№ 382
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20201110144561 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът /ЮЛ/ твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско” заплатил на
застрахования сумата 416,52 лева – обезщетение за щети на МПС – лек автомобил /марка/ с
рег. № /рег. №/, резултат от ПТП, настъпило на 01.01.2018г. Вредите били причинени от
попадане на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът /ЮЛ/, предвид неизпълнение на
вменените му задължения. Ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумата
426,52лева - заплатено застрахователно обезщетение с включени 10 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда на 03.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата. Претендира
присъждане на разноски, сторени в исковото и заповедното производство.
Ответникът /ЮЛ/ оспорва предявения иск. Поддържа, че констативният протокол за
ПТП не се ползва с доказателствена сила. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на водача, доколкото същият имал поведение, несъобразено с условията на пътното
платно. Твърди недоказаност на механизма на ПТП, твърдян в исковата молба. Възразява за
липса на покрит застрахователен риск „гуми”. Прави възражение за прекомерност на
претендираните вреди. Моли искът да бъде отхвърлен, евентуално претенцията да бъде
намалена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
1
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респективно и възражението си за
съпричиняване на водача на МПС.
По делото е представена полица за застраховка „Каско“ № 93001710033520 на МПС –
/марка/ с рег. № /рег. №/ с период на покритие от 00.00ч. на 19.04.2017г. до 24.00ч. на
18.04.2018г.
Въз основа на нея, както и въз основа на приложеното свидетелство за регистрация
част II за процесния лек автомобил, съдът приема за установено, че за процесния период
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско” за него, а
възраженията на ответника в противен смисъл са неоснователни.
Неоснователно е възражението за липса на клауза, касаеща наличие на покритие на
застрахователен риск „гуми”, доколкото видно от застрахователната полица – в нея е
посочено, че застраховката е по Клауза 1, която съгласно приложените Общи условия на
ищеца покрива всички рискове, включително ПТП по време на движение и/или в паркирано
положение.
Въз основа на представените от страна на ищеца сметки /л. 8-11 и л. 77-80 от делото/
се установява заплащането на застрахователните премии по процесната застраховка.
Визираните документи не се оспорват от ответника, като съдът не намери основание да ги
изключи от доказателствената съвкупност.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП № 1711582 от
01.01.2018г., уведомление за щета от 02.01.2018г., опис – заключение, доклад по щета,
експертиза по щета и сравнителна експертиза по щета, както и с оглед гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля Д.Р., се установява, че в срока на
застрахователното покритие, а именно - на 01.01.2018г. в гр. /град/, на /ул./, на около 500
метра след ул. /ул./ гореописаното МПС, управлявано от свидетеля Р. Г. и движещо се в
посока от с. /с./ към с. /с./, претърпяло пътно транспортно произшествие, като попаднало в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размери около 2м. на 60 см. и с
2
дълбочина около една педя. Увредите по МПС били две броя десни гуми и два броя десни
джанти. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца щета № 0000-1261-18-20007, в това число –
цитираните по-горе опис-заключение и сравнителна експертиза по щета, в които са описани
включително и марката и размера на гумите и джантите.
Съдът кредитира и представената фактура№ ********** за закупуване на два броя
гуми, която не е оспорена от ответника.
От така приобщените писмени доказателства съдът изключи единствено
представения в съдебно заседание Анекс за промяна на общите условия по процесната
застрахователна полица, доколкото от същата е представена само първа страница. Това,
обаче, по никакъв начин не рефлектира върху изводите на съда за основателност на иска
предвид останалите писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д.Р., който е очевидец на инцидента
като водач на МПС, и който по логичен начин пресъздава достатъчно подробности относно
случилото се, потвърждавайки причините за настъпване на ПТП – попадане на автомобила в
дупка, находяща се на пътното платно, която не била обезопасена. Съдът не намери
основание да дискредитира показанията на свидетеля, като съобрази, че същият е трето
незаинтересовано от изхода на делото лице.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП от 01.01.2018г.,
уведомление за щета от 01.01.2018г., както и събраните по делото гласни доказателства и
заключение на САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че причина за процесното
ПТП и щетите на застрахованото МПС е необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно в гр. /град/, по /ул./ в посока от с. /с./ към с. /с./, разположена на около 500 метра след
ул. /ул./, през която автомобилът преминал.
Въведените от ответника възражения, свързани с доказателствената сила на
протокола за ПТП, съдът намира за неоснователни. Действително, протоколът за ПТП няма
обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, доколкото същият в тази
насока се съставя от лице, което не е очевидец на инцидента, а съставителят отразява
сведенията, които е получил относно инцидента от други лица, в конкретния случай – от
водача на автомобила. Не може да бъде отминат, обаче, факта, че тези сведения са дадени от
очевидец на случилото се, който потвърди пред съда аналогична на отразената в протокола
за ПТП ситуация. Най-сетне, няма пречка протоколът да бъде кредитиран най-малкото
относно наличието на дупка на процесния пътен участък към момента на ПТП, доколкото
тези обстоятелства са констатирани от лицето, съставило протокола и в този смисъл
документът за тези обстоятелства би могъл да бъде ползван като доказателствено средство
на пълно основание.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал.
1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на
произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими
щети, както и че на пътното платно са се намирала необезопасена и необозначена дупка.
3
Видно от неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза вредите
настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил. В доказателствена тежест на
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава същите. От събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол за ПТП и
заключение на САТЕ, а както и от разпита на свидетеля Р. съпричиняване не се установява.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 527,64 лева, като
обичайните разходи за ликвидиране на щета по риск каско при ПТП са в размер на 15 лева.
Така определените от вещото лице стойности на щетата и ликвидационните разходи,
значително надхвърлят заплатените от ищцовото дружество и претендирани в настоящото
производство, което прави абсолютно неоснователно и възражението за тяхната
прекомерност от страна на ответника.
Видно от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от
27.03.2018г. по щета № 0000-1261-18-20007 ищцовото застрахователо дружество заплатило
на собственика на автомобила сума в размер на 416,52 лева, представляваща обезщетение за
причинените вреди в резултат на ПТП, определено по така заведената щета.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска за
основателен и доказан. По делото безспорно се установява наличие на договор за
застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 416,52 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение
на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
4
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 Закона за пътищата - на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 Закона
за общинската собственост - пътния участък, където е реализирано процесното ПТП, е
собственост на /ЮЛ/ и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт
на пътя. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в
/ЮЛ/, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите
щети на МПС, предвид на което, съдът намира предявеният иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за доказан.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 527,64 лева, която сума дори превишава изплатената от
застрахователя такава, която е в размер на 416,52 лева. С оглед на горното, съдът намира
претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния размер от 426,52 лева, с вкл.
10 лева ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца. Ето защо претенцията на ищеца е основателна,
а искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в настоящото производство в общ
размер на 305 лева, от които 25 лева – държавна такса, 250 лева – за техническа експертиза;
30 лева – депозит за свидетел.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100,00 лв.
Така общия размер на съдебните разноски на ищеца възлиза на 405 лева, които следва да
бъдат възложени на ответника.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
5
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е реализирал разноски, свързани с
депозираното заявление по чл. 410 ГПК в размер на 75 лева, от които 25 – ДТ и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Тези разноски също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, че /ЮЛ/, с адрес: гр.
/град/, ул. /ул./, дължи на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/ със седалище и адрес на управление: гр.
/град/, бул. /бул./ сумата от 426,52 лева, представляваща заплатено обезщетение по
застрахователна полица 93001710033520 за настъпило на 01.01.2018г. застрахователно
събитие, по повод на което е образувана щета № 0000-1261-18-200007, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, гр. София, ул. /ул./, да заплати на /ЮЛ/, ЕИК с ЕИК /ЕИК/ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 405 лева – разноски, сторени в производството
по чл. 422 ГПК пред СРС и сумата от 75 лева – разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28741/2020г. на СРС, 61 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6