Решение по дело №1917/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 178
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20193130101917
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. Провадия, 24.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА

 

при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1917 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на  чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Делото е образувано въз основа на жалба от П.А.Е. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Решение № 9Д-Л/26.11.2019г. на ОСЗ гр.Д., с което е определено на наследниците на П. П. С. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 4 дка, 3 категория земеделска земя в размер на 2560 лева. Жалбоподателката иска отмяна на посоченото Решение на ОЗС Д., тъй като определеното обезщетение било занижено.

Ответникът по жалбата ОСЗ Д. в писмено становище на процесуалния си представител твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.  Изразява становище за допустимост на подадената жалба доколкото е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице.

Твърди се, че стойността на обезщетението е правилно определено от ОЗС Д. по методиката регламентирана в Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи чрез използване на програмен продукт „Информационна система Ферма – Обезщетения“.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

От Данни от решение по чл. 18ж, ал. 2 за заявление с вх. № 277/13.11.1991 г.; Опис – декларация на полските имоти на П. П. С.; Протокол № 5 за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Д.; Решение № 161 за възстановяването правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Д.; Решение № 162/21.01.2016 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Д.; Заявление на П.А.Е.; Молба от П.А.Е. се установява, че Д.Ж. П. е подала заявление с вх.№ 277/13.11.1991г. в качеството й на наследник на П. П. С. до ОСЗ Д. за възстановяване правото на собственост във възстановими стари реални граници на притежавани от него земи. С Протокол № 5/11.11.1992г. за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Д. е признато право на възстановяване на част от исканите земи на наследниците на П. С. с площ 29.153 дка, като за някои от имотите един, от които е нива с площ 4 дка в местност ***, III категория е отказано да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, тъй като е извършено мероприятие, което не позволява възстановяването й.

С Решение № 161 за възстановяването правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Д. и Решение № 162/21.01.2016 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на гр. Д. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. П. С., върху описаните в тези решения имоти, но не и върху нива с площ 4 дка в местност ***, III категория е отказано да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, тъй като е извършено мероприятие, за която е отказано възстановяване.

П.Е. като наследник на П. С. на 16.10.2018г. е подала заявление до ОСЗ Д., с което иска постановяване на решение за обезщетение с поименни компенсаторни бонове за отказаното възстановяване на право на собственост върху нива с площ 4 дка в местност ***, III категория, поради осъществено мероприятие  - построени сгради на завод „Метал“.

От Решение 9Д-Л за определяне правото на обезщетение на собственици по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Д. Писмо с изх. № РД-12-05-99/27.11.2019 г.; Известие за доставяне от 03.12.2019 г. се установява, че на 26.11.2019г. е издадено решение от ОСЗ Д., с което е определено на наследниците на П. П. С. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи за земя с площ 4 дка 640 лева на дка или общо обезщетение в размер на 2560 лева. Жалбоподателката е уведомена за постановеното решение по реда на чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ на 03.12.2019г..

От Протокол от 07.07.2020 г. за формиране на средни цени лв. на дка по категории в землището на гр. Д. се установява, че според протокол от 07.07.2020г. на ОСЗ Д. е формирана начална цена за земи III-та категория в размер на 500 лева, среден коефициент и цени – 1,28 цена 640 лева като формирането е извършено въз основа на Наредба на МС за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи и указанията на МЗГ. 

От изготвената по делото СТОЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че съобразно Наредба на МС за реда за определяне на цени на земеделски земи и предвид обстоятелството, че имота, за който са обезщетени наследниците на жалбоподателката попада в площадката на бившия завод „Метал“, който предвид изслушването на вещото лице се намира на до 1 км. от гр.Д. и затова вещото лице е заложило коефициент +0,2 за този показател. Според заключението на вещото лице стойността на обезщетението според Наредба на МС за реда за определяне на цени на земеделски земи за 4 дка, III категория земя, находяща се в м-ст ***е 4х650 лева=2600 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима като подадена от активно легитимирана лице – наследници на П. П. С., на които е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху процесния имот. Същите, видно от събраните доказателства по делото, са заявени за възстановяване от един от наследниците Д.Ж. П.. По арг. от чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 4-5 ЗСПЗЗ, вр.  чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, чл. 147, ал. 1 АПК заинтересовани да обжалват поставеното решение са както, заявителя, така и останалите сънаследници, в чиято полза е подадено то, какъвто е и настоящия случай, тъй като жалбоподателката е наследница на П. С..

Жалбата е допустима и с оглед това, че е подадена срещу административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на обжалване ( чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ).

Жалбата е допустима и с оглед това, че е спазен преклузивния срок за нейното обжалване, който започва да тече от датата на съобщаването му на страните ( чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСППЗЗ и чл. 149, ал. 1 АПК). Видно от оспорвания акт, същият е получен на 03.12.2019г от жалбоподателката, която е подала жалба срещу решението входирана в ОСЗ Д. на 16.12.2019г..

По основателността на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е ограничен с обсъждане само в рамките на посочените от оспорващия основания. В този смисъл законът вменява в задължение на съда да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания, предвидени в чл. 146 АПК.

Предмет на настоящото производство е Решение 9Д-Л за определяне правото на обезщетение на собственици по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Д. относно определената от ОСЗ Д. стойност на обезщетението за невъзстановените земеделски земи. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгл. чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК реквизити. Предвид местонахождението на имота, за който е признато на наследниците на П. С. обезщетение по реда на чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в землището на гр.Д. съдът намира, че ОСЗ Д. е компетентния орган, който да се произнесе с решение по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Обезщетителното производство по реда на чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ представлява сложен юридически състав, елементите на който се осъществяват сукцесивно и се обуславят един друг. В този смисъл поетапния начин за провеждане на това производство, определен в ЗСПЗЗ изисква всяко едно от постановените решения да е влязло в сила и да е придобило статут на стабилен административен акт. Между страните е безспорно, че решението по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ е влязло в сила,.

Съгласно  чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ се определя единствено размерът на обезщетението и неговата стойност. С последващ акт на ОСЗ във връзка с постъпилите искания на собствениците за начина на обезщетяването и с оглед възможностите на държавния и общинския поземлен фонд, постановява друго за стойността на обезщетението със земя, респ. с поименни компенсационни бонове.

С оспорваното в настоящото производство решение е определен както размерът 4 дка земя, трета категория, на земята, за която е признато право на обезщетение, така и неговата стойност 2560 лв..

Съгласно чл. 36, ал. 1-2 ЗСПЗЗ ОСЗ следва да определи паричният размер на дължимите обезщетения на собствениците на земеделски земи по чл. 10б ЗСПЗЗ по текущи пазарни цени, установени от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (загл. изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г.). Съгласно чл. 5а от Наредбата е прието, че цените по нея са база за определяне на текущи цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. В тази връзка нормативно определено е понятието за "цени на земеделските земи" (чл. 2). Съгласно тази разпоредба критерият тук е началната цена в зависимост от статута на земята, местоположението й, установеният коефициент за площ, отстояние от основните пазари и др.

Видно от изготвената по делото СТОЕ стойността на обезщетението според Наредба на МС за реда за определяне на цени на земеделски земи за 4 дка, III категория земя, находяща се в м-ст ***е 4х650 лева=2600 лева, а определеното в обжалваното решение обезщетение е 2560 лева, т.е по 640 лева на дка. Съдът не споделя доводите на ответната страна, че обезщетението в обжалваното решение е определено правилно съобразно указания на Министерството на земеделието и горите, с които било указано на ОСЗ да работи по осреднени коефициенти за отстояние от населено място, който за гр.Д. е 1,28. Видно от чл.4, т. 5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи при отстояние на имота, за който се определя обезщетение до 1 км от населеното място се определя коефициент 0,2. Вещото лице в изготвената по делото СТОЕ е определило дължимото обезщетение за процесния имот, по Наредбата и прилагайки коефициент 0,2 за отстояние от населено място, тъй като процесния имот е част от площадката на бившия завод „Метал“ в гр.Д., който се намира на отстояние до 1 км. от гр.Д.. Обезщетението по чл.19, ал.8 ЗСПЗЗ се определя въз основа на Наредба на МС за реда за определяне на цени на земеделски земи, която е подзаконов нормативен акт и в случай, че указанията на МЗГ, противоречат на този подзаконов нормативен акт, те не следва да се прилагат.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. На наследниците на  П. С. следва да се определи обезщетение за 4 дка, III категория земя, находяща се в м-ст ***по 650 лева на дка или общо 2600 лева.

В заключение по гореописаните съображения съдът намира, че са налице основания за незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т.4 АПК. Поради това на осн. чл. 173, ал.2 АПК оспореното решение следва да бъде отменено и преписката върната на аминистративния орган, с указания по приложението на закона и отстраняване на констатираните пороци, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

По разноските: На основание чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се следват сторените разноски. Съобразно представения списък и доказателствата по делото разноските сторени от жалбоподателката са: 250 лева за СТЕ и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение. Съдът предвид разпоредбата на чл.144 АПК вр. с чл.78, ал.5 от ГПК намира направеното възражение за основателно. На основание чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2014г. на Висш адвокатски съвет минималното адвокатско възнаграждение по делото следва да е в размер на 300 лева. Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като делото няма правна и фактическа сложност и е приключило в едно проведено по него съдебно заседание, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 300 лева. На жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на общо 550 лева.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение 9Д-Л/26.11.2019г. на ОСЗ Д. за определяне правото на обезщетение на собственици по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Д., с което на наследниците на П. П. С. е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 4 дка, III категория земя с Протокол № 5/11.11.1992г. по чл.18ж от ППЗСПЗЗ в размер на  по 640 лева на дка или общо 2560 лева и ВРЪЩА преписка вх.№ 277/11.11.1991г. на наследници на П. П. С. на ОСЗ Д. за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. 

ОСЪЖДА ОСЗ Д. да заплати на от П.А.Е. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 550 лева, на основание чл.143, ал.1 АПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..