Присъда по дело №311/2023 на Окръжен съд - Добрич

Мотиви към присъда №8/11.03.2025г. по НОХД №311/2023г. по описа на ДОС

Срещу подсъдимата С. И. Д. с обвинителен акт е било повдигнато
обвинение за това, че през периода от 11.06.2019г. до 05.08.2019г. включително
в гр.В. и в гр. Д. при условията на продължавано престъпление, в качеството
си на длъжностно лице – управител на „*** – гр.Д., ЕИК *********,
съзнателно извършила следните явно неизгодни сделки:
І.1 През периода 18-19.06.2019г. в гр.Д. продала на ЕТ „О. –Д. Д.“ гр. В.,
ЕИК103013979, със собственик Д. И. Д. следните четири селскостопански
машини:
- колесен трактор марка „C.“, модел „****“, с номер на рамата ****** номер
на двигателя ****** и с регистрационен № ***** за 20 833,33 лева без ДДС,
при стойност 74000,00 лева;
- тракторно ремарке марка „***“, модел „***“, с номер на рамата ******** и
с регистрационен № ****** за 5 833,33 лева без ДДС, при стойност 7 100
лева;
- зърнокомбайн марка „****“, модел „*******“, с номер на рамата ********,
номер на двигател ******* и регистрационен № ******** за 29 166,67 лева
без ДДС, при стойност 111 500 лева и
- хедер, марка „******“, модел „С.“, категория „****, с номер на рамата
******* и регистрационен № ******, за 6 666,67 лева без ДДС, при стойност
25 600 лева и от това произлязла значителна вреда за „****“ ООД гр. Д. в
размер на 205 129,82 лв.
2. През периода 11-18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В. 1500
метрични тона царевица реколта 2018г., собственост на управляваното от нея
дружество на цена от 260 лева на метричен тон, без ДДС, при пазарна цена от
270 лв./метричен тон/, и от това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД
гр.Д. в размер на 36 326 лева;
3. През периода 17-18.06.2019г. продала на „ФЗ П.и Щ.“ЕООД гр.В. 1 813,77
тона царевица реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в „Д.“
ООД гр.Д., т.е. „на зелено“, на цена 250 лева на тон без ДДС, собственост на
управляваното от нея дружество, при пазарна цена от 252 лв. /за тон/ и от това
произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр.Д. в размер на 3 627,54 лева;
4. През периода 17-18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ. ЕООД гр.В. 1 000
тона пшеница реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в
дружеството, т.е. „на зелено“, на цена 270 лева /тон, без ДДС, собственост на
управляваното от нея дружество, при пазарна цена от 290 лв./за тон/
съобразно данните в „Система за агро-пазарна информация „ ЕООД гр.С., и от
това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр. Д. в размер на 20 000 лева.
5. През периода 17-18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ЕООД гр. В. 750,28
тона слънчоглед, реколта 2019г.,който се очаквало да бъде произведен в
дружеството, т.е. „на зелено“, при реално платена цена от 540,32 лева /за тон,
1

без ДДС, при договорена цена 550лв./за тон и от това произлязла значителна
вреда за „Д.“ ООД гр. Д. в размер на 5 011,87 лева.
6.През периода от 04.07.2019г. до 10.07.2019г. на основание предходен
договор, сключен между представляваното от нея дружество и „ФЗ П. и Щ.“
ЕООД гр.В. сключила договор с ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.В. за услуга „жътва на
пшеница“ с площ 3 914,400 дка за цена 13 лв. без ДДС, без да е било
необходимо сключването на този договор, плащала по този договор от името
на „Д. ООД и от това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр. Д.в размер
на 35 755,20 лв. с ДДС и е платила от името на „Д.“ ООД Д. транспортните
разходи за тази ожъната пшеница от нивите до бази на ФЗ П. и Щ. ЕООД гр.В.
и от това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр.Д. в размер на 16
005,54лв.
7. През периода 11-16.07.2019г. сключила договор с ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.В.
за извършване на три услуги „жътва на слънчоглед“ с площ 2605 дка за цена
12 лв. без ДДС, жътва на царевица“ с площ 746,100 дка за цена 14 лв. без ДДС
и физическа охрана на площите, в които ще се жънат двете селскостопански
култури, без да е било необходимо сключването на този договор и плащала по
този договор от името на „Д.“ ООД и от това произлязла значителна вреда за
„Д.“ ООД гр. Д. в размер на 256 046,81лв.
8. През периода 10-18.06.2019г. сключила договор с „****“ ЕООД гр.В. ЕИК
*********, с който възложила на това дружество „да изготви и предаде
консултации в сферата на охранителната дейност по следните проблеми:
1.охрана на земеделски земи и масиви; проектиране и 2.изграждане на
системи за сигурност и видеонаблюдение в складове и зърнобази и платила по
този договор от името на „Д.“ ООД, въпреки че А.г.****“ ЕООД гр.В. не са
изпълнили задълженията си по договора и от това произлязла значителна
вреда за „Д.“ ООД гр. Д. в размер на 23 352лв.
9. През периода 11.06.2019г.-04.07.2019г. сключила договор за физическа
охрана и портиерски услуги на обект с „А. г. “ ЕООД гр.В. ЕИК *********, а
на 04.07.2019г. и анекс към този договор за охрана на комбайн с рег. № ***,
без да е било необходимо сключването на този договор, като от това
произлязла значителна вреда на „Д.“ ООД гр.Д. в размер на 45 600лв. с ДДС.
10. През периода от 24.06.2019г. до 05.08.2019г.- на 24.06.2019г. сключила
договор с „А. г. 1 „ ЕООД гр.В. за физическа охрана и портиерски услуги през
периода юни, юли и август 2019г. на базата на „Д.“ ООД , намираща се в гр.Д.,
кв.Р., без да е било необходимо сключването на този договор, плащала по този
договор от името на „Д.“ ООД на „А. г. „ ЕООД гр.В.и на МСК -М. К.“ ЕООД
,като от това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр.Д. в размер на 46
200лв. с ДДС ,
като общия размер на значителните вреди, които са настъпили за „Д.“ ООД
гр.Д. е 693 054,78 лева.- престъпление по чл.220 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от
НК.
Срещу подсъдимата с обвинителния акт е повдигнато обвинение и за това,
че през периода от 04.07.2019г. до 12.07.2019г. в гр.Д. при условията на
2

продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице- управител
на „Д.“ ООД гр.Д., ЕИК124714524 присвоила чужди пари- на управляваното
от нея търговско дружество, които са й били поверени да ги управлява в общ
размер на 31 896,43лв. /на 04.07.2019г.-1896,43 лв., на 05.07.2019г.- 10 000лв.,
на 08.07.2019г.-10 000лв. и на 12.07.2019г.-10 000лв./, -престъпление по чл.201
ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
До започване на разпоредителното заседание от ощетеното юридическо
лице „Д.“ ООД гр.Д. е предявен граждански иск срещу подсъдимата за сумата
от 51 529,78 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2021г. до
окончателно изплащане на сумата. Процесната сума според дружеството
произтича от допълнително начислени след извършена от НАП ревизия с
ревизионен акт №......... данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за сделката по
покупко-продажба на четирите селскостопански машини / колесен трактор
марка „.....“, модел „A.“, тракторно ремарке марка „R.“, модел „D.“,
зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“ и хедер, марка „C.“, модел „С.“,
категория „S.“/, както и сделките за продажба на 2000 т. царевица реколта
2019г. и 1500т. пшеница 2019г., които задължения били начислени вследствие
извършените от подсъдимата деяния, описани в обвинителния акт и бил и
платени от дружеството на 11.08.2021г. Видно от обвинителния акт,
претенцията,предмет на гражданския иск е включена като основание и размер
на вредите в обвинителния акт, предвид на което съдът допусна за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и конституира
ощетеното юридическо лице „Д.“ ООД гр.Д. като граждански ищец в процеса.
В хода на съдебното следствие по реда на чл.287 от НПК от прокурора бе
направено изменение на обвинението, което бе допуснато от съда, /вж.л.887-
890, т.4 от н.о.х.д./ като повдигнатото ново обвинение е за първото
престъпление, за което е повдигнато обвинение по обвинителния акт, като
измененията са от пункт 1-ви до пункт 5-ти и по отношение на общия размер
на твърдяната значителна вреда. Повдигнатото от ДОП ново обвинение на
подсъдимата е за престъплението по чл.220, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
както следва: за това, че през периода от 11.06.2019г. до 05.08.2019г. в гр. В. и
в гр. Д. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – управител на „Д.“ООД – гр. Д., ЕИК *********,
съзнателно сключила следните неизгодни сделки:
1. През периода 18.06 – 19.06.2019г. в гр. Д., продала на ЕТ „О. – Д. Д.“ гр.
В., ЕИК103013979, със собственик Д. И. Д. следните четири селскостопански
машини:
- колесен трактор марка „C.“, модел „A. “, с номер на рамата*****, номер на
двигателя **** и с регистрационен № *** за 20 833,33 лева без ДДС, при
стойност 80 632,48 лева;
- тракторно ремарке марка „R.“, модел „.....“, с номер на рамата *** и с
регистрационен № *** за 5 833,33 лева без ДДС, при стойност 8 406,61 лева;
- зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“, с номер на рамата ****, номер на
двигател **** и регистрационен № *****,за 29 166,67 лева без ДДС, при
3

стойност 115 463,33 лева и
- хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „S.“, с номер на рамата *** и
регистрационен № *** А, за 6 666,67 лева без ДДС, при стойност 16 878,36
лева и от това произлязла значителна вреда за Д. ООД гр. Д. в размер на 208
310, 60 лева.
2. През периода 11.06 – 18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.
В.1500 метрични тона царевица реколта 2018 г., собственост на управляваното
от нея дружество на цена от 260 лева на метричен тон, без ДДС, при пазарна
цена от 285 лв. /метричен тон/ и от това произлязла значителна вреда за „Д.“
ООД Д. в размер на 37 500,00 лева;
3. През периода 17.06-18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.В. 1
813,77 тона царевица реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в
„Д.“ ООД гр.Д., т.е. „на зелено“, на цена 250 лева на тон, без ДДС,
собственост на управляваното от нея дружество, при пазарна цена от 273 лв.
/за тон/ и от това произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр.Д. в размер на
41 716,71 лева;
4. През периода 17.06-18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр.В. 1
000 тона пшеница реколта 2019 г., която се очаквало да бъде произведена в
дружеството, т.е. „на зелено“, на цена 270 лева /тон, без ДДС, собственост на
управляваното от нея дружество, при пазарна цена от 330 лв.за тон/, и от това
произлязла значителна вреда за „Д.“ ООД гр. Д.в размер на 60 000, 00 лева.
5. През периода 17.06 – 18.06.2019г. продала на „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В.
750,28 тона слънчоглед, реколта 2019г., който се очаквало да бъде произведен
в дружеството, т.е. „на зелено“, на цена от 540,32 лева /за тон, без ДДС, при
пазарна цена от 560,00 лева/ за тон и от това произлязла значителна вреда за Д.
ООД гр.Д.в размер на 14 765,51 лева,
Като останалите пунктове по това обвинение /до п.10/ са без промяна и се
увеличава вменения общ размер на вредите, които са настъпили за „Д.“ ООД
гр. Д. на 749 497,17 лева.
Подсъдимата дава подробни обяснения по обвинението, не се признава за
виновна. Сочи, че от 2000г. е работила като агроном , има три специалности -
първа „Агрономия мениджмънт“-ВСИ Пловдив, втора „Икономика и
мениджмънт“ и трета „Педагогика“ и с покойния си съпруг И. Д. заедно
изграждали бизнеса си. Работила била като агроном при световни лидери и
при съпруга си, така че всичко свързано с търговията на зърно й било ясно.
Твърди, че през 20-те години, в които живяла с покойния си съпруг
отношенията между последния и сина му от предходен брак - Д. Д. били силно
влошени. Станала управител на „Д.“ ЕООД. Впоследствие, след смъртта на
съпруга й ,в дружеството станали съдружници с децата от предходния му брак
- Д. Д. и Е. Ж. и всичко според подсъдимата тръгнало от това, че на
24.05.2019г. тя разбрала, че от фирмата били изнесени 1000 тона царевица, без
нейно знание, по разпореждане на Д. Д. и тя не могла да се свърже с
последния. По-късно разбрала, че зърното било изнесено и продадено от
името на фирма А., която била фирма на Д. Д. Междувременно на 07.06.2019г.
4

Д. Д. й казал, че не иска да делят на три и че тя не е част от семейството.
Впоследствие тя успяла да докаже на купувача на зърното - братя П., че
зърното е на „Д. ООД , да сключи нов договор и да изнуди купувача за висока
цена, защото стоката била изнесена две седмици преди това. При следващата
сделка за царевица, която е по обвинението вече нямало такава висока цена,
освен това имало вече и проблем като царевицата трябвало бързо да се
продаде поради заразяването й с гъгрици и наложило се обезпаразитяване.
Твърди, че Д. Д. предложил „Д.“ ООД да продаде стария комбайн „C. M.“/ тъй
като комбайнът имал много проблеми и бил само с хедер за пшеница, нуждаел
се от много резервни части на висока цена - подсъдимата изискала оферта за
това/ като закупи друг от фирмата на свидетеля- „А.“, което и подсъдимата
направила –за новия комбайн „C. L.“ не били сключили договор, тъй като
били „семейство“, но след като бил предоставен, тя продала стария със
знанието на останалите съдружници и на цената, на която всички те се били
разбрали. Освен това всичките машини към момента на продажбата били
оценени от вещо лице- св.С. Х., като св.Х. била от друг край на страната,
защото в Д. подсъдимата не могла да намери специалисти оценители на
селскостопанска техника. Тъй като обаче новия комбайн формално не бил
прехвърлен на „Д.“ООД, Д. Д. докато комбайнът бил на нивата забранил да
жъне и това била причината подсъдимата да сключи договор за охрана на
нивите и комбайна, както и да сключи договорите за услугите жътва на
селскостопански култури. Охраната в базата пък се налагала поради
непрекъснато изнасяне на гориво и други неща оттам безнадзорно, което
наложило и слагането на видеонаблюдение, за което бил изготвен и проект от
„А.г.“, но им било попречено да го сложат. До ден днешен обаче от страна на
управителя на „Д.“ ООД –Д. Д. не било поискано от „А.г.“ или да си изпълнят
задълженията по договора /за проекта и монтиране на видеонаблюдение/ или
да върнат парите. Според подсъдимата всичко, което й се случвало било с цел
да и се отнеме дела, на който имала право при напускане, защото
счетоводството било изманипулирано и счетоводния баланс променен.
Сключените сделки по обвинението били необходими, защото дружеството
било в много тежко състояние, с предсрочно изискуеми заеми. Когато станала
управител на фирмата подсъдимата я била заварила с 80 000лв. загуби, а
когато я напуснала я оставила работеща,в прекрасно състояние, без
задължения. Тя нямала никакъв интерес да продава на по-ниска цена, защото
1/3 от фирмата била нейна. Продажбите на зелено, както и на машините били
реализирани вследствие на цялостна стратегия, доведена до знанието на
всички съдружници, че ще се кандидатства по Държавен фонд земеделие.
Според обясненията й за сделката за машините всички съдружници знаели и
били съгласни, като дори св.Д. Д. предложил да се продадат и закупят нови.
Ревизионния акт бил съставен 2021г. -далеч след като подсъдимата е излязла
от дружеството и нарочно не бил оспорен от дружеството, вече
представлявано от новия си управител Д. Д. и бил платен с лихвите.
Подсъдимата така и не знаела за този ревизионен акт и нея никой не я е викал
5

и питал за сделките. Всичко извършено от нея било управленчески решения
със съзнанието, че прави най-доброто за фирмата.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя
на Д.ка окръжна прокуратура, който пледира за признаване подсъдимата за
виновна по повдигнатото обвинение и налагане на наказание на същата за
всяко от престъпленията от по три години лишаване от свобода, да бъде
приложен чл.23 ал.1 от НК, като бъде определено общо наказание три години
„лишаване от свобода“, като при наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 от
НК, изпълнението на наказанието да се отложи за срок от пет години.
Повереникът на гражданския ищец пледира за уважаване на гражданския
иск в размера, в който е предявен. Сочи, че сумата, претендирана с граждански
иск в размер на 51 529,78 лева ведно със законната лихва, начиная от
11.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата представлява вреда,
дължаща се на неправомерните действия на подсъдимата, в качеството й на
управител на „Д.“ ООД и се дължала на заплатена по сметка на НАП, такава
сума, представляваща част от начислени допълнителни данъци по реда на
Закона за данъка върху добавената стойност, по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане по ревизионен акт №********г.,
заплатени от дружеството, след влизане в сила на ревизионния акт.
Управителят на гражданския ищец-Д. Д. се придържа към казаното от
повереника, заявявайки, че твърденията на подсъдимата са несъстоятелни и те
изобщо не са знаели за сделките, сключени от нея.
Защитникът на подсъдимата пледира за оправдателна присъда поради
обективна и субективна несъставомерност на деянието. Посочва, че
обвинителният акт е необоснован, като изложените в него твърдения не били
безспорно доказани, което водело до извод за недоказаност на обвинението.
Досежно обвинението за неизгодна сделка, свързана с продажба на
селскостопански машини твърди, че машините били стари, нуждаещи се от
ремонт със скъпо струващи резервни части, освен това подсъдимата няма
инженерно образование и се е доверила на изготвени оценки и баланс, както и
оферти за резервни части, освен това продажбата на тази техника била чиста
печалба за дружеството според вещото лице, а останалите съдружници са
знаели, както за предстоящата продажба, така и за цените. Освен това не
можело да се говори за значителни вреди, доколкото имало други граждански
дела между подсъдимата и дружеството, при които било извършено
прихващане на вземания между подсъдимата и „Д.“ ООД. Обвинението се
изграждало на евентуално пропуснати ползи за дружеството, доколкото
продажбата на задбалансов актив било чиста печалба за дружеството според
вещото лице. За сделката със царевица реколта 2018г. сочи, че такава е била
цената по това време, а освен това царевицата се е налагало да бъде
обезпаразитявана. За сделките с продукция на зелено посочва, че никой
земеделец не би могъл да прогнозира какви биха били цените впоследствие и
дали би било изгодно да се чака готовата продукция, защото например една
6

градушка би унищожила всичко. Освен това тези сделки били нужни, защото
дружеството било в недобро финансово състояние - с предсрочно изискуеми
заеми. Досежно договорите с А.Г. - за договорът във връзка с изготвяне на
проект посочва, че бил изпълнен, но защо не бил реализиран след напускане
на подсъдимата не могат да кажат, но й не може да й се вменява вина за това.
Договорите за охрана ,сключени с А.Г. са били необходими, сочи защитникът,
като това било практика в земеделските среди. Що се касае до обвинението за
присвояване защитника акцентира на показанията на св.Вълева-счетоводител
тогава на дружеството, която неколкократно заявила, че няма липси, поради
което това обвинение изобщо не било доказано. Подсъдимата не е извършила
престъпленията и следва да бъде оправдана, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск срещу нея.
В право на лична защита подсъдимата прави подробен подбор на
свидетелските показания и експертни заключения, от които според нея се
извежда цялостен извод за липса на извършени престъпления от нейна страна.
На дадената последна дума подсъдимата заяви, че иска справедливост и не е
направила нищо в ущърб на фирмата.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от публичните данни в Търговския регистър, вкл. тези посочени в
приобщения към делото ревизионен доклад с решение по №1325/2007г. на
ДОС е било регистрирано ЕООД „Д.“ с едноличен собственик на капитала и
управител И. Д. Д. Негова съпруга през 2008г. станала подсъдимата С. Д., като
от първия си брак /приключил с развод/ И. Д. имал две деца –свидетелите Д.
Д. и Е. Ж. На 29.11.2017г. бил вписан нов управител на дружеството ЕООД
„Д.“ - подсъдимата С. Д. Св.Т. Т. и И. Д. Д. имали общи дружества и развивали
обща търговска дейност, като били решили да отделят дейностите от общата
им фирма „Е.М.“ ООД, в което съдружници с равни дялове били и двамата. С
оглед уговорките и гарантиране на равнопоставено разделяне на дяловете,
св.Т. Т. станал съдружник в „Д.“ ООД /с договор за прехвърляне на
дружествен дял от 14.08.2018г./, дружеството се преобразувало на ООД и
съгласно вписване в ТР от 19.09.2018г. съдружници с равни дялове в
дружеството „Д.“ ООД станали И. Д. Д. и св.Т. Т. и то се управлявало от С. Д.
и Т. Т. - заедно и поотделно./вж. л15, т.1 от д.п./. Във връзка с уговорките за
отделяне на дейностите, вкл. и собственост, И. Д. и св.Т. Т. си били поделили и
към коя фирма какво да отиде – машини, недвижими имоти, но поради това,
че междувременно И. Д. починал на 27.08.2018г., документално не могли да
довършат подялбата. Дейността на дружеството „Д.“ ООД продължила, като
вече съдружници станали св.Т. Т. и наследниците на И. Д. – съпругата му С.
Д., и децата му от първия брак- св.Е. Ж. и св.Д. Д. и разделянето се наложило
да бъде документално оформено и завършено от посочените съдружници. До
окончателното му осъществяване, предвид направените в тази връзка
уговорки за ненамеса в работата на другото дружество, св.Т. Т. въпреки, че
формално бил вписан като управител заедно и поотделно с подсъдимата С. Д.
7

на практика не се месел изобщо в управлението и не се интересувал от
дейността и сключваните сделки на „Д.“ ООД. На 21.11.2018г. бил подписан
договор за преобразуване на ООД чрез отделяне между „Е.М.“ ООД –
преобразуващо се дружество и „Д.“ ООД –приемащо дружество, като
капиталът на двете дружества бил собственост на едни и същи физически
лица и към приемащото дружество „Д.“ ООД преминали права, активи,
задължения, подробно описани в договора, между които и селскостопанската
техника, предмет на обвинението. Все във връзка с разделянето на
22.03.2019г. св.Т. Т. подал предизвестие за напускане като съдружник /л.59-
горна номерация, т.1 от д.п./, като на общо събрание на „Д.“ ООД, проведено
на 25.06.2019г. /л.60-61, т.1 от д.п./ било взето решение за установяване
прекратяването на участието на съдружника Т. Т. на основание чл.125 ал.2 от
ТЗ, във връзка с подаденото от него предизвестие за напускане, за
заличаването му като управител и били избрани нови управители –
подсъдимата С. Д. /която била и досегашен такъв/ и св.Д. Д., които управляват
само заедно /вписано в ТР на 05.08.2019г./. Подсъдимата С. Д.
подала предизвестие за напускане на дружеството на 28.08.2019г. и с решение
на общото събрание от 29.11.2019г. /вписано в ТР на 19.12.2019г./ било взето
решение за освобождаването й като съдружник, съдружници в дружеството
остават Д. Д. и Е. Ж. и дружеството се представлява и управлява от св.Д. Д.
И така от 29.11.2017г. подсъдимата С. Д. е била управител на дружеството
самостоятелно, с вписване в ТР на 19.09.2018г. е оповестено, че „Д. ООД се
управлява от С. Д. и Т. Т. - заедно и поотделно, съгласно решение на общото
събрание от 25.06.2019г., вписано в ТР на 05.08.2019г. дружеството се
управлявало от С. Д. и Д. Д. само заедно, а съгласно решение на общото
събрание от 29.11.2019г., вписано в ТР на 19.12.2019г. подсъдимата е
освободена като съдружник в „Д.“ ООД и то се управлява и представлява от
св.Д. Д.
След като И. Д.починал в края на август 2018г. и новите съдружници
/съпругата му –подсъдимата и децата му от първия брак/ встъпили и
доколкото уговорката била св.Т. Т. да не се намесва във взимането на решения,
свързани с „Д.“ ООД /освен касателно довършване документално на
подялбата и разделяне на дружествата/ на практика подсъдимата С. Д. като
управител на дружеството трябвало да се занимава с управлението на
последното и да ръководи дейността му. Св.Д. Д. и св.Е. Ж. смятали, че
подсъдимата не се справя с управлението и ръководството на дружеството . На
проведена на 07.06.2019г. среща св.Д. Д. гласно изказал съмненията си в
способността на подсъдимата да се справи с ръководството и управлението на
фирмата и й предложил да й заплати дружествения дял, оценявайки го на 200
000лв., като й се върнат и дадените от нея на дружеството заеми и прехвърлят
притежавани от двамата свидетели идеални части от наследствени имоти.
Подсъдимата категорично не се съгласила с предложението, считайки
предлаганата сума за много ниска.
Почти веднага след посочената среща подсъдимата Д. предприела
8

конкретни действия, като от този момент нататък почти навсякъде била
придружавана от работещия в –„А. “ ЕООД като охранител свидетеля Г. Г
/свидетелят в показанията си посочва, че бил приятел на подсъдимата и я
охранявал безплатно /.
До 07.06.2019г. св.Е.Ж. оперирала с електронното банкиране на
дружеството и извършвала разплащанията, както тя, така и подсъдимата
носели документи – фактури и др. в обслужващата дружеството счетоводна
кантора - „РВ-К-К.“ ООД и всички съдружници имали достъп и съответно
информация за извършваните сделки, издадени фактури и счетоводна
документация, касаеща „Д.“ ООД.
След проведената среща на 07.06.2019г., още в първия работен ден -
10.06.2019г. /понеделник/ подсъдимата С. Д. посетила обслужващата
дружеството банка и спряла електронното банкиране на дружеството, като
анулирала електронният подпис и по този начин другите двама съдружници -
св.Е. Ж. и св.Д. Д. вече нямали достъп до финансовата и данъчна информация,
засягаща дружеството. В първите дни след срещата Д.посетила и офиса на
дружеството, откъдето взела редица документи – почти цялата счетоводна и
данъчна документация.
Подсъдимата С. Д. незабавно пристъпила и към сключване на редица
сделки, като за кратък период от време сключила няколко сделки с три
търговски дружества –„А. г.“ ЕООД, „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД и ЕТ „О.–Д. Д“.
Трите дружества, с които подсъдимата сключила сделките, които ще бъдат
описани по-долу до този момент не били търгували въобще с дружеството „Д.
ООД.
За прегледност и яснота сделките, сключени от подсъдимата ще бъдат
описване по хронология на сключването им, като ще бъдат описвани и
междувременно други случили се събития, свързани с дружеството , като за
всяка сделка съдът ще изложи последователно становището си и от
фактическа и от правна страна, както и съответно доказателствата и
аргументите за това.
п.І.8 по обвинителния акт- относно обвинението за сключен през периода
10-18.06.2019г. договор с „А. г.“ ЕООД гр.В. ЕИК ********* за консултански
услуги. -Договор за консултантски услуги от 10.06.2019г. с „А. г.“ ЕООД гр.В.
Чрез свидетеля Г. Г. / работещ в „А.г.“ ЕООД гр.В., който както вече се посочи
от този момент я придружавал навсякъде като нейна охрана/, подсъдимата Д.
се свързала с управителя на „А.“ ЕООД гр.В. и в офиса на „А.“ ЕООД гр.В. на
същата дата 10.06.2019г., като управител на представляваното от нея
дружество „Д.“ ООД сключила с „А.“ ЕООД гр.В., консултантски договор.
Съгласно договора /в който дружеството, представлявано от подсъдимата било
вписано като ЕООД/ срещу заплащане на сумата от 23 352 лв. „А. г. “ ЕООД
гр.В. следвало „да изготви и предаде консултации в сферата на охранителната
дейност по следните проблеми: 1.охрана на земеделски земи и масиви;
проектиране и 2.изграждане на системи за сигурност и видеонаблюдение в
9

складове и зърнобази“ със срок на договора до 31.08.2019г., /л.272-274, т.2 от
н.о.х.д./. Договорът всъщност бил сключен, за да е налице формално
основание да се отиде до базата на Д. ООД с охранители от „А.“ ЕООД гр.В.,
което подсъдимата и сторила. На същата дата 10.06.2019г., след като св.Е. Ж.
разбрала, че електронното банкиране на дружеството „Д.“ ООД е спряно от
подсъдимата и св.Д. Д. няколкократно позвънил на подсъдимата във връзка с
това и необходимостта от извършване на текущи разплащания, подсъдимата
най-накрая му вдигнала телефона, съобщавайки му, че вече тя управлява. В
показания си във връзка със случилото си св. Д.Д. посочва:“…Тя ми каза
буквално: „Вашите игрички приключиха. Отсега нататък аз управлявам“. Не
се сещам как, но нещо ми каза, че „повече не сте в играта моето момче–нещо
такива й бяха думите. Аз останах много изненадан, но буквално часове след
това разбрахме от служителите във фирмата, от зърнобазата ни, че се появява
подсъдимата с няколко охранителя, залепят навсякъде „Охранява се от „А.
След обяда влезнаха при сестра ми в офиса подсъдимата с няколко охранителя
и взеха всички папки.“-/л.170-171, т.1 от н.о.х.д./; Появата на охранителите с
подсъдимата се потвърждава и от показанията на св.А. А. : „…юни месец
беше, госпожа Д. дойде в базата с 3-4 джипа варненска регистрация, с така
доста добре сложени момчета и каза: „Фирмата е под заплаха. Трябва да я
защитя. Имам притеснения, че всичко ще рухне и от тук насетне трябва да
знаете, че единствено С. Д. командва и разпорежда. С никой няма да се
съобразявате, с никой няма да говорите,каквото аз кажа, това ще
изпълнявате“/л.315, т.2 от н.о.х.д./; Видно е че договорът е изцяло фиктивен,
доколкото единственото „задължение“ по него за „А. г.“ ЕООД да изготви
консултации –т.е. задължението е дотолкова общо определено, че е неясно в
какво се състои и какви биха могли да бъдат „тези консултации“. Дори и
счетоводителят св.Р. В. /работеща в счетоводната кантора „РВ-К-К.“
ООД,която обслужвала „Д.“ООД/ е вписала забележка досежно разхода за
плащане по този договор - че разхода е отчетен по с/ка 613-разходи за бъдещи
периоди, тъй като няма представена калкулация за стойността на договор./вж.
л.175, т.3 от д.п./. Че договорът е сключен изцяло в полза на второто
дружество е видно и от факта, че още на следващия ден с „А.“ ЕООД е
сключен договор за охрана на земеделски площи – т.е. или така наречените
консултации следва да са „изготвени и предадени“ в рамките на един ден,
което е очевидно абсурдно или изобщо не са извършени и е нямало намерение
да се извършат, обстоятелство, за което подсъдимата е била изначално наясно.
Със сигурност от изложеното следва, и че такива консултации очевидно
изобщо не са били необходими. В случая „А.“ ЕООД са получили плащане за
нещо, за което подсъдимата е била нясно, че няма да бъде изпълнено и не е
необходимо – подсъдимата обаче няма обвинение за това, че е присвоила тези
пари, като се е разпоредила в полза на „А.“ ЕООД с тях, нито обвинение и
твърдение от обвинението, че изначално, въпреки че е знаела, че няма да бъде
изпълнен договора го е сключила. Обвинението на подсъдимата за тази сделка
е единствено за това, че е платила по този договор от името на „Д.“ ООД,
10

въпреки че А.“ ЕООД гр.В. не са изпълнили задълженията си по договора,
поради което и подсъдимата беше оправдана по това обвинение - изгодността
или не на сделка се преценява към момента на сключването й и изпълнението
или не на същата не е елемент, който следва да се преценява, освен ако се
твърди, че страната / в случая подсъдимата/ още към момента на сключване на
договора е знаела, че той няма да бъде изпълнен, каквото твърдение обаче
няма от обвинението. Следва само да се маркира, че в съдебно заседание във
връзка с този договор се представи от защитата приемо-предавателен
протокол за подадено проектно предложение и оферта /л.556-582, т.3 от
н.о.х.д./, за които документи няма конкретни доказателства, че са създадени на
датата, посочена в тях - 19.07.2019г., не са представени в хода на ревизионното
производство, въпреки искането в тази насока от ревизионния орган, след
повторен разпит на св.К. Т. /управител на „А.“ ЕООД гр.В. към посочения
момент/ и св.Г. Г. /който работил в „А.“ ЕООД гр.В. и според св.К.Т.правел
такива проекти/ се установи, че не са подписани от нито един от тях и на
практика всъщност липсва самия проект/. Посоченото според настоящия
състав още в по-голяма степен обосновава извода за фиктивна сделка и данни
за присвоително деяние, каквото обвинение обаче подсъдимата няма.
Обвинението е само за това, че е налице плащане от подсъдимата, въпреки
неизпълнение задължението по договора от насрещната страна, като в
обвинителния акт не се твърди подсъдимата преди сключване на договора да е
знаела, че той няма да бъде изпълнен, поради което и доколкото така
вмененото на подсъдимата /че е платила въпреки неизпълнение на договора от
насрещната страна/ не покрива състава на престъплението по чл.220 ал.1 от
НК съдът оправда подсъдимата по обвинението за това деяние.
На следващия ден - 11.06.2019г. подсъдимата, придружавана от св.Г. Г.
посетила и счетоводната кантора, обслужваща дружеството и подала
уведомление, с което задължила счетоводителите, считано от тази дата да
осчетоводяват само документи /в т.ч. фактури/ лично предоставени от
подсъдимата срещу подпис на счетоводител /л.25, т.1 от д.п./
п.І.9 от обвинителния акт – обвинението за сключен през периода
11.06.2019г.-04.07.2019г. договор за физическа охрана и портиерски услуги на
обект с „А.“ ЕООД гр.В. и анекс към него за охрана на комбайн. В същия ден-
11.06.2019г. в гр.Д. подсъдимата С. Д. сключила друг договор с „А. .“ ЕООД
гр.В. като управител на „Д.“ ООД /в договора вписано като „Д.ЕООД/.
Подсъдимата Д.в качеството си на управител на „Д.“ ООД сключила договор
за физическа охрана и портиерски услуги на обект с „А. “ ЕООД гр.В. за
охрана на земеделски площи по опис съгласно подадено заявление за текущата
стопанска година пред ДФ „З.“ /л.279-281, т.2 от н.о.х.д./ В договора било
посочено, че ще се охраняват всички земеделски площи с площ от 9 000дка.
Договорът влизал в сила веднага за срок от 4 месеца, след което можело да се
прекрати. По договора се предвиждало авансово плащане за целия му срок,
въпреки, че на практика през периода му действие, част от продукцията
безспорно трябва да е вече прибрана и няма какво да се охранява. На
11

04.07.2019г. към този договор допълнително бил сключен и анекс за 24 часова
охрана на комбайн. /л.162, т.3 от д.п., л.450, т.3 от преписката по ревизионния
акт/. Договора и анекса към него били сключени от подсъдимата като
управител на „Д.“ ООД с А.“ ЕООД гр.В. без да е било налице каквато и да е
необходимост от това. Този договор /и анекса към него не бил необходим на
дружеството Д. ООД, с посоченото дружество А.г.“ ЕООД не били сключвани
преди 2019г. договори. Договори за охрана на земеделски площи до този
момент на „Д.“ ООД не били сключвани. И по този договор охрана от „А. г.“
по нивите не била извършвана, защото не била и необходима. В тази връзка
управителят към този момент на А.г. ЕООД , св.К. Т. в показанията си изрично
сочи за този договор :“ От нашата фирма охрана по нивите нямаше.“/л.339, т.2
от н.о.х.д./ Всъщност подсъдимата изначално била наясно, че охрана на
нивите от процесното дружество няма да се извършва и не е необходима, но
договорът й бил нужен като гаранция, ако по някаква причина се наложи да се
викат охранители. Такава причина се появила и наложила сключване и на
анекс към договора, в който анекс се договорирала охрана на комбайна с рег.
№***. Посочения комбайн бил собственост на дружеството „А.“ ЕООД,
представлявано от св.Д.Д. / който бил и съдружник в „Д.“ ООД/, като след
плащане на две авансови вноски за комбайна, той бил доставен на
дружеството „Д.“ ООД, въпреки, че все още окончателната цена не била
платена. С този комбайн св.Д. Д. започнал да жъне на 04.07.2019г. , но
подсъдимата не разрешавала да се транспортира ожънатата продукция със
собствените на дружеството транспортни средства до складовете на
дружеството. По тази причина св.Д. Д. / доколкото комбайнът все още бил
собственост на „А.“ ЕООД заявил, че щом няма да се използва собствен
транспорт, респ. складира, мери и тегли в базата на дружеството и на собствен
кантар, то той не разрешава комбайнът да жъне продукцията. В показанията
си св.Д. Д., комбайнер в дружеството посочва „…Жътва ще жънем. Тръгнах да
жънем с тази, дето от Ш. я взехме. Отидох на нивата. Агронома беше с мен.
Започнахме да жънем, по едно време вика: „Спирай!“. Д., т.е. който е
сегашния ни шеф каза: „Ако на наш транспорт изсипвате, работи. Ако не –
няма да работиш“. Аз напълних един тон и С. каза: „Комбайната няма да
работи“. Десет дена стоя на нивата с отворен бункер, с един тон зърно, то
хубаво, че не валя. Дойдоха други комбайни, почнаха да жънат. Друг
транспорт. Нашият транспорт седеше. И така до есента, до последно, докато
свършат всички кампании. Ние не сме участвали. Само ожънах 150 декара
семена нея година с тази комбайна, която в момента я имаме...“/л.286-287,т.2
от н.о.х.д./ Анекс за охрана на процесния комбайн не е бил необходим – на
първо място формално е имало вече договор за охрана на нивите /посочен по-
горе, също сключен от подсъдимата/, а комбайнът е останал на нивата, второ –
комбайнът все още не е собственост на „Д.“ ООД –защо и на какво основание
това дружество следва да плаща за охраната му и то на нивата. До този
момент подсъдимата не е била разписала като управител на „Д.“ ООД и
приемо-предавателния протокол за приемане на въпросния комбайн /такъв
12

протокол, въпреки, че комбайнът е предаден още юни месец е разписан от
подсъдимата с дата 10.07.2019г./, т.е рискът от случайно погиване на
техниката си е бил за собственика, поради което липсва разумна причина за
охрана на комбайна. Единствените причини биха могли да са свързани с други
мотиви, които обаче нямат нищо общо с това дали анексът е бил необходим за
дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимата, а той,
разглеждан и в контекста на сключения договор, който допълва е бил
абсолютно ненужен- т.е. охрана на земеделските земи на дружеството и на
процесния комбайн не е била нито необходима, нито е било целесъобразно да
бъде наемана такава. Това обстоятелство е било напълно съзнавано от
подсъдимата - а именно, че няма никаква необходимост дружеството „Д.“
ООД от такава охрана / тук следва да се посочи, че интересите на дружеството
не са идентични с личните интереси на подсъдимата/, както е било съзнавано
от нея и обстоятелството, че за дружеството ще настъпят вреди от сключване
на този ненужен договор и анекс. По договора от дружеството „Д.“ ООД били
платени 43 200 с ДДС – на 11.06.2019г.-21 600лв. /ф-ра на л.447 - гръб от т.3
на преписката по ревизионния акт-том „доказателства от НАП/ и на
08.07.2019г. - 21 600лв. /фактура на л.447 от т.3 на преписката по ревизионния
акт, том „доказателства от НАП /, а по анекса към договора, за охраната на
комбайна - платени 2400лв. на 23.07.2019г. /л.450, т.3 от преписката към РА
том „доказателства от НАП/, като общо платеното по този договор с анекса,
от чието сключване нямало никаква необходимост е 45 600лв.,
представляващи размера на значителните имуществени вреди, настъпили за
дружеството Д. ООД от тази сделка. Към м.юни 2019г. МРЗ година е била
560лв. или 14 МРЗ /колкото са необходими, за да се квалифицират вредите
като значителни/ са 7 840лв.,т.е. причинените с тази ненужна сделка
значителни вреди на дружеството „Д.“ ООД надхвърлят пет пъти необходимия
минимален размер за определяне на вредите като значителни.
С въпросното дружество „А. г.“ ЕООД гр.В. в по-късен момент били
сключен и друг договор, който ще бъда описан по-нататък, съобразно
хронологията на сключване на сделките.
Дружеството „Д.“ ООД, както и „Е.М.“ ООД никога не било търгувало с
„ФЗ П. и Щ.“ ЕООД, като за св. Т. Т. /който също формално бил управител на
„Д.“ ООД, както и на Е. С. и с когото И.Д. докато бил жив работил съвместно
с общи фирми/ те били изцяло неизвестни. Именно с това дружество обаче
подсъдимата сключила няколко сделки, с които продала почти цялата
настояща и бъдеща реколта на дружеството– със сделка от същата дата
11.06.2019г. договорирала продажбата на останалата налична царевица на
дружеството, а с няколко сделки продала почти цялата бъдеща продукция
реколта 2019г. от царевица, пшеница и слънчоглед. И така по реда на
сключването си, сделките били следните:
п.І.2 от обвинителния акт- обвинението за сключен през периода 11-
18.06.2019г. Договор с „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В. за продажба на 1500
метрични тона царевица реколта 2018г. На 11.06.2019г. в гр.В. подсъдимата
13

С. Д. като управител на „Д.“ ООД сключила договор с търговското дружество
„ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В. за продажба на 1500 метрични тона царевица
реколта 2018г., като договорила цена от 260 лева на метричен тон, без ДДС
/вж.л.92-горна номерация, т.4 от д.п./. Видно от приложения приемо-
предавателен протокол от 16.06.2019г. /л.93, т.4 от д.п./, и фактури /л.94, т.4 от
д.п. / реално доставеното количество било 1453,04 метрични тона, което
съгласно приемо-предавателен протокол №1 от 16.06.2019г. е доставено на
купувача от 13.06.2019г. до 16.06.2019г./л.93, т.4 от д.п./ Тази цена била много
по-ниска от пазарната към момента. Съгласно заключението на вещите лица
по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа
експертиза пазарната цена към м.юни 2019г. и към датата на сключване на
договора за продажба на царевица реколта 2018г. е 285лв./метричен тон.
/л.736-806, т.4 от н.о.х.д./ По делото има изготвена и друга съдебно-ценова
експертиза, която дава абсолютно същата пазарна цена. Както е видно,
пазарната цена на царевицата реколта 2018г. е в пъти по-висока от тази, на
която е договорила продажбата подсъдимата. Подсъдимата напълно е
съзнавала, че продава на доста по-ниска цена - в обясненията си изрично
заяви, че всичко в пазара на зърно й е ясно, че има много опит в тази сфера,
така че безспорно резултата е целен. Всъщност предвид факта, че е управител
на дружеството подсъдимата по дефиниция следва да разполага с
необходимия опит за сключване на такива търговски сделки, още повече, че по
професия е агроном. Подсъдимата е била съвсем наясно и че вследствие на
сключената от нея неизгодна сделка за дружеството, което представлява ще
настъпят значителни вреди. Такива с оглед разликата в пазарната цена и
цената на която подсъдимата е продала общото количество от 1453,04
метрични тона царевица са настъпили в размер на 36 326 лева. Към м.юни
2019г. МРЗ година е била 560лв. или 14 МРЗ /колкото са необходими, за да се
квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв. Видно е, че само с тази
сделка причинените от подсъдимата на дружеството значителни вреди
надхвърля четири пъти необходимия праг от 14 МРЗ, определящ вредите като
значителни. Безспорно е, че при сключване и извършване на сделката
подсъдимата е действала умишлено, с пряк умисъл- тя е съзнавала, че
сключваната от нея сделка е неизгодна и че от нея ще настъпят значителни
вреди за дружеството и е искала да я сключи. Съдът намери, че безспорно се
доказва извършено деяние по чл.220 ал.1 от НК от подсъдимата по отношение
на посочената сделка. В договора, визиран по-горе срокът на доставка бил
определен от 12.06.2019г., защото подсъдимата в бързането да продаде
наличната царевица забравила, че последната е обгазена. В този смисъл
показанията на св.А. А. / агроном в дружеството/ :“… Казах и: „Как ще я
продаваме? Тя в момента е обгазена. Значи, ние ако отворим складовете,ще
изтровим тука хората“, а тя се обърна към Ж. и каза: „Ей, всичко измислих,
обаче туй не го премислих.“/л.316, т.2 от н.о.х.д./От всичко изложено дотук е
видно, че подсъдимата съвсем съзнателно и целенасочено е сключила
посочената сделка при очевидно неизгодни условия-цена доста под пазарната,
14

което обстоятелство е съзнавано от нея, както и съзнаван и факта, че от така
сключената сделка ще настъпят за представляваното и управлявано от нея
дружество вреди, които се явяват значителни - в размер на 36 326 лева.
Със следващите сделки на подсъдимата като управител на „Д.“ ООД на
същия търговец- „ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В. ООД била продадена почти цялата
бъдеща реколта на дружеството „Д.“ ООД от пшеница, царевица и слънчоглед.
Сделките на „зелено“ били сключени по идентичен начин, с редица
застрахования срещу евентуални опити за разваляне – в този смисъл са
клаузите на самите договори, вписания особен залог върху бъдещата
продукция и особено вписването, че собствеността върху продукцията вече е
на купувача / а не че става негова собственост след предаването й/ Сделките
безспорно били неизгодни освен по тези причини, но и поради факта, че били
сключени на по-ниска от пазарната цена, с отложено плащане за купувача –
„ФЗ П. и Щ.“ ЕООД гр. В., което трябвало да се осъществи едва след доставка.
И така договорите за продажба на бъдеща продукция били следните :
п.І.3 от ОА. – по обвинението за сделка през периода 17.06-18.06.2019г. с
„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за продажба на „зелено“ на 1 813,77 тона царевица
реколта 2019г. На 17.06.2019г. подсъдимата в качеството си на управител на
Д. ООД сключила сделка със същия търговец за продажба от името на
представляваното от нея дружество на „ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. на 2000 тона
царевица реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в Д. ООД Д.,
т.е. „на зелено“, на цена 250 лева на тон без ДДС. /л.154-155,т.4 от д.п./ В
бързането /в същия ден подсъдимата сключила и други договори със същия
търговец/, на втора страница от договора-в т.8.1 погрешно било записано, че
стоката е пшеница, вместо договаряната –царевица. В приложение №1 към
договора били описани полетата и масивите, върху които се отглежда
процесната царевица /л.156, т.4 от д.п./. С договора било договорено продавача
да достави стоката в срок от 15.09.2019г. до своята база на собствени разходи,
като била уговорена и лихва при забава в доставката. Уговорено било и
задължение на продавача да учреди особен залог, както и че плащането от
страна на купувача ще е след представяне на удостоверението за учреден
особен залог и окончателно извозване на стоката. Уговорено било и че правото
на собственост върху стоката преминава върху купувача - „ФЗ П. Щ.“ ЕООД
гр.В. от момента на предаването на стоката на представител на купувача,
натоварена на негови автомобили в базата на продавача,към който момент
преминава и рискът от случайно погиване и повреждане на стоката. Същият
ден в изпълнение поетите допълнително с договора задължения бил сключен
и договор за особен залог /ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. като залогодател, а Д. ООД,
представляван от управителя С. Д.- като залогодател/ за обезпечаване
вземанията на заложния кредитор ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. за 500 000 лв.- върху
бъдеща селскостопанска продукция, който бил вписан на следващия ден
/л.158-л.161, т.4 от д.п./. Със сключено на следващия ден -18.06.2019г.
допълнително споразумение към договора /л.162-164, т.4 от д.п./, било
уточнено, че цялата земеделска продукция, отглеждана и подлежаща на
15

прибиране от процесните полета, описани в допълнителното споразумение и в
приложение №1 към договора е собственост на купувача и при бездействие на
продавача или затруднения от всякакъв характер или действия на продавача
или трети лица /вкл. принудителни от надлежен орган/, купувачът има право
сам да извърши действия по охрана, прибиране, съхраняване и
транспортиране на реколтата. По този договор доставеното количество
царевица било 1 813,77 тона на практика /толкова, за колкото е предявено
обвинението/. От общо дължимите по договора 453 442,50лв. за доставените
1 813,77 тона царевица, купувачът ФЗ П. Щ.“ЕООД платил 307 248,50лв. и то
ги заплатил едва на 03.01.2020г., а остатъка в размер на 146 194 лв. останал
дължим и незаплатен.
Клаузите в договора са изключително неизгодни за продавача
/представляваното от подсъдимата дружество/- въпреки, че се продава на
„зелено“ е уговорено плащането да се извърши след окончателно извозване на
стоката /срокът на доставка в договора е фиксиран до 15.09.2019г./, продавача
се задължава да учреди особен залог върху бъдещата продукция и запис на
заповед на стойност 30% по-висока от стойността на закупената стока без
разноски и протест. В договора санкции за неизпълнение са предвидени само
за продавача- предвидена е 20% неустойка от стойността на недоставено
количество царевица, докато за купувача няма предвидени санкции.
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-
икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза пазарната цена на
процесната царевица реколта 2019г. / т.е. на зелено/ към датата на сключване
на договора за продажба на зелено е 273 лв./м.т. /л.736-л.806, т.4 от н.о.х.д./
Видно е, че подсъдимата е продала на много по-ниска цена, което ведно с
горепосоченото относно клаузите на договора безспорно доказва осъществено
деяние от нея по чл.220 ал.1 от НК и за тази сделка. Подсъдимата е съзнавала
неизгодността на сделката, както и значителните вреди, които ще настъпят за
дружеството, което представлява от сключването й и е искала да я сключи.
Разликата между пазарната цена и цената на която подсъдимата продала
бъдещата реколта царевица за цялото количество продадено -1 813,77 тона е в
размер на 41 716,71 лева и това е размера на причинените с тази сделка
значителни преди. Към м.юни 2019г. МРЗ година е била 560лв. или 14 МРЗ
/колкото са необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7
840лв., от което следва, че причинените от подсъдимата на дружеството Д.
ООД с тази сделка значителни вреди надхвърлят повече от пет пъти
необходимия праг от 14 МРЗ, определящ вредите като значителни. Безспорно
е, че при сключване и извършване на сделката подсъдимата е действала
умишлено, с пряк умисъл- тя е съзнавала, че сключваната от нея сделка е
неизгодна и и че от нея ще настъпят значителни вреди за дружеството е
искала това.
п.І.4 от ОА. – по обвинението за сделка през периода 17.06-18.06.2019г. с
„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за продажба на „зелено“ на 1 000 тона пшеница
реколта 2019г. На 17.06.2019г., т.е същия ден в който сключила договора за
16

продажба на бъдещата реколта от царевица, подсъдимата в качеството си на
управител на Д. ООД сключила с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. договор за продажба
на бъдеща продукция - пшеница – договорката била за продажба на 1500 тона
пшеница реколта 2019г. на „зелено“ на цена 270 лева /тон, без ДДС. /л.176-
178, т.4 от д.п./. С договора било договорено продавача да достави стоката в
срок от 25.06.2019г. до своята база на собствени разходи, като била уговорена
и лихва при забава в доставката. Уговорено било и задължение на продавача
да учреди особен залог, както и че плащането от страна на купувача ще е след
представяне на удостоверението за учреден особен залог и окончателно
извозване на стоката. Уговорено било и че правото на собственост върху
стоката преминава върху купувача - „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. от момента на
предаването на стоката на представител на купувача, натоварена на негови
автомобили в базата на продавача, към който момент преминавал и рискът от
случайно погиване и повреждане на стоката. Същият ден в изпълнение
поетите допълнително с договора задължения бил сключен и договор за
особен залог / ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. като залогодател, а Д. ООД,
представляван от управителя С. Д.- като залогодател/ за обезпечаване
вземанията на заложния кредитор ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за 405 000 лв.-
върху бъдеща селскостопанска продукция, който бил вписан на следващия ден
/л.180-183, т.4 от д.п./ В приложение №1 към договора били описани полетата
и масивите, върху които се отглежда процесната пшеница /л.178, т.4 от д.п./
Със сключено на следващия ден -18.06.2019г. допълнително споразумение
към договора е уточнено, че цялата земеделска продукция, отглеждана и
подлежаща на прибиране от процесните полета, описани в допълнителното
споразумение и в приложение №1 към договора е собственост на купувача и
при бездействие на продавача или затруднения от всякакъв характер или
действия на продавача или трети лица /вкл. принудителни от надлежен орган/,
купувачът има право сам да извърши действия по охрана, прибиране,
съхраняване и транспортиране на реколтата./л.184-185, т.4 от д.п./ Продавачът
доставил на практика 1523,89 т. пшеница и толкова била заплатена на
купувача на цена 270лв/т., като на практика заплатеното било общо 411
450,30лв./вж. ССчЕ, л.77,т.9 от д.п./, като плащането било извършено на
няколко пъти/ вкл. и чрез споразумителен протокол за прихващане/.
Обвинение прокурорът е повдигнал обаче само за част от договорираната и
доставена пшеница - 1 000т. Договорът е изключително неизгоден за
продавача –Д. ООД – в него е визиран срок за доставка, в който продавача се
задължавал да достави стоката - до 25.06.2019г. /всъщност към този момент е
още рано и пшеницата няма как да се жъне/, който няма как да се изпълни, но
е предвидена лихва за продавача при забава, отново е предвидено плащането
да се осъществи едва след окончателното извозване на стоката, плащането
транспортни разходи до базата на продавача са уговорени да са за негова
сметка, продавача се задължава да учреди особен залог върху бъдещата
продукция и запис на заповед на стойност 30% по-висока от стойността на
закупената стока без разноски и протест. Въпреки, че се касае до сделка на
17

„зелено“ на практика е уговорено плащането от купувача да е след доставяне
на стоката , което е очевадно и явно неизгодна договорка. Съгласно
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-икономическа,
оценъчна и агротехническа експертиза пазарната цена на процесната пшеница
реколта 2019г. / т.е. на зелено/ към датата на сключване на договора за
продажба на зелено е 330 лв./м.т. за хлебна пшеница и 305 лв/м.т. за фуражна
пшеница /л.736-л.806, т.4 от н.о.х.д./. С изменението на обвинението,
направено от прокурора и допуснато от съда обвинението е по цената за
хлебна пшеница. Съдът намира, че именно тази цена следва да се вземе
предвид, като в тази връзка съобрази показанията на св.А.А. - агроном в Д.
ООД относно отглежданата от дружеството пшеница, както и заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и
агротехническа експертиза относно засетите сортове високодобивна пшеница
на процесните полета /л.776, т.4 от н.о.х.д./ От тази сделка са настъпили
значителни вреди в размер на разликата между цената на която подсъдимата е
продала продукцията на зелено /270лв/м.т./и действителната пазарна цена
/330лв/м./за общо доставените 1523,89 т. пшеница. Обвинението обаче е за
продадени с тази сделка само 1 000 т. пшеница реколта 2019г., поради което
подсъдимата няма как да бъде призната за виновна за нещо повече, поради
което по обвинението за продадени с тази сделка 1 000 т. пшеница реколта
2019г., причинените значителни вреди за Д. ООД са в размер на 60 000лв.
Предвид повдигнатото на подсъдимата обвинение само за 1000т. пшеница
общия размер на вредите се явява 60 000лв. Доколкото няма обвинение за
цялото доставено количество от 1 523,89 тона пшеница /колкото на практика е
било доставено и платено/, то няма как и да има осъждане на подсъдимата за
причинени вреди за количеството над 1000т. пшеница, въпреки че реално
такива вреди са настъпили за дружеството Д. ООД. Следва само да се
маркира, че ако цялото реално доставено количество по договора бе включено
в обвинението, то общия размер на значителните вреди от тази сделка би
станал 91 433,40лв. Доколкото няма такова обвинение обаче, то съдът намери
и призна за виновна подсъдимата само за неизгодна сделка досежно 1000т.
пшеница с причинени значителни вреди в размер на 60 000лв. Към м.юни
2019г. МРЗ година е била 560лв. или 14 МРЗ /колкото са необходими, за да се
квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., от което следва, че
причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази сделка значителни
вреди надхвърлят повече от седем и половина пъти необходимия праг от 14
МРЗ, определящ вредите като значителни. Безспорно е, че при сключване и
извършване на сделката подсъдимата е действала умишлено, с пряк умисъл-
тя е съзнавала, че сключваната от нея сделка е неизгодна и и че от нея ще
настъпят значителни вреди за дружеството и е искала това.
п.І.5 от ОА. – по обвинението за сделка през периода 17.06-18.06.2019г. с
„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за продажба на „зелено“ на 750 тона слънчоглед
реколта 2019г. Отново на 17.06.2019г. подсъдимата в качеството си на
управител на Д. ООД сключила с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. договор за продажба
18

на бъдеща продукция за 750 тона слънчоглед на цена 550лв. за тон без ДДС.
/л.199-л.210, т.4 от д.п./ Съгласно заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза
пазарната цена на процесния слънчоглед реколта 2019г. / т.е. на зелено/ към
датата на сключване на договора за продажба на зелено е 560лв./м.т. /л.736-
л.806, т.4 от н.о.х.д./. В крайна сметка доставеното количество било 750,28
тона слънчоглед, реколта 2019г., за което на практика било платено 540,32 лева
/за тон, без ДДС, /-т.е. по-малко, по ниска цена от договорената. Към момента
на сключване на договора обаче договорената цена за слънчогледа е 550 лв. за
тон, при което е видно, че при спазване на договорките и заплащане на
доставеното количество от 750,28 тона слънчоглед на уговорената цена от
550лв. на тон, разликата която се получава от пазарната оценка ,дадена с
експертизата от 560лв. за тон и тази по договора е 7 502,80лв. /под 14 МРЗ,
необходими за определяне на вредите като значителни, респ. за да може да се
счете за осъществено деянието по чл.220 ал.1 от НК и по този пункт / МРЗ
към 2019г. е 560 лв., при което 560х14= 7840,60/; Дали дадена сделка е
неизгодна или не се преценява към момента на сключването й – към този
момент договорираната цена е с 10лв. по ниска от пазарната и размера на
вредите би бил под 14 МРЗ, т.е те не са значителни. Това, че на практика
впоследствие е платено по-малко -реално 540,32 лева /за тон, без ДДС би
могло да се отнесе евентуално към присвоителни действия при липса на
основание за такова намаление, но не към изгодноста на сделката, доколкото
дали дадена сделка е изгодна се преценява към момента на сключването й.
Следователно коригираната цена на слънчогледа не може да обоснове
неизгодност на сделката, доколкото е последващо сделката споразумение
между страните, като ако липсва основание за такава корекция /подсъдимата
твърди че има основание- бонификация-слънчогледа не отговарял на
заложените параметри в договора/ не се касае за неизгодна сделка, а би могло
да се касае за присвояване. Независимо, че всички други условия и в този
договор ,както и в предходните за продажба на бъдеща продукция са крайно
неизгодни за Д. ООД и че на практика изобщо не е било необходимо
сключване на сделки на зелено, доколкото обвинението претендира само
неизгодност поради договорка за продажба на по-ниска цена от пазарната/ при
което както се поясни по-горе вредите не се явяват значителни/, а не поради
всички други условия на договора, вкл. поради липса на необходимост от
сключването му, доколкото подсъдимата не може да бъде осъдена по
непредявено обвинение, а предявеното такова е несъставомерно с оглед
размера на вредите, то единственото законосъобразно решение е оправдаване
на подсъдимата по това обвинение за тази сделка. Поради изложеното съдът
оправда подсъдимата по обвинението за тази сделка.
Активността на подсъдимата продължила и след като продала в качеството
си на управител на Д. ООД останалата налична царевица 2018г. и почти цялата
бъдеща реколта от пшеница, царевица и слънчоглед на дружеството, тя се
заела с продажбата на селскостопанските машини на управляваното и
19

представлявано от нея дружество Д. ООД.
п.І.1 от обвинителния акт –относно обвинението за сключен договор през
периода 18-19.06.2019г. в Д. с ЕТ „О. –Д. Д.“ гр. В., ЕИК103013979, със
собственик Д. И. Д. за продажба на четири селскостопански машини. На
18.06.2019г. в гр.В. подсъдимата С. Д., в качеството си на управител на Д. ООД
сключила договори за продажба с купувач ЕТ „О. –Д. Д.“ гр.В.,
ЕИК103013979, със собственик Д. И. Д. на четири селскостопански машини:
- колесен трактор марка „C.“, модел „А.“, с номер на рамата ***, номер на
двигателя *** и с регистрационен № *** за 20 833,33 лева без ДДС /л.12-
13,т.4 от д.п./ приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.14, т.4 от дп./,
фактура на л.15, т.4 от д.п.,
- тракторно ремарке марка R. модел „D.“, с номер на рамата X. и с
регистрационен № *** за 5 833,33 лева без ДДС/л.34-35, т.4 от д.п./, приемо-
предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.36, т.4 от дп./, фактура на л.37, т.4 от
д.п.,
- зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“, с номер на рамата 84501021, номер
на двигател *** и регистрационен № *** за 29 166,67 лева без ДДС, /л.2-3, т.4
от д.п./ приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.4, т.4 от дп./, фактура
на л.5, т.4 от д.п.,/
- хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***, с номер на рамата *** и
регистрационен № *** А, за 6 666,67 лева без ДДС /л.24-25, т.4 от д.п./
приемо-предавателен протокол от 19.06.2019г., /л.26, т.4 от д.п./, фактура на
л.27, т.4 от д.п./
Колесния трактор с ремаркето и зърнокомбайна с хедера преди продажбата
им от подсъдимата, били обслужени и готови за жътва. Никой в дружеството
не знаел и не очаквал, че посочената селскостопанска техника, необходима за
извършване на жътвата ще бъде продадена от подсъдимата. Зърнокомбайнът
бил подготвен за жътва от комбайнера в дружеството св.Д. Д., който щял да го
кара, а трактора – от св. Ц.Ц., който щял да го управлява. И двете
селскостопански машини с приспособленията към тях-ремарке и хедер били в
отлично техническо състояние. Така относно зърнокомбайна в показанията си
св.Д. посочва: „…тя е работила малко тази комбайна, имаше много малко
ремонт - два ремъка смених, маслата смених всичките, филтри всичко,по
наклонената камера, където влиза – там имаше едни пластмаси и ги смених.
Подготвих я, моточасове записах, изкарах я навън готова за жътва.“/л.287, т.2
от н.о.х.д./ а св.Ц.Ц. за трактора сочи:“.. Водач съм на трактор „А.“. Закупен е
чисто нов 2010г. заедно с ремаркето. С тази машина съм извършвал следните
операции: оран, култивиране, дискуване, сеитба и транспорт – превоз на
зърно. Специално с техниката съм нямал никакъв проблем“/л.296, т.2 от н.о./.
В показанията си св.А.А., агроном в дружеството посочва за машините:“ Да,
комбайната агригатирана с хедер, а трактора с ремарке. Хедера беше за
пшенична жътва, т. нар. бяла жътва. Ремаркето е R. – от хубавия модел,
двуосни с автоматично отваряне на задния капак. Към момента, в който
излязоха от фирмата, нямаше дефекти по тях.Машините бяха напълно
20

обслужени – масла, филтри, каквото трябваше по тях беше направено и бяха
готови, закачени за жътва. Просто чакахме времето да дойде и да влезем в
жътва…“/л.315, т.2 от н.о.х.д./. Всъщност по показанията на всички
работници в дружеството, вкл. и на св.Д.Д. и св.Е.Ж. машините са били
абсолютно изправни и готови за жътва. Веднага след сключване на договорите
за продажба на трактора с ремаркето и комбайна с хедера, още на следващия
ден подсъдимата С. Д., придружавана от св.Г.Г. и други лица след работно
време организирала извозването на машините от базата на фирмата.
Селскостопанските машини били изкарани от базата на дружеството на
19.06.2019г. след работно време, за което били повикани свидетелите А.А. /да
отключи базата/ и св.Ц.Ц. /понеже свидетелят обслужвал трактора и
ключовете за трактора били в него/. На св. А.А. и св.Ц.Ц. им било забранено
от св. Г.Г. да се обаждат от телефоните си, докато машините не били изкарани
от базата. В показанията си св.Ц.Ц. сочи:“… Мисля, че беше на 19-ти юни
точно преди жътва, госпожа Д. ми се обади по телефона някъде около 19:00
часа да сляза на булеварда да й предам ключовете. Беше с въпросния Г., Ж..
Отидох с тях до парка. По време на движение беше ми забранено да си вдигам
телефона или пък да се обаждам на някой и то със заплашителен
тон…“/л.296,т.2 от н.о.х.д./. Св.А.А. в показанията си сочи :“…Един юни като
вече не мога да си спомня датата, беше може би към седем и половина
вечерта, госпожа Д. ми се обади и каза: „Ела горе до базата. Трябва да
отключиш, защото имаме малко работа“. Отидох горе в базата. Там имаше 4-5
човека, които не ги познавах дотогава. Единствено Ж. от познатите беше там.
Взеха трактора, взеха комбайната. За трактора нямаше ключове. Ходиха, взеха
Ц.-тракториста и по най-бързия начин смениха номера и тръгнаха да излизат.
Ж. каза: „Докато ние сме тука и не ни видите гърба и машините да излизат от
зърнобазата, не искам да виждам някой от вас да вдига телефона. Като
излезем, правете каквото искате“ /л.314, т.2 от н.о.х.д./. В бързането да бъдат
предадени машините на купувача дори определени вещи на св.Ц. и св.Д. били
останали в трактора и комбайна. Изкарването на машините било
документирано с находящите се и работещи в базата на дружеството
охранителни камери, /л.24, т.5 от д.п.- протокол за доброволно предаване на
диск със записа и л.14-20, т.5 от д.п.-видеотехническа експертиза- както бе
посочено по-горе в базата имало монтирано видеонаблюдение от „Охрана и
банков сервиз“/. Всички в дружеството /вкл. и работниците били изненадани
от изнасянето на тези машини, което се случило на 19.06.2019г. Св.Д.Д. още
на следващия ден- 20.06.2019г., като узнал поискал с имейл от подсъдимата
като управител на дружеството информация за липсващите от базата машини.
-л.23, т.1 от д.п. В показанията си св.Д. посочва: „…Към може би 10:00 часа
вечерта ми се обади агронома и ми каза: „Да знаеш, Ст. с Г. са тука и с още
едни хора вземат машините“. Г. е Г.Г., който е свидетел. Попитах го кои
машини вземат, „– Ами, комбайн, трактор“ – каза,че ги вземат. Вика: „Г. ми
каза няма да си вдигаш телефона докато не излезе последната машина от
базата. Да не виждам ръцете в джобовете да пишеш нещо СМС-и на Д.“.
21

Изнесли са всички машини. На следващата сутрин аз пристигам в базата и
започвам да разпитвам служителите какво е станало. Всички – изключително
подплашени. Казват: „Изнесоха ги! Ние с какво ще жънем“-/л.171-172, т.1 от
н.о.х.д./
Обвинението е за една сделка, касаеща четирите машини- всъщност две
машини –трактор и зърнокомбайн и принадлежностите към тях- тракторно
ремарке и хедер. Съдът също приема, че на практика сделката е една, макар и
оформена в 4 договора – последното се е наложило поради изискванията за
форма на действителност на договорите
Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-
икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза пазарната цена на
процесния колесен трактор марка „C.“, модел „А.“, с регистрационен № ***
към датата на сключване на договора за продажба е 80 632,48 лева, на
тракторно ремарке марка R. модел „D.“, с регистрационен № *** е 8 406,61
лева, на зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“, с регистрационен № *** е 115
463,33 лева, на хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***, с № *** А е 16
878,36 лева /л.736-л.806, т.4 от н.о.х.д./. Или селскостопанските машини са
продадени от подсъдимата общо за сумата от 62 500лв. при пазарна цена на
същите в общ размер на 221 380,78лв. От тази сделка настъпилите значителни
вреди за дружеството Д. ООД са в размер на 158 880,78 лв., явяващи се
разликата между цените на които подсъдимата ги е продала и пазарните
такива. Във вредите по обвинителен акт прокурорът е включил и
допълнително начислените задължения по Ревизионния акт. Съдът обаче
намира,че не може да се обоснове умисъл на подсъдимата за тези вреди, такъв
не е обоснован и от обвинението, поради което прие, че не следва да ги
включва. Към м.юни 2019г. МРЗ година е била 560лв. или 14 МРЗ /колкото са
необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., от
което следва, че причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази
сделка значителни вреди надхвърлят повече от двадесет пъти необходимия
праг от 14 МРЗ, определящ вредите като значителни. Безспорно е, че при
сключване и извършване на сделката подсъдимата е действала умишлено, с
пряк умисъл- тя е съзнавала, че сключваната от нея сделка е неизгодна и че от
нея ще настъпят значителни вреди за дружеството и е искала да я сключи.
Освен договорираните от подсъдимата изключително занижени продажни
цени на посочената селскостопанска техника, в договорите било договорирано
и отложено плащане – в 30-дневен срок от доставката – т.е. отново и изцяло
сделката била само в полза на купувача.
На 21.06.2019г. във връзка с изрично направено искане от св.Д.Д. и св.Е.Ж.,
в качеството им на съдружници в Д. ООД, подсъдимата Ст. Д. /в присъствие на
св.Г.Г./ представила в офиса на счетоводната кантора„Р.В.К.“ ООД /
обслужваща дружеството Д. ООД/ редица документи, почти всички от които
касаят настоящите инкриминирани сделки / л.652-656, т.4 от н.о.х.д../
п.І.10 от обвинителния акт –по обвинението за сключен през периода от
24.06.2019г. договор с А.г. гр.В. за физическа охрана и портиерски услуги през
22

периода юни, юли и август 2019г. на базата на Д. ООД, намираща се в Д.,
кв.Р.. На 24.06.2019г. подсъдимата сключила друг договор с А.г. гр.В. - за
физическа охрана и портиерски услуги на базата на Д. ООД, намираща се в Д.,
кв.Р.. /л.276-л.277, т.2 от н.о.х.д./ Договорираната сума била 10 000лв. на
месец без ДДС, като в крайна сметка обща платената сума по договора от Д.
ООД била 36 000лв. с ДДС. Този договор не бил необходим, защото в базата на
дружеството вече имало изградено видеонаблюдение от „Охрана и банков
сервиз“. Подсъдимата била абсолютно наясно с това, както и с факта, че не е
необходима специална охрана на базата. Договорът обаче бил сключен по
такъв начин, че да е много трудно развалянето му – бил сключен за срок от 12
месеца и било предвидено обезщетение при едностранното му прекратяване
от възложителя в полза на изпълнителя в размер на 6 месечни такси. Липсата
на необходимост от този договор за охрана е видна и от действията на самата
подсъдима- същата на същата дата- 24.06.2019г. сключила подобен договор за
охрана на базата на базата на Д. ООД, намираща се в Д., кв.Р., с МСК -М.К.“
ЕООД, където договорената цена за същата услуга –охрана на базата била 3
400лв. с ДДС. Т.е. очевидно договор за охрана на базата Д. ООД, намираща се
в Д., кв.Р. с „А.г. гр.В. бил абсолютно ненужен, след като на същата дата е
налице такъв сключен договор за охрана на базата с друга фирма- МСК -М.К.“
ЕООД , и то сключен пак от подсъдимата като управител наД. ООД и за в пъти
по-ниска цена. При посоченото, налично видеонаблюдение и договорни
отношения и с друга фирма, очевидно договор за охрана на базата с А.г. не
бил необходим. Съвсем отделен е въпросът, че не е ясно какво е щяло да се
охранява в тази база –цялата бъдеща реколта е продадена на зелено-т.е. не се
предвижда да се съхранява в базата селскостопанска продукция, основните
две селскостопански машини с принадлежностите им също били продадени от
подсъдимата, т.е. не е било налице и необходимост от охрана на
селскостопанска техника. За да излезе от ситуацията, при която е видно, че
плаща на две фирми за една и съща дейност / охрана на базата в кв.Р./,
подсъдимата като управител на „Д. „ ООД сключила с другите две фирми А.г.
гр.В. и МСК -М.К.“ ЕООД тристранно споразумение, сключено пак на
24.06.2019г. С визираното тристранно споразумение било уговорено, че „Д. „
ООД ще плати само сумата по договора с „А.г. гр.В., а последното дружество
от тази сума ще заплатят дължимата сума на МСК -М.К.“ ЕООД /вж.
тристранно споразумение на л.27, т.15 от д.п./ От тази сделка значителна
вреда за Д. ООД Д. била в размер на 36 000лв. с ДДС, колкото било платено от
дружеството Д. ООД по договора на А.г. гр.В. / на датата на сключване на
договора 24.06.2019г. - платени 12 000лв. с ДДС –вж. л.459, т.3 от преписката
по ревизионния акт, на 05.08.2019г. -платени 12 000лв. с ДДС –вж. л.461-гръб,
т.3 от преписката по ревизионния акт и на 22.07.2019г. - платени 12 000лв. с
ДДС –вж. л.462, т.3 от преписката по ревизионния акт. Обвинението по неясни
причини е включило и плащане, изводимо от договора с „ А.г. гр.В. от страна
на подсъдимата и на МСК -М.К.“ ЕООД, каквото не произтича от този
договор, респ. в тази част подсъдимата следва да бъде оправдана. Всъщност
23

целта на подсъдимата била не да охранява имуществото на дружеството, което
представлява и управлявала към него момент, а да си осигури възможност за
сключване на последващите сделки. Единствената цел на присъствие на
охранители в базата било да се подсигури уведомяване на подсъдимата за
всичко, което се случва, както и да не се допусне излизане на машини от
базата без нейно знание и позволение. В тази насока са показанията на св.
Ц.Ц. „…Ако излезе някоя техника от базата, веднага се тълкува като кражба.
Тази заповед я издаде госпожа Д. – писмена, устна – имаше заповед. Имаше и
охрана поставена, допълнителна охрана, която записваше кой влиза и кой
излиза от базата“ /л.298, т.2 от н.о.х.д./
Междувременно на 26.06.2019г. св.Д.Д. и св.Е.Ж., подали жалба в Окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимата и сключените от същата сделки
/л.7-12 /горна номерация/, т.1 от д.п./
Както бе посочено по-горе на общо събрание на дружеството Д. ООД,
проведено на 25.06.2019г. бил избран за управител и св.Д.Д., наред с
подсъдимата С. Д., като двамата управители действали само заедно.
Вписването на това обстоятелство обаче било забавено – то се случило едва
през м.08.2019г., което дало възможност на подсъдимата еднолично да сключи
и още няколко сделки.
Въпреки, че основните селскостопански машини на дружеството Д. ООД
били продадени от подсъдимата на 18.06.2019г., в дружеството имало
достатъчно машини за транспортиране на продукцията, както и доставен,
макар и незаплатен изцяло зърнокомбайн от „А. и още един наличен
зърнокомбайн. В началото на юли предстояла жътва на пшеницата, която
започнала на четвърти юли. На 02.07.2019г. св.Д.Д. и св.Е.Ж. подали молба до
Окръжна прокуратура в която посочили, че поради зрялост на пшеницата
предстои жътва, като подсъдимата е заявила, че няма да се жъне с машини на
дружеството, а с четири наети комбайна и ожънатото зърно ще се изнася
директно на пристанище, като Д. е с охрана и е препречила входа на базата на
фирмата /л.28-29, т.1 от д.п./ Видно от показанията на св.Д. Д. той все пак
излязъл да жъне на полетата на дружеството с доставения от „А. комбайн, но
бил спрян, вследствие неразрешаване от страна на подсъдимата
транспортните средства на дружеството да прибират ожънатата пшеница.
Тогава подсъдимата сключила и следващите договори за услуги, с „ФЗ П. Щ.“
ЕООД
п. І.6 от обвинителния акт-по обвинението за сключен през периода от
04.07.2019г. до 10.07.2019г. на основание предходен договор, договор с ФЗ П.
Щ.“ ЕООД гр.В. за услуга „жътва на пшеница“ с площ 3 914,400 дка . На
04.07.2019г. на основание предходен договор / този за продажба на бъдещата
реколта пшеница/, сключен между представляваното от подсъдимата
дружество Д. ООД и „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В., подсъдимата в качеството си на
управител на Д. ООД сключила нов договор с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В..
Договорът бил за услуга „жътва на пшеница“ с площ 3 914,400 дка за цена 13
лв. без ДДС. Подсъдимата била съвсем наясно, че дружеството, с което
24

сключва сделката е търговец и не се занимава с извършване на такива услуги.
Била наясно и че селскостопанските машини, които преди това продала били
основни и необходими на дружеството за извършване на жътвата, както и че
въпреки продажбата от нея на основни селскостопански машини дружеството
Д. ООД разполага с други, вкл. и транспортни такива. Въпреки наличието на
транспортни машини подсъдимата разпоредила да се разтоварва на нает
транспорт / защото целта била да не се разтоварва в базата на дружеството Д.
ООД и не позволила на собствения на дружеството транспорт да излезе от
базата. Тук следва да се припомнят показанията на св.Д. Д., комбайнер в
дружеството „…Жътва ще жънем. Тръгнах да жънем с тази, дето от Ш. я
взехме. Отидох на нивата. Агронома беше с мен. Започнахме да жънем, по
едно време вика: „Спирай!“. Д., т.е. който е сегашния ни шеф каза: „Ако на
наш транспорт изсипвате, работи. Ако не – няма да работиш“. Аз напълних
един тон и Ст. каза: „Комбайната няма да работи“-/показания на л.286-287,т.2
от н.о.х.д./. Следва да се припомни, че именно за това е сключен и анексът с
„А.г. гр.В. за охрана на комбайна- 24 часова охрана на комбайн. /л.162, т.3 от
д.п./ И показанията на св.Ц.Ц. : „… Тогава продукцията беше ожъната от
друга фирма, която беше наета от госпожа Д.….. Мисля, че от Здравко
Здравков, но не знам точно фирмата коя е. Той участва с негова техника, с два
комбайна и превоз, а нашият превоз си стоеше в базата и имаше заповед
просто да не излиза от базата. Ако излезе някоя техника от базата, веднага се
тълкува като кражба. Тази заповед я издаде госпожа Д. – писмена, устна –
имаше заповед.Имаше и охрана поставена, допълнителна охрана, която
записваше кой влиза и кой излиза от базата“ /показания на л.298, т.2 от
н.о.х.д./. Работниците на дружеството Д. ООД на практика стояли без работа /
макар и да им се плащали заплати/, като друг извършвал тяхната работа.
Очевидна е липсата на необходимост от тази сделка за интересите на
дружеството, липса напълно съзнавана от подсъдимата, като от тази сделка са
настъпили значителни вреди за “Д. ООД в размер на платеното по договора -
35 755,20 лв. с ДДС. Обвинението е включило тук и плащане на
транспортните разходи за така ожънатата пшеница – тези транспортни разходи
обаче не са предвидени в този договор и не произтичат от него, те са свързани
с договора за продажба на бъдеща продукция пшеница, но доколкото в
отклонение на уговореното в същия плащането касае транспорт до купувача /
а не до базата на продавача, както е по договор/ с плащането на тези разходи
би могло да се претендира присвояване, каквото обвинение обаче
подсъдимата няма. Поради изложеното съдът оправда подсъдимата в частта на
включеното в обвинението за неизгодна сделка плащане на транспортни
разходи / не произтичащи от нея/
Водачите на селскостопански машини в дружеството „Д. „ООД, които на
практика останали без да има какво да правят, подали жалба в прокуратурата
за това /вж.Жалба до Окръжна прокуратура-Д. вх.№351/08.07.2019г. от Д.С.
Ц.Ц.,, Х.Р. И.В., Д. Д. –л.31-33, т.1 от д.п./, като в жалбата си изрично
записали, че при започване на жътвата охранители на подсъдимата блокирали
25

входа на базата и не пуснали работниците да излизат от същата.
п.1.7 от обвинителния акт – относно обвинението за сключен през периода
11-16.07.2019г. договор с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за извършване на три
услуги „жътва на слънчоглед“ с площ 2605 дка за цена 12 лв. без ДДС, жътва
на царевица“ с площ 746,100 дка за цена 14 лв. без ДДС и физическа охрана на
площите, в които ще се жънат двете селскостопански култури. На
11.07.2019г. подсъдимата като управител на Д. ООД сключила договор с ФЗ П.
Щ.“ ЕООД гр.В. за извършване на три услуги „жътва на слънчоглед“ с площ
2605 дка за цена 12 лв. без ДДС, жътва на царевица“ с площ 746,100 дка за
цена 14 лв. без ДДС и физическа охрана на площите, в които ще се жънат
двете селскостопански култури. Всичко, посочено досежно липсата на
необходимост от сключване на предходния договор „за жътва на пшеница“
важи и за този, като досежно фигуриращата тук допълнителна услуга –охрана
на площите допълнително следва да се посочи, че самата подсъдима вече е
сключила договор за охрана на нивите с „А.г. „ЕООД, отделно от това е била
наясно, че дружеството, с което сключва договора -„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В.
няма лиценз за охрана, а и с оглед допълнителните уговорки в договорите за
продажба на бъдеща продукция, от които е видно, че продукцията вече е
собственост на купувача очевидно е безпредметно да се охранява вече чуждо
на дружеството Д. ООД имущество. Настъпилата значителна вреда за Д. ООД
от тази сделка се изразява в платеното по нея в размер на 144 302,40 лв. Тук
следва да се посочи и, че по услугите жътва слънчоглед и царевица дори е
предвидено и извършено плащане с един-два месеца напред преди
извършване на услугите. Обвинението, макар словесно да не го е изписало е
включило във вредите от тази сделка и платените транспортни разходи от
страна на Д. ООД, за които важи казаното по-горе- тези транспортни разходи
не са предвидени в този договор и не произтичат от него, те са свързани с
договора за продажба на бъдеща продукция царевица и слънчоглед, но
доколкото в отклонение на уговореното в същите плащането касае транспорт
до купувача / а не до базата на продавача, както е по договор/ с плащането на
тези разходи би могло да се претендира присвояване, каквото обвинение обаче
подсъдимата няма. Поради изложеното съдът оправда подсъдимата в частта на
включеното в обвинението за неизгодна сделка плащане на транспортни
разходи / не произтичащи от нея/.
Съгласно заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното
следствие комплексна съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа
експертиза за дружеството Д. ООД в периода 01.01.2019г-11.06.2019г./преди
сключване на договорите/ е била налице способност да финансира
безпрепятствено своята дейност и да поддържа платежоспособността си и за
дружеството е била налице финансова устойчивост и стабилност,
неподлежаща на риск от загуби. Съгласно същата експертиза пазарната цена
на процесния колесен трактор марка „C.“, модел „А.“, с регистрационен №
*** към датата на сключване на договора за продажба е 80 632,48 лева, на
тракторно ремарке марка R. модел „D.“, с регистрационен № *** е 8 406,61
26

лева, на зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“, с регистрационен № *** е 115
463,33 лева, на хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***, с № *** А е 16
878,36 лева. Съгласно същото заключение пазарната цена на царевица реколта
2018г. към м.юни 2019г. и към датата на сключване на договора е 285лв./м.т. ,
пазарната цена към м.юни 2019г. и към датата на сключване на договора на
фуражна пшеница 2019г. е 305 лв./м.т., а на хлебна пшеница - 330лв./м.т.,
пазарната цена на слънчоглед 2019г. към м.юни 2019г. и към датата на
сключване на договора е 560лв/м.т., а пазарната цена към м.юни 2019г. и към
датата на сключване на договора на царевица реколта 2019г. е 273лв./м.т..
Съгласно заключението за Д. ООД е било възможно да изплаща текущите си
задължения и да прибере засятата продукция в стопанската 2018/2019г., ако не
бяха постъпили приходите и не бяха извършени разходите по описаните
сделки в ОА, вкл. ако не бяха изплащани задължения с ненастъпил падеж.
/заключение на л.736-806, т.4 от н.о.х.д./
Съдът прие горепосоченото заключение като научнообосновано,
компетентно и всеобхватно. По делото има изготвени и единични съдебно-
ценови експертизи, като съдът за да назначи комплексната такава прецени, че
е необходима комплексна работа на различни специалисти-агроном,
счетоводител и инженер –оценител на земеделска техника и продукция. Някои
от оценките дадени в единичните съдебно-ценови експертизи са различни от
тези, дадени в комплексната –досежно оценките на продажбата на бъдеща
продукция и продажба на селскостопанската техника. За да приеме и вземе
предвид заключението именно на комплексната експертиза съдът прие, че
същата е разполагала с много по-голям обем от данни и доказателства – така
досежно пазарната цена на бъдещата продукция вещите лица по комплексната
експертиза са разполагали с приложените към преписката по ревизионния акт
сравними такива договори за продажба на бъдеща продукция със същия
купувач и по този начин са извели пазарните цени / каквото е била и задачата
им/, докато вещото лице по единичните експертизи не е разполагало с такива
данни, като освен това е отговаряло и на правни въпроси, свързани с
обстоятелството дали договорите са изгодни или не.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза. От същите е видно и, че в процесния период ,
подсъдимата като управител на дружеството си е изплатила всички заеми ,
които преди това била дала на дружеството като ФЛ/ които като ФЛ, както и
другите съдружници е била отпуснала на дружеството/ до 18.06.2019г. – на
дати 11.06.2019г., 13.06.2019г. и 18.06.2019г. си ги е погасила, за разлика от
другите съдружници- Д.Д. и Е.Ж. които фигурират като кредитори на
дружеството в аналитичния регистър към 31.10.2019г. /допълнителна ССчЕ-
Гандева-т.16 от д.п.-л.-л.57-л.58; ССчЕ-л.18-19, т.9/
п.ІІ от обвинителния акт по обвинението по чл.201 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от
НК. През 2019г., през цялото време докато била управител на Д. ООД /т.е. до
вписване в ТР като управител наред с нея и на св.Д.Д. на
05.08.2019г./подсъдимата теглела от банковата сметка на дружеството суми,
27

вкл. извършвала разплащания и преводи. Във връзка с подаденото от
подсъдимата предизвестие за напускане на дружеството на 28.08.2019г. , по
което с решение на общото събрание от 29.11.2019г. /вписано в ТР на
19.12.2019г./ било взето решение за освобождаването й като съдружник на
същата дата 29.11.2019г. от св.Д. била издадена заповед за извършване
инвентаризация на парични средства в касата на дружеството от комисия в
състав:1.Д.Д.-председател , 2.Е.Ж.-член и 3.А.А.-член. /заповед на л.211 от т.8
от д.п./. Съгласно констативен протокол за извършване на инвертаризация на
каса от 30.11.2019г. комисията констатирала съобразно хронологичния
регистър начално салдо към 01.01.2019г. в размер на 18 914, 75лв. и крайно
салдо към 30.11.2019г. в размер на 50 867,18лв., както и че в касата на
дружеството няма никакви суми. /л.212, т.8 от д.п./. Във връзка с посоченото
на 21.04.2021г. св.Д. издал към счетоводното дружество „Р.В.К.“ ООД и по-
конкретно към св.Р.В. указание салдото в размер на 50811,18лв. да се отпише
от см.501 и да се осчетоводи като вземане от С. Д.. /л.213, т.8/.Разпитана като
свидетел счетоводителят Р.В. сочи,че отказала да изпълни това указание :“…
Имаше някакво писмо от господин Д., което дойде след приключване вече на
годината и се искаше от мен аз да заведа със липса на каса определена сума.
Аз тогава се възпротивих, че годишното приключване е направено, годината е
приключена, две години са минали. Не мога на някаква база да стъпя и да
кажа „това беше салдото и липсват толкова средства“./показания на л.229, т.1
от н.о.х.д./
Съгласно изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от
банковата сметка на дружеството са изтеглени суми от подсъдимата С. Д. , при
което е налице ръст на установената документална касова наличност в размер
на 31 896,43 лв., като тези изтеглени суми от подсъдимата са както следва: на
04.07.2019г. -1896,43лв., на 05.07.2019г.-10 000лв., на 08.07.2019г.-10 000лв. и
на 12.07.2019г.-10 000лв./вж. л.115, т.9, заключение на съдебно-счетоводна
експертиза/. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, прокурорът е повдигнал обвинение на подсъдимата
за длъжностно присвояване на посочената сума от 31 896,43 лв., сочейки, че
след като тази сума е изтеглена от подсъдимата и не е разходвана за разходи на
дружеството, то следователно е присвоена от подсъдимата. Това твърдение на
обвинението обаче е останало недоказано по безспорен начин, като следва да
се изтъкне, че не подсъдимата следва да доказва, че не е присвоила тези пари,
а обвинението да докаже, че тя ги е присвоила – т.е., че се е разпоредила с тях
в свой или чужд интерес, но не за задоволяване нуждите на управляваното от
нея дружество. Тук следва да се посочат показанията на св.Р.К.-
счетоводителят, обслужвал дружеството към процесния период, съгласно
които съдружниците / преди разваляне на отношенията/ са водили и
проверявали каса и по-точно това са били подсъдимата и св.Е.Ж.. Св.Р.В. в
показанията си сочи:“…Не знам там кой водеше касата, но имаше един
момент,когато те си проверяваха касата. Като казвам „те“ имам предвид
госпожа Д. и Е.Ж., защото в един период някъде към април месец ли кога те
28

спореха за някакво салдо и дори госпожа Д. дойде и ме подсети:„Ти нали
знаеш, че ние септември месец имахме към девет хиляди и нещо“ и това ме
навежда на мисълта, че те там долу са си водили стриктно касата и касата
беше както счетоводно, така и там“ и още „Аз нямам при мен представен
протокол за приемане и предаване на каса първо между двете – между
госпожа Д. и допускам госпожа Ж. в офиса, защото те двете бяха. И аз затова
казвам, че до момента докато е имам авансови отчети, имам и разходни
ордери. От там нататък има теглени суми нали от банката и нямам приходен
ордер, нямам разходен ордер, че са вземати от някой и така да съм ги
осчетоводила.“/л.229, т.1 от н.о.х.д./ При тези показания на свидетелката и
липсата на каквито и да са твърдения , респ. доказателства от обвинението по
какъв начин подсъдимата се е разпоредила с така изтеглените суми, съдът
намери, че обвинението е останало недоказано. За наличието на извършено
престъпление по чл.201 ал.1 от НК не е достатъчно, че парите са се намирали
във фактическата власт на подсъдимата, като тя ги е изтеглила от банковата
сметка на дружеството / каквото правомощие безспорно е имала като негов
управител/, а е нужно да бъде установено, че с изтеглените суми тя се е
разпоредила, като ги е отклонила в своя полза или в полза на трети лица и
извършените разпоредителни действия следва да бъдат индивидуализирани
по съдържание. Поради изложеното съдът намери обвинението за извършено
престъпление по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за недоказано и оправда
подсъдимата по това обвинение.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по
делото доказателства –показанията на разпитаните свидетели Д.С. Ц.Ц., Х.Р.
И.В., Д. Д., А.А., Д.Д., Е.Ж., Т.Т., К.Т., Г.Г., Р.В., Х.П., приложените писмени
документи – договорите за процесните сделки, фактури, приемо-предавателни
протоколи и др., заключението на вещите лица по назначената в хода на
съдебното следствие комплексна съдебно-икономическа, оценъчна и
агротехническа експертиза, заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната и допълнителната съдебно счетоводна експертиза, заключението
на вещото лице по видеотехническата експертиза,заключението на вещите
лица по комплексна компютърно техническа експертиза, заключението на
вещото лице по графическа експертиза, приложените доказателства –
преписка по ревизионен акт-папка „доказателства от НАП“, счетоводни
баланси и всички други приложени писмени документи.
Изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:
С извършеното деяние, като през периода от 11.06.2019г. до 11.07.2019г.
включително в гр.В. и в гр. Д. при условията на продължавано престъпление, в
качеството си на длъжностно лице – управител на Д. ООД – Д., ЕИК
*********, съзнателно сключила следните неизгодни сделки:
1. На 18.06.2019г. продала на ЕТ „О. –Д. Д.“ гр. В., ЕИК103013979, със
собственик Д. И. Д. следните четири селскостопански машини:
- колесен трактор марка „C.“, модел „А.“, с номер на рамата ***, номер на
двигателя *** и с регистрационен № *** за 20 833,33 лева без ДДС, при
29

стойност 80 632,48 лева;
- тракторно ремарке марка R. модел „D.“, с номер на рамата X. и с
регистрационен № *** за 5 833,33 лева без ДДС, при стойност 8 406,61 лева;
- зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“, с номер на рамата 84501021, номер
на двигател *** и регистрационен № *** за 29 166,67 лева без ДДС, при
стойност 115 463,33 лева и
- хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***, с номер на рамата *** и
регистрационен № *** А, за 6 666,67 лева без ДДС, при стойност 16 878,36
лева и от това произлязла значителна вреда за Д. ООД гр. Д. в размер на 158
880,78 лв.
2. На 11.06.2019г. продала на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В. 1500 метрични тона
царевица реколта 2018г., собственост на управляваното от нея дружество на
цена от 260 лева на метричен тон, без ДДС, при пазарна цена от 285
лв./метричен тон/, и от това с оглед доставеното и платено количество за
1453,04 метрични тона произлязла значителна вреда за Д. ООД Д. в размер на
36 326 лева;
3. На 17.06.2019г. продала на „ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. 1 813,77 тона царевица
реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в Д. ООД Д., т.е. „на
зелено“, на цена 250 лева на тон без ДДС, собственост на управляваното от
нея дружество, при пазарна цена от 273 лв. /за тон/ и от това произлязла
значителна вреда за Д. ООД Д. в размер на 41 716,71 лева;
4. На 17.06.2019г. продала на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. 1 000 тона пшеница
реколта 2019г., която се очаквало да бъде произведена в дружеството, т.е. „на
зелено“, на цена 270 лева /тон, без ДДС, собственост на управляваното от нея
дружество, при пазарна цена от 330 лв./за тон/, и от това произлязла
значителна вреда за Д. ООД гр. Д. в размер на 60 000 лева.
5.На 04.07.2019г. на основание предходен договор, сключен между
представляваното от нея дружество и „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. сключила
договор с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за услуга „жътва на пшеница“ с площ 3
914,400 дка за цена 13 лв. без ДДС, без да е било необходимо сключването на
този договор и от това произлязла значителна вреда за Д. ООД в размер на 35
755,20 лв. с ДДС
6. На 11.07.2019г. сключила договор с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за извършване
на три услуги „жътва на слънчоглед“ с площ 2605 дка за цена 12 лв. без ДДС,
жътва на царевица“ с площ 746,100 дка за цена 14 лв. без ДДС и физическа
охрана на площите, в които ще се жънат двете селскостопански култури, без
да е било необходимо сключването на този договор и от това произлязла
значителна вреда за Д. ООД в размер на 144 302,40 лв.
7. На 11.06.2019г. сключила договор за физическа охрана и портиерски
услуги на обект с „А.г. гр.В. ЕИК *********, а на 04.07.2019г. и анекс към
този договор за охрана на комбайн с рег. № ***, без да е било необходимо
сключването на този договор, като от това произлязла значителна вреда на Д.
ООД Д. в размер на 45 600лв. с ДДС.
8. На 24.06.2019г. сключила договор с А.г. гр.В. за физическа охрана и
30

портиерски услуги на базата на Д. ООД , намираща се в Д., кв.Р., без да е било
необходимо сключването на този договор, като от това произлязла значителна
вреда за Д. ООД Д. в размер на 36 000лв. с ДДС ,
като общия размер на значителните вреди, които са настъпили за Д. ООД Д.
е 558 581,09 лева., подсъдимата С. Д. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.220 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Престъплението е осъществено от подсъдимата при форма на вината пряк
умисъл –същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е обществено опасните му последици и е искала настъпването
им.
В съответствие с изложеното по-горе съдът призна подсъдимата за
невиновна и я оправда в следните части на повдигнатото обвинение за
продължавано престъпление по чл.220 ал.1 от НК, а именно:
-по обвинението, че през периода 17.06.2019г.- 18.06.2019г. продала на „ФЗ
П. Щ.“ЕООД гр. В. 750,28 тона слънчоглед, реколта 2019г.,който се очаквало
да бъде произведен в дружеството, т.е. „на зелено“, на цена от 540,32 лева /за
тон, без ДДС, /при първоначално договорена цена 550лв./, при пазарна цена от
560,00 лева/за тон, /с оглед договорените параметри по договора, причинените
вреди не биха били значителни/
- по обвинението, че през периода 10-18.06.2019г. сключила договор с „А.г.
гр.В. ЕИК *********, с който възложила на това дружество „да изготви и
предаде консултации в сферата на охранителната дейност по следните
проблеми: 1.охрана на земеделски земи и масиви; проектиране и 2.изграждане
на системи за сигурност и видеонаблюдение в складове и зърнобази и платила
по този договор от името на Д. ООД, въпреки че А.г. гр.В. не са изпълнили
задълженията си по договора - неизпълнение на задължение по договор не
може да обоснове наказателно преследване , а обстоятелството, че страните са
сключили фиктивен договор с цел облагодетелстване на едната от тях навежда
на данни за присвояване, за каквото няма повдигнато обвинение
- по обвинението за заплащане от името на Д. ООД Д. на пътните разходи за
превоз на ожъната пшеница от нивите до бази на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. по
договор от 04.07.2019г. с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за услуга „жътва на
пшеница“- плащането не произтича от договора, респ. не би могло да се
включи в значителните вреди от неизгодната сделка, а доколкото е извършено
без договорно основание би могло да се касае за друго престъпление –напр. по
чл.201 от НК, за каквото обаче няма обвинение
-по обвинението за плащане на „МСК -М.К.“ ЕООД за охрана въз основа на
сключен на 24.06.2019г. договор на Д. ООД Д. с „А.г. гр.В. за физическа
охрана и портиерски услуги на базата на Д. ООД- по договора с „А.г. гр.В. за
физическа охрана и портиерски услуги на базата на Д. ООД е плащано от Д.
ООД само на „А.г. гр.В. и няма основание за включване и на плащане към
друго дружество
- по обвинението за период на продължаваното престъпление след
11.07.2019г. и по обвинението за причинен общ размер на значителните вреди
31

от престъплението по чл.220 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за разликата над 558
581,09 лв. – периода по обвинението е разширен, но съдът намира, че следва
да включи само периода обхващаш датите на сключване на конкретните
неизгодни сделки; по-ниския размер на вредите се получава от оправдаването
на част от деянията, както и за включени суми, явяващи се начислени
задължения по ревизионния акт.
Съдът оправда подсъдимата и по обвинението за извършено при условията
на продължавано престъпление присвояване – по обвинението за това, че през
периода от 04.07.2019г. до 12.07.2019г. в Д. при условията на продължавано
престъпление в качеството си на длъжностно лице- управител на Д. ООД Д. е
присвоила чужди пари- на управляваното от нея търговско дружество, които
са й били поверени да ги управлява в общ размер на 31 896,43 лв. / на
04.07.2019г.-1896,43 лв., на 05.07.2019г.- 10 000лв., на 08.07.2019г.-10 000лв. и
на 12.07.2019г.-10000лв./, като оправда подсъдимата по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.201 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от
НК. В съответствие с изложеното по-горе съдът намери това обвинение за
недоказано, като следва да посочи, че единствено установена липса на пари
без конкретно посочен от обвинението механизъм на разпореждане с тях от
подсъдимата според настоящия състав не може да обоснове извършено
присвоително деяние от подсъдимата – „..неотчитането на поверени парични
суми не означава, че длъжностното лице се е разпоредило с тях като със свои,
и това не е достатъчно за да обоснове извод за осъществено длъжностно
присвояване“- Решение № 255 от 24.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 234/2024 г.,
III н. о.
Съдът намира за безспорно доказани всички елементи на визирания
престъпен състав, по който призна подсъдимата за виновна.
Времето и мястото на извършване на деянията безспорно се доказват от
посоченото в самите договори:
Сделката, свързана с продажба на колесен трактор марка „C.“, модел „А.“ с
тракторно ремарке марка R. модел „D.“На 18.06.2019г. и зърнокомбайн марка
„C.“, модел „M.“ с хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***, е сключена
по подсъдимата, като управител на Д. ООД с купувача ЕТ „О. –Д. Д.“ гр. В. на
18.06.2019г. в гр.В. /вж. договорите на л.12-13,л.34-35,л.2-3,л.24-25 –всички
горна номерация от т.4 на д.п./.
Сделките с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В. били сключени от подсъдимата като
управител на Д. ООД на следните дати, както следва:
- На 11.06.2019г. в гр.В. –договора за продажба с купувач „ФЗ П. Щ.“ ЕООД
гр. В. на 1500 метрични тона царевица реколта 2018г., собственост на Д. ООД
/л.92,т.4 от д.п./
- На 17.06.2019г. в гр.В. - договора за продажба с купувач „ФЗ П. Щ.“ЕООД
гр.В. на 1 813,77т. / по договор 2 000 тона, но по обвинение и доставено 1
813,77т./ царевица реколта 2019г. /л.154-155, т.4 от д.п./
- На 17.06.2019г. в гр.В. - договора за продажба с купувач „ФЗ П. Щ.“ ЕООД
32

гр.В. на 1 000 тона /по договора е 1 500 тона, но обвинението е за 1000 тона/
пшеница реколта 2019г., /л.176-177, т.4 от д.п./
- На 04.07.2019г. в гр.В. - договора с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за услуга
„жътва на пшеница“ с площ 3 914,400 дка /л.211-213, т.4 от д.п./
- На 11.07.2019г. в гр.В. - договора с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за извършване
на три услуги „жътва на слънчоглед“ с площ 2605 дка за цена 12 лв. без ДДС,
жътва на царевица“ с площ 746,100 дка за цена 14 лв. без ДДС и физическа
охрана на площите, в които ще се жънат двете селскостопански култури
/л.219-221, т.4 от д.п./
Сделките с „А.г. били сключени от подсъдимата като управител на Д. ООД
на следните дати, както следва:
-На 11.06.2019г. в Д. - договора за физическа охрана и портиерски услуги на
обект с „А.г. гр.В. ЕИК ********* и на 04.07.2019г. анекс към този договор за
охрана на комбайн с рег. № *** /л.279-280, т.2 от н.о.х.д. /
-На 24.06.2019г. в гр.В. -договора с „А.г. гр.В. за физическа охрана и
портиерски услуги на базата на Д. ООД , намираща се в Д., кв.Р. /л.276-277, т.2
от н.о.х.д./
Длъжностното качество на подсъдимата е безспорно установено -
Подсъдимата е била управител на дружеството Д. ООД през процесния
период, през който са сключени посочените сделки и като такъв е разполагала
с правомощия да ги сключи. Тя е управлявала и представлявала дружеството,
като бидейки с управителни и представителни функции разполагала със
сравнително широки правомощия, включително и е била оправомощена да
сключва сделки като инкриминираните по делото. Това обосновава качеството
й на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б „б” от НК – подсъдимата е
изпълнявала ръководна работа /била е управител на дружеството/ и работа,
свързана управление на чуждо имущество в юридическото лице Д. ООД.
Всички посочени сделки, по които подсъдимата е призната за виновна с
присъдата са извършени от нея в длъжностното й качество като управител на
дружеството, съобразно посоченото по-горе относно периода, в който
подсъдимата е била управител на дружеството.
Сделките, за които съдът призна подсъдимата за виновна са неизгодни и от
всяка една от тях за дружеството Д. ООД са настъпили значителни вреди.
Допълнителни аргументи, освен изложените по-горе са следните:
Досежно сделката, свързана с продажба на колесен трактор марка „C.“,
модел „А.“ с тракторно ремарке марка R. модел „D.“На 18.06.2019г. и
зърнокомбайн марка „C.“, модел „M.“ с хедер, марка „C.“, модел „С.“,
категория „***, е сключена по подсъдимата, като управител на Д. ООД с
купувача ЕТ „О. –Д. Д.“ гр. В. на 18.06.2019г. в гр.В. /вж. договорите на л.12-
13,л.34-35,л.2-3,л.24-25 –всички горна номерация от т.4 на д.п./Посочените
селскостопански машини са продадени от подсъдимата за сумата от 62 500лв.
при пазарна цена на същите в размер на 221 380,78лв. /вж. заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и
33

агротехническа експертиза/ Всички в дружеството Д. ООД са били
изненадани от продажбата на основни селскостопански машини на
дружеството /които са били подготвени и готови за жътва/ и то точно преди
жътва, както и противно на твърденията на подсъдимата, всички свидетели-
работници в дружеството, включително тези, които са управлявали преди
продажбата им от подсъдимата трактора и зърнокомбайна в показанията си в
хода на съдебното следствие изтъкват, че машините са били в отлично
техническо състояние. В хода на търговско дело №244/2019г. на ДОС, вещото
лице, което оценявало машините било на оглед на същите, заедно с него били
подсъдимата с нейн адвокат, но и св.Д. Д., Ц.Ц. и св.А.А.. За този оглед
св.Атанасов в показанията си сочи: ,“Доколкото си спомням, когато бяхме там,
имаше едно или две вещи лица, бяхме аз, Ц., Д., а също така госпожа Д. и
нейната адвокатка. Когато ходихме там, точно тогава трактора беше на ГСМ-
а, зареждаше нафта и тръгваше да оре. Комбайна беше в стопанския двор.
Дойде едно момче, най-вероятно, който е бил комбайнера на тази комбайна и
стана нещо въпрос, мисля че вещото лице го попита – как е, какво е, що е и
може би той не беше подготвен, така казано на жаргон „подкован“ и каза: „О,
голям късмет изкарахме с тази комбайна.Много хубава работа свършихме и
продължаваме да си вършим работата с нея“/л.317, т.2 от н.о.х.д./ Св.Д. Д.,
който също е присъства на въпросния оглед /след като машините са били
продадени/ „Когато ходихме в това село, варненско, където беше комбайна,
имаше и оценител. Имаше хора от „Рапид“, инженери и момчето, което кара
комбайна в това село каза: „Аз нищо не съм пипал“. Казах му „Какво да
пипаш? Аз съм направил всичко“, а това беше есента вече. Значи той е жънал
пшеница, жънал е слънчоглед, жънал е царевица, даже беше с хедера за
царевицата. Даже не беше и измита комбайната. Момчето, което кара
комбайна каза „Аз никакъв ремонт не съм правил. Досега караме, без да
пипнем нищо“/л.291, т.2 от н.о.х.д./.Св.Ц.Ц. за оглед посочва:“ …Мисля, че в
село Д., варненско беше – това мисля, че беше последния оглед и оценката
беше дадена от експерт, който разбира може би повече от нас. Бяхме там, дори
трактора беше на колонката,зареждаше нафта и отиваше да работи. Беше със
закачен плуг и готов за работа. Преди това се твърдеше, че трактора ставал
само за скраб – твърдеше се от госпожа Д.. Това беше абсолютно невярно.
Комбайна беше приключил жътвата на царевица. Също беше там, дори не
беше измит. След като са го вземали комбайна, комбайнът директно е влязъл в
нивата, в работа,т.е. да работи.“ /л.299, т.2 от н.о.х.д./ Доколкото процесната
селскостопанска техника преди това е била на общата фирма със св.Т.Т. и при
подялбата е отишла към Д. ООД, св.Т. в показанията си разяснява, че на
практика подялбата е била извършена още докато И. Д. е бил жив и св.Т. сочи:
„...Да, разделихме машините справедливо…Искам само да Ви кажа, че
машините, които останаха в моята фирма, работят и тази година. ………Той
да се е съгласил да вземе по-лошото решение от мене? Ние ги разделихме
справедливо – по години на купуване, по амортизации… Всички машини,
които си разделихме работеха и моите продължават да работят.“. /л.215, т.1 от
34

н.о.х.д./.Показанията се визират допълнително, с оглед твърденията на
подсъдимата, че техниката била в много лошо състояние, налагало й се скъп
ремонт и трябвало да се продаде. Представеното от защитата копие на оферта,
дадена по имейл за ремонт и резервни части не е в състояние да докаже
каквото и да е, доколкото не е видно от никъде да е свързана посочената
оферта с реално запитване за конкретните машини, обусловено от това, че им
е необходим ремонт. За представения доклад за пазарна оценка ,приложен по
досъдебното производство и изготвен от св.Ст. Х. по възлагане от
подсъдимата следва да се посочи, че няма каквато и да е доказателствена
стойност по делото. Отделно от това същият е изготвен през м.юли, като
тогава се сочи, че са снимани и машините съобразно изрично отбелязаното в
доклада, а е видно, че м.юли вече машините не само не са били в базата на Д.
ООД /защото още на 19.06.2019г. са предадени на купувача- ЕТ „О. –Д. Д.“ гр.
В. /, но и не са били и вече собственост на Д. ООД. Действително св.Х.
твърди, че вписаната дата в доклада било фактическа грешка, но според съда
именно това е действителната дата на изготвянето му, защото именно през
м.юли подсъдимата е настоявала през счетоводителката –св.Р.В. за изготвяне
на междинен баланс към 30.06.2019г. с преоценъчен резерв /т.е. въз основа на
оценките от св.Х./.Така разпитана като свидетел св.Р.В. посочва:“ “госпожа Д.
я видях може би месец след това във връзка с едни преоценки на едни
дълготрайни активи. Тя много бързаше и настояваше да се вземе протокола…
/л.224, т.1 от н.о.х.д./ и по нататък в показанията св.Вълева:“…На база
решението, на база заповедта, тази заповед, която е написана, където пишете
Вие /свидетелката визира подсъдимата Д./ „Заповядвам да се направи
преоценка“ и тази заповед Вие я прибрахте в една такава малка папка, малък
класьор, на база на тази преоценка вече са изготвени други отчети и баланси.
Отчета може да е към 30.06., може да е към тридесети юли, но той е изготвен
със стара дата.“ /л.234, т.1 от н.о.х.д./ Твърдението на подсъдимата, че другите
съдружници знаели за предстоящата продажба на машините, както и за цената
е очевидно опровергано от показанията на всички свидетели, от начина на
сключване на сделката и извозване на машините – набързо, изкарването им
след работно време от базата, незабавното противопоставяне на извършената
сделка и подадените от св.Д. и св.Ж. жалби в прокуратурата. Твърдението й е
и изцяло в противовес на безспорно установеното по делото, че тракторът с
ремаркето и комбайнът с хедера са били подготвени да започнат жътва
непосредствено преди продажбата. Досежно продажбата на машините св.Ж.
сочи :“….Разбрахме от механизаторите на фирмата, че са били свалени от
машините и машините са изнесени от зърнобазата. Мислехме, че са пратени
някъде за някаква услуга, но впоследствие по документите разбрахме, че са
продадени“/л.198, т.1 от н.о.х.д./ От тази сделка настъпилите значителни
вреди за дружеството Д. ООД са в размер на 158 880,78 лв., явяващи се
разликата между цените на които подсъдимата ги е продала и пазарните
такива. Имайки предвид, че към м.юни 2019г. 14 минимални работни заплати
/колкото са необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7
35

840лв., то следва, че причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с
тази сделка значителни вреди надхвърлят повече от двадесет пъти
необходимия праг от 14 МРЗ, определящ вредите като значителни.
Досежно сделките с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В., както следва:
- относно сключения на 11.06.2019г. в гр.В. договор за продажба с купувач
„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В. на 1500 метрични тона царевица реколта 2018г.,
собственост на Д. ООД на цена от 260 лева на метричен тон. Безспорно
посочения договор е крайно неизгоден за дружеството Д. ООД, поради
ниската продажна цена, на която е сключен. Разликата с пазарната цена е
голяма-две експертизи – и единичната съдебно ценова експертиза и
комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза
определят една и съща пазарна цена на царевица реколта 2018г. към датата на
сключване на договора, а именно- 285лв./метричен тон. Или пазарната цена на
царевицата реколта 2018г. е в пъти по-висока от тази, на която я е продала
подсъдимата. С оглед разликата в пазарната цена и цената на която
подсъдимата е продала общото количество от 1453,04 метрични тона царевица
за дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимата са настъпили
значителни имуществени вреди в размер на 36 326 лева. Имайки предвид, че
14 минимални работни заплати /колкото са необходими, за да се квалифицират
вредите като значителни/ са 7 840лв., със сключване тази сделка причинените
от подсъдимата на дружеството значителни вреди надхвърлят четири пъти
необходимия праг от 14 МРЗ, определящ вредите като значителни.
Обясненията на подсъдимата, че царевицата трябвало бързо да се продаде
поради заразяването й с гъгрици и наложилото се обезпаразитяване и затова
сключила сделката са защитна позиция и изцяло противоречат на
обстоятелството, че тя всъщност е била забравила за въпросното обгазяване в
бързането си да сключи сделката и достави стоката. /затова доставката е
изместена с един ден/. Освен това в обясненията си подсъдимата твърди
допълнително, че на купувача „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В. не им пречело, че
царевицата била заразена с гъгрици / което наложило обгазяване и бързо
продаване, защото заразата не може да се изчисти напълно/ , защото те имали
фуражен завод, където я смелили за фураж, а заразена царевица не може да се
качи на кораб /вж. обяснения на подсъдимата в съдебно з-е от 10.03.2025г.-
л.113-114, т.5 от н.о.х.д./ Посочените защитни твърдения на подсъдимата са
изцяло опровергани от приетата по делото преписка по ревизионен акт / вж.
том „доказателства от НАП“, т.4 л.668 – данни в табличен вид, л.687-
пояснения гл.счетоводител на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В./, откъдето е видно, че
продаденото от Д. ООД количество царевица реколта 2018г. с договора от
11.06.2019г. на дружество „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В. е било извозено директно
от базата на Д. ООД на пристанище В. и продадено от ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр. В.
на АДМ-България – т.е. очевидно царевицата не е била заразена и е била
качена на кораб, противно на защитната версия на подсъдимата. Всъщност
обгазената царевица именно затова била обработена- с цел да се продаде в по-
късен момент на още по-висока цена от тази към м.юни- 285лв./м.т. - в тази
36

връзка св.Д.Д. възразил с имейл до подсъдимата на продажбата на обгазената
царевица именно поради очакването за много по-висока цена в по-късен
момент, като свидетелят очевидно не знаел, че подсъдимата не само не
изчакала очакваната по-висока цена на царевицата, но и я продала на цена
много под пазарната към момента / вж. имейл на св.Д.- л.24, т.1 / Освен това
на следващия ден 12.06.2018г. подсъдимата финализирала друга сделка за
продажба на царевица 2018г. –на „П.т.“ ООД, където продажната цена е 285
лв./м.т. /д-р и фактура на л.45-48, т.4 от д.п./ Тук подсъдимата обяснява, че
всъщност стоката за „П.т.“ ООД била извозена м.май, когато цената е била по-
висока от цената за същата стока през м.юни, когато вече имало и
заразяването с гъгрици. Освен посоченото дотук, твърдението на
подсъдимата, че цената на царевицата реколта 2018г. към м. май е била по-
висока и доколкото тогава е била предадена тази на „П.т.“ ООД, то затова
цената е по-висока, докато при сделката през м.юни с ФЗ „П. Щ.“ ООД вече
нямало такива цени, освен по изложените вече причини категорично се
опровергава и от приложените справки от търговци към преписката към
ревизионния акт /вж. том-„доказателства от НАП“/-т.5, л.520 /продажната
цена през м.юни всъщност е по-висока от тази през м.май/
- относно сключения на 17.06.2019г. в гр.В. договора за продажба с купувач
„ФЗ П. Щ.“ЕООД гр.В. на 1 813,77т. / по договор 2 000 тона, но по обвинение
и доставено 1 813,77т./ царевица реколта 2019г. /л.154-155, т.4 от д.п./ на цена
250 лева на тон без ДДС. /л.154-155,т.4 от д.п./ Този договор е изцяло
неизгоден да продавача – представляваното и управлявано към него момент от
подсъдимата дружество- видно е, че по него продавача имал само задължения
- т.е. допълнителни разходи и тежести – учредяване от продавача на особен
залог, издаване от продавача на запис на заповед на стойност 30% по-висока от
стойността на закупената стока без разноски и протест, уговорена лихва в
полза на купувача при забава в доставката, предвидена 20% неустойка за
продавача от стойността на недоставено количество царевица. Въпреки, че се
касае за сделка „на зелено“, като принципът на сключване на такива сделки е
да се получи първо цената /или определена сума/, то в този договор
уговорката е да се плати след доставка, и то след окончателно извозване на
стоката. Съгласно заключението на вещите лица по комплексната съдебно-
икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза пазарната цена на
процесната царевица реколта 2019г. /т.е. на зелено/ към датата на сключване на
договора за продажба на зелено е 273 лв./м.т., като разликата между пазарната
цена и цената на която подсъдимата продала бъдещата реколта царевица за
цялото количество продадено - 1 813,77 тона е в размер на 41 716,71 лева и
това е размера на причинените с тази сделка значителни преди. Имайки
предвид, че към м.юни 2019г. 14 минимални работни заплати /колкото са
необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., то
причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази сделка значителни
вреди надхвърлят повече от пет пъти необходимия праг от 14 МРЗ, определящ
вредите като значителни.
37

- относно сключения на 17.06.2019г. в гр.В. договор за продажба с купувач
„ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. на 1 000 тона /по договора е 1 500 тона, но
обвинението е за 1000 тона/ пшеница реколта 2019г., на „зелено“ на цена 270
лева /тон, без ДДС. /л.176-178, т.4 от д.п./ И този договор е изцяло неизгоден
за дружеството Д. ООД –първо бил договорен невъзможен срок за доставка-
25.06.2019г. / жътвата на пшеница още е рано да започне, 2019г. е започнала
на 04.07.2019г/, но е уговорена лихва при забава в доставката, второ отново
било уговорено било задължение на продавача да учреди особен залог върху
бъдещата продукция и запис на заповед на стойност 30% по-висока от
стойността на закупената стока без разноски и протест. Въпреки, че се касае
до сделка на „зелено“ отново е уговорено плащането от купувача да е след
доставяне на стоката – след окончателно извозване на стоката. Или видно е, че
по договора продавачът прави само разходи и допълнителни тежести срещу
очакване в бъдеще-след доставка да получи цената. Съгласно заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-икономическа, оценъчна и
агротехническа експертиза пазарната цена на процесната пшеница реколта
2019г. /т.е. на зелено/ към датата на сключване на договора за продажба на
зелено е 330 лв./м.т. за хлебна пшеница, от което е видно, че цената на която
подсъдимата е сключила сделката за продажба на бъдеща продукция пшеница
е в пъти по-ниска. Посочената в пъти по-ниска цена всъщност е в
кореспонденция с всички други условия по договора, които са изцяло
неизгодни за Д. ООД. От тази сделка са настъпили значителни вреди в размер
на разликата между цената на която подсъдимата е продала продукцията на
зелено /270лв/м.т./и действителната пазарна цена /330лв/м./за общо
доставените 1523,89 т. пшеница - 91 433,40лв. Доколкото обвинението обаче е
за продадени с тази сделка само 1 000 т. пшеница реколта 2019г., подсъдимата
няма как да бъде призната за виновна за нещо повече, поради което по
обвинението за продадени с тази сделка 1 000 т. пшеница реколта 2019г.,
причинените значителни имуществени вреди за Д. ООД са в размер на 60
000лв. и за толкова количество и значителни вреди подсъдимата бе призната за
виновна. Към м.юни 2019г. МРЗ година е била 560лв. или 14 МРЗ /колкото са
необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., от
което следва, че причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази
сделка значителни вреди надхвърлят повече от седем и половина пъти
необходимия праг от 14 МРЗ, определящ вредите като значителни.
- относно сключения договор на 04.07.2019г. с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за
услуга „жътва на пшеница“ Въпреки, че основни селскостопански машини на
дружеството Д. ООД били продадени от подсъдимата вече / сделката с ЕТ „О.
- Д. Д.“/, дружеството все още разполагало с достатъчно транспортни машини,
които да се включат в работа, както и с два комбайна, макар и единият да не
бил платен изцяло. Въпреки това и неразрешавайки на собствения на
дружеството транспорт да напусне базата, както и на работниците-
механизатори да си вършат работата, подсъдимата блокирала възможността
да се ползва за жътва неразплатения напълно комбайн /собственост на „А./,
38

при което сключила и очевидно абсолютно ненужния на дружеството Д. ООД
договор за услуга „жътва на пшеница“ с купувача на същата тази пшеница и
вече нейн собственик съобразно клаузите в договора за продажба -„ФЗ П. Щ.“
ЕООД гр.В.. Или реколтата /макар и все още неожъната/ съобразно клаузите в
договорите за продажба вече е била собственост на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В.,
дружеството Д. ООД съобразно договора за продажба ще получи плащане
след доставка, което плащане все още очевидно не е получило вкл. не е било и
дължимо, а със сключения от подсъдимата договор дружеството прави
допълнителни разходи- да плаща за услуга „жътва“ на купувача на
продукцията. Собствените на дружеството транспортни машини, както и
селскостопански такива –собствени и предоставени стояли, работниците на
дружеството Д. ООД на практика стояли без работа, въпреки че им се плащали
заплати. Очевидна е липсата на необходимост от тази сделка за интересите на
дружеството По сделката от 04.07.2019г. с „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. / като
изпълнител/ за услуга „жътва на пшеница“ са настъпили значителни вреди за
“Д. ООД в размер на платеното по договора - 35 755,20 лв. с ДДС. Имайки
предвид, че към м.юни 2019г. 14 минимални работни заплати /колкото са
необходими, за да се квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., то
причинените от подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази сделка значителни
вреди надхвърлят повече от четири пъти необходимия праг от 14 МРЗ,
определящ вредите като значителни.
- относно сключения договор на 11.07.2019г. с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. за
извършване на три услуги „жътва на слънчоглед“, жътва на царевица“ и
физическа охрана на площите, в които ще се жънат двете селскостопански
култури . Същите аргументи , изложени по горе важат и за договора от
11.07.2019г. за услугите „жътва на слънчоглед“ и „жътва на царевица“, като
тук следва да се посочи и, че по услугите жътва слънчоглед и царевица дори е
предвидено и извършено плащане с един-два месеца напред преди
извършване на услугите. Относно договора от 11.07.2019г., включващ и
„охрана“ на площите следва да се посочи, че подсъдимата Д. вече е сключила
договор за охрана на нивите с „А.г. и е била наясно, че „ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В.
няма лиценз за охрана. С оглед допълнителните уговорки в договорите за
продажба на бъдеща продукция, че продукцията вече е собственост на
купувача е безпредметно да се охранява вече чуждо на дружеството Д. ООД
имущество. По сделката от 11.07.2019г. с ФЗ П. Щ.“ ЕООД гр.В. /като
изпълнител/ за извършване на три услуги „жътва на слънчоглед“, жътва на
царевица“ и физическа охрана на площите, в които ще се жънат двете
селскостопански култури са настъпили значителни вреда за Д. ООД в размер
платеното по нея в размер на 144 302,40 лв. Имайки предвид, че към м.юни
2019г. 14 минимални работни заплати /колкото са необходими, за да се
квалифицират вредите като значителни/ са 7 840лв., то причинените от
подсъдимата на дружеството Д. ООД с тази сделка значителни вреди
надхвърлят повече от осемнадесет пъти необходимия праг от 14 МРЗ,
определящ вредите като значителни.
39

Досежно тези две сделки за услуги в обясненията си самата подсъдима
заявява, че е имало достатъчно техника на дружеството Д. ООД, с което да се
извърши жътвата, но заявява, че св.Д. не бил разрешил да се жъне с комбайна
от А.. В дружеството обаче е имало още един зърнокомбайн, за който
подсъдимата очевидно е счела, че е работещ, но той също не е включен в
работа, работниците –водачи на селскостопански машини всъщност са стояли
без работа, докато други фирми са жънали продукцията. Изводимо от
показанията на св.Ц. и подадената жалба до Окръжна прокуратура от
служители в Д. ООД- водачи на селскостопански машини е видно, че
подсъдимата е сторила всичко необходимо, така че собствения транспорт на
дружеството Д. ООД да не участва, респ. да не напуска базата, което важи и за
работниците в дружеството. И най сетне в стремежа си да не допуснат
разваляне на договорите за бъдеща продажба на продукция, страните са
уговорили, че вече цялата реколта е собственост на „ФЗ П. Щ.“ ЕООД , поради
което липсва причина тази реколта да се жъне чрез договор със същото
дружество. Съвсем отделен е въпросът, че в съответствие с предмета си на
дейност търговското дружество „ФЗ П. Щ.“ ЕООД нито се занимава с жътва,
нито с охранителна дейност, поради което и двете дейности е възложило на
други фирми, със съответно сключени договори.
Досежно сделките с „А.г. , сключени от подсъдимата като управител на Д.
ООД :
-относно сключения на 11.06.2019г. в Д. договор за физическа охрана и
портиерски услуги на обект с „А.г. гр.В. ЕИК ********* и на 04.07.2019г.
анекс към този договор за охрана на комбайн с рег. № *** /л.279-280, т.2 от
н.о.х.д. и л.450, т.3 от преписката по ревизионния акт /. До настоящия момент
Д. ООД не било сключвало договор за охрана на земеделски площи, а в
договора е вписано, че ще се охраняват площи с площ от 9 000дка, предвижда
авансово плащане и е ненужен за дружеството Д. ООД. Договора и анекса към
него -анекс за 24 часова охрана на комбайн. били сключени от подсъдимата
като управител на Д. ООД с А.г. гр.В. без да е било налице каквато и да е
необходимост от това за дружеството Д. ООД. Такава необходимост може е да
е била налична за интересите на подсъдимата, но не и за дружеството. По
договора и анекса всъщност дружеството Д. ООД има само разходи без
никаква полза – бъдещата продукция на пшеница, царевица и слънчоглед на
дружеството е била продадена от подсъдимата с договори от 17.06.2019г. и
съобразно тези договори продукцията /макар и още неожъната/ е вече
собственост на купувача- „ФЗ П. Щ.“ ЕООД. Или дружеството Д. ООД чрез
сключения от подсъдимата като негов управител договор за охрана на
земеделски площи всъщност плаща за охрана на чуждо имущество –
продукция, която вече е чужда собственост. Очевидно е ,че не просто нищо не
е налагало сключването на този договор за охрана на земеделски площи, но и
той е абсолютно ненужен и така неизгоден за дружеството, за което води само
до разходи. За анекса към този договор за охрана на комбайн /24 масова/ е
достатъчно да се посочи, че комбайнът е останал на нивата, за която формално
40

е имало вече договор за охрана на нивите /този, към който се сключва анекса/
и че отново се плаща за охрана на чуждо имущество -комбайнът все още не е
собственост на Д. ООД ,поради което няма никаква необходимост
дружеството Д. ООД да плаща за охраната му, т.е. няма никаква необходимост
за това дружество от сключване и на анекса за охрана на комбайн. Със
сключване на тази ненужна сделка /за охрана на зем. площи и анекс за охрана
на комбайн/от подсъдимата С. Д. в качеството си на управител на дружеството
Д. ООД на дружеството били причинени значителните имуществени вреди в
размер 45 600лв., /общо платеното по този договор с анекса/. Имайки предвид,
че към м.юни 2019г. 14 минимални работни заплати са 7 840лв., то
причинените с тази ненужна сделка значителни вреди на дружеството Д. ООД
надхвърлят пет пъти необходимия минимален размер за определяне на вредите
като значителни.
- относно сключения на 24.06.2019г. в гр.В. договор с „А.г. гр.В. за
физическа охрана и портиерски услуги на базата на Д. ООД , намираща се в
Д., кв.Р. /л.276-277, т.2 от н.о.х.д./ Безспорно е ,че този договор не бил
необходим -в базата на дружеството вече имало изградено видеонаблюдение
от „Охрана и банков сервиз“. Всъщност именно с това видеонаблюдение било
документирано изкарването на селскостопанските машини от базата на
19.06.2019г. /по сделката за продажба с ЕТ „О.-Д. Д.“/. Така на въпрос към
св.Ц.Ц. знае ли дали е имало действащо видеонаблюдение в базата към
момента на изнасяне /19.06.2019г./ на машините, свидетелят отговаря: „…Да,
имаше. Знаех къде са камерите. Гледали сме записите.“л.298, т.2 от н.о.х.д./ ;
св.Ж. на въпроса дали преди м.юни 2019г. е имало действащо
видеонаблюдение в базата отговаря:“…Да, винаги е имало
видеонаблюдение.Това видеонаблюдение е било винаги работещо. Чрез това
видеонаблюдение разбрахме за отпътуването на техниката от базата.“/л.202,т.1
от н.о.х.д./. Самият запис от видеонаблюдението е доброволно предаден по
досъдебното производство. В базата на дружеството е била монтирана и СОТ
система преди сключване на договора с „А.г.“ЕООД за охрана на базата- в тази
насока са показанията на св.Д.Д. :“…пък ФСБ Д. монтира СОТ система, която
и до ден днешен съществува и я използваме за охрана. …Беше изградена, но
не беше платена…“/л.183, т.1 от н.о.х.д./. По този договор за охрана с „А.г.
гр.В., от дружеството Д. ООД се плащали едни високи разходи - месечно
цената за охрана по договор била 10 000 без ДДС, като сключването на
договора не било необходимо, дори поради факта, че същевременно на същата
дата подсъдимата била сключила и договор за охрана на базата на
дружеството с МСК -М.К.“ ЕООД за много по-ниска сума 3 400лв. с ДДС.
Договорът с „А.г. гр.В. за охрана на базата обаче бил сключен по такъв начин,
че да не може едностранно да се развали- бил сключен за срок от 12 месеца с
обезщетение при едностранното му прекратяване от възложителя в полза на
изпълнителя в размер на 6 месечни такси. Освен по посочените дотук
причини, поради които е видно, че договора с „А.г. гр.В. за охрана на базата на
Д. ООД, намираща се в Д., кв.Р. не е бил необходим на дружеството Д. ООД
41

следва да се маркира, че освен контролиране на излизането и влизането на
останалите в дружеството транспортни и др. машини, всъщност е нямало
какво да се охранява в базата - почти цялата бъдеща реколта е продадена на
зелено-т.е. не се предвижда да се съхранява в базата селскостопанска
продукция, такава и не влязла в складовете на дружеството, съгласно
показанията на свидетелите, а освен това основните две селскостопански
машини с принадлежностите им също били продадени от подсъдимата, т.е. не
е било налице и необходимост от охрана на селскостопанска техника. От тази
сделка значителна вреда за Д. ООД Д. била в размер на 36 000лв. с ДДС,
колкото било платено от дружеството Д. ООД по договора с А.г. гр.В. Имайки
предвид, че към м.юни 2019г. 14 минимални работни заплати са 7 840лв., то
причинените с тази ненужна сделка значителни вреди на дружеството Д. ООД
надхвърлят четири пъти необходимия минимален размер за определяне на
вредите като значителни.
Всички посочени сделки са сключени от подсъдимата съзнателно и
целенасочено, тя е съзнавала че същите са неизгодни за дружеството и чрез
тях на дружеството, което управлява и представлява се причиняват
значителни вреди и е искала да ги сключи, като умисълът й е обхващал и
значителните вреди, които причинява с тях на дружеството.
Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК -
всяко от описаните деяния осъществява състава на едно и също престъпление-
по чл.220 ал.1 от НК, извършени са през непродължителен /кратък/ период от
време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, а общия размер на причинените на дружеството Д. ООД
значителни вреди е 558 581,09 лева.,
Относно възраженията на подсъдимата и защитата й, по които не е
взето отношение по-горе в мотивите:
- Възражението, че всъщност стойността на която били продадени
селскостопанските машини- трактора с ремаркето и зърнокомбайна с хедера
била пазарната, защото били в много лошо състояние, което се доказвало от
изготвени оценки от св.Ст. Х. е неоснователно. Както се посочи, действително
по делото е приложен доклад за пазарна оценка на МПС и ДМА, изготвен от
Ст. Х. и послужил за изготвяне по настояване на подсъдимата на един
междинен финансов отчет, изготвен през м.07.2019г. със задна дата –към
30.06.2019г., но този доклад няма никаква доказателствена стойност по
делото. От друга страна достатъчно е да се посочи, че съгласно началната му
страница доклада е от юли 2019г. /вж.л.43, т.12 от д.п./, като конкретната
посочена дата е 12.07.2019г. /л.44, т.12 от д.п./ и е посочено, че ДМА /между
които и инкриминираните селскостопански машини/ са огледани на
09.07.2019г. Към посочената дата на оглед обаче тези селскостопански машини
вече не само са били продадени на купувача ЕТ „О. –Д. Д.“ –продадени са на
18.06.2019г., но са му и били предадени / както бе посочено по-горе тези
селскостопански машини са били изведени и предадени на купувача още на
42

19.06.2019г., като за това е налице и приемо –предавателен протокол-
/л.4,л.14,л.26 и л.36, т.4 от д.п./ Разпитана като свидетел св.Х. твърди, че оглед
на машините всъщност бил извършен юни месец и тя е направила техническа
грешка при вписване на датата 09.07.2019г., а на конкретно зададени въпроси
отговори, че при извършване на огледа се е доверила на хората,които са били
около машините за техническото състояние на последните и за нуждата им от
ремонт. Показанията на свидетелите Ц.Ц. и Д. Д., които именно са обслужвали
машините, както и на всички разпитани по делото работници на дружеството
Д. ООД обаче еднозначно посочват, че техническото състояние на машините е
било отлично. Посоченото е достатъчно, за да се отхвърли така направеното
от защитата възражение.
-Твърдението на подсъдимата, че извършване на сделките било
наложително поради тежкото финансово състояние на дружеството и
наличието на предсрочно изискуеми задължения е очевидно несъстоятелно.
То се опровергава от заключението на вещите лица по комплексната
комплексна съдебно-икономическа, оценъчна и агротехническа експертиза,
съгласно което за дружеството Д. ООД в периода 01.01.2019г-
11.06.2019г./преди сключване на договорите/ е била налице способност да
финансира безпрепятствено своята дейност и да поддържа
платежоспособността си и за дружеството е била налице финансова
устойчивост и стабилност, неподлежаща на риск от загуби. Твърдението на
подсъдимата се опровергава и от сключените от самата нея сделки за
продажба - подсъдимата твърди, че били необходими, за да се изпълнят
изискуеми задължения на дружеството , а същевременно уговаря отложено
във времето плащане от страна на купувачите и то дори за бъдещата
продукция, като същевременно сключва договори за услуги /охрана, жътва/ -
по които дружеството Д. ООД прави само ненужни разходи, някои от които и
авансово.
-Обяснението на подсъдимата, че е била в неизвестност за извършваната на
дружеството ревизия и че нея никой не я е търсил по този повод е изцяло
опровергано. Видно от преписката към ревизионния акт, представена от НАП
и приложена по делото, в т.3, л.536-533 от посочената преписка /вж.
том-„доказателства от НАП“/ се съдържат подробни обяснения на
подсъдимата с вх. №6440/08.06.2021г. , изискани от ревизиращия орган
досежно процесните, предмет и на настоящото наказателно производство
сделки.
За да определи наказанието на подсъдимата съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.220 ал.1 от НК
предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години, като
съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК.
Престъплението е извършено от подсъдимата при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, като към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се
отчете и продължителността на производството. Отегчаващи отговорността
43

обстоятелства са висока обществена опасност на конкретното престъпление-
високия размер на вредата, надвишаващ многократно установения критерий
за значителни вреди.
При тези релевантни за отговорността на подсъдимата обстоятелства, съдът
намери, че следва да наложи на подсъдимата наказание към средния
предвиден размер и наложи такова в размер на три години лишаване от
свобода, като намери, че не следва да налага наказанието по чл.37 ал.1 т.6 от
НК. При наличие на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК и като счете, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително същата да
търпи ефективно наказанието, съдът отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с максималния изпитателен срок от пет години.
Досежно гражданския иск - претендирана сума за вреди, причинени от
подсъдимата на дружеството чрез сключените неизгодни сделки, произтича от
допълнително начислени след извършена от НАП ревизия с ревизионен акт
№***-001/05.08.2021г. данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО за сделката по
покупко-продажба на четирите селскостопански машини / колесен трактор
марка „C.“, модел „А.“, тракторно ремарке марка R. модел „D.“, зърнокомбайн
марка „C.“, модел „M.“ и хедер, марка „C.“, модел „С.“, категория „***/,
както и сделките за продажба на 2000 т. царевица реколта 2019г. и 1500т.
пшеница 2019г. и били платени от дружеството на 11.08.2021г. Видно от
приложения ревизионен акт /папка доказателства от НАП/, на дружеството
действително при извършената ревизия са начислени допълнителни данъчни
задължения / данъчната основа е била определена при приемане налични
укрити приходи при тези сделки, поради многократно по-ниската цена, на
която са сключени договорите за продажба в сравнение с пазарната или
сравнима с други продавачи/. Съдът прие, че за тези вреди, свързани с
допълнително начисляване на данък не може да се докаже наличие на умисъл
у подсъдимата, но доколкото като управител на търговско дружество, тя е
длъжна да действа с грижата на добър търговец, макар и да не е предвиждала,
че вследствие на данъчна ревизия на дружеството ще бъдат начислени
допълнителни данъчни задължения е била длъжна и е могла да го предвиди.
Била е длъжна и е могла да ги предвиди, доколкото тези данъчните
задължения са изцяло вследствие и се дължат на сключените съзнателно от
нея като управител на Д. ООД неизгодни сделки. Т.е. по отношение на така
начислените данъчни задължения вследствие неизгодните сделки съдът
намери, че подсъдимата е действала при форма на вината непредпазливост,
т.е. макар вредите в тази част да не могат да бъдат предмет на обвинението
/поради което и за тях е налице оправдаване/, то те съставляват граждански
деликт. Вследствие посоченото допълнително начислените данъчни
задължения, претендирани от граждански ищец / и заплатени от него по
сметка на НАП на 11.08.2021г. / се дължат на виновни действия на
подсъдимата, като начисляването на тези задължения би могло да се предвиди
от подсъдимата при полагане на дължимата грижа за това, поради което съдът
намери така предявения граждански иск за основателен и доказан за
44

предявената сума от 51 529,78 лв., ведно със законната лихва, считано от
11.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата./
На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата съдът възложи на
подсъдимата сторените по делото разноски в размер на 9 323,52лв по сметка
на Окръжна прокуратура-Д. и 8 692,43 по сметка на Окръжен съд Д., както и
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 2 061,19 по
сметка на Окръжен съд Д..
С оглед направеното искане от гражданския ищец и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата С. Д. да заплати на гражданския ищец -
Д. ООД Д., представлявано от Д. И.ов Д. сторените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 6480 лв. /съобразно представените
доказателства за платено такова/.
Съдът постанови веществените доказателства по делото - приложените по
същото компактдискове да бъдат унищожени след влизане в сила на
присъдата.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.

Окръжен съдия:

45

Номер на акта:	8
Дата:	11 март 2025 г.
Съдия:	Деница Красимирова Петрова

Дело:	20233200200311
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2023 г.

Присъда по дело №311/2023 на Окръжен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите