№ 3
гр. Момчилград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20225150200189 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 2022- 318- 04- 60/
10.10.2022г. на ВПД Началник на РУ- ****** при ОДМВР- Кърджали, с което
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на
П. И. А. с ЕГН- **********, на осн.чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
за нарушение на чл.8 ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразно
атакуваното НП, ведно с всички законни последици, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, като развива подробни доводи за
това във своята жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, представлява се от
адв.И. Б. от АК- Кърджали, която поддържа жалбата и моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, по изложените в съдебно заседание
съображения.
АНО– Началник на РУ- ******, редовно призован, не се явява и се
представлява от гл.ю.к. на ОД на МВР Кърджали С. Ч., който моли съда да
потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде отхвърлена като
1
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД
на МВР- Кърджали, и прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение. Развива подробни доводи в представена писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Актосъставителят А. М. /служител на РУ- ******/ в хода на преписка
установил, че 3 непълнолетни лица са били в заведение „Гранд де лукс“, в
с.******, които не били придружени от своите родители. Същият не е
очевидец на нарушението, а акта за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на пол.служител Б. С., след извършена
проверка в заведението от полицейски патрул, който е установил че децата са
били в заведението на 28.08.2022г. в 02,10 часа. Актосъставителят установил
от докладна записка на полицейски служител, извършил проверка на
заведението, по повод на сигнал от родител на дете, че последното е в
цитираното по-горе заведение. По време на проверката в заведението се
установило, че в него се намират непълнолетните- Р.С.Д. с ЕГН- **********,
М. А. ЧА. с ЕГН- **********, и Д.Е.М. с ЕГН- **********. От извършените
действия по повод на сигнала и допълнително събрани писмени материали, се
установило, че се намирали в дискотеката и не са били придружени от
родители или друго упълномощено пълнолетно лице. Децата са били
отведени в сградата на полицията, където се свързали със своите родители,
които са дошли на място и са им били предадени децата със съответни
протоколи, като на родителите са били и съответни АУАН за нарушение на
нормите на ЗЗД, а на жалбоподателя- по чл.45 ал.2 от ЗЗД. Преписката е била
изпратена на РП- Кърджали, както прокуратурата е постановила отказ да
образува досъдебно производство, поради липса на осъществен състав на
престъпление от общ характер.
По делото се установи, че на 26.09.2022г. е съставен АУАН № 2022-
318- 04-74 от актосъставителя А. М., в присъствието на свидетеля Б. С., за
нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, с който акт жалбоподателя Пл.А. е
запознат и подписал с възражение. Актосъставителят е приел, че
жалбоподателят Пл.А. е допуснал нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от Закона за
закрила на детето, на 28.08.2022г. в 02,10 часа в с.****** е допуснал децата
Р.С.Д. с ЕГН- **********, М. А. ЧА. с ЕГН- **********, и Д.Е.М. с ЕГН-
2
**********, непридружени от родител или определено от родител за
придружител пълнолетно дееспособно лице в управляван от него търговски
обект- „Гранд де лукс“, находящ се в с.******, ул.“Димитър Благоев“.
Свидетеля Б.С. не е очевидец при констатиране на нарушението, а е свидетел
само при съставяне на акта.
Въз основа на този акт и на допълнително събрани в хода на
проверката писмени доказателства, е било издадено процесното Наказателно
постановление № 2022- 318- 04- 60/ 10.10.2022г. на ВПД Началник на РУ-
****** при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на П. И. А. с ЕГН- **********,
на осн.чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето, за нарушение на чл.8 ал. 3 и
ал.4 от Закона за закрила на детето. В нак.постановление е описана горната
фактическа обстановка.
В хода на производството по издаване на процесното
нак.постановление са събрани следните писмени доказателства; докладни
записки от пол.служители /установили нарушението и извършили проверката
по същото/, саморъчно написани обяснения от жалбоподателя и децата, които
са били установени в описаният търговски обект, справка за извършена
проверка; Договор от 04.05.2021г.и анекс от 28.03.2022г., от които е видно, че
търговски обект- Ресторант в с.****** е бил отдаден на „Мамалев“ ЕООД под
наем, а управител и едноличен собственик на търг.дружество /приложен е
учредителен акт и извлечение от търг.регистър/ е жалбоподателят Пл.А.-
вероятно се има предвид описаният в нак.постановление търг.обект- като в
тази насока са представени и допълнителни писмени доказателства /справки
от НАП и други/; актове за установяване на адм.нарушения, и
нак.постановления- съставени и издадени срещу родители на описаните в
процесното нак.постановление деца; приемателно-предавателни протоколи и
др.
Жалбоподателя в хода на съдебното производство е представил
допълнителни писмени доказателства- извлечение от търг.регистър,
гр.договор от 01.08.2022г. /с който дружеството „Мамалев“ЕООД е
възложило на лицето В. М. изпълнението на функциите на Салонен
управител, с описани негови задължения/, ведно със длъжностна
характеристика на „Салонен управител“; справка за действащи тр.договори в
3
дружество, изд. от НАП- Кърджали; справка- извлечение /ведомост/ на
гр.договори за м.08 и 09.2022г., от които е видно, че в дружеството има
назначени определени лица на съответни длъжности, които да получавали и
заплати, правени са съответни удръжки и др. От тях е видно, че към
28.08.2022г. на тр.договори са две лица- управителят на дружеството и лицето
В. М., а самите договори са от 15.03.2022г.
Като свидетели са разпитани пол.служители Д.А. и В.М. /освен
актосъставителя и свидетеля по акта/, които са извършили проверката по
сигнал в заведението и с чиито показания се установява описаната в акта и в
нак.постановление факт.обстановка- а именно, че в описаното по-горе
заведение са били установени посочените 3 непълнолетни лица, които са били
без придружител. Полицейските служители посочват, че са видели в
заведението жалбоподателя А. и разговаряли с него.
Като свидетел е разпитан и салонният управител В.М., който сочи, че
като такъв отговаря за реда в заведението, в т.ч.и да не влизат непълнолетни
лица в него, като сочи, че понякога е била възможно и такива да влязат, без те
да забележат. На 28.08.2022г. е имало проверка, но той не е видял полицаите
във заведението или вън от него, като никой от полицаите не е идвал при него
да го търси за проверката. След това също не са го търсили за обяснения от
полицията. Обикновено децата ги пускали ако имат бележки или разрешение
от родителите. Свидетелят заявява, че не е видял А. в заведението в
процесната вечер.
От правна страна съдът установи следното: постъпилата жалба е
процесуално допустима и съдът следва да я разгледа по същество, тъй като
Наказателното постановление е връчено на 19.10.2022г., а жалбата е подадена
на 26.10.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, АУАН следва да бъде
съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели– очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл.40 ал.3 от ЗАНН се отразява
изрично в самият акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не
е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е
установено, въз основа на официални документи /чл.40 ал.4 от ЗАНН/.
4
Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
който допусне за времето от 22,00ч. до 06,00ч. дете в управляван от него
търговски обект в нарушение на чл.8 ал.3 и 4 от същият закон, се наказва с
„глоба4 или „имуществена санкция“ от 2000 до 5000 лева, а при повторно
нарушение- с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 5000 до 8000 лева.
Субект на наказуемото деяние по този текст може да бъде не само лицето,
което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват лица под
16-годишна възраст, а и управителят - представляващият търговеца, който
стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Настоящата
съдебна инстанция счита, че нарушението, за което е съставен акта за
установяване на административно нарушение и НП, не е доказано. В
административнонаказателната преписка не са категорични писмени
доказателства, с които да се установи кое дружество или едноличен търговец
стопанисва заведението „Гранд де лукс“, в с.******, т.к. представените
писмени доказателства сочат, че управляваното от жалбоподателя дружество
е ползвано под наем ресторант, находящ се в с.******, без да е
конкретизирано местонахождението като улица и номер на този ресторант. В
същото време са налице гласни доказателства, които водят до извода, че
именно управляваното от жалбоподателя дружество стопанисва заведението,
и за това по делото няма спор. Спорният момент е дали жалбоподателя А. е
задължен да следи за посещаването на заведението от непълнолетни лица,
и/или такива, непридружени от пълнолетни лица. Не става ясно в настоящото
производството кое е лицето, носещо задължението в тази насока, като
тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи
върху административнонаказващия орган. Следва да се отбележи, че факта,
че едно лице действително е управител на дружеството, което стопанисва
търговския обект, в който е установено нарушението не го прави автоматично
субект на нарушението по чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
доколкото не се докаже същият да е присъствал на датата на установеното
нарушение в обекта на контрол. Следва да се има предвид, че нормата на
чл.45 ал.2 от ЗЗДетето е конкретна и сочи на конкретно поведение-
допускане на дете в търговски обект, в нарушение на изискванията на чл.8
ал.3 и ал.4 от Закона, като в тази насока се изисква установяване на
конкретно поведение на конкретно лице, което има и качеството на
управляващ обекта. В случая, с оглед начина на формулиране на разпоредбата
5
на чл.45 ал.2 от ЗЗДетето, не може да се счете, че се касае до случай на
допустителство по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗАНН, а се касае до описан
случай, в който следва да се ангажира личната отговорност на конкретно
лице, според нормата на чл.24 ал.1 от ЗАНН. В тази насока, както и по-горе се
посочи, в дружеството има назначено лице на длъжност „салонен управител“,
в чиято длъжностна характеристика и в договора за заемане на тази длъжност
са посочени задълженията на това лице в самото заведение- и едно от тях е да
организира пропускането на клиентите в заведението, сиреч да следи за
присъствието на непълнолетни лица също.
Следователно жалбоподателя А. не би могъл да отговаря за
конкретния случай на извършено нарушение, доколкото не е имал лично
поведение, изразило се в допускане на посоченото в постановлението лице да
присъства в търговския обект. Отделно от горното, от разпоредбата на чл.45
ал.2 от ЗЗДетето следва, че изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в действие, а именно "допусне". След като към момента на
констатиране на нарушението е имало лице, назначено да осъществява
функции по пропускане на клиенти в заведението, то няма как
жалбоподателят, като управител на търговското дружество, стопанисващо
обекта, да носи отговорност за "допускане на определено лице в обекта".
Законодателят също е отчел възможността в определени случаи да не може да
бъде установено конкретното физическо лице, отговорно за допускането на
деца в заведението без придружител. Ето защо в чл.45 ал.2 от ЗЗДетето освен
наказание "глоба" е предвидена като алтернатива за юридически лица и ЕТ,
по арг. от чл. 83 от ЗАНН, и "имуществена санкция", която се налага за
безвиновно поведение, т. е., след като юридическото лице или ЕТ управляват
обекта, те трябва да носят отговорност за случващото се в него. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7
ал.2 т. 2 от Наредбата, за защита по дела с при интерес от 1000 до 5000 лева,
6
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 500 лева, като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с което е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. Делото представлява фактическа и правна
сложност, като реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява
в процесуално представителство на две съдебни заседания с разпит на 4-ма
свидетели. Предвид това съдът намира, че не са налице условията за
намаляване размера на така заплатеният адв.хонорар, като същият, въпреки,
че надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на
оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на
критериите по чл.36 ал.2 от ЗА /да е справедлив и обоснован/. Ето и защо не
следва да се намалява размерът на заплатеното адв.възнаграждение от 500
лева. Следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по
делото разноски.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице- съгл.чл.37 ал.2 от ЗМВР, следва да понесе
разноските по делото.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2022- 318- 04- 60/
10.10.2022г. на ВПД Началник на РУ- ****** при ОДМВР- Кърджали, с което
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева на
П. И. А. с ЕГН- **********, на осн.чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето,
за нарушение на чл.8 ал. 3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Кърджали да заплати на П. И.
А. с ЕГН- **********, сумата в размер на 370 лева, представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуален
представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението
му на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8