№ 15120
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110105743 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Образувано е по искова молба на В. Р. Н., ЕГН **********, срещу Е. Ю. Й., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне на родителски
права, местоживеене и издръжка за детето на страните - В. Е.ова Й., ЕГН:
**********.
Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника са живели на съпружески начала
дълги години, като на 10.01.2013г. им се е родило дете – В. Е.ова Й.. Ищцата и ответника са
разделени от 08.01.2024 г., когато последната е напуснала съвместно обитаваното от
страните жилище. Сочи се, че от известно време ответника се държал много лошо с ищцата
хвърлял върху нея безпочвени обвинения, а на посочената дата страните започнали да се
карат и ответника отново обвинил ищцата за всичките му незгоди в живота. В резултат на
поведението му ищцата се уплашила, събрала малко багаж и искала да напусне дома им,
като първоначално ответника не я пуснал и след като ищцата се обадила на 112, едва тогава
ответника я пуснал да си отиде. След напускането на общия им дом ищцата се настанила
общежитие находящо се в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 158. Твърди се, че от раздялата
бащата всячески възпрепядства контактите между ищцата и детето. С оглед изложеното се
отправя искане родителските права по отоншение на малолетното дете на страните да бъдат
предоставени на майката при която да бъде определено местоживеенето на детето, а на
бащата да бъде определен режим на лични отношение. Претендира се и заплащане на
1
издръжка в размер на 300,00 лева, считано от подаване на исковата молба.
В дадения едномесечен срок от съда по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника в които се сочи, че ответника също е отпавил претенция с правно основание чл.
127, ал. 2 от СК във връзка, с която е образувано гр.д. 6506/24г. по описа на СРС, 158-ми
състав. Оспорват се твърденията в исковата молба и уточнението към нея, че ответника се
дължал лошо с ищцата, че я заплашвал, както и на 02.01.24г. да я е хващал за ръцете и да я е
разстърсвал. Сочи, че ищата е напуснала семейното жилище на страните на 02.01.24г. без да
каже нищо и дори къде отива, като се е върнала на 08.01.24г. след което отново е напуснала
окончателно дома им без да се завърне и да потърси общото им дете. Сочи се, че майката не
е търсила детето на страите, като се осповрат твърденията, че бащата ограничава контактите
им. Отбелязва се, че месец и половина по- късно майката е искала насилствено да отведе
детето от училище. Подържа се, че старните са живели на семейни начала в жилище
собственост на родителите на ответника, както и че 10.01.2013г. се е родила тяхната дъщеря
– В. Е.ова Й.. Излагат се подробности във връзка с динамиката в отношениета между
страните отнощението на ищцата към ответника и общото им дете в насока, че ищцата не
полага грижи за домакинството, детето и ответника, както и че е напускала дома им без
предупреждение за продължителни периоди от време без да знаят къде и с кого е ищцата. В
тези случаи детето е било изцяло отглеждано и обгрижвано от бащата. Твърди се, че ищцата
се появила на 08.01.24г. когато събрала багажа си и на следващия ден окончателно
напуснала дома им, като заявила, че отива да живее при майка си без да посочи каде е това.
Излагат се подробно обстоятелства във връзка с посещението на учището на детето от
майката на 29.01.24г., когато детето не пожелало да тръгне с майка си. Твърди се и че
бащата и детето имат изградена силна емоционална връзка, както и че той винаги и към
настоящия момент също полага грижи за детето, то живее в дома в които е родено и
отрастнало, учи в училище в близост до дома му и показава отлични резултати поради което
се иска тази фактическа обстановка да бъде запазена.
С определение № 14283 от 01.04.2024г. настоящия състав е присъединил на
основание чл. 213 то ГПК за общо разглеждане и решаване гр.д. 6506/24г. по описа на СРС,
158-ми състав, обарзувано по искова молба с вх. № 37312/06.02.2024г. на Е. Ю. Й., ЕГН
********** срещу В. Р. Н., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за
предоставяне на родителски права, местоживеене и издръжка за детето на страните - В.
Е.ова Й., ЕГН: **********. Така предявената искова молба с оглед присъдинавянето на
прозвоството е приета за разглеждане като насрещна искова молба.
В предотставения от съда срок по чл. 131 от ГПК на ответницата/ищец по
първоначалния иск е постъпил отговор, с които се изпорват изцяло изложените в насрещната
искова молба обстоятелства. Твърди се, че в следсвие на прием на псхитропни медикаменти
ответника/ищeц по насрещната претенция спял по цял ден като ищцата изцяло се грижела за
домакинството и за детето. Сочи се, че именно ищцата е издържала семейството, като в
продължение на седем години само тя е работила, а ответника е бил безработен и за това са
били и подпомагани от неговите родителите. Сочи, че на 08.01.2024г. отишла в жилището
2
им защото била притеснена за детето си, тъй като ответника й изпращал видеоклипове, в
които то явно четейки от лист казвало как не иска да я вижда повече.
Излушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата сопеделя, че по време на съвместното
съжителство с ответника, той се държал агресивно към нея включително и пред детето,
като по тази причина и поради поредица от скандали и агресия е напуснала жилището им
окончателно на 08.01.2024г. Твърди, че докато са живеели заедно отношенията между нея и
детето са били добри, но сега детето е сериозно манипулирано от семейството на бащата и
контактите й с детето са напълно ограничени. Сочи, че пред залата е чула бащата да казва на
детето да не плаче и да разкаже пред съда това което са си говорили.
Излушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответника твърди, че пред залата само е
успокоявал детето, тъй като се е страхувало, че ще го вземат насила от него. Сочи, че от
както В. се е родила я гледат само той и майка му, че именно той я е карала и взимал от
училище и допълнителни дейности. Финасово се е грижил за детето, докато ищцата е
мислила само за себе си. Твърди, че детето чувства него за майка и бащата защото той му е
давал закрила и обич, докато ищцата е била студена не е занимавала с него, а стояла на
лаптопа или телефона си. Сочи и че майка му е водила детето безброй пъти в чужбина и
въпреки, че е болна от рак прави всичко за детето.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че
страните В. Р. Н., ЕГН ********** и Е. Ю. Й., ЕГН ********** са родители на детето В.
Е.ова Й., ЕГН: **********, като последното е малолетно, видно от удостоверение за
раждане – дубликат издадено въз основа на акт за раждане № 29 от 16.01.2013 г., издадено от
СО, район „Люлин“ (л. 4 от делото).
В хода на съдебното дирене е изслушано детето В. Е.ова Й., която сочи, че е на 11
години и половина и учи в 90-то СОУ в кв. Люлин. Сочи, че живее в същия квартал с баща
си в блок/кооперация, а мака й живее в общежитие. Твърди, че в дома на баща й харесва в
квартала има приятели, докато в дома на майка й е като във филна ужасите и не й харесва и
не е оставала там. Твърди, че майка никога не я е гледвала, че е била нея и баща , че не е
имала никога майчинско отношение и все си е гледала в телефона, поради което не иска да
ходи при нея изобщо. Детето сочи, че майка си е тръгнала преди 4/5 месеца и живее в това
общежитие. Твърди, че баща й е прекрасен и винаги я е защитавал и закрилял, доката майка
й не е правила нищо от това, не я прегръщала и целувала дори докато са живеели заедно.
Сочи, че чувала как майка е изнудвала баща да купува козметика и бижута. Споделя,
че е много обидена на макйта си за това, че си е тръгнала, а и за това, че никога не я е
гледала, че винаги си е цъкала на телефона и не е идвала при тях. Твърди, че никога не е
давала любов, както и че е разбрала, че е лъгала нея и баща за много неща, които дори не
са предполагали.
С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото са представени социални
3
докалади както следва: Социален доклад на 20.03.2024г. от ДСП – Люлин, в които се сочи,
че семейството на Веселине Н., Е. Йрданов и тяхното дете В. им е известно по повод
подаден от майката сигнал за въвличането на детето В. в конликта между родителите. При
проведената среща и разговор с майката В. Несторава, същата е съобщира, че от 08.01.24г.
не е виждала детето си, тъй като бащата ограничава контактите им и отношенията между
тях са изключително влошени. Споделила е и че от години е подложена на психически и
емоционален тормоз, като от скоро и на физически изразяващ се в бутания и разтърсвания.
В. е посочила, че Е. има предписана терапия с антидепресанти и успокоитоелни, които е
преустановил, както и че е напуснала семейния дом, тъй като се е страхувала за живота и
здравето си. Сочи, че не е взела детето си В., тъй като към онзи момент когато е напуснала
дома си на 02.01.2024г. то не е било там, както и че когато е отишла в училището му да го
види, но то не е искало да тръгне с нея. В хода на социалното проучване е проведена среща
и с бащата Е. Йоданов, който е споделел, че В., така и не се е научила да желае и обича
общото им детето. Заявил е, че причината за напускането на семейния им дом от В. е че В.
по детски се глезела, което изнервило В., която по начало се изнервяла когато детето
останелов в дома им, а не при баба си и дядо си както обичайно. Не оспорава, че е имал
предписана терапия с медикаменти, но твърди, че е по повод отношението на В. спрямо
него. Заявил е, че след като В. е напуснала дома им се е появила на 08.01.2024г. преспала е
една вечер и на другия ден е взела 40.00 лева, лаптопа си и е извикала помощ чрез спешния
телефон 112 без логично обяснение. В хода на социялното проучване е разговаряно и с
бабата В. Й., която е посочила, че майката е правила няколоко опита да избяга от семейното
жилище. Споделила е, че не и е известно по каква причина В. се чувства застрашена,
въпреки опитите и да говори с нея. Бабата споделя, че от раждането на детето В., основен
ангажимент за неговото морално, нраствено и физическо израстване има тя и съпруга и. При
проведения разгоров с детето В., то е споделило, че е наясно с положението, както и че
чувала когато родителите и се карат и по този начин е запозната с взаимоотношенията им.
Посочила е че не желае да е с майка си, тъй като е силно разочарована от нея и най- вече от
отнешението й към баща й и това, че го наранява. Детето е споделило, че много често е при
баба си която я водина на училище, на извънкласни занимания и уроци. Социалния работник
е посочил, че в дома на бабата и дядото по бащина линия, където много често гостува детето
има обособено място за самоподготовка и отдих както и че там има подсигурено всичко
необходимо физическо и нраствено израстване на детето. Посочено е че В. се отглежда както
от родителите така и от нените баба и дядо по бащина линия – В. и Юри Й.и. В докалада е
отразено, че след разговора с детето в социалните работници е останало впечатлението, че
детето е наговорено от по- възрастните челенове на разширеното му семейство, като в
последствие е станало ясно, че никой от тях не е вземал предвид присъствието на детето
обсъждайки семейната динамика. Представен е и социален доклад на ДСП- Слатина от
20.03.2024г., в които е посочено, че ищцата е напуснала жилището в което са живеели
страните на 03.01.24г. и от тогава не е виждала детето си. В хода на социалното поручване и
проведената среща с ищцата тя е споделила, че от юни/юли 2023г. ответника започнал да се
държи лоио с ищцата, да я обижда, като вербалната агресия преминала във физическа
4
такава, както и че това се е случвало пред детето, което също променило отношението си
към майка си, започнало да копира поведението на бащата. Предвид това и като не
срещнала разбира и подкрепа и от бабата на детето по бащина линия и след като не можела
повече да издържа ищцата е напуснала жилището в което живяла с ответника без да вземе
със себе си детето. В докалада е посочено, че бащата полага основни грижи за детето В.,
което е учиничка в 4-ти клас при 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ с висок успех. По данни
на ищацата същата е трудово ангажирана и работи във ферма „СОЛИД – 55“, на длъжност
обработка на производсвна информация с месечно трудово възнаграждение в размер на
1200,00 лева. Сочи се че същата живее в общежитие в гр. София, ул. „Гео Милев“ където
обитава една стая, с добри хигиенно – битови условия. Сочисе, че в общежитието живеят и
нейните родители които й помагат. Представени са и социални доклади на ДСП- Люлин
от 23.05.2024г. и ДСП – Слатина, в които е посочено, че няма промяна на обстоятелствата
констатирани в предходно представените доклади. В прадставения по делото социален
доклад на ДСП- Слатина освен изложените в предходен доклад са посочени и нови
обстоятелства по сведения на ищцата Нестерова. Последната е споделила пред социалния
работник, че с определение от 03.06.2024г. са постановени привременни мерки с които
родетелските права са предоставени на майката и на бащата е определен режим на лични
отношения. Сочи се, че въпреки постановеното определение ищцата не е успяла да
осъществи контакт с детето и да го вземе при себе си. Твърди, че 10.06.2024г. е разговярала с
бащата, но същитя я е уведЕ., че детето не иск да тръгне с нея, а пък дещеря е казала, че
ако тръгне ще нарани баща си. На 17.06.24г. също детето В. е отказало да тръгне с майка си.
От показанията на разпитания по делото свидетели Елза Василева Н., майката на
ищцата, както и показанията на св. Мария Георгива Благоево, приятелка на родителите на
ответника, се установява, че страните са родители на детето В. както и че същите са
разделени, като след раздялата детето живее при бащата, в жилището в което са живеели
като семейство, както и че грижи за детето полага бащата подпомаган от бабата по бащина
линия. Свидетелката Н. разказва, че по време на съвместното съжителство на тяхната
дъщеря Веселена и Е. от 2020 година на нея и мъжа й им е било забранено от ответника да
се виждат с дъщеря си, но те са се виждали тайно, за да не стават скандали. Свидетелката
сочи, че ответника й е пращал съобщения в които е отправял забрани да се вижда с дъщеря
си както и че я е наличал „Ломска циганка“ и „Патологична лъжкиня“. Свидетелката сочи,
че раздялата между страните е настъпила януари 2024г. както и че след раздялата дъщеря й
живее при нея в апартамент под наем, които се води общежитие.Свидетелката сочи, че
докато ищцата е живяла с ответника, отношенията й с детето са били нормални като майка и
дъщеря. Свидетлката сочи, че февруари месец заядно със дъщеря си е отишла до училището
на детето, за да вземат В. съгласно определените от съда привременни мерки, но детето е
било взето от бащата по рано, както и че следващите дни детето не е ходило на училище.
Свидетелката сочи, че на 17 юни детето е отказало да тръгне с тях, тъй като ако тръгне ще
нарани баща си. Съдът кредитира показанията на свидетелката като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, в частта,
в която същите възпроизвеждат лични възприятия на свидетелката, като прецени същите по
5
реда на чл. 172 ГПК. От показанията на св. Благоева се установява, че детето основно го
води и взима ответника от училището, както и че детето В. и бащата имат силна връзка и че
ответника е готвил супа. В тази част съдът кредитира показанията на свидетелката, като не
цени показанията на свидетелката в останалата част, тъй като същите представляват
препредаване на думи и събития от трети лица, като свидетелката не е възприела лично и
непосредствено обстоятелствата за които свидетелства, поради което съдът не следва и не
може да ползва същите при изводите си по същество.
От представената по делото справка то НАП (л.135- л. 139 от делото) и НОИ (от л.
152-л.156 от делото) се установява се, че ищцата В. Нестерова в периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2024г. е била ангажирана по трудово правоотношение със „Солид Продъкшън“ ЕООД,
като реализира средномесечен доход в размер на 1450,00 лева. Ответника е трудово
ангажиран по правоотношение с „Б.М.О. считано от 15.01.2024 г. с основно месечно
възнаграждение в размер 1546,43 лв. За периода от 01.05.2022г. до 15.01.2024г. няма данни
за трудови договори на ответника.
По делото е представена и изготвена КСППЕ от вещите лица З. М. и В. С., в която е
отразено, че изследването е проведено на 18.09.2024г. в хода на което е било изслушано
детето самостоятелно, проведено е и изслушване на детето с бащата, както и детето с
двамата родители, но не е било наблюдавано общуваното между детето и майката, тъй като
детето е отказало, както и с оглед напрежението при изслуиването на родителите и
напускането на срещата от старна на бащата. От проведените срещи и интервюта както и
след запознаване с наличните по делото доказателства вещите лица са посочили, че в случая
се констатира явен конфликт между родителите, което е съпроводено и с внушаване и
негативно отношение, дискредитиране на единия родител към другия родител, т.е от страна
на бащата към майката. Вещити лица сочат, че първо В. е поставена в ситуация да
преживява криза от раздялата между родителите си, а на следва що място и в криза на
лоялност да избира в любовта си към двамата родители. Вещите лица са посочили, че
силната привързаност която детето В. демострира към бащата е естествен защитен
механизъм. Това е така, тъй като децата, за да оцелеят емоционално се стремят да останат
лоялни към родителя, с които са в момента и показват отношение и поведение към другия
родител което ще задоволи очакваният на отглеждащия го родител. В допълнение на това е
и поведението и откритото негативно отношение на бащата към майката. Предвид тов
вещите лица сочат, че В. е силно повлияна от отношението на бащата към майката. Вещите
лица сочат като друг защитен механизън констатиран при детето е идеализацията и това, че
всичко свързано с бащата е перфиктно. Акцентира се и върху това, че в последното
отношение В. също силно повлияна от баща си, тъй като стилът на изказа й, лексиката,
експресията на емоциите й е много сходна с тази на нейния баща. В заключението си и по
поставените въпроси вещите лица сочат, че В. преживява тежко страдание, което е в пряка
връзка с кризата на лоялност, свърдана с разпада на семейството. Сочи се, че В. декларира
силна емоционална връзка са баща си, докато към майката отрича всякаква емоционлна
вразка, декларира страх, обида, неприазъм, с което поведение възпроизвежда по буквален
6
начин поведението на баща си. Твърди се, че поведението на бащата и отговорите по
поставените му въпроси в хода на изследването потвърждават индикациите за въздействие и
манипулация от страна на бащата върху изграждането на отношението и спомените на В.
към майка й. Налци се данни и за манипулация от страна на родителите на бащата в посока
на форМ.не на негативно мнение на детето към майката. Вещите лица са констатирали
умерено към тежко родителско отчудение спрямо майката. По отношение на родителския
капацитет вещите лица сочат, че и двамата родители сравнително добре познават интересите
на детето, възможностите му, любимите му занимания и приятели. Но по отношение на
емоционалната криза която преживява в момента детето и поставянето й в положение да
избира в любовта си между двамата родители, определено майката проявява по- голямо
търпение и разбиране. Бащата е този които е показал пред детето негативно, агресивно
отношение към майката, с което открито е внушил негативно отношение, както и с
поведението си е показал, че неосъзнава емоционалната криза в която се наМ. В. от
раздялата на родителите, като всичко това води до емоционално объркване, повишена
тревожност у детето В.. Вещите лица сочат, че не са констатирали някого от родителите да
страда от психично заболяване. Единствено при бащата е посочено, че се наблюдават
характеристики на личностово разстрайство, което не е психично заболяване, а
представляват личностова абнормност с клинична значимост, което от своя страна е
предпоставка за създаване на дисхармонични отношения с околните. В допълнение вещите
лица сочат, че тази особеност при бащата заеднос паталогичната привързаност с детето,
биха могли да представляват опсатност за правилното развитие на детето. Сочи се и че
отчуждението на детето от майката повлияват негативно родителската годност на бащата. В
съдебно заседание вещите лица посочват, че възможноста детето да преодолее конфилкта и
отношението което има към майката следва да става плавно и поетапно, като същевременно
се работи с двамата родители, тъй като майката има нужда да стане по смела в показване на
чувствата си и любовта си към В., а с бащата трябва да има много дълга психотерапевтична
работа, за да се опита да промени своето отношение към майката.
По делото е постъпило писмо от Център отворена врата от 28.01.2025г. в което е
посочено, че са проведени до момента общо четири срещи между майката и детето, в което
детето било открито връждебно, нападателно и обвиняващо, не приема донесените от
майката подаръци, прекъсва срещата и иска да си тръгне преди да е изтекло времето на
срещата, което е един час. (л. 267 от делото). Представени са квитанции за проведени
тринадесет срещи в Център отворена врата между майката В. и детето В.. Постъпило е
писмо от Център отворена врата от 27.05.2025г. в което е посочено, че са проведени
дванадесет срещи между майката и детето, както и са пранирани още четири, като по
отношение начина и отношенията на детето и майката по време на срещата няма промяна.
Сочи се, че детето е силно въвлечено в конфликта между бащата и майката.(л. 327 – 328 от
делото).
Представено удостоверение от Асоция Фондация Анимус, в което е посочено, че В.
Н. е провела петнадест консултативни срещи насочени към справяне с преживяванията
7
вследствие на раздялата и продължаващи конфликти отношения с бащата на детето й, към
какватао социялна услуга е насочена от ДСП Люлин.(л. 252 от делото).
Представено е и удостоверение от Асоция Фондация Анимус, в което е отразено, че с
детето В. Й. работи социален работник Арсов към КСУДС, както и че са проведени четири
консултативни срещи при които е отчетено, че детето В. има необходимост от психологично
консултиране във връзка с преживяванията си от конфликта между двамата си родители и
емоционалта си реакция и отношението на семейството на бащата към майката , както и във
връзка с боледуването на нейните дядо и баба, но след тези срещи бащата е отказал да води
детето. (л. 253 от делото).
Представени са жалби и сигнали от стна на ищцата в които се сочи, че връзката и
контактите между нея и детето са прекъснати (л. 282- 295 от делото), включително е и
инициирано изпълнително производство, поради не предаване на детето от бащата, с цел
връщане на детето при майката.(л. 296 от делото). Видно от поротокол за извършване на
определено действие бащата Е. Й. е докарал детето, но то е било изключително разстроено и
е отказало да тръгне с майка си, като бащата е отвел детето. В протокола е посочено, че
бащата се е държал агресивно през цялото време (л. 297- 298 от делото).
По делото са представени съдебно удостоверение издадено от СРС, 92-ри състав,
както и ЗНЗ и разпореждане постановени от СРС 89-ти състав по гр.д. 9350/2025г. видно от
които ищцата е сезирала съда с исканеия за за защита по реда на ЗЗДН.
По делото е изговена и допълнителна КСППЕ от вещите лица д-р Й. и Б. К.. В хода
на експертното изследване е проведена среща с всеки един от родителите както и с детето.
Отново вещите лица не са наблюдавали физическия контак между майката и детето поради
нежаланието на отглеждащото семейство. При анализа от проведените срещи и интервюта,
вещите лица сочат, че при детето се отчета признаци на конфликт на лоялност към
родителите и защитно поведение, прикриващо истинските възприятия и представи на
детето. По отношение на майката е посочено, че същата разполага с родителски капацитет,
приема ролята на бащата в живота на детето, но е фиксирана върху агресивните му прояви.
Сочи се и че отчита собствените си грешки, но среща трудност при преудоляването им. При
бащата е посочено, че същия е с нисък фрустрационен толеранс, както и че при него има
стремеж от доминиране, не зачита ролята на майката в отглеждането на детето. Притежава
родителски капацитет при подкрепа от близките. При бащата е отчетено също, че същия е
склонен към манипулативни форми на поведение. Вещите лица подчертават, че родителите
са фокосирани в собствените си преживявания и конфликта по между им. Не се отчита като
ощетяващо правилно му развитие това, че детето е силно придърпяно към единия родител.
Според вещите лица детето е въвлечено в конфликт на лоялност и съвсем естествено става
престрастно с менението и позицията на родителя от когото се отглежда. Предвид това
вещите лица са категорични, че ситуацията при която се наМ. детето силно застрашава
нейното правилно израстване и форМ.не като независима личност. Вещите лица са
посочили, че при майката има данни за разсройство в адаптацията с преобладаващо
нарушение на други емоции, но свързаните с това състояния на изчерапаност и умола са
8
вече преодоляни. При бащата са констатирани особености на характера с доминиране на
ананкасти, неврастенни, зависими и параноидни характеристики. В заключение е посочено,
че и двамата радители разполагат с родителски капацитет, но липсата на фигурата на
майката не способства за правилното психо-физиологично развитие на детето. В съдебно
заседание вещите лица подчертават като особенно тревожно това, че детето няма представа
за семейство, което е нетепично за деца на възрастта на В..
За да се произнесе по спора, съдът следва да изходи от родителските качества,
възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и стимулиране
на придобиването на личностни, социални, трудови и образователни умения и качества у
децата, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния социален статус,
доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето, отношенията между
родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и роднини при отглеждането
и др. При определяне на мерки относно грижата за детето най-важният критерий за това на
кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права, е
интересът му, какъвто е осигуряването на правилното физическо и духовно развитие на
детето и социалното му форМ.не. Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават своите
деца така, че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за цялото
общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите,
вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. От данните по делото се установи, че
родителите на детето не живеят заедно. Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното, събраните по делото доказателства, становището на ДСП, заключенията и на
двете КСППЕ и най-вече съобрази интереса на детето, счита, че упражняването на
родителските права по отношение на същото следва да бъде предоставено на майката.
Това е така, тъй като в хода на процеса по един безспорен и безпротиворечив начин се
установи, че и двамата родители разполагат с родителска годност да задоволят, базистните
нужди и потребности на детето, но по- пригодния родител и този които разполага с по –
голям родителски капацитет в случая това е майката. Това произтича от това, че същата
освен че разпознава, нуждите и потребностите на детето е и по-разбиращия, по-търпеливия
и по – сензитивния родител. Освен това изрично в допълнителната КСППЕ е посочено, че
майката зачита фигурата на бащата в живота на детето, докато бащата категорично отрича
фигурата на майката и възможността й да полага грижи за детето. В допълнение освен
констатираното, че бащата не зачита фигурата на майката, той и явно и открита афишира
позицията си и негативното си отношение пред детето, което води до тежки психо-
емоционални последици за него. Не случайно вещите лица и по двете изготвени в хода на
съдебното дирене КСППЕ подчертават, че за правилното психо- физиологично израстване
на детето е необходимо то да контактува по – равно и с двамата си родители, както и че в
случая крайно негативното отношение на детето към майката е породено именно от
отношениета на бащата и неговото семейство към същата. Безсъмнение в хода на съдебното
дирене се установи, че това негативно отношение на бащата и неговото семейство е
повлиляло в значителна степен и отношението на детето към майката, тъй като то иска да
остане лоялно към бащата и както само детето е казало да не го нарани като отиде при
9
майка си. Въпреки, че в случая майката е тази която разполага с по- добрия родителски
капацитет и е по – пригодният родител, местоживеенето на детето следва да бъде
определено при бащата, тъй като при констатирания тежък конфликт на лоялност,
определяне на местоживеенето на детето при майката би довело до повече тревожност при
детето В. Й., при което и без друго са констатирани от вещите лица по- високи нива на
тревожност в следствие на промяна на обстоятелствата и раздялата на родителите й. Само
на това основание съдът наМ., че следва да определи местоживеенето на детето при бащата,
тъй като в случая това е необходимо за запазване на психо-емоционалното състояние на
детето. Предвид това въпреки, че родителските права следва да бъдат предоставени на
майката при бащата следва да бъде определено местоживеенето на детето за срок от една
година, което ще предостави възможност на майката и детето да преодолеят конфликта в
отношенията и да възобновят доверителната връзка помежду си, както и да подсигури
местоживеенето на детето в добра и подходяща семейна седра и жилище.
С оглед определяне местоживеенето на детето при неговия баща за срок от една
година, за същия този период на майката следва да се определи подходящ режим на
лични отношения с него, като съдът наМ. за подходящ следния режим: за срок от шест
месеца: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя,
с преспиване; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни
календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за
същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни
календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в
нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за
новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата година /като в четните години съботно- неделният режим не действа
за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник/.След определения шест месечен срок:
Майката има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от 17:00 часа или след учебните занятия на детето до 08:00 часа в понеделник,
когато майката ще води детето на училище, с преспиване; 30 дни през лятото, разделени на
два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от време /два на брой, с
продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим
не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от
10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата
година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31
10
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.
След изтичане на адапционния едногодишен период следва местоживеенето на
детето да се счита при майката, като предвид това на бащата следа да бъде определен
подходящ режим на лични контакти предвид силната емоционална връзка между детето и
бащата, като съдът наМ. за подходящ следния режим на лични контакти: всяка първа и трета
седмица от месеца, за времето от 17:00 часа или след учебните занятия на детето в четвъртък
до 08:00 часа в понеделник, когато бащата ще води детето на училище, с преспиване; 30 дни
през лятото, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, по
време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от
време /два на брой, с продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/
съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските
празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-
неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето
от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в
четните години съботно- неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/.
Освен това в случая съдът наМ., че следва да приложи разпоредбата на чл. 138а, ал.
3 от СК и да задължи родителите и детето да посещават социални програми, за
преодоляване на констатираните и от компетентните социални служби при всеки един от тях
дефиците. В хода на процеса страните са напътвани и са им предоставяни такива социални
услуги в хода на които с тях е работил психолог за преодоляване на проблемите в
общуването между тях, но същите не са били завършени. Видно от приложените по делото
писма от Асоциация Анимус с детето също е била започната работа за преодоляване на
негативното му отношение към майката, както и нивата на тревожност от раздялата на
родителите и здравословното състояние на нейните баба и дядо, но работата е
преустановена, тъй като бащата е спрял да води детето на тези срещи. Съдът наМ., че в
случая е изключително важно всяка една от страните да работи с психолог самастоятелно,
както и детето само и заедно със майката също за преодоляване на кризата в отношенията,
най- вече тази между родителите.
По отношение на издръжката за детето съдът съобрази разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 СК, съгласно която размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и
на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо
състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно
развитие. Претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149,
11
ал. 1 СК е предявена за присъждане на издръжка за детето в размер на 300,00 лв. месечно,
считано от 08.01.2024 г. /датата на фактическата раздяла на страните/. Съдът като взе
предвид нуждите на детето съобразно възрастта му /11 години към датата на устните
състезания/ и съобрази обстоятелството, че ищцата е в трудоспособна възраст, не се
установи същата да е нетрудоспособна или да е с намалена трудоспособност, реализира
доход в размер на на 1200,00 лева, с който да покрива както нуждите на детето от издръжка,
както и собствените си нужди. Освен това, не се установи по делото ищцата да има други
алиментни задължения. Въз основа на изложеното при упражняване правото си на преценка
по чл. 162 ГПК наМ., че ищцата може да поеме част от издръжката на детето в размер на
280,00 лв. месечно, която към датата на устните състезания е близка до законоустановения
минимален размер на издръжката. По тези съображения претенцията за издръжка за детето
се частично основателна до размера от 280,00 лева като до пълния предявен размер от 300,00
лева следва да бъде отхвърлен.
След изтичане на определения от съда едногодишен адапционен период от влизане в
сила на решението по отношение на местоживеенето и режима на лични отношения и
доколкото отглеждащия родител ще бъде майката за този период бащата следва да бъде
осъден да заплаща издръжка, като издръжката следва да бъде определена в размер от 300,00
лева, тъй като с израстване на детето се увеличават и неговите нужди от издръжка.
По отношение на лазноските:
Относно направените разноски по делото. Производството е такова по спорна съдебна
администрация, като в случая разноски не следва да се присъждат, а да останат за страните
така както са нпаравени. Съгласно ТР № 3/2023г. от 27.06.2024г. по описа на ОСГК ВКС и по
производствата спорна съдебна администрация са приложими правилата на чл. 78 от ГПК,
но само тогава когато молбата е уважена напълно или е отхвърлена изцяло се присъждат
раноски, а в останалите случай разноските остават за страните така както са направени. В
случая не е налице пълно уважаване или отхвърляне на исковите претенции, поради което
разноските следва да останат за страните така ккато са направени. Ищцата дължи държавна
такса върху присъдената издръжка за детето в размер на 403,20 лв. , а атветника в размер на
432,00 в полза на Софийския районен съд. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права
по отношение на детето В. Е.ова Й., ЕГН: **********, на нейната майка В. Р. Н., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето В. Е.ова Й.,
ЕГН: **********, при нейния баща Е. Ю. Й., ЕГН ********** за срок от една година от
влизане в сила на решението в тази част, след което местоживеенето на детето В. Е.ова
Й., ЕГН: ********** се ОПРЕДЕЛЯ при майката В. Р. Н., ЕГН ********** .
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични отношения, както
12
следва: За срок от една година след влизане в сила на решението в тази част: между
майката В. Р. Н., ЕГН ********** и детето В. Е.ова Й., ЕГН: **********, както следва: за
срок от шест месеца: всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:00 часа в събота до 19:00
часа в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, разделени на два периода от по 10
последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск
на бащата, като за същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10
последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна
година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли
понеделник /като в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от
10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна
година за новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на
02 януари на следващата година /като в четните години съботно- неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00
часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/. След определения шест месечен
срок: Майката има право да вижад и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, за
времето от четвъртък в 17:00 часа или след учебните занятия на детето до 08:00 часа в
понеделник, когато майката ще води детето на училище, с преспиване; 30 дни през лятото,
разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни всеки, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за същите интервали от време /два
на брой, с продължителност от по 15 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа; всяка нечетна година за коледните и великденските празници,
за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният
режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на
следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от 10,00
часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в четните години
съботно- неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/.
След изтичане на определения първоначален срок от една година: между бащата
Е. Ю. Й., ЕГН ********** и детето В. Е.ова Й., ЕГН: **********, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца, за времето от 17:00 часа или след учебните занятия на детето в
четвъртък до 08:00 часа в понеделник, когато майката ще води детето на училище, с
преспиване; 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15 последователни
календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като за
същите интервали от време /два на брой, с продължителност от по 15 последователни
календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа; всяка нечетна година за
коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно
на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в
нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31
13
декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за
новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата година /като в четните години съботно- неделният режим не действа
за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26
декември, респективно на Светли понеделник/.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 138а, ал. 3 от СК страните В. Р. Н., ЕГН
**********, Е. Ю. Й., ЕГН **********, както и детето В. Е.ова Й., ЕГН: ********** да
посещават специализирани програни и провеждане на на терапия с психолог, всеки
самостоятелно, а при необходимост и съвместно помежду им съобразно препоръките на
компетентните ДПС по местоживеене на страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 от СК В. Р. Н.,
ЕГН **********, да заплаща на детето В. Е.ова Й., ЕГН: **********, чрез неговия баща Е.
Ю. Й., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280,00 лв., считано от 08.01.2024 г.
дължима до изтичане на едногодишния период по отношение на местоживеенето, като след
този срок:
ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК Е. Ю. Й., ЕГН **********
да заплаща на детето В. Е.ова Й., ЕГН: **********, чрез неговата майка В. Р. Н., ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от изтичане на едногодишния
срок от влизане в сила на решението по отношение на местоживеенето до настъпване на
обстоятелства водещи до отмяна или изменение на издръжката, ведно със законна лихва.
ОСЪЖДА В. Р. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса върху издръжката в размер на 403,20 лв.
ОСЪЖДА Е. Ю. Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса върху издръжката в размер на 432,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14