Решение по дело №373/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                     Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  №776

                                     гр.Пловдив,17.06.2019 година

 

                                    В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд ,гражданско отделение, І гр. с.,в публично заседание на  двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Съдия: Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното гр.д.№373 по описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба ,подадена от С.А.А. ,ЕГН **********, с адрес *** ,чрез упълномощения процесуален представител адвокат А.Б. ,с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес ***.

 Изложени са в исковата молба обстоятелства, че с присъда №100/29.03.2016г. на ПРС по нохд №1750/2015г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр. ІІ, т.4, пр. І и пр. ІІ вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.26,ал.1 от НК,вр. с чл.54,ал.1 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години ,като на основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е  обжалвана пред ПОС и по образувано внохд №1399/2016г. е постановено решение №125/28.04.2017г., с което същата е изменена частично ,като в частта й ,касаеща наложеното наказание, е потвърдена. С решение №290/07.12.2018г. на ПАС по нд/в/ №567/2018г. наказателното производство по внохд №1399/2016г. е възобновено и е изменено решението на ОС-Пловдив в частта ,в която е потвърдено наложеното наказание с присъда №100/ 29.03. 2016 по нохд №1750/2015г. на ПРС ,като на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК е намален размерът на наказанието „лишаване от свобода“ от три години на девет месеца. Твърди се ,че по повод изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание по нохд №1750/ 2015г. ,същият е бил в Затвора –гр. ** в периода 07.04.2018г. -11.12.2018г. Наказанието е започнало да се изпълнява на 17.03.2018г. и е продължило до 11.12. 2018г. ,когато А. е освободен поради изтърпяването му. Заявява се ,че срокът на изтърпяното от настоящия ищец наказание възлиза общо на 11 месеца и 11 дни ,като от тях- 8 месеца и 24 дни /ефективно/, 2 месеца и 14 дни/ от работа/ и 3 дни /пр.арест/, което е с 2 месеца и 11 дни над наложеното му наказание от 9 месеца. Твърди се ,че през последно посочения период ищецът е бил лишен от свобода противозаконно и е понесъл неимуществени вреди ,изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания ,накърняване на честта и достойнството му, загуба на доверие в Прокуратурата ,която съгласно чл.416, ал.2 от НПК е компетентна относно привеждането в изпълнение на присъдата. Наред с това същият е изпитвал по време на престоя му в затвора неудобства ,чувствал се е унизен, притеснен ,накърнено е социал-ното му общуване.  

С оглед изложените факти и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, произтичащи от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ с 2 месеца и 11 дни над определения срок, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Направено е искане за присъждане адвокатско възнаграждение на упълномо-щеният от ищеца процесуален представител адвокат А.Б. при условията на чл.38,ал.2 ЗА.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът- Прокура-турата на Република България е депозирал ,чрез Окръжна прокуратура- **, отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа ,че претенцията е недоказана по основание, тъй като не са представени доказателства относно твърдяното надлежаване на наложеното наказание в резултат на зачитане на работни дни. Излага ,че е в тежест на ищеца да докаже ,че е търпял вреди ,изразяващи се в нравствени ,емоционални ,психически и психологически терзания, независимо от обективната отговорност по ЗОДОВ. Ответникът твърди, че претендираният размер на обезщетението не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е прекомерно завишен ,с оглед икономическия стандарт в страната и трайната съдебна практика. На следващо място твърди ,че от справката на съдимост на ищеца е видно ,че той е осъждан 9 пъти ,което сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, предвид изключително влошените му характеристични данни. Ответникът оспорва изцяло и искането за присъждане на законна лихва с оглед акцесорния му характер.

Съдът ,след като прецени събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира за установено следното:

Установява се от приложеното нохд №1750/2015г. на ПРС ,че с присъда №100/ 29.03.2016г. С.А. е признат за виновен в това ,че за времето от ***. в гр.** и в ***, при условията на продължавано престъпление и в условията на опасен рецидив ,е отнел чужди движими вещи и е направил опит да отнеме чужди движими вещи от владенията на различни лица на обща стойност -1067,76лв. ,като за извършеното престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр. с чл.195,ал.1,т.3,пр. ІІ,т.4,пр. І и пр. ІІ вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“, вр. с чл.26,ал.1 от НК,вр. с чл.54,ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59,ал.2 вр. с ал.1 от НК е приспаднато от изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по реда на чл.64,ал.2 от НПК –от 04.10.2014г. до 07.10.2014г. С решение №125/28.04.2017г. ,постановено по внохд №1399/2016г. на ПОС, присъдата е изменена частично- подсъдимият е признат за невинен относно едно от инкриминираните деяния и е оправдан по него ,като престъплението е преквалифицирано в по-леко наказуемо такова. В частта ,в която мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е конкретизирано като затвор или затворническо общежитие, присъдата на ПРС е отменена, а в останалата й част вкл. и в частта относно размера на определеното наказание, същата е  потвърдена. С.А. е направил искане за възобновяване на внохд №1399/2016г. и с решение №290/07.12.2018г. на ПАС по нд/в/ №567/2018г. наказателното производство е възобновено, въззивното решение е изменено в частта ,в която е потвърдено нало-женото наказание на подсъдимия с присъда №100/29.03.2016г. по нохд №1750/2015г. на ПРС ,като на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК е намален размерът на наказанието от три години на девет месеца.

 Видно е от представената по делото служебна бележка ,издадена от Началник Затвор-**, че С.А.А. е постъпил в затвора на 07.04. 2018г. в изпълнение на присъдата по нохд№1750/2015г. на ПРС и на 11.12.2018г. е освободен. За начало на изтърпяване на наказанието е посочена дата 17.03.2018г. ,като ефективното изтърпяване е продължило 8 месеца и 24 дни ,чрез работа са изтърпени 2 месеца и 14 дни и са приспаднати 3 дни предварителен арест. Според отразеното в служебната бележка, общо изтърпяното наказание „лишаване от свобода” е 11 месеца и 11 дни /поради зачитането на работните дни/, което е с 2 месеца и 11 дни над определеното от съда -девет месеца.

Горните данни се установяват и от материалите ,приложени в личното досие на С.А. ***. Видно е от тях, че наложеното на ищеца наказание е изтърпяно в периода от 17.03.2018г. до 11.12.2018г. /8 месеца и 24 дни/. Със Заповед №948/18.06.2018г., считано от 15.06.2018г., А. е назначен на работа към *** на затвора при 6-дневна работна седмица, на 8-часов работен ден и към 11.12.2018г. има зачетени 74 работни дни. Освен това е зачетено предварителното задържане на ищеца по мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 04.10.2014г. до 07.10.2014г.

По делото е представена и справка за съдимост на ищеца, издадена от ПРС, от която се установява ,че същият е осъждан по следните наказателни дела –нохд №431/ 1997г.; нохд №32/2000г.; нохд №1046/2001г.; нохд №2929/2005г.; нохд №653/2007г.; нохд № 389/2008г. ; нохд №523 /2008г. ;нохд № 5465/2014г. и нохд №1750/2015г.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:

Според чл.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от разследващите органи ,прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.

В случая се претендира ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на изпълнение на наложено наказание над определения срок - чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ.

За да възникне отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи от ищеца наличието на следните предпоставки- изтърпя-ване на наказание „лишаване от свобода” в повече от наложеното, претърпени вреди и причинна връзка между вредните последици и изпълнението на наложеното наказание над определения срок.

Отговорността на държавата е обективна – преценява се фактът дали е налице изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” над определения срок, без да се изследва субективното отношение, респ. вина на органите, в резултат на чиито действия се е стигнало до това. 

По делото безспорно се доказа фактът на изтърпяване на наложено наказание "лишаване от свобода" над определения от съда размер. С влязлата в сила присъда на ПРС по нохд № 1750/2015г. С.А. е бил признат за виновен и осъден на наказание „лишаване на свобода” от три години ,а по реда на възобновяване на наказателното производство /гл. ХХХІІІ от НПК/- с решение на ПАС по нд/в/ №567/ 2018г. наказанието му е намалено на девет месеца. Установи се от събраните доказа-телства /справка на Началника на Затвор-** и материалите в личното досие на ищеца/ ,че изтърпяното от ищеца наказание в периода 17.03.2018г. - 11.12.2018г. е с 2 месеца и 11 дни над определения срок /при зачитане на работните дни на лишения от свобода за намаляване на наказанието/.С оглед на това ,следва да се приемат за доказани увреждащите ищеца действия и бездействия ,в резултат на което са му причинени вреди, като в случая репарирането на вредите следва да се осъществи от ответника ,чиято отговорност произтича от законовото му правомощие за упражняване на надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно чл.5, ал.1 от ЗИНЗС.

С исковата молба ищецът претендира обезщетение за обичайните неимуще-ствени вреди от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в повече от наложеното му такова ,изразяващи се в притеснения ,неудобства, накърняване на честта и достойнството му ,ограничаване на личната свобода и накърняване на социалното му общуване. Ето защо ,макар същият да не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока, несъмнено е ,че посочените вреди подлежат на репари-ране ,тъй като за установяването на обичайните вреди не са нужни формални и външни доказателства, доколкото те настъпват за всеки индивид при подобни обстоятелства , предвид вида на наказанието и мястото ,където то се изтърпява. Нормално е да се приеме , че по време на престоя си в затвора през исковия период ищецът е имал негативни изживявания, изпитвал е неудобства ,чувствал се е притеснен ,унизен, ограничени са били социалните му контакти.

Предвид изложеното до тук ,съдът намира ,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на настъпилите неиму-ществени вреди.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за справедливост, следва да се определи съобразно вида и интензитета на търпените вреди, характера и продължителността на упражнената процесуална принуда -противоправното задържане в затвора.

 В конкретния случай се установи ,че изпълнението на наложеното на С.А. наказание „лишаване от свобода” е с 2 месеца и 11 дни над определения от съда размер. Прие се за доказано и че са настъпили за ищеца обичайните негативни последици от изтърпяването на наказанието в повече от наложеното. Наред с това ,при преценка размера на обезщетението следва да се вземат предвид и данните за личността на ищеца и съдебното му минало- същият е с криминално минало ,осъждан е многократно, изтърпявал е наказание „лишаване от свобода” . Именно поради факта на многократните му осъждания и с оглед неговата личност, следва да се приеме ,че неприятностите и страданията в психологически план, които ищецът е изживял, са с много по –малък интензитет и не са достатъчни ,за да обосноват претендирания размер на обезщетението. Ето защо, преценявайки в съвкупност установените обстоятелства , съдът намира ,че за справедливото обезщетяване на търпените от ищеца вреди следва да му се присъди обезщетение в размер на 2000лв. За разликата над тази сума до заявения размер от 26000лв. искът ще се отхвърли ,тъй като нито се твърдят , нито се установяват вреди над обичайните.

Върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва ,считано от 18.02.2019г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното му изплащане –така ,както е поискано.

На основание чл.38 ,ал.2 от ЗА, на пълномощника на ищеца– адвокат А.Б. следва се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство /според договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018г./. В случая , предвид защитавания материален интерес -26 000лв. и съгласно чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, норма-тивно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 1 310лв. Предявената претенция по чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ е уважена в размер на 2 000лв. ,при което с оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на уважената част на иска ,възлиза в размер на 100,77лв.//2000лв. х 1310лв./:26000лв./.

По изложените съображения, съдът                                           

 

                                                        Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: *** ,да заплати  на С.А.А. ,ЕГН **********, с адрес *** ,сума в размер на 2000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ с 2 месеца и 11 дни над определения срок с присъда по нохд №1750/2015г. на ПРС ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения  иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв. ,като неоснователен.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: *** ,да заплати  на адвокат А.Б.Б. ,ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия- ** с личен №*** ,със служебен адрес-***, сума в размер на 100,77  /сто лв. и седемдесет и седем ст./лв.- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца С.А.А. ,ЕГН **********, изчислено съобразно уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                              

                                                                                                          Съдия: