Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 15.01.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 441 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу В.Н.Н..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответника В.Н.Н. бил сключен и валидно действал договор за
фиксирани услуги с предпочетен номер +….., като на 13.01.2017 г. между страните
било подписано допълнително споразумение за срок от 24 месеца по програма
„Telenor Home 3,99” и стандартен месечен абонамент в размер на 3,99 лева на
месец, но ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер
на 11,96 лева, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за отчетен
период от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. и на това основание мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 9,96 лева, равняваща се на три стандартни
месечни абонаментни такси.
На 07.02.2018 г. между страните било
подписано и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +….за срок от 24 месеца по програма „Total 24,99” и
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лева на месец, но ответникът не
изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер на 221,88 лева,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. и на това основание мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лева, равняваща се на три
стандартни месечни абонаментни такси.
За потребените от ответника услуги
за процесния период „Т.Б.“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № …./01.04.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 184,96 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, като от така посочената сума, предвид
извършеното частично плащане от ответника, ищецът претендира сумата от 175,30
лева;
- фактура № …./01.05.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 29,57 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги;
- фактура № …./01.06.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 28,97 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси;
- фактура № …../01.08.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 72,42 лева, представляваща неплатени
неустойки.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответника, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 213/2019 г. по описа на съда и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 233,84 лева, представляваща
стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение от 13.01.2017 г. към
договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +…….. и допълнително
споразумение от 07.02.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от
72,42 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение от 13.01.2017 г. към договор за фиксирани услуги с предпочетен
номер +35977790499 и допълнително споразумение от 07.02.2018 г. към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +……, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, се явява лично и признава изцяло предявените искове по
основание и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 13.04.2020
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника В.Н.Н. за дължими суми по договор за мобилни
услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 213/2020 г. на РдРС. В
рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 167/13.04.2020 г., срещу която в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Т.Б.“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото са представени договор за
мобилни услуги от 30.08.2014 г. и допълнително споразумение към него от
07.02.2018 г., сключени между ищцовото дружество и ответника, по силата на
което ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуга за телефонен номер
+…. по тарифен план „Тотал 24,99“, с месечна абонаментна такса 24,99 лева с
ДДС, за срок от 24 месеца.
По
делото са представени и договор за мобилни услуги от 13.01.2015 г. и допълнително
споразумение към него от 13.01.2017 г., сключени между ищцовото дружество и
ответника, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя на ответника
услуга за телефонен номер +…… по тарифен план „Telenor Home 3,99“,
с месечна абонаментна такса 3,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
Представени са също и Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 13.05.2016 г., съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 4 бр. фактури, както следва: фактура № ……./01.04.2018
г. за отчетения период на потребление - от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г., с
начислена за периода сума в размер на 184,96 лева, представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги; фактура № …./01.05.2018 г. за отчетения
период на потребление - от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., с начислена за периода
сума в размер на 29,57 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги; фактура № …../01.06.2018 г. за отчетения период на
потребление - от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., с начислена за периода сума в
размер на 28,97 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и фактура №
**********/01.08.2018 г. за отчетения период на потребление - от 01.07.2018 г.
до 31.07.2018 г., с начислена за периода сума в размер на 72,42 лева,
представляваща неплатени неустойки.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че са били
обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
сключени между тях договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях.
Между страните не е спорно и че за
периода от м. април 2018 г. до м. август 2018 г. ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал 4
бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за услуги, всичките с получател ответника В.Н..
Не е спорно и че вземанията по сключените
договори са били периодични.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените
мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника се доказва
от приложените по делото фактури, подробно изброени по-горе. И по четирите
фактури получател е ответникът В.Н.. Представените фактури установят факта, че като първични
счетоводни документи са осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ установяват правило относно редовно водените
счетоводни книги на търговеца, които могат да служат като доказателство в негова
полза. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК
истинността (верността) на фактурите, както и верността на обективираните във
фактурите данни, които съдържат минимално необходимите реквизити съгласно ЗСч.
и ЗДДС и представляват първичен счетоводен документ, поради което съдът приема,
че търговските книги на „Т.Б.“ ЕАД са водени редовно и оттук, че ответникът
действително е ползвал услугите на оператора, на посочените в тях стойности. След
като фактурите не са били оспорени от ответната страна, същите представляват
доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от доставчика – в
същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. № 31/2018 г. по описа на ОС
- Перник. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за
извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на
услугата не е задължение на възложителя - да прегледа и да направи всички възражения
за неправилно изпълнение (определение № 3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. №
803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при отсъствието на възражения и
доказателства по делото, ответникът при приемане на изпълнените услуги да е
направил възражения за недостатъци и изрично изразено несъгласие с престираните
услуги при тяхното приемане, извършеното се счита прието и възложителят дължи
уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответникът не е оспорил съдържанието
на фактурите, нито е изложил твърдения за неизпълнение на договора от страна на
ищеца. Не е представил и доказателства и за извършени плащания на дължимите
суми за ползвани далекосъобщителни услуги и начислена неустойка в полза на
ищеца, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си по процесните договори за заплащане на дължимите суми, поради
което и същите законосъобразно са били прекратени предсрочно от мобилния
оператор, вследствие на което е начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
По отношение на неустоечната клауза,
съдът, след като констатира, че е налице изначално уговорен праг на неустойката
и възможност същата да бъде определена, намира, че клаузата в цитираните допълнителни
споразумения не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и
мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън
присъщата ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като
такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави
Ответникът признава дължимостта на
претендираните от ищцовото дружество суми, поради което исковете следва да
бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 770,00 лева, от които 50,00 лева – заплатена
държавна такса и 720,00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
и заповедното производство, които при този изход на спора следва да бъдат
заплатени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Н.Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ….., със седалище
и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда …, сума в размер на 233,84 лева
(двеста тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни услуги по допълнително споразумение от 13.01.2017 г. към
договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +35977790499 и допълнително
споразумение от 07.02.2018 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г., както и сумата от
72,42 лева (седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение от 13.01.2017
г. към договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +35977790499 и
допълнително споразумение от 07.02.2018 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В.Н.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД,
с ЕИК: …, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., сграда . сумата от 770,00
лева (седемстотин и седемдесет лева) – направени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./