съобразен с притежаваните идеални части от общите части, предвидени в акта
за държавна собственост – 1,428 %, вместо определените от ОС 4,380 %.
При дължима сума за целия обект на 150 лв. на месец, съобразно
притежаваните 1,428 % ид.ч. ответника дължи 2,14 лв. на месец.
Възражението за погасяване на суми по давност е основателно.
Приложима е кратката тригодишна погасителна давност. ТР № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на по чл. 38 ЗУЕС са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на етажните собственици са
7
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - вземания, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.04.2024 г., на основание
чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 05.04.2021 г.
С оглед претендирания период - дължимата сума се равнява в размер на
72,76 лв., която сума обхваща вноските за месец април 2021г. до вноската за
месец февруари 2024 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 48 ЗУЕС
По допустимостта:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 6,
ал.1, т.9, вр. с чл. 48, ал.3 от ЗУЕС за установяване на парично вземане,
изразяващо се в задължения за плащане на парични суми, които са използвани
за ремонт и поддръжка на ЕС, е допустим, като е налице правен интерес от
предявяването му, което се доказва и от приложеното ч.гр.д. №21029/2024 г.
по описа на СРС, 78 състав, по което има издадена срещу
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило предявяването на
настоящия иск по чл.422 от ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК.
По основателността:
По иска с правно основание квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 48 ЗУЕС
в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване:
1) че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сграда; 2) че на
етажната собственост на сградата се дължат суми за разходи за извършените
ремонти посочени в исковата молба, определени на основание валидно взети
решение на Общото събрание на етажната собственост; №) размера на
дължимите суми от ответника съобразно идеалните му части.
1.По делото се установи, с писмо отправено до Столична община район
„Младост“ (л.67) и справка в регистъра на Ета,, че ,, гр. София е
самостоятелна ета,, както и, че ответникът е собственик на апартамент № 28,
намиращ се в Ета, на вх. Б, блок ,, гр. София, съгласно представения по делото
Акт за държавна собственост (л.184). Поради което съдът приема за доказано,
че ответникът М, е собственик на самостоятелен обект в сграда № 28,
находящ се в гр. София, ,.
2. Съгласно приложените договори и извлечението от плащанията по
Easypay се установи следното:
1. по сключеният между Ета, и „Л,, договор за изработка на 08.06.2021г.
(л.105), с който се извършва ремонт на покрива, приет с приемо-предавателен
8
протокол (л.105), ЕС е платила 7 350 лв. Следователно съобразно идеалните
части от общите части, които ответникът притежава, равняващи се 1,428 %,
съгласно акта за собственост (л.184), ответникът е длъжен да плати 104,96 лв.
2. По сключения между Ета, и „В,о6“ ЕООД, договор за изработка на
25.08.2021 г. , с който се извършва ремонт на прозорец на първия етаж, ЕС е
платила 788 лв. Следователно съобразно идеалните части от общите части,
които ответникът притежава, равняващи се 1,428 %, съгласно акта за
собственост (л.184), ответникът е длъжен да плати 11,25 лв.
3. по сключения между Ета, и И,в договор за изработка (л.112) на
29.11.2022г., по силата на който е извършено изграждане на козирка над
входната врата, прието с приемо-предавателен протокол (л.113) ЕС е платила
2 800лв. Следователно съобразно идеалните части от общите части, които
ответникът притежава, равняващи се 1,428 %, съгласно акта за собственост
(л.184), ответникът е длъжен да плати 39.98 лв.
4. По сключеният договор за изработка на 13.12.2023г. между Ета, и „С,“
ЕООД (л.124), по силата на който е извършен ремонт на капандурата, приет с
приемо-предавателен протокол (л.125) се установява, че ЕС е заплатила 3480
лв. на изпълнителя 49,69 лв.
Общият размер на задължението на ответника да заплати извършените
ремонтни дейности в периода 2021 до 2024г. е 205,88 лв.
Извършването на горепосочените ремонтни дейности се установи и от
разпита на св. Ка,а, които са изключително подробни и последователни в тези
им части, но други ремонтни дейности извън изброените не се доказаха
главно, пълно и убедително. Съдът приема, че не са извършени: за закупуване
и монтаж на нова входна врата; отремонтиране на пространство около и след
входната врата (обновяване на входното пространство - включва входната
врата, нейното обръщане, пространството от нея до асансъорната врата на ет.
1, шкурене на стените, тяхното шпакловане и боядисване), възстановяване на
стъпало - ищеца не доказа, че е направил разходи за горните дейности.
В допълнение, във връзка с двата иска съдът отбелязва, че обстоятелството,
че за процесния имот е бил сключен договор за наем не води до отпадане на
задължението за плащане поддръжка и обновяване на общите части, както и
извършването на вноски във Фонд „Ремонт и обновление“ обаче остават в
тежест на собственика на имота, съгласно чл. 6, ал.1, т.9 от ЗУЕС. Видно от
договора за наем наемателя Тодор Илиев Илиев се задължава да заплаща
единствено режийните разходи, което той е правил редовно, видно от
приложените справки на плащания към Изипей, приложени към исковата
молба (л. 134 до 161).
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД
В случая не са възникнали предпоставки за разглеждане по същество на
иск.
Както се приема в Определение № 689 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. №
1512/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ма,а при частично уважен главен
иск съдът не се произнася по евентуалния иск, тъй като не се е сбъднало
9
поставеното от самия ищец процесуално условие, от което зависи
разглеждането му – отхвърлянето на главната претенция (в този смисъл т. 15
от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на
ВКС, решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.
о., решение № 108/18.05.2022 г. по гр. д. № 862/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. № 230/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., др.).
По разноските:
Ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Ищецът е сторил разноски от 25 лв. платена държавна в исковото и
25,00 лв. в заповедното производство.
По направеното възражение от ответника за прекомерност на
адвокатското възграждение 900 лв., съдът го счита за основателно и следва да
го намали до 450 лв., който размер съответства на фактическата и правна
сложност на делото и осъщественатите от процесуалния представител
действия, а в заповедното производство – 150 лв. от претендираните 500лв.
Съдът определя юрк.възнаграждение на проц.представител на ответника
в размер на 100 лв. Ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, чл. 6, ал.1,
т.9 ЗУЕС вр. чл. 50, ал. 1 вр. ал.2, т.1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК, вр. чл. 48 ЗУЕС, че
М, с БУЛСТАТ , с адрес: гр. София, р-н О,е, бул. , № 1 ДЪЛЖИ на Етажна , Б
бл. ,, гр. София плащане на:
1/ сумата от 72,76 лв., представляваща дължими ежемесечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновление“ за периода от април 2021г. до февруари 2024 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 72,76 лв. до претендирания размер от
335,07 лв., както и за периода месец ноември 2019 г. до март 2021 г.
включително.
2/ разходи за ремонтни дейности в общ размер на 205,88 лв. (за ремонт
на покрива; за ремонт на козирка над входната врата и за прозорец на първия
стаж; смяна на капандура) като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 205,88 лв.
до 894 лв.
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 21029/2024 г. по описа на СРС, като
ОСЪЖДА М, с БУ, 1 на основание чл. 78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на
Е,а, , 2“, гр. София сумата от 107,69 лв. сторени в исковото производство и
39,67 лв. сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е,а, , 2“, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на М, с БУ, 1, разноски
77,33 лв. сторени в исковото производство.
10
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11