№ 11
гр. Асеновград , 21.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело №
20215310200309 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното:
Досъдебно производство №859/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Асеновград е образувано
на 13.11.2020 г. с оглед извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.5а вр. чл. 130, ал.1 от НК,
а именно, затова, че в периода от 10.08.2019г. в условията на домашно насилие е била
причинена лека телесна повреда на Д. Н. СТ., изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит
на свидетели, събиране на писмени доказателства и назначаване на СМЕ материалите по
делото са били изпратени с мнение за прекратяване на наказателното производство.
С постановление от 01.04.2021г. на прокурор при РП Пловдив, ТО Асеновград, на
основание чл.199, и чл.243, ал.1, т.2 от НПК наказателното производство по делото е било
прекратено.
В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:
Св. Д.С. и св. Б. А. заживели на семейни начала през 2003 г. Първоначално те живеели в гр.
Пловдив, като впоследствие през 2006 г. се преместили да живеят в гр. Асеновград. Докато
били заедно им се родили три деца- Н.А. /роден през 2006 г./, К.А. /роден през 2010 г./ и Е.
А. /родена през 2012 г./. Постепенно отношенията между св. А. и св. С. се изострили, като
конфликтите помежду им зачестили. През 2018 г. св. А. и св. С., се преместили да живеят с
трите си деца в с.Катуница. Те се установила на адреса където била семейната къща на св.
А.. Там семейството започнало да живее заедно със св. Е.А. и св. М.А. /съответно майка и
сестра на св. А./. Конфликтите между св. С. и св. А. продължили, като те ставали достояние
и на роднините им. На 10.08.2019 г. между св. С. и св. А. възникнал пореден остър
конфликт. Впоследствие отношенията им продължили да се влошават и на 20.05.2020г. по
1
депозирана молба от св. Е. С. /майка на св. С./ било образувано гр. дело № 686/2020 г. по
описа на PC Асеновград, по което на същата дата била издадена Заповед за незабавна
защита, с която св. А. бил задължен да се въздържа от домашно насилие върху св. С.. Със
същата заповед на св.А. било забранено да приближава св. Д.С. и бил отстранен от
семейното жилище в с. Катуница, на ул. „Илия Стоянов“ № 38. На 21.05.2020г. св. С.
напуснала жилището в с. Катуница, като децата останали при св. А.. С Определение от
25.09.2020 г. на Районен съд Асеновград по гр. д. № 686/2020 г. била отменена наложената
мярка спрямо св. А. за отстраняване от жилището в с. Катуница. По молба от св. А. било
образувано гр. д. № 12857/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив и по същото на
06.10.2020 г. била издадена Заповед за незабавна защита, с която св. С. била задължена да се
въздържа от домашно насилие спрямо св. А., като й било забранено да приближава
жилището му в гр. Пловдив, местоработата и местата за социални контакти. По гр. д. №
686/2020 г. на АРС на 19.10.2020 г. била изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на св. С., във връзка с друго гражданско дело № 1698/2020 г. по
описа на АРС на 20.11.2020 г. бил изготвен и депозиран социален доклад за децата Н., К. и
Е. А.и, от който се установява, че същите живеят при св. А. в с. Катуница, а освен това не са
установени и рискови фактори.
В обжалваното постановление са цитирани показанията на св. Д.С., в които според
прокурора, тя е описала конфликтите със св. А.. Като причина за тях, свидетелката е
посочила това, че той я ревнувал неоснователно, често я удрял, забранявал й да напуска
жилището, а на 10.08.2019 г. й нанесъл тежък побой, като осуетил и възможността да
потърси медицинска помощ. В подкрепа на нейните показания, са и показанията на нейната
майка- св. Е. С., която твърди, че е била свидетел на нанесения побой на 10.08.2019 г. В
показанията на св. А., според прокурора се излагат редица обстоятелства свързани с
отношенията и съжителството със св. С., като същия твърди, че причина за конфликтите са
изневери от нейна страна, прекомерна употреба на алкохол и нервни кризи. Св. А. отрича да
е нанасял побой на св. С., както и да се е срещал със св. С. на 10.08.2019 г. В подкрепа на
показанията на св.А. са кредитирани и представените от него копия от комплексна съдебно-
психиатрична експертиза изготвена по гр. д. № 686/2020 г. на АРС, социален доклад от
20.11.2020 г. и копия от дневник, воден ръкописно от С.. Според представителя на
държавното обвинение в показанията си свидетелите Е. и М. А.и накратко описват
отношенията между св. А. и св. С., като сочат, че причина за конфликтите е агресивно
поведение от нейна страна след употреба на алкохол. Двете са категорични са, че св. А. не е
упражнявал насилие спрямо нея.
Цитирано е и заключението на назначената по ДП СМЕ, изготвено от д-р Иван
Црънчев /лист 47 до 48 от ДП/. От същото се установява, че към събраните по ДП материали
няма медицински документи във връзка с визирания в показанията на свидетелката Д. С.
инцидент от 10.08.2019 г., които документи по обективен, еднозначен и категоричен начин
да потвърждават наличието на травматични увреждания по пострадалата. Заключението на
2
експерта по делото се базира основно на данните от разпитаните свидетели. Под условие, че
се приемат показанията на св.Д.С., според вещото лице е възможно на св. Д.С. да са били
причинени контузия на лицето (носа) с кръвотечение от носа, кръвонасядане на ляво око и
контузия по тялото. Относно описаната кръв от дясната вежда, същата би могла да е израз
или на дълбоко охлузване със засягане на папиларния слой на кожата или на налична
разкъсно-контузна рана в тази област. Тези увреждания, ако се приеме за причинени, според
вещото лице следва да са лекостепенни по характер и да са отшумели за кратък период от
време. Гореописаните травматични увреждания по своето естество се получават от
действието на твърди, тъпи предмети и ако правникът на база гласните данни приеме, че
наистина са причинени, могат да бъдат обяснени с това, което Д.С. обяснява в своя
протокол за разпит като свидетел. Тези травматични увреждания по своето естество следва
да са били лекостепенни и да не са довели до повече от временно разстройство на здравето,
неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК),
при условие, че се приеме, че са били причинени разкъсно-контузна рана по главата и
контузии по главата и тялото. Съвсем логично следствие е, че ако се приеме, че са й били
причинени въпросните противоправни действия, описани в гласните данни по досъдебното
производство, то тя е изпитвала субективно усещане за болка към момента на тяхното
причиняване. Лекостепенният характер на травмите,според експерта се потвърждава от
представения амбулаторен лист № 00102/10.09.2019 г., който е издаден един месец по- късно
от визирания в свидетелските показания инцидент и в който документ не се установяват
данни за остатъчни находки от травматични увреждания по нея. Според него е редно да се
упомене, че е напълно възможно дори и да са причинени описаните в свидетелските
показания действия, да не са били налице обективни физикални находки, които да
свидетелстват за това. Това не изключва възможността пострадалата да е изпитвала болка по
време на нанасяне на визираните в протоколите действия, ако правника приеме, че такива
реално са били налице.
Според изложеното от прокурора, възприетата от него фактическа обстановка се
установява от приложените по делото копия от документи, изготвената съдебномедицинска
експертиза и частично въз основа на показанията на свидетелите Д.С.,Е. С., Б. А., Е.А., М.А..
В показанията си горепосочените свидетели се излагат противоположни версии относно
причините и естеството на конфликтите, както и относно случилото се на 10.08.2019 г.
Противоречията, разгледани в съвкупност и при липсата на медицински документи, както и
на други гласни доказателства, събрани посредством показанията на незаинтересовани
свидетели-очевидци, водят до невъзможност за установяване на конкретните обстоятелства
както по време на съжителството им, така и относно случилото се на 10.08.2019 г.
Крайния извод на представителя на държавното обвинение е, че при така
установената фактическа обстановка, не са налице достатъчно доказателства, които да
обосновават извод относно повдигане на обвинение спрямо Б. А. за престъпление по чл.131,
ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК. При разследването по делото според прокурора не е
установено по безсъмнен начин да са извършени от страна на Б. А. действия по нанасяне на
3
лека телесна повреда спрямо св. Д.С. в условията на домашно насилие. В случая в тази
насока са единствено твърденията на св. Д.С., подкрепени от показанията на майка й - св. Е.
С., като същите не се потвърждават както от показанията на останалите свидетели, от
отразеното в комплексната съдебно-психиатрична експертиза изготвена по гр. д. № 686/2020
г. на АРС, социален доклад от 20.11.2020 г., така и от изготвената съдебномедицинска
експертиза по настоящото дело. По делото към настоящия момент е изчерпана и
възможността за събиране на нови доказателства, поради което той счита, че наказателното
производство по делото следва да бъде прекратено поради недоказаност.
Против посоченото Постановление на РП Пловдив, ТО Асеновград, е постъпила
жалба от адв. М.К., в качеството й на повереник на Д. Н. СТ., заведена с вх.№ТОА 970/
14.04.2021г. на РС Асеновград. Цитираната жалба е постъпила в ТО Асеновград с пощенска
пратка доставена от „Еконт“, която е била взета от адреса на изпращача на 13.04.2021г.
Доколкото по делото е установено, че Д. Н. СТ. е инициатор за образуването на
наказателното производство, то следва да се приеме, че тя има качество на пострадала. От
това следва и извода, че тя има право и правен интерес да обжалва постановлението на
прокурора. В същото време се установява, че на лист 4 от ВЧНД № 1233/2021г. по описа на
ОС Пловдив, е приложено копие пълномощно, от което става ясно, че адв. М.К. е била
надлежно упълномощен от Д. Н. СТ., да я представлява във връзка с воденото производство.
В този смисъл следва извода, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна. От
обжалваното постановление се установява, че то е с дата от 01.04.2021г., като от
приложеното към корицата на ДП известие за доставяне се установява, че то е било връчено
на адресата –адв. Д. Н. СТ. чрез нейната майка –Е. С. на адрес в с.Давидково на 06.04.2021г.
От това следва и извода, че жалбата е подадена и в срок.
С жалбата се изразява несъгласие със становището на представителя на
прокуратурата относно прекратяването на наказателното производство, като се иска
неговата отмяна на постановлението и връщането на делото за събиране на нови
доказателства.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и провери законосъобразността и
обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира
същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Внимателната преценка на изложеното в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, дава основание да се заключи, че прокурора е изложил
фактическа обстановка, която отговаря на събраните по делото до този момент
доказателства. Изложените изводи от прокурора изводи в пълна степен се основават на
обсъдените от него писмени и гласни доказателства. Съдът споделя изцяло направените от
прокурора съждения и неговите крайни изводи относно липсата на доказателства за
извършено престъпление от общ характер. Безспорно е това, че причината за образуването
на ДП № 859/2020г. са били събраните достатъчно данни по смисъла на чл.211, ал.1 от НПК,
4
които са били налични във връзка с водената предварителна проверка по преписка №
970/2020г. на РП Асеновград. Налице са били както данни за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а така и такива обосноваващи квалификацията по т.5а на чл.131, ал.1 от
НК, а именно причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие.
Доколкото инициатор на образуването на предварителната проверка се явява св. Д. Н. СТ.,
то предвид заявеното от нея, следва и извода, че именно тя е лицето което евентуално би
могла да има качество на пострадала по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК. Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства обаче са крайно противоречиви и недостатъчни за
повдигане на обвинение по съответния текст. За да формира своя извод, съдът отчете
показанията на св. Д. Н. СТ. и нейната майка Е. С., които освен, че не са подкрепени от
други писмени и гласни доказателства, са депозирани много след инкриминираната дата-
10.08.2019г. на която евентуално се твърди, че е извършено престъплението. От друга
страна, съдът отчете и заключението на назначената по делото СМЕ, в което обаче макар и
да се формира извод относно причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. от
НК, то това е след множество допуснати от експерта условности и вероятности. Т.е. вещото
лице е на становище, че би могло да се касае за причинена лека телесна повреда, ако обаче
биха били/или са налице други обстоятелства, за които обаче, по делото няма доказателства
да са се случили. Липсата на достоверни и безспорни източници от които да се направи
заключение, че на Д. Н. СТ. е била причинена лека телесна повреда, което е станало именно
на 10.08.2019г. дава основание на съда да подкрепи и направения извод на прокурора
относно неговото решение за прекратяване на наказателното производство. Направеното
възражение от страна на повереника на жалбоподателката, във връзка с цитираното Решение
№ 260037/22.01.2021г. по гр.дело 686/2020г. на АРС съдът намира, за неоснователно. От
една страна от приложеното на листи от 4 до 8 от ЧНД № 309/2021г. решение безспорно се
установява, че то все още не е влязло в сила, а освен това същото не удостоверява,че на
10.08.2019г. на Д. Н. СТ. е била причинена телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. от НК.
Междувпрочем установеното от прокурора противоречие в събраните доказателства, пряко
се доказва и от съдържанието на цитираното решение. В случая няма как да се пренебрегнат
и наличните данни относно образуваното в РС Пловдив, гр.дело № 12857/2020г.,
постановените по него съдебни актове и приложените към него доказателства / листи 165 до
168 от ДП/. От тях се установява, че спрямо св. Д. Н. СТ. е била издадена заповед за
незабавна защита с която тя е била задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Б.
Н. А., като на същата е било забранено да се приближава до жилището му в гр. Пловдив,
местоработата му и местата за социални контакти. Така представените доказателства пък са
в подкрепа на показанията на същия св. Б. А. дадени в хода на досъдебното производство.
Доколкото прокурора е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
липса на други искания от страна молителя, то поради изчерпване на възможността за
събиране на нови доказателства, съдът намира, че не се налага отмяна на прокурорски акт и
връщане на делото на прокурора. Подадената жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение. Постановлението на прокурора се явява обосновано и законосъобразно
и като такова следва да се потвърди.
5
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА постановление на РП Пловдив, Териториално отделение
Асеновград от 01.04.2021г. с което е прекратено наказателното производство по ДП
№859/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Асеновград образувано на 13.11.2020 г. с оглед
извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.5а вр. чл. 130, ал.1 от НК, затова, че в периода от
10.08.2019г. в условията на домашно насилие е била причинена лека телесна повреда на Д.
Н. СТ., изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
След влизането на определението в сила делото да се върне на РП Пловдив, ТО
Асеновград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Пловдив в
7-дневен срок от съобщаването му на св. Д. Н. СТ., адв. М.К. и РП Пловдив, ТО Асеновград.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6