№ 3865
гр. София, 23.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110177773 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против Софийски
градски съд, с която се претендира да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 24999 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на
непозволено увреждане неимуществени вреди в периода от 13.11.2024 г. до 10.12.2024
г.
В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в
бездействия на ответника, изразяващо се в приобщаване от състав на СГС към
кориците по НЧД № 5547/2023 г. на жалби, които не са свързани с предмета на делото.
Съдът намира следното:
Предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са, както следва: Въз
основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 2 от
ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните случаи:
задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда, когато са
били отменени; нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС /нарушени
права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или
образуваното производство прекратено поради неизвършване на деяние; налагане на
наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на административна мярка,
когато решението бъде отменено като незаконосъобразно; изпълнение на наказание
над определения срок, незаконосъобразно използване на СРС и установено нарушение,
извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по
разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично
изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
В случая ищецът навежда оплаквания от действия на Софийски градски съд,
изразяващи се в приобщаване на книжа по дело, които не са във връзка с предмета му,
които са му причинили вреди. Такава хипотеза, даваща основание за защита по чл. 2
от ЗОДОВ, законодателят не е предвидил, видно от гореизброените хипотези.
Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася
до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били
незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица, които считат, че не са
удовлетворени техни оплаквания и възражения по повод прилагане към делото на
1
книжа, за които съставът е счел, че следва да бъдат приложени.
Нещо повече, в случая за ищеца е налице друг път за защита – обжалване на
акта на съда, в случай че същият е постановен във връзка с книжа, които не са
относими към предмета на делото.
Следва да се посочи освен това, че соченото нарушение на ХОПЕС и нарушение
правото на ЕС в исковата молба, не е относимо. Хартата ще се прилага в случай, че
Софийски градски съд е прилагал съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза съдът
е бил сезиран с производство по реда на НПК. Видно е, че СГС е прилагал норми от
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на
чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което
ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно,
доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана
и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая обаче липсват фактически
твърдения за тези обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да извършва правна
квалификация, която обаче не обвързва съда. Заради липсата на твърдения, които да се
подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният
иск е недопустим – в този смисъл напр. Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело №
4870/2022 по описа на ВКС, III г.о.
На следващо място, следва да се посочи, че настоящото производство е
недопустимо и поради по-рано образувано дело между същите страни и със същото
искане. В тази насока следва да се отбележи, че след служебна справка съдът
констатира, че във връзка с депозирани от ищеца при ответника жалби във връзка с
КНОХД 1018/2019 г. на ВКС, при СРС са образувани множество дела. Делата са
между същите страни, а именно Е. Д. М. като ищец и СГС като ответник и със
идентично искане, а именно присъждане на обезщетение за причинени вреди от
действия на съдебния състав във връзка с разглеждането на делото. Сам по себе си
фактът, че исканията на ищеца пред СГС са отправени с различни жалби, не променя
обстоятелството, че се касае за едно и също искане, което не е удовлетворено от
страна на адресата СГС. В определение на ВКС по ч.гр.дело № 1929/2023 г. се изтъква,
че конкретното съдържание на всяка една жалба и искане, които ищецът е отправил
към ВКС, е въпрос от съществото на спора. Преценката относно това какъв е
предметът на делото следва да се извърши въз основа на изложените твърдения в
исковата молба, а те са идентични в отправената искова молба по настоящето дело,
както и в предходно образуваните дела /напр. гр. дело 77771/2024 г. по описа на СРС е
идентично с настоящото, като е различен единствено началният период на
увреждането/. По посоченото гр. дело, както и по останали образувани при СРС дела,
дори депозираната искова молба е идентична, като от ищеца се прави единствено
корекция с мастилена паста относно началния или крайния срок, за който претендира
обезщетение, както и вх. номер на идентичната по съдържание жалба, отправена до
СГС. Ето защо е налице и основание за прекратяване на производството и на осн. чл.
126 ГПК.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
В исковата молба е обективирано и искане за допускане на правна помощ, което
съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като съдът достигна до извод за
недопустимост на предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ по чл. 21,
т. 2 и 3 не се предоставя, когато претенцята е очевидно недопустима.
С оглед на горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. № 422781/31.12.2024 г. по
описа на СРС, подадена от Е. Д. М., ЕГН: ********** против Софийски градски съд
като процесуално недопустима.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по реда на
чл.95 ГПК, обективирано в сезиращата съда искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. №
422781/31.12.2024 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 77773 по описа на съда за 2024 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата
молба адрес за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3