Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр.Пловдив, 19.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 20.03.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 270/2019г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от „Айгер Инженеринг“ООД против
решение от 30.11.2018 г. по гр.д.№
5919/18г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което на основание чл. 74 ал. 4 КТ са прогласени
за недействителни клаузите по чл. 5, б. а, б. б и чл. 5, ал. 1, вр. с чл. 2 и
чл. 3 от сключено между въззиваемия К.Х. и жалбоподателя споразумение за
поверителност и сключен между същите страни договор за повишаване на
квалификацията. Твърди се, че постановеното решение е недопустимо и следва да
бъде обезсилено, тъй като искът е предявен след прекратяване на договорните
отношения между страните., т.е. към момента, когато между тях не е налице
трудово правно правоотношение.
В публично
съдебно заседание, проведено на 20.03.2019г. пълномощникът на въззиваемия адв.Т.Ф.
заяви, че оспорва въззивната жалба и изцяло подкрепям мотивите на първоинстанционния
съд относно изложените от жалбоподателя възражения за недопустимост на иска.
ПОС, ХІV гр.с.,
като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д.№
5919/18г. на ПдРС, ХІ гр.с. са предявени обективно
съединени искове по чл. 74, ал. 4 от КТ за това да бъдат обявени за
недействителни клаузата по чл.5, б. „а” от сключен между страните договор
за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г., предвиждаща, че
в случай на предсрочно прекратяване на програмата за обучение по инициатива на
служителя, или поради виновно неизпълнение на задълженията по настоящия
договор, или в случай, че не покаже добри резултати в хода на обучението, не
покрие изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението,
работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с
незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на
работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи
до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото
обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на
работодателя за същия период 3. всички други разходи, като противоречащ на чл.
48, ал. 1, т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ, чл. 66, ал. 2 от КТ и чл. 242 от КТ; клаузата по чл. 5, б. „б” от същия договор, съгласно която, в
случай на прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3,
ал. d обучаемият е длъжен да заплати на
работодателя неустойка в размер на 5000 лева,; и клаузата
по чл.
5, ал. 1, вр. с чл. 2 и чл.3 от сключено между
страните споразумение за поверителност от
17.10.2016г., предвиждаща, че при неизпълнение на което и да е от
задълженията си, описани по-горе, служителят дължи на дружеството неустойка в
размер на последното му изплатено месечно възнаграждение от дружеството за
пълен работен месец, умножено по десет. В исковата молба
се твърди,
че К.Х. е работил по трудово правоотношение с
ответника на длъжност „*****” в отдел „Машини с цифрово програмно управление”,
възникнало на основание трудов договор № 380/17.10.2016г.. На същата дата, на която бил подписан трудовия договор между
същите страни били сключени, още два писмени договора-
договор по чл. 234 от КТ за повишаване на квалификацията, и споразумение за
поверителност за уреждане на отношенията след прекратяване
на трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
1427/28.03.2018г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Относно твърдяната недействителност на горепосочените клаузи се сочи, че чл.
5, б. „а” и б.“б“ от договора
за повишаване на квалификацията от 17.10.2016г. противоречи на чл. 48, ал. 1,
т. 3 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ, чл. 66, ал. 2 от КТ и чл. 242 от КТ. По отношение на тези две клаузи се твърди също така, че периодът на обучение е уговорен с неясно време-
„около една година”, модулите за обучение по програмата не били с точен срок на
продължителност, работодателят имал право да ги променя по всяко време, а всеки
курс се състоял от теория и/или практически обучения, след които следвало да се
премине квалификационен тест, покриването на който означавало успешното
преминаване на курса. К.Х. преминал обучението, но не му бил
предоставен такъв тест или резултати от същия и за него било абсолютно неясно,
дали е преминал успешно курса и дали е приключило обучението му. Същевременно
клаузите предвиждали задължение да се платят на работодателя всички получени до
момента от ищеца доходи от трудовото му правоотношение, внесените осигуровки и
отделно от това разходи за обучението, формирани по неопределен начин. Също
така се предвиждала и неустойка, в размер на 5000 лева, като по този начин,
ищецът следвало да дължи на работодателя сума от порядъка на 17 000 лева,
при средна брутна заплата от 990 лева за периода 17.10.2016г. – 11.04.2018г..
В отговора на исковата молба се твърди
се, че исковете са недопустими, тъй като посочените договор и споразумение не
представляват трудови договори и не попадат в кръга на актовете, чиято
недействителност може да се иска да бъде обявена от съда по реда на чл. 74 от КТ. Касаело се за установителен иск по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 26 от ЗЗД. Твърди се недопустимост на исковете и поради това, че работодателят по никакъв начин не бил
претендирал от ищеца заплащане на посочените суми, в която връзка се твърди и
исковата молба да е нередовна и се моли да се остави без движение за уточняване
от ищеца кога и по какъв начин, чрез кое лице работодателят е канил ищеца да
подпише посочените документи във връзка със заплащане на неустойката, и да
заплати същата.
Настоящата инстанция намира за правилен
изводът на първоинстанционния съд, че „Всички споразумения между страните по
едно трудово правоотношение, независимо от тяхното наименование, в случай, че
уреждат права и задължения, свързани с полагане на труд по трудово
правоотношение, заплащане или връщане на вече получено трудово възнаграждение,
или отказ от трудови права, или задължения във връзка с полагане на труд, както
и задължения за заплащане на неустойка във връзка със същите, имат характер на
трудовоправни клаузи, респ. договори и тяхната недействителност може да бъде
обявявана по съдебен ред по реда на чл. 74, ал. 4 от КТ, а договорът по чл. 234
от КТ е трудов такъв“. И с договора за повишаване на квалификацията, и със
споразумението за поверителност за уреждане на отношенията след прекратяване на
трудовото правоотношение се уреждат въпроси, пряко свързани с изпълнението от
работника на трудовите му задължения. Договорът за повишаване на квалификацията
изрично е уреден в чл.234 от КТ, а задължението за поверителност е предвидено в
чл.126, т.9 от КТ, поради което не може да има съмнение относно това, че
горепосочените договор и споразумение са с трудово- правен характер. Що се
отнася до наличието на правен интерес от исковете при вече прекратено трудово
правоотношение следва да се отбележи, че след преустановяване на трудовото
правоотношение правният интерес от иска за недействителност произтича
единствено от уреждане на последиците от недействителността. В конкретния
случай въззиваемият има правен интерес от обявяването на недействителността на
оспорените от него клаузи с оглед на произтичащите от тях престации по
трудовото правоотношение / аналогични хипотези са разгледани в решение №
218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС,
решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на
ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС/. Както се сочи и в мотивите към цитираното във въззивната жалба Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4848/2014 г., IV г. о., „процесуално допустимо е съдът да бъде сезиран с
преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор или на отделна
клауза от него, както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг
иск /искове/ - за законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение, за заплащането на трудово възнаграждение, на различни
обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор, за връщане на платени
такива без основание и пр.“
Доколкото с въззивната жалба настоящата
съдебна инстанция е сезирана да се произнесе единствено по допустимостта на
обжалваното решение, същото следва да бъде потвърдено като допустимо и без да се коментира спора по същество.
Съобразно с решението по делото, в полза
на въззиваемия ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни
разноски за адв.възнаграждение за правна защита през въззивната инстанция в
размер от 500 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4133/30.11.2018г. по
гр.д.№ 5919/18г. на ПдРС, ХІ гр.с. по гр.д.№ 5919/18г. на ПдРС, ХІ гр.с., с
което е са обявени за недействителни на осн. чл. 74, ал. 4 от КТ клаузата на
Чл. 5, б. (а) от сключения между К.И.Х.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Д. Я.
Договор, за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от 17.10.2016г., с
нот. заверка на подписите от 20.10.2016г., гласящ, че „в случай на предсрочно
прекратяване на програмата за обучение по инициатива на служителя, или поради
виновно неизпълнение на задълженията по настоящия договор, или в случай, че
служителят не покаже добри резултати в хода на обучението, не покрие
изискванията на тестовете или не придобие сертификата от обучението,
работодателят има право да развали този договор с писмено уведомление с
незабавен ефект, като в този случай служителят се задължава да изплати на
работодателя неустойка в размер на направените от работодателя реални разходи
до момента на прекратяването, включващи, пропорционално на срока на протеклото
обучение, част от: 1. стойността на заплатата на служителя, 2. социалните осигуровки за сметка на
работодателя за същия период 3. всички други разходи”, като противоречаща на
императивни разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на труда
- чл. 48, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 242 от КТ;
клаузата на Чл. 5, б. (б) от сключения между К.И.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, и „Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от управителя Д. Я.
Договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от 17.10.2016г., с
нот. заверка на подписите от 20.10.2016г., гласящ, че „в случай на прекратяване
на трудовия договор преди изтичане на срока по чл. 3, ал. d от настоящия договор, обучаемият е длъжен да заплати
на работодателя неустойка в размер на 5000 лева”, като противоречаща на
императивни разпоредби на Конституцията на Република България и Кодекса на труда-
чл. 48, ал. 3 от КРБ и чл. 8, ал. 4 от КТ;
клаузата на Чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 2 и чл. 3 от сключеното между К.И.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, и
„Айгер инженеринг” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от управителя Д. Я. Споразумение за поверителност от
17.10.2016г. към Трудов договор № 380/17.10.2016г., гласяща, че „при
неизпълнение на което и да е от задълженията си, описани по-горе, служителят
дължи на дружеството неустойка в размер на последното му изплатено месечно
възнаграждение от дружеството за пълен работен месец, умножено по десет”, като
противоречащо на императивни разпоредби на Конституцията на Република България,
Кодекса на труда и Закона за задълженията и договорите - чл. 48, ал. 1 и ал. 3
от КРБ, чл. 8, ал. 4 от КТ и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Айгер инженеринг” ООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от
управителя Д. Я. да заплати на К.И.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
Т.Ф., сумата от 500 лева– разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: