№ 315
гр.
Русе, 5.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публично
заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при
секретаря Галина Иванова като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.
дело № 191 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени обективно и
субективно съединени искове от Н.П.Д. и В.Д.Г. за осъждане на „Д. З.“ АД ЕИК ***
за сумата от 160 000 лева за всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на съпруга на първата и баща на втората Д.А. Д., настъпила в
резултат на ПТП от 12.09.2015 г. и виновно
причинена от Ц.А.К. като водач на л. а. "Ситроен Ксара"
с peг. № ***, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в „Д. З.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането – 12.09.2015г. до окончателното изплащане.
В
исковата молба се излага, че ищците са законни наследници на Д.А. Д. с ЕГН **********,
починал на 22.10.2015 г. в резултат на претърпяно ПТП на дата 12.09.2015 г.,
предизвикано от водача Ц.А.К., ЕГН ********** на л. а. "Ситроен Ксара" с peг. № Р ***. Произшествието
се случило по *** , пред бл. „Р“, където живеел. Твърди се, че автомобилът е
бил застрахован със застраховка "Гражданска отговорност" при „Д. З.“
АД ЕИК *** по силата на сключена застрахователна полица № 15115000644784,
действаща към момента на произшествието. Сочи се, че срещу Ц.А.К. се е провело
наказателно производство, по което с влязла в сила на 12.07.2017 г. присъда по
НОХД № 284/2017 г. по описа на ОС Русе подсъдимият бил признат за виновен за
това, че е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д.А. Д. и след деянието избягал от местопроизшествието. Излага
се, че поради тези обстоятелства за тях е налице правен интерес да упражнят
правото си да предявят пряк иск срещу застрахователя по гражданската
отговорност на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Твърдят се, че внезапната смърт на техния
съпруг и баща е била шок за тях, между ищците и него съществувала взаимна
привързаност и обич, връзката между тях била емоционално силна и здрава,
съществували искрени отношения на разбирателство, което обуславяло безкрайната им
душевна мъка и страдание. Молят съда да осъди ответника да заплати обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, законна лихва за забава в плащането на
главницата от датата на увреждането, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение на процесуалния им представител адв.
Св. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока за отговор на исковата
молба, ответното дружество „Д. З.“ АД оспорва исковете по размер. Намира ги за
завишени. Твърди, че лимитите на отговорност на застрахователя по конкретната
застраховка „Гражданска отговорност“ не са и не могат да бъдат обективен
критерий за установяване на икономическата обстановка в страната, респ. при
определяне на справедливостта на обезщетенията за неимуществени вреди. Въвежда
възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя
на ищците в резултат на неправилно, несъобразено с установените законови
правила по ЗДвП, пресичане на пътното платно. Счита, че в случая отговорността
следва да се разпредели между двамата участници в произшествието – пострадалият
и застрахованият в съотношение 1/3 към 2/3 в тежест на водача на МПС.
Третото лице - помагач на ответника
Ц.А.К. не депозира писмено становище. В о. с. з. на 7.06.2018 г. намира размера на исковите
претенции за завишен и неотговарящ на действително претърпените вреди.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Не се
спори между страните, а това се установява и от данните по приложеното по
настоящото дело НОХД № 284/2017 г. по описа на ОС Русе, че на 12.09.2015 г. по
ул. „П.“ в гр. Русе , пред бл. „Р.“ при управление на МПС лек автомобил марка „Ситроен
Косара“ с ДК № ****, лицето Ц.А.К., ЕГН ********** нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал.2, изр. 2 и чл. 116 ЗДвП, при което по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А. Д. и след деянието избягал от
местопроизшествието. Образуваното наказателно производство по повод процесното ПТП приключило с влязла в сила на 12.07.2017 г.
присъда № 22, с която К. е признат за виновен в извършването на описаното
деяние, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
години, отложено с изпитателен срок от пет години, както е и лишен от право да
управлява МПС за срок от пет години.
От
представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Русе, се
установява, че ищците Н.П.Д. и В.Д.Г., са съответно съпруга и дъщеря на
пострадалия в произшествието Д.А. Димитров.
Между страните няма спор, че между
застрахователя „Д. З.“ АД и собственикът на лекия автомобил, с който е
причинено увреждането - „Ситроен Косара“ с ДК № ***, е била налице валидно
сключена и действаща към датата на ПТП застраховка "Гражданска
отговорност" по полица № № 15115000644784, със срок на действие до
29.02.2016 г. , като водачът Ц.А.К. е застраховано лице по смисъла на чл. 357, ал. 2 КЗ (отм.), с оглед на което с доклада си по делото съдът е приел тези
факти за безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване.
В подкрепа на твърденията си за претърпените
от тях неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни доказателства.
Св. П.С.М. изнася данни, че познава
семейството на Н. и Д. отпреди около 60 години като често си гостували. Свидетелства,
че същите били много задружни, всичко правели заедно. Споделяли общи хобита и
интереси. Били запалени алпинисти и туристи, заедно посещавали всички театрални
постановки в града. Д. въпреки дефекта по рождение на едното око успявал всичко
сам да върши по дома си. Имал силна връзка с дъщеря си В., която била
по-привързана към него отколкото към майка си. Подкрепил я когато изгубила
съпруга си при трудова злополука, подал ръка на децата й, които живеели в дома
на баба си и дядо си докато следвали в Университета в гр. Русе. Свидетелства
още, че непосредствено преди злополуката Д. бил в добро здравословно състояние,
жизнен и енергичен. След смъртта му ищцата Н. се затворила в себе си, не искала
да излиза никъде. Имало дни, в които й споделяла, че даже не се е хранила,
защото нямала желание.
Св. К.П.С.
– С., изнася данни, че познава и поддържа приятелски отношения с ищцата В. от
около 40 години, от където познава и родителите й. Дава показания, че връзката
между дъщеря и баща била много силна. От него В. наследила любовта към книгите
и природата. Той бил човекът, който я подкрепил след внезапната смърт на
съпруга й, опитвайки се да бъде опора за нея и децата й, за да усещат по-малко
липсата на мъж в семейството. И до ден днешен В. не била създала връзка с друг
мъж. Вложила всички усилия в отглеждане на децата си, за което имала
изключителната помощ от страна на родителите си. Въпреки, че живеела и работела
в друг град, редовно посещавала родителите си. Всички семейни празници
посрещали заедно. Внезапната смърт на баща й й се
отразила изключително зле въпреки, че била силен характер. Трябвало й доста
време, за да преодолее шока от случилото се, особено след като първо съпругът
й, а после и баща й си отишли внезапно. И до ден днешен страдала и се
разплаквала, когато станело дума за него.
Св. Д.В.Г.
– внук на първата и син на втората ищца дава показания, че дядо му бил много
активен човек, не можел да стои на едно място, бил и много грижовен към цялото
семейство. Подкрепял ги както морално, така и финансово. Взаимоотношенията
между майка му и нейните родители били много близки въпреки, че живеели в друг
град –Плевен. От дядо му, майка му наследила любовта към книгите и природата.
Преди катастрофата дядо му бил изключително активен въпреки възрастта си – 80
години, не спирал да се движи, да чете и да майстори разни неща с дърво. Бил на
крака и никой не е очаквал нещо такова да се случи. Загубата му била тежък удар
за баба му. Станала друг човек, приела всичко мъчително. Паднала духом, станала
разсеяна, много забравяла. Нямала нищо общо с човекът, който била преди това.
Свидетелства още, че същата му споделяла, че иска да умре, защото няма желание
за нищо. Наложило се да продаде вилата с мястото край града - от една страна,
защото й било трудно да я поддържа сама, а от друга, защото ходенето там било
свързано с неприятни преживявания – спомени за моментите, които прекарвала там
с дядо му. Майка му също приела много тежко загубата на баща си, още повече, че
такъв внезапен удар й се случил за втори път в живота – първо загубила съпруга
си, а после и баща си.
Съдът намира, че тези показания следва да се
кредитират напълно, като безпротиворечиви и логически
свързани. Данните, изнесени от Д.В.Г., съдът анализира от аспекта на възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че
е внук и син на ищците. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие
с останалия доказателствен материал и се подкрепят от
него.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Ищците, в качеството на съпруга и низходящ на
пострадалия, са материалноправно легитимирани да търсят
обезвреда на неимуществените вреди, изразяващи се
претърпени душевни болки и страдания от смъртта на техния съпруг и родител в
резултат на ПТП. Изводът се налага с оглед постановките на ППВС 4/1961 г.,
допълнено с ППВС 5/1969 г. и потвърдено с ППВС 2/1984 г.
Съгласно разпределената доказателствена
тежест, ищците установяват наличието на всички елементи от фактическия състав
на чл.
226, ал.1 от КЗ
(отм.), приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи
отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за тях в резултат на деликта
неимуществени вреди.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на
присъдено нещо относно изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК
обстоятелства, при което е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от конкретното деяние, но само относно това дали то е извършено или
отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. При наличието на влязлата в сила присъда № 22 от 26.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 284 по описа на РОС за 2017 г. вината на прекия
причинител и причинно-следствената връзка между противоправното
му деяние, съставляващо престъпление, за което е осъден, и вредата, изразяваща
се настъпилата вследствие процесното ПТП смърт на съпруга
на първата и баща на втората ищца, са въпроси, които не подлежат на пререшаване
в настоящото производство.
Отговорността на ответното дружество в случая
също е безспорна с оглед наличието на валидно сключена между него и собственика
на лекия автомобил задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.
Предвид
обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ
(отм.), застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Установи се по делото силната емоционална
връзка между починалия и неговите наследници – ищците по делото. Тази връзка по
отношение на ищцата Н.Д. е била обусловена от обитаваното общо домакинство
между нея и съпруга й, преживените от тях неразделно близо 55 години семеен
живот, през които споделяли общи интереси и грижи за дома, дъщерята и внуците.
За съпругата си починалият бил силна опора, помагал й в домакинската работа,
бил особено грижовен към нея. Доказана беше от ангажираните гласни
доказателства промяната в ежедневието й вследствие на инцидента в емоционален и
чисто битов аспект, в ангажираността й, в поддържаните социални контакти.
Станала разсеяна, загубила интерес от живота и всичко, което се случва около
нея, затворила се в себе като все още не може да преодолее загубата му. Като утежняващ фактор за обема на
вредите съдът отчита и възрастта на пострадалата, на която възраст хората са по-застойни, по-трудно приемат случващото се с тях, в
по-голяма степен се фиксират върху близките си и страхът от загубата им и
оставането сам е по-голям, а това важи в особена степен за ищцата, тъй като е
загубила внезапно дългогодишния си брачен партньор, с когото били неразделни.
За да определи размера на дължимото
обезщетение по отношение на ищцата В.Г., настоящият съд съобрази преживените от
нея болки и страдания, вследствие загубата на единия й родител, нейният баща,
които както се установи от събраните гласни доказателства продължават и до
настоящия момент. Загубата на родител е тежка травма, която е особено силна
когато е внезапна, неочаквана и причинена по начин, различен от естествения за
всяко човешко същество. Тази травма при ищцата Г. се е оказала още по-тежка,
както предвид доказаната силна връзка между нея и баща й, така и предвид
обстоятелството, че преди това по същия нелеп и внезапен начин е загубила
съпруга си – другият значим мъж в живота й. Установи се, че отношенията между
родител и дете след порастването и отделянето на ищцата В.Г. са продължили
естественото си и нормално развитие на уважение и обич. От преките впечатления на разпитаните
свидетели се доказа по безспорен начин, че между баща и дъщеря са съществували
чувства на силна привързаност, разбирателство и доверие. Базирайки се на тях,
починалият Д. Д. е бил видима опора за своята дъщеря и нейното семейство, както
морално, така и финансово. Подпомагал я в оглеждането на родените от брака й
деца, опитвайки се да замести доколкото е възможно фигурата на мъжа в семейството й след смъртта на
съпруга й, превръщайки се и в пример за подражание на децата й.
С оглед изложеното съдът приема, че смъртта на
Д. Д. е предизвикала и у двете ищци внезапна загуба на много обичан близък
човек, на когото са можели да разчитат за помощ и подкрепа. Свидетелските показания са
категорични, че внезапната смърт на техния съпруг и баща е била голям срив за
тях, доколкото той бил стожерът на семейството.
Като допълнителен фактор, утежняващ обема на
вредите, следва да се отчете и особеният период от годината, през който е било
причинено увреждането – непосредствено преди предстоящия рожден ден на
починалия, който е бил общ за него и съпругата му, свързван по традиция със
събирането на семейството и прекарването заедно (с деца и внуци), на хубавите
празнични емоции, което е нарушено в резултат на деликта.
В обобщение съдът следва да отбележи, че при
определяне на глобалните размери, най-значимо е отчитането на силната
емоционална връзка и установяването от събраните доказателства на
съществуването на едно здраво, пълноценно семейство с дълбока привързаност на
членовете един към друг, както и продължаващото страдание и скръб по починалия
от страна на Н.Д. и В.Г..
При
тези фактически данни, като отчита и обществения критерий за справедливост,
съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот, съдебната
практика по аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както
и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД
свобода за преценка на съда не е безгранична, а следва да се съобразява и с
принципа за забрана на обогатяването на пострадалия, съдът определя общият
размер на обезщетенията на засегнатите неимуществени ценности, установени за ищците
Н.Д. и В.Г. на по 90 000 лева за всяка от тях, в който именно размер предявените
искове следва да бъде уважени. В останалата им част до пълния претендиран размер от 160 000 лева същите следва да се
отхвърлят като недоказани.
Поради уважаване на исковете за
неимуществени вреди съдът намира за основателна и акцесорната
претенция за мораторните лихви, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД вр. чл. 223 КЗ
(отм.). Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което
той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите.
Застрахователят релевира
възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения,
че пострадалият Д.А. Д. е пресичал пътното платно на забранено за това място,
нарушавайки чл. 113, ал.1 ЗДвП.
Съгласно т. 7 от Постановление № 17/18.11.1963,
т. на Пленума на ВС по приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД, регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
е необходимо и достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване
по смисъла на посочената правна норма е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.
Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали
поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата,
и виновно. Съобразно трайната практика на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на
ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011
г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения. Намаляването на обезщетението за
вреди на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния
обем и тежест, ако пострадалият беше пресякъл на определено за това място. Т.
е. предпоставките за отчитане на съпричиняването и
неговия размер са безспорно установена причинно-следствена връзка между
поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях не биха
настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/ при липса на личен
принос. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът
не е ангажирал никакви доказателства, обосноваващи извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Предвид това съдът намира, че релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия се явява недоказано, а оттам и неоснователно.
По
разноските:
Видно
от материалите по делото, ищците не са направили разноски за производството
пред тази съдебна инстанция. Оказаната им от адвокат правна защита и съдействие
е при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което изрично е посочено в сключените между страните
договори /л. 6 и л. 7/.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно
направеното искане в полза на пълномощника на ищците следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се определя от съда в размер на 3 230,00
лв. по всеки от договорите за правна помощ и съдействие, сключен с ищците.
Ответникът също претендира присъждане на
разноски по делото. Такива обаче не са реализирани от негова страна, поради
което следва да бъде разгледана само претенцията му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
във вр. ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за правната помощ. С оглед на това и в съответствие с нормата на чл. 25, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
както и съобразявайки чл. 78, ал. 3 ГПК съдът определя дължимото за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство на ответника в размер на по 150 лв. за всяка от исковите
претенции.
На основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт суми в размер на по 3600,00 лв. за
всяка от субективно съединените претенции съобразно уважения им размер, или
общо 7200,00 лева държавна такса
Мотивиран така,
Русенският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.
з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Д., ЕГН ********** чрез адв.
С.М. и адв. М.Б. *** СУМАТА от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ обезщетение по
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпените от нея неимуществени
вреди, вследствие смъртта на съпруга й Д.А. Д., починал в резултат на ПТП от 12.09.2015
г. в гр. Р., по ул. „П.“, пред бл. „Р.“, виновно причинено от Ц.А.К., ЕГН **********
като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК № ***,
с когото дружеството има сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90 000 лв.
до претендирания размер от 160 000 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.09.2015 г. до окончателното й
изплащане. Присъдените с решението суми може да бъдат преведени по банковата
сметка на Н.П.Д., ЕГН ********** в Банка ДСК ЕАД IBAN:
***.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.Г., ЕГН **********
чрез адв. С.М. и адв. М.Б. ***
СУМАТА от 90 000 лв. /деветдесет
хиляди лева/ обезщетение по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й Д.А. Д., починал в
резултат на ПТП от 12.09.2015 г. в гр. Р., по ул. „П.“, пред бл. „Р.“, виновно
причинено от Ц.А.К., ЕГН ********** като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК № ***, с когото дружеството има сключена
застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90 000 лева до претендирания
размер от 160 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.09.2015 г. до окончателното й изплащане. Присъдените с решението суми може
да бъдат преведени по банковата сметка на В.Д.Г., ЕГН ********** в Банка ДСК
ЕАД IBAN: ***.
ОСЪЖДА „Д.
з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.С.М.,***, с адрес *** СУМАТА от 3230,00 лв. /три хиляди двеста
и тридесет лева/ като пълномощник на Н.П.Д., ЕГН **********, както и СУМАТА от 3230,00 лв. /три хиляди двеста
и тридесет лева/ като пълномощник на В.Д.Г., ЕГН **********, представляващи
адвокатски възнаграждения за безплатно процесуално представителство по делото,
на основание чл. 38, ал.2,
във вр. с ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., *** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе в ЦКБ АД BIC /***/ CECBBGSF,
IBAN: *** в размер на 7200,00 лв. /седем хиляди и двеста лева/
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН ********** чрез адв.
С.М. и адв. М.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща направени
от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част на иска на основание чл. 78,
ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Д.Г., ЕГН ********** чрез адв.
С.М. и адв. М.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д. з.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., *** СУМАТА от 150,00
лева (сто и петдесет лева), представляваща направени от ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с
отхвърлената част на иска на основание чл. 78, ал. 8 във вр.
ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач Ц.А.К., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: