№ /08.06.2022 година., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 888 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на Н.Г.К. ***, срещу Решение № 2153-03-43/01.04.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-151/01.03.2021 година срещу Разпореждане № 031-00-591-3/20.01.2022 година на Ръководителя по осигуряването за безработица в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отпуснато парично обезщетение за базработица в размер на 19,89 лева за периода 09.12.2021 – 08.12.2022 година.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че решаващият орган неправилно е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО. Твърди, че приложими са разпоредбите на чл. 62, § 1 и 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. В писмено становище от 26.05.2022 година излага подробните си съображения за основателност на жалбата.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон, както и че е в съответствие с целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заявление от 10.12.2021 година (л.16-17 от административната
преписка (АП)) Н.Г.К. е поискал парично обезщетение за безработица след
прекратяване на трудовото правоотношение с „ПС Дизайн“ ЕООД – Варна.
С Разпореждане № 034-00-591-3/20.01.2022 година,
издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица (л.8 от АП) на Н.Г.К.
е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 19,89 лева дневно за
периода 09.12.2021 – 08.12.2022 година. За да постанови този резултат органът е
приел, че К. има право на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО,
вр. чл. 32 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия (Споразумението). Приел е, че размерът се определя въз основа на
дохода за последните 24 месеца, като за осигурителния период в Обединеното
кралство Великобритания се взема предвид минималната работна заплата за
страната, арг. чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО.
Разпореждането е връчено на жалбоподателя на
22.02.2022 година (л.8 от АП). Обжалвано е с жалба с вх. №
1012-03-2022/01.03.2022 година (л.5 от АП).
С Решение № 2153-03-43/01.04.2022 година (л.1 от АП) Директорът на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт е отхвърлил жалбата срещу разпореждането. За да постанови този резултат органът е приел, че жалбоподателят има право на обезщетение за безработица, чийто размер трябва да бъде определен по реда на чл. 54в, ал. 7, т. 3 от КСО. Приел е, че Регламент (ЕО) № 883/2004 не приложим, тъй като Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не са членове на Европейския съюз от 01.02.2020 година и преходния период по Споразумението е изтекъл 31.12.2020 година, поради което за подаденото на 01.01.2021 година искане за изплащане на обезщетение за безработица от български гражданин са приложими разпоредбите на КСО.
Решението е връчено на жалбоподателя на
02.04.2022 година (л.4 от АП), поради което подадената на 04.04.2022 година
жалба е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Спорът се свежда до начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за безработица. Въпросът е дали осигурителният период на жалбоподателя попада в обхвата на чл. 30 или по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 32 от Споразумението.
В разпоредбата на чл. 54а от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
Релевантният период за придобиване на право на парично обезщетение за безработица от жалбоподателя е от 09.06.2020 до 09.12.2021 година (18 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение). Безспорно е, че същият е български гражданин, а като такъв е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, както и че има период на осигурена заетост в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от 2015 година до 08.07.2021 година, включително. За времето от 01.11.2021 година до 09.12.2021 година за лицето са налице данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „ПС Дизайн“ ЕООД - Варна.
В Дял III от част втора на Споразумението се съдържат разпоредбите, регулиращи координацията на системите за социална сигурност. Лицата, които касаят, условно могат да бъдат разделени на две категории – лица, попадащи в персоналния обхват на чл. 30 от Споразумението, за които се прилага пълна координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 и лица, попадащи в специалните хипотези на чл. 32 от Споразумението, за които се прилага частична координация на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Персоналният обхват на чл. 30 от Споразумението условно може да бъде разделен на два вида: основен и субсидиарен (алтернативен). В основния персонален обхват - чл. 30, § 1-2 от Споразумението са носителите на основните права и членовете на техните семейства, които се намират в непрекъсната трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват) между Обединеното Кралство и Северна Ирландия и държава членка в края на преходния период. Субсидиарният персонален обхват е регламентиран в чл. 30, § 3-4 от Споразумението и се прилага за лица, които не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30, § 1 от Споразумението, но попадат в приложното поле на чл. 10 от Споразумението, както и за членове на техните семейства и преживелите ги лица. Член 10, § 1, букви а)-г) от Споразумението обхваща следните категории лица:
· граждани на ЕС, които са упражнили правото си на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;
· граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си на пребиваване в държава-членка в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да пребивават там след това;
· граждани на ЕС, които са упражнили правото си като погранични работници в Обединеното кралство в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
· граждани на Обединеното кралство, които са упражнили правото си като погранични работници в една или повече държави-членки в съответствие с правото на ЕС преди края на преходния период и продължават да го упражняват след това;
Член 30, § 1, буква в) от Споразумението урежда трансгранична ситуация, при която пълните правила за координацията на системите за социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат за граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава-членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица. Според чл. 30, § 2 от Споразумението лицата, посочени в § 1 попадат в персоналния обхват дотогава, докогато продължават да се намират без прекъсване в една от ситуациите, посочени в същия параграф, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство.
От горното следва, че към 31.12.2020 година жалбоподателят попада в хипотезата на чл. 30, § 1, буква в) от Споразумението, но след завръщането си в Република България прекъсва трансграничната ситуация, в която се е намирал. При прекъснатата трансгранична ситуация след 31.12.2020 година същият попада в обхвата на специалните случаи по чл. 32 от Споразумението за оттегляне - когато лицата не попадат или вече не попадат в приложното поле на чл. 30 от Споразумението, но получават защита на някои права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. За тези специални случаи се прилага принципът за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди. За целите на сумирането на периоди, периодите, завършени преди и след края на преходния период (31.12.2020 година), се вземат предвид в съответствие с Регламент (ЕО) № 883/2004. Обхванатите лица са граждани на Съюза и граждани на Обединеното кралство, както и лица без гражданство и бежанци, за които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка, както и членовете на техните семейства. Това са група лица, които са придобили осигурителни периоди във Великобритания само преди 31.12.2020 година или преди и след 31.12.2020 година За тези лица при преценката на права се прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право се сумират периодите на осигурена заетост в Обединеното кралство и тези, положени съгласно българското законодателство.
Предвид горното съдът намира, че административният орган, при определяне размера на отпуснатото обезщетение за безработица, неправилно не е зачел периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на Великобритания, като завършени съгласно българското законодателство.
Фактите по спора, съобразени с персоналния и материален обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 година, предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки, арг. чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. Регламент (ЕС) № 833/2004 година, съгласно Споразумението, продължава действието си до 31.12.2020 година. В конкретния случай от 09.06.2020 година до 31.12.2020 година.
Видно от доказателствата по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания се установява, че в качеството му на период на осигурена заетост представлява определен от държавата-членка по място на заетостта осигурителен период, а не зачетен осигурителен период като признат за приравнен на период на заетост по това законодателство без да се дължат, респ. внасят осигурителни вноски, през който лицето е придобило осигурителен стаж за работа по трудово правоотношение. Видно от данните по делото, за осигурителния стаж, придобит от лицето във Великобритания, са били внесени осигурителни вноски, което е отразено в представения формуляр U 2. При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност, органите на Националния осигурителен институт следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от по Регламент (ЕС) № 833/2004 година, съобразно която компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията, да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, да отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице. В чл. 62, § 2 от Регламент (ЕС) № 833/2004 година изрично е посочено, че „§ 1 се прилага също, когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка.“.
Предвид горното съдът намира, че решаващият орган не е съобразил придобитите от жалбоподателя осигурителни права във Великобритания за периода 09.06.2020 година до 31.12.2020 година, края на преоходния период, през който европейското законодателство в областта на осигурителните отношения продължава да действа.
Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Релевантният период за изчисляване на дневното парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е от 01.12.2019 година до 30.11.2021 година.
Съгласно справката, изготвена от главен експерт по осигуряването в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт за жалбоподателя са налице внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ единствено за времето от 01.11.2021 година до 09.12.2021 година. През останалата част от релевантния период е взета предвид среднодневната минимална работна заплата, установена за страната, когато лицето не е осигурено за безработица - на основание чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО, а за спорния период - от 09.06.2020 година до 08.07.2021 година - на основание чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО.
От горното следва, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО, в която е регламентирано, че „когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски... „ се има предвид без осигурителни вноски във фонд „Безработица“ на ДОО. Безспорно е, че за времето от 09.06.2020 година до 08.07.2021 година жалбоподателят е осигуряван по законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, тоест за този период за него не се дължат осигурителни вноски във фонд „Безработица“ на ДОО. Въпреки това за жалбоподателя следва да се приложи сумарното изчисляване на обезщетението, като директно се приложи Регламент (ЕС) № 883/2004 година. Основното правило при определяне на приложимото законодателство е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата членка, на чиято територия работят, т. е. за посочения период жалбоподателят попада под обхвата на осигурителното законодателство на Обединеното кралство, където осъществява дейност като заето лице. Това означава, че институциите в Република България нямат право да претендират осигуровки за лицето по българското законодателство за периода на трудовата му активност в друга държава-членка, но това не изключва задължението им да вземат предвид размера на възнаграждението, върху което са се дължали осигурителни вноски в Кралство Великобритания, но само за периода от 09.06.2020 година до 31.12.2020 година – крайната дата на преходния период по Споразумението.
С оглед на това, съдът намира, че в случая неправилно е определен размера на обезщетението за безработица, като не е включен периода от 09.06.2020 година до 31.12.2020 година, който се изчислява сумарно с този за положен труд в Република България, поради което обжалването Решение № 2153-03-43/01.04.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата на Н.Г.К. срещу Разпореждане № 031-00-591-3/20.01.2022 година на Ръководителя на осигуряването за безработица, подлежи на отмяна.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не се присъждат
Водим от горното, на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-43/01.04.2022 година на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-03-151/01.03.2021 година срещу Разпореждане № 031-00-591-3/20.01.2022 година на Ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт по жалбата на Н.Г.К., ЕГН ********** *** и ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица към Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно даденото в мотивите на настоящото решение тълкуване на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ :