Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 900
гр. Пловдив, 11.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 8236/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-0000465 от 23.10.2018г. на Главен инспектор
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от
ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на А.С.Г., ЕГН **********, на осн. чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по чл. 36, § 1, т. (1) от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година.
Жалбоподателят намира
атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Моли
същото да бъде отменено тъй като жалбоподателя не е
шофирал. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се явява, но се представлява от процесуалния си представител адв. Т. който моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно
призована за съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът
установи следното:
На 28.09.2018г.,
около 10:00 часа, в
гр. Пловдив,
ул. „Герлово“ до СУ „Симон Болевар“, свидетелят Т.Т.Н., в
качеството му на с.и. в Областен отдел – „Автомобилна администрация“ – Пловдив,
бил изпратен да окаже съдействие на полицейски служители от 06 РУ при ОДМВР
Пловдив, във връзка с проверка на водачи на автобуси които предстои да извършат
превод на деца. Свидетелят Н. извършил
проверка на водач на
автобус Неоплан Н 316 с per. № …, собственост на Частна Транспортна Агенция-2-Васил
Левски ЕООД, извършващ случаен превоз на деца и ученици, с поставена табела на
предно обзорно стъкло "Случаен превоз". При
проверката свидетелят Н. установил, че водачът е управлявал автобуса оборудван с аналогов
тахограф KIENZLE
1324 № 086958, като при поискване е без тахографски листове за предходните 28
дни - тоест от 31.08.2018 г. до 27.09.2018 г. включително. Жалбоподателят
Г. представил тахографски лист за 28.09.2018г., но не представил тахографски
листове от предходните 28 дни. Същия заявил че само докарал автобуса до мястото
на което го заварил проверяващия, но нямал намерение да вози децата. На мястото
на извършената проверка обаче нямало друг водач за този автобус, а водача Г.
който не отрекъл че е управлявал автобуса представил на проверяващите
изисканите документи за психологическа годност на водача и удостоверение за
квалификация, които били валидни.
С оглед на горното, на място свидетелят Т.Т.Н.
съставил АУАН с бланков № 253671 от 28.09.2018г.
срещу А.С.Г., за нарушение на чл. 36, § 1, т. (1)
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година, който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от
жалбоподателя. В издадения АУАН в графата за възражения, същия саморъчно
написал „Само докарах автобуса до тук“. Въз основа на същият акт било издадено
обжалваното наказателно постановление в което
извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля Т.Т.Н.,
които съдът намира за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и преценява
същите като истинни. От последните показания се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, обстоятелствата по същото, както и
процедурата по съставяне на акта. Свидетелят заявява че
действително не е видял жалбоподателя да управлява автобеса, но посочва че той не
отрекъл че е бил водач на същия, но бил заявил че трябвало да докара автобуса
до мястото и после друг щял да го кара. В подкрепа на изложената фактическа
обстановка се явяват и показанията на другия разпитан по делото свидетел -
свидетеля по акта Д.И.. Съдът кредитира и неговите показания като последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради което и преценява същите като истинни. Свидетелят разказва че бил изпратен на място да извърши проверка на
водачите на автобуси които ще превозват ученици при планирана екскурзия и да
извърши проверка за алкохол. При отиване на място изискал всички водачи да
представят необходимите документи и извършил проверка за употреба на алкохол,
при която жалбоподателя бил установен като употребил такъв. Това наложило да
бъде извикана и военна полиция, тъй като той заявил че е военен. Именно
жалбоподателя Г. се представил като водача на процесния автобус, подложил се на
алкохолната проба и представил изисканите документи. Заявил че е управлявал
автобуса до мястото на което бил установен и не казал да е имало друг шофьор.
Горната фактическа обстановка се установява
и от приложените по преписката писмени доказателства – НП, АУАН, обратна разписка, заповед, тахошайба.
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.92, ал1, от
ЗАвП, вр. чл.91, ал.3 от ЗАвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на
наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което жалбоподателя А.С.Г., виновно е нарушил разпоредбата на чл.36 §
1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
4 февруари 2014 година, за това, че на 28.09.2018г.,
около 10:00
часа, в гр. Пловдив, ул. „Герлово“ до СУ „Симон Болевар“, като водач
на автобус Неоплан Н 316 с per. № …, собственост на Частна Транспортна Агенция-2-Васил
Левски ЕООД, извършващ случаен превоз на деца и ученици, с поставена табела на
предно обзорно стъкло "Случаен превоз", е управлявал
автобуса оборудван с аналогов тахограф KIENZLE 1324 № 086958, като при
поискване е без тахографски листове за предходните 28 дни - тоест от 31.08.2018
г. до 27.09.2018 г. включително.
Съдът намери за неоснователно възражението
на жалбоподателя че не е безспорно установено че именно жалбоподателя Г. е
бил водач на посочения автобус. Действително жалбоподателя не е бил видян да
шофира посочения автобус. Въпреки това обаче настоящия състав намира че са
налице достатъчно на брой косвени доказателства които безспорно доказват че
именно той е бил водачът. От свидетелските показания на разпитаните свидетели Н.
и И. се установи че жалбоподателя им е заявил че той е шофирал автобуса и го е
придвижил до мястото на проверката. Посоченото обстоятелство е отбелязал
саморъчно и жалбоподателя в съставения му акт. В подкрепа на извода че именно
той е водача, се явява и посоченото от св. И. че при поискване всеки водач на
автобусите да предостави необходимите документи, за автобус Неоплан Н 316 с
per. № …, се е явил
именно жалбоподателя. Нещо повече, св. И. е извършил и проверка за употреба на
алкохол на водачите на всички автобуси, като за водач на този автобус се явил
жалбоподателя и се подложил на проверката. При пристигане на св. Н. именно
жалбоподателя предоставил необходимите за водач
документи, макар и да твърдял в последствие че друг водач щял да вози
децата. Същия представил документи които били специфични именно за водачи на
превозни средства извършващи случаен превоз на пътници, но не могъл да
предостави тахографските листове за предходните 28 дни. Всичко изложено
безспорно доказва че жалбоподателя Г. е бил водач на автобуса Неоплан
Н 316 с per. № … и няма никакви доказателства че е имало друг водач. Друг водач, до
приключване на проверката не се е явил. За съда е нелогично, ако е имало друг
водач, защо жалбоподателя Г. се е подложил на проверка за водач, при положение
че дори е бил употребил алкохол. Ако соченото от него е вярно, той би могъл
лесно да се отърве от последиците от своето поведение, само като извика другия
водач да му бъде извършена проверка. В крайна сметка за съда е ирелевантно дали
в последствие автобуса е щял да се управлява от друг водач, тъй като до този
момент жалбоподателя е бил водач на същия и е следвало да предостави при
поискване тахографски листове за предходните 28 дни. Като не го е сторил е извършил
описаното в НП нарушение.
Именно поради
изложеното по-горе настоящия състав намира че жалбоподателя А.С.Г. е извършил
административното нарушение описано в обжалваното НП. Същия безспорно е бил
водач на автобус Неоплан Н 316 с per. № …, на 28.09.2018г.,
около 10:00
часа, в гр. Пловдив, ул. „Герлово“ до СУ „Симон Болевар“ и при
извършената проверка при поискване от контролните органи, не е предоставил
тахографски листове за предходните 28 дни - тоест от 31.08.2018 г. до 27.09.2018
г. включително от аналогов тахограф … с който е бил оборудван посочения автобус.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът
намира, че описаната и възприета от фактическа обстановка, констатираното
нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.36 § 1, т. (1)
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари
2014 година, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
Следва да се посочи, че процесното нарушение е такова на просто извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
При разглеждане въпроса за съответствието
на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози,
за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер
от 1 500 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният
извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 36-0000465 от 23.10.2018г. на Главен инспектор
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от
ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което на А.С.Г., ЕГН **********, на осн. чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по чл. 36, § 1, т. (1) от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.