Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д № 14361
по описа за 2017, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявените са искове с правно основание
чл. 242, ал.1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД и по чл.134 ЗЗД,вр.
чл.199а КЗ (отм.)
Ищецът твърди в ИМ, че е длъжник по
договор за кредит, сключен с „У.Б.“ АД на 11.03.2014 г. Бил застрахован по
застраховка „Живот“, по която покрит риск било настъпването на „Трайно намалена
или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване“,като
ползващо се лице е била Банката. Сочи,че след сключването на кредита и
застраховката заболял, със диагноза“ Застойна
сърдечна недостатъчност“,вследствие на което бил освидетелстван с решение на
ТЕЛК.Уведомил ответниците за настъпване застрахователното събитие, но му
отказали изплащане на обезщетение с твърдението, че трайно намалената
работоспособност се дължала на предварително съществуващо заболяване или
състояние, което не било декларирано от
него. Заявява, че заболяването, което е довело до трайно намалената
работоспособност не предхожда сключването на договорите, а заболяванията, на
които застрахователите се позовават не са в причинна връзка с инвалидизирането.
На следващо място твърди, че основанието
в чл. 10 от ОУ, на което застрахователите
са му отказали плащане на обезщетение, е нищожно тъй като води до
нееквивалентност на престациите, евентуално води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Освен това заявява, че
към датата на настъпване на трайно намалената работоспособност остатъкът по
договора за кредит е бил 47 000 лв. От тях той твърди, че до подаването на иска
си е погасил 43 671,08 лв. и му оставали за плащане още 10 000 лв. Банката
бездействала и не претендирала застрахователната сума от ответниците. Поради
това моли съда да осъди ответниците, солидарно да му
заплатят платените от него погасителни вноски след настъпването на
застрахователното събитие в размер на 43 671,08 лв. В случай че не се
установи солидарност на задълженията на ответниците, претендира от всеки от тях
сумата от 21 835,54 лв. Претендира и законната лихва за периода от датата
на ИМ до окончателното плащане. На следващо място моли съда да осъди
ответниците да заплатят на банката остатъка от дължимата сума по кредита от 10
000 лв.
Ответниците в писмения отговор, не
оспорват, че са застрахователи по застраховка, сключена за обезпечение на
договор за кредит, по който ищецът е длъжник, както и че са били уведомени за
настъпването на застрахователно събитие, но са отказали плащане. Оспорват исковете
като неоснователни, не е налице основание за освобождаване от задължение за
плащане, тъй като застрахователното събитие е настъпило в резултат на
предварително съществуващи заболявания – артериална хипертония, хронична бъбречна
недостатъчност, дислепидемия, обезитас,
подагра, бъбречно-поликистозна болест.На следващо
място твърдят,че тези заболявания не били декларирани от ищеца и са в причинна
връзка с настъпването на застрахователното събитие - основание за отказване плащане
на обезщетение. Твърдят, че клаузата на чл. 10 от ОУ не е неравноправна, тъй
като съгласно КЗ застрахователите имат право да предвидят изключения от
покритите рискове. Такова е предвидено в оспорваната клауза, която предвиждала
също, че отговорността се изключва ако застрахователното събитие е резултат от
предварително съществуващо заболяване и молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски.
“У.Б.“ АД, конституирана като съищец,
заявява, че застрахования по договор за застраховка има правото да предяви иск
за реално изпълнение на задължението на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение. Смята, че не е доказано да е налице основание за
отказ за плащане на застрахователното обезщетение от страна на ответниците.
Твърди, че по договора за застраховка е настъпил покрит риск и застрахователят
дължи плащане. Смята, че застрахования е встъпил в правата на банката по
договора за застраховка за платените от него суми след настъпването на покрития
риск и има право да иска от застрахователя плащане на вноските по кредита. Моли
съда да уважи иска за непогасения остатък от кредита, заедно с лихва от датата
на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и разноски, включително
и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна:
От приложените по делото:
Договор за банков ипотечен кредит с физическо лице № 472/0486/26408636 ; Групов
застрахователен договор по застраховка “Кредитна протекция“№ 02/2007 г. ; Сертификат
за застраховка „ Кредитна протекция“ Пакет А 472/0486/26408636/11.03.2014 г.
подписан на 19.03.2014 г. с: Декларация за приемане на застраховането и
Декларация за здравословно състояние Приложение 2(1/3) и 2(2/3) от същата
дата се установява следното:
На 11.03.2014 г. ищецът е сключил
договор за кредит с „У.Б.“ АД в размер
на 49 870 лева и срок на погасяване
до 11.03.2024 г. с уговорени дати на
вноските видно от приложените към кредита погасителните планове. Към него с
т.9.1 е добавена застраховка „Кредитна протекция” (Пакет“А“) на
застрахователите „К. – Животозастраховане, Клон
България” и “К.-О.З., клон България“.
На 19.03.2014 г.
ищецът е подписал застрахователен сертификат, с който ответниците са поели да носят
няколко риска, между които“Трайно намалена или загубена работоспособност”(ТНЗР)
в резултат на злополука или заболяване. Ищецът е декларирал съгласно Приложение
№ 2 –Здравословно сведение (2/3/) че към този момент и през последните 3 години
не е бил за повече от 30 последователни дни подложен на медицинско и фармацевтично
лечение, и че доколкото му е известно не страда от заразни заболявания,
хронични болести, няма и не е имал периодично обострящи се заболявания като
например такива на сърдечносъдовата система, хипертония и др. Декларирал е
също,че информацията за здравословното
му състояние е вярна ( Приложение 2,1/3).
В декларацията за приемане
на застраховането в раздел „Изключени рискове” е посочено, че застрахователите
се освобождават от задължението си за плащане на обезщетение по риска „ТНЗР” в
резултат на злополука или заболяване, в случай че застрахователното събитие е
резултат от предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо
състояние, и неговите усложнения и
рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период преди
влизането в сила на застраховката.
С ЕР на ТЕЛК 0959/07.04.2015 г. на
ищеца е определена 94 % т.н.р. БЧП за срок от 2 години и дата на
инвалидизация - 06.11.2014 г. и с водеща диагноза „Застойна сърдечна
недостатъчност”. В ЕР са посочени и
други общи заболявания: ХССН ІІІ ф.кл. по НИХА. Арт.хипертрония ІІІ ст. Подагра. Подагрозна
невропатия. Бъбречна поликистоза.
ХБН –тежка степен.Вторична анемия.
По предявената пред ответниците претенция
за изплащане застрахователно обезщетение поради трайно намалената му
работоспособност, ищецът получил мотивиран отказ от 05.05.2015
г., че заболяванията, констатирани в ЕР на ТЕЛК, датират от преди сключването
на застраховката и именно те са в причинна връзка с настъпилата неработоспособност.
По подадената жалба бил уведомен от ответниците
на 09.06.2015 г. отново за липса основания за промяна отказа от извършване
застрахователно плащане и поради факта, че към момента на попълване на
декларацията за здравословно състояние
той удостоверил че е клинично здрав и не страда от хронични и други
периодични заболявания, при положение че от представената медицинска
документация по този случай заболяванията в ЕР са установени с голяма давност.
С ЕР на ТЕЛК 0613/09.03.2017 г.
ищеца е преосвидетелстван с призната 100 % ст.без ч.п. за общо заболяване
пожизнено с водеща диагноза: Терминален
стадий на бъбречна болест, както и други заболявания ХБН. Хрониохемодиализа. Подагра. Подагрозна
нефропатия. Бъбречна поликистоза.
Ренална анемия. Вторичен хиперпаратиреоидизъм.
Исхемична кардиомиопатия. ХССН
III-IV ф.кл.по НИХА. Артер.
хипертония III ст.(л.175)
По делото са приложени
ЛАК, медицинското експертно досие с епикризи и
изследвания и пълна информация от РЗОК Стара Загора за ползваната медицинска
помощ (справки за болничните пролежавания, извършените
медицински прегледи и изписаните лекарства) на ищеца за периода
2010-2015 г.
За периода от 22.04.2013
г. до 26.04.2013 г. ищецът е бил в Нефрологията към МБАЛ „Проф. Д-р Ст.Киркович”
АД Стара Загора, когато е установено, че има Хронична бъбречна недостатъчност I
ст., и придружаващи заболявания - Подагрозна нефропатия, Бъбречни кисти, Хипертония, Подагра, Исхемична КМП, Затлъстяване II ст
и др. видно от приложената епикриза (л. 99).
Съгласно приложената епикриза
от МБАЛ – Мед.комплекс „Св. Иван Рилски” ЕООД – клон Стара Загора, Кардиология (л.100-101)
ищецът е бил на лечение от 13.05.2013 г. до 17.05.2013 г. когато му е била
поставена окончателна диагноза „Застойна сърдечна
недостатъчност III-IV ф.кл.по NYHA. В документа той
е посочен като пациент, хоспитализиран по повод изострена хронична сърдечна
недостатъчност
Съгласно договора за банковия кредит и
погасителния план за периода 30.04.2014 г. до 24.04.2018 г. ССчЕ сочи, че дължимите плащания са били в размер
на 57 602,46 лева от които : 49 870 лева – главница; 6990,07 лева
– договорна лихва и 742,39 лева – такса. В.л.Й. е установила, че ищецът до
изготвяне на заключението е изплатил
всички задължения по договора. В таблиците в ССчЕ е посочила
по пера и месеци изплатените суми за отделни периоди. За периода от
06.11.2014 г. - датата на инвалидизацията (настъпване
на застрахователното събитие) до 06.11.2017г.(датата на депозиране ИМ) извършените
от ищеца плащания в полза на Банката са в размер на 44 634,50 лева, посочени в Таблица № 3. За периода от
06.11.2014 г.-датата на инвалидизацията (настъпване
на застрахователното събитие) до 01.03.2019 г. –датата на изготвяне на ССчЕ извършените плащания на ищеца по кредита са в размер
на 53 366,69 лева,посочени в
Таблица № 4. За периода от 01.04.2015 г. с оглед датата на ЕР на ТЕЛК
(07.04.2015) до 06.11.2017 г. (датата на депозиране ИМ) плащанията в полза на
Банката са в размер на 41 638,34 лева, посочени по пера в Таблица № 5. За периода от
01.04.2015 г.- с оглед датата на ЕР на ТЕЛК (07.04.2015) до 01.03.2019 г.
–датата на изготвяне на ССчЕ извършените
плащания от ищеца по кредита са в размер
на 50 370,53 лева, посочени в
Таблица № 6 Общия размер на заплатените
вноски по кредита за периода от първата вноска с падеж - 28.11.2014 г. непосредствено
следващ датата на инвалидизирането
(06.11.2014) до 30.03.2017 г. вноската, чийто
падеж предхожда изтичането на срока на първото представено решение на ТЕЛК е 43
671,08 лева, посочени в Таблица № 9. В.л. Й. е посочила и общия размер
на вноските заплатени от ищеца в полза на Банката след 09.03.2017 г. (датата на
второто ЕР на ТЕЛК) до 06.11.2017 г. (датата на депозиране ИМ) - 1 101,26 лева в Таблица № 10.
Вещите лица по КСМЕ д-р Й. и д-р М. потвърждават установеното от медицинските
документи, че кардиологичните заболявания-артериална хипертония, исхемична кардиомиопатия, хронична сърдечно-съдова недостатъчност
датират от преди сключването на договора за кредит и за застраховка.Хронологически
проследявайки справките от РЗОК Стара Загора
сочат,че първият диспансерен
преглед на ищеца с поставена диагноза „Хроничната бъбречна недостатъчност”
датира по данни от дата 03.08.2011 година. Установяват, че развитието й
се дължи на артериална хипертония, подагра,
захарен диабет и сърдечна недостатъчност. Комбинацията от предхождащи
заболявания (артериална хипертония,исхемична болест на сърцето) са довели до
исхемична кардиомиопатия и хронична сърдечна
недостатъчност. Конкретно - артериалната хипертония - проследявана и лекувана от 2010 г. е довела до исхемична болест на сърцето в
резултат на което се е развила исхемична кардиомиопатия
с последваща хронична сърдечно-съдова недостатъчност.
По клинична пътека Остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност ищецът е
пролежал в МБАЛ“ Св.Иван Рилски“ клон Стара Загора от 13.05.2013 до 17.05.2013
г. Установената през 2013 г. Хронична бъбречна недостатъчност I степен е
прогресирала до „тежка степен с вторична анемия" към момента на издаването
на първото Решение на ТЕЛК на 07.04.15 г. и до терминален стадий на бъбречна
недостатъчност, налагащ органозаместващо лечение – хемодиализа, към момента на
второто ЕР на ТЕЛК от 09.03.2017 г. Според в.л. д-р М. застойната сърдечна
недостатъчност е била налице към момента на подписване на договора за
застраховка, и е отпреди болничния престой от 16.05.2014 до 19.05.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са: иск по чл.242,ал.1 КЗ(отм)
за сумата 43 671.08 лева обезщетение по застраховка „Кредитна протекция“
Пакет А, включваща като покрит риск „ТНЗР“ представляваща вноски по кредита от
настъпване застрахователното събитие до датата на ИМ солидарно от ответниците и в условията на
евентуалност срещу всеки поотделно за сумата 21 835 лева и иск по чл. 134 ЗЗД за плащане на 10 000 лева – обезщетение по застраховката, представляващо
заплатените вноски по договора за кредит
след датата на застрахователното събитие до датата на ИМ на съищеца
„У.Б.“ АД.
По
иска по чл. 242, ал. 1 КЗ (отм.):
Съгласно тази разпоредба на КЗ, когато
застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза
на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск
срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е
платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и
всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
Не е спорно по делото, че
ищецът е длъжник по договор за кредит сключен с „У.Б.“ АД и че е застрахован по
застраховка „Кредитна протекция“ ПакетА, включваща
като покрит риск „ТНЗР“.
Релевантните
факти във връзка с основателността на
исковите претенции са свързани с установяване следните предпоставки: 1/ че е
налице договор за кредит по който ищецът е кредитополучател; 2/ че е сключен
групов застрахователен договор по застраховка „Кредитна протекция“ по отношение
на кредитодателя и ответните застрахователи по силата
на който е сключена застраховка “Кредитна протекция“Пакет “А“ между ответниците
и ищеца на 19.03.2014 г. 3/ че е налице
настъпване на покрит от
застрахователния договор риск.
Не е спорно, че към договора за кредит е
добавена застраховка “Кредитна
протекция“ и двамата ответници са
застрахователи по обхванатите в Пакет „А“ осигурителни рискове вкл. „ТНЗР“ и че
ищецът като застраховано лице с което е
настъпило застрахователно събитие е уведомил ответниците в срок, но те са
отказали плащане, след като е налице е солидарност и на двамата застрахователи
по всички покрити рискове по отношение на Кредитната протекция, така и по
отношение на застрахователните пакети „А“ и „Б“
Спорния въпрос по делото е дали е налице правоизключващото условие на чл.10 от Общите условия
(ОУ) на сключената застраховка, според което отговорността на застрахователя по
отношение на риска „ТНЗР” се изключва “ако
застрахователното събитие е резултат от предварително съществуващо заболяване,
страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за
което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период преди
влизането в сила на застраховката“
Изключените
рискове са отразени и в подписаната от ищеца
декларация на 19.03.2014 г. декларация, а в Приложение 2 към същата в здравословното сведение 1 и 2, изрично е декларирал, че към същата дата не е
страдал от хронични заболявания, не е имал периодично обострящи се заболявания,
и че дадената от него информация съответства на действителното му
състояние.
Тежестта да доказване че
е налице изключен риск по смисъла на чл.10 от ОУ е върху страната, която се
позовава на нейното приложение – в случая на ответниците. Същите следва да установят
с допустимите доказателствени средства, че инвалидизирането на ищеца е в
резултат на заболяване, което датира преди сключването на договора за кредит и
застраховката и не го е декларирал, което им е дало основание да откажат
плащане. В тази насока съдът приема,че по делото се проведе успешно доказване
поради следните обстоятелства: Съгласно чл. 188,ал.1 КЗ(отм)
при сключване на застрахователния договор
застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за
съществени се смятат тези обстоятелства, за които застрахователят според ал.2
на същата норма писмено е поставил въпрос. Видно от декларацията за здравословното състояние, от страна на
застрахователя са били поставени въпроси относно медицинско или фармацевтично
лечение,период на такова хронични или
периодично изострящи се заболявания включително и дадени примери за такива заболявания. Безспорно се установява
от този документ че ищецът е отрекъл
наличието на каквито и да било здравословни проблеми.
Установената фактическа обстановка по
делото налага обаче друг извод относно здравословното състояние на ищеца към датата на декларацията. Видно от приложената медицинска информация (Справката
от РЗОК)ищецът е страдал и е лекуван от „застойна
сърдечна недостатъчност“ от 13.05. - 17.05.2013 г. в МБАЛ МК“Св.Иван
Рилски“ЕООД клон Стара Загора (л.164) и отново в същата болница от
10.05.-13.05.2014 г.според етапната епикриза, бил хоспитализиран с това си заболяване като
пациент. В с.з. в.л. д-р М. –кардиолог установи, че същото заболяване е отпреди
болничния престой през 2014 г. Същото заболяване е посочено като водещо за инвалидизацията в ЕР
на ТЕЛК от 07.04.2015 г. Видно от епикриза
11116/26.04.2013 г. от НО на МБАЛ“ Ст. Киркович“
Стара Загора ищецът е страдал и от „Хронична бъбречна недостатъчност І ст, наред с други бъбречни усложнения, като първия диспансерен
преглед с тази диагноза датира от 03.08.2011 г. по данни от Справката на РЗОК. В
с.з. в.л. д-р Й. установи,че в резултат
на бавното развитие хроничната бъбречна недостатъчност е достигнала до термален
стадий доказан през 2017 г. В ЕР на ТЕЛК
от 09.03.2017 г.като водеща диагноза се сочи Терминален стадий на бъбречна недостатъчност.В КСМЕ вещите лица са
посочили,че кардиологичните заболявания и бъбречните заболявания довели до инвалидизацията на ищеца в първото ЕР на ТЕЛК са отпреди датата
на сключване на застраховката. Експертите сочат и изписаните медикаменти на
ищеца, за лечение на тези заболявания, като съгласно Справката за изписаните
лекарства от РЗОК за периода м.април 2010 – м.10.2015 г. ежемесечно му е
назначавана терапия. Според експертите инвалидизирането на ищеца през 2015 г. се дължи на
хроничната му бъбречна недостатъчност, за която има данни от 2011 г., т.е. 3
години преди сключването на договора за кредит и за застраховка. По голямата част
от приеманите от ищеца лекарства са във връзка със заболяванията, довели до инвалидизацията,.
С оглед изложеното съдът приема, че към 19.03.2014
г. са били налице категорични данни, че застрахованото лице е имало подробна
информация за хроничните кардиологични и нефрологични
заболявания, за които е провеждал прегледи,консултации, изследвания, болничен
престой както и фармацевтично лечение –
с оглед изписаните лекарства за тези заболявания, за периода 19.03.2011 – 19.03.2014
г. След като ищецът е премълчал това обстоятелство подписвайки декларацията за
здравословно състояние в която е отбелязал че е здрав и е отрекъл наличните
хронични заболявания и провежданото фармацевтично лечение, тези му действия
могат да бъдат квалифицирани и като „укрито обстоятелство“. Това представлява
изключен риск, който е изрично уговорен от страните. Ето защо застрахователите
са имали право да откажат плащане, поради което искът е неоснователен и съдът
го отхвърля.
Видно от приложения груповия договор в
същия е уговорена солидарност на двамата
застрахователи по всички покрити рискове на Кредитната протекция,вкл. и за
застрахователен пакет „А“, поради което съдът счита за неоснователни
евентуалните искания за присъждане поотделно от двамата посочените суми.
По
възражението за нищожност на посочения изключен риск:
За да бъде обявена една
договорна клауза за нищожна като неравноправна, следва да се приложат
разпоредбите на ЗЗП. Първо следва да се установи, че ищецът е потребител.
Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая ищецът, като
физическо лице, е получил ипотечен кредит. Няма данни това да е било за
извършване на търговска дейност, поради което съдът приема, че той е
потребител. Второ, ответниците следва да са търговци. Съгласно пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, търговец е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице,
което действа от негово име и за негова сметка. В случая ответниците са
предоставили застрахователни услуги на ищеца по смисъла на пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Ето защо те са търговци. Следователно ЗЗП е приложим и към настоящия случай
Всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя е
неравноправна (чл. 143 от ЗЗП). В разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП законодателят
е предвидил няколко критерия, чрез които да се установи неравноправният
характер на договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т.
е. клауза, чрез която се нарушават интересите на потребителя; 2/ клауза, която
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на
страните; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
По силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. За да бъде нищожна дадена клауза, е необходимо наличието
на две предпоставки: 1/ клаузата да бъде неравноправна; 2/ същата да не е
уговорена индивидуално, тоест да е била изготвена предварително и поради това
потребителят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ (чл.
146, ал. 2 от ЗЗП).
Формулираният изключен риск е във вреда
на застрахованото лице. Не може да се приеме обаче, че той „не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на страните”. Това е така, защото в чл.239 КЗ (отм) е
дадена възможност на страните да уговарят изключения, за които застрахователят
не носи отговорност. Наред с това, изключението е формулирано достатъчно точно
и ясно, така че да не може да доведе до безгранично разширително тълкуване,
особено в частта, касаеща хипотезата, когато застрахователното събитие е
резултат от предварително съществуващо заболяване. Ето защо съдът приема, че не
е налице предпоставка за прогласяването на уговорката за изключен риск за
нищожна.
По
иска по чл. 134 ЗЗД:
За уважаването на иска по чл. 134 ЗЗД
трябва да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът - процесуален субституент,
има качеството на кредитор спрямо дадено лице (в случая Банката), т. е. че има
вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно
основание; 2/ длъжникът на ищеца и титуляр на защитените права с предявения
иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на
правата на длъжника на ищеца, процесуален субституент,
заплашва удовлетворяването на последния и
4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира
осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.
(Решение № 138/05.01.2015 г. по т.д. № 1727/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО)
Според разпоредбата на чл. 199 а,ал.1 КЗ(отм.), при застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен
застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или
застрахователната сума, дължими съгласно договора, надхвърлят размера по
изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на
ползващите се лица.
Нормата урежда правото на
Банката, да търси реално изпълнение на договорното задължение на ответника-
застраховател за плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие.
Визираната законова разпоредба обаче не урежда задължение, още повече такова към
самия ищец.
По делото не са ангажирани доказателства,
от които да се установява договорно задължение за Банката да търси плащане на
дължимото застрахователно обезщетение. Възникналото право на удовлетворение не
е обвързано със задължение за упражняването на това право. Предвид това, ищецът
не се явява кредитор за имуществено вземане по отношение на Банката. Ето защо
за него не може да възникне правото по чл. 134, ал. 1 ЗЗД. Затова искът е
неоснователен и съдът го отхвърля.
По
разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат само ответниците. От тях „К.Ж. Клон Б.” е заплатил 400 лв. за
депозити за вещи лица и 4 260 лв. на адвокат. С оглед възражението за
прекомерност и фактическата и правна
сложност на делото съдът счита, че следва да бъде редуцирано на минималното съгласно
Н № 1/2004 г. или 2 448,16 лв. - по иска по чл. 242 КЗ (отм.)
[((43671,08-10000)*0,03+830)+2*100)*1.2] и още 1 236 лв. по иска по чл.
134 ЗЗД, вр. с чл. 199а КЗ (отм.) [((10000-10000)*0,03+830)+2*100)*1,2].
Разноските за вещи лица следва да се разделят поравно за двата иска или по 200
лева. Така по иска по чл. 242 КЗ(отм.) разноските са: 200 лв. за в.лица и 2 448,16 лв. за адвокат,или общо 2 648,16
лева, която сума следва да се
заплати от ищеца С.Ж.. По иска по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 199а КЗ (отм.) разноските
са : 200 лв за в. лица и 1 236 лв. за адвокат. Тази сума от общо 1 436 лева следва да се заплати от
двамата ищци – С.Ж. и „У.Б.” АД
солидарно.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете от
С.К.Ж., ЕГН ********** *** и съд. адрес:***
– адв. Е.Т., срещу
„К.Ж.АД, регистриран в Парижки търговски съд - рег. № *********, чрез клона му „К.Ж. КЛОН Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***-3 и„К.-О.З.”АД, регистриран в Парижки
търговски съд - рег. № В *********, чрез
клона му „К.О.З. КЛОН Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-3, за заплащане сумата 43 671,08 лева, солидарно
и поотделно от всеки сумата 21 835,04
лева(общо 43 671,08) на
основание чл. 242, ал. 1 КЗ(отм.),
ведно със законната лихва от 06.11.2017 г. представляваща застрахователно обезщетение
за настъпил покрит риск „ТНЗР“по договор за застраховка Сертификат Пакет А№472/0486/26408636/11.03.20
14, подписан на 19.03.2014 г., което обезщетение е в размер на направените вноски по сключения ДБИК № 472/0486/26408636/11.03.2014,
с „У.Б.”АД за периода от 06.11.2014 г. до 06.11.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
иска от
С.К.Ж., ЕГН ********** *** и съд.
адрес:*** – адв. Е.Т. и от „У.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл.
„******, срещу „К.Ж.АД, регистриран
в Парижки търговски съд с рег. № *********, чрез клона му „К.Ж. КЛОН Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***-3 и „К.-О.З.” АД, регистриран в Парижки търговски съд с рег. № В
*********, чрез клона му „К.О.З. КЛОН Б.“,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-3, иск по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 199а КЗ (отм.) за сумата от 10 000 лева -
застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск „ТНЗР“ по договор за
застраховка – Сертификат Пакет А № 472/0486/26408636/11.03.2014, подписан на
19.03.2014 г. което обезщетение е в
размер на оставащите вноски по сключения ДБИК № 472/0486/26408636/11.03.2014,
с „У.Б.” АД за периода от 06.11.2017 г. до
пълната дължима сума по кредита като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.К.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** и съд. адрес:***. Е.Т., да
заплати на „К.Ж.АД, регистриран в Парижки търговски съд с рег. № *********,
чрез клона му „К.Ж. КЛОН Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***-3, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 2 648,16 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА С.К.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** и съд. адрес:*** – адв. Е.Т., и „У.Б.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, солидарно да заплатят на „К.Ж.АД, регистриран
в Парижки търговски съдрег.№*********,чрез
клона му„К.Ж. КЛОН Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-3, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
1 436 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: