Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260 024/11.02.2021 година град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна търговско
отделение
на тринадесети януари година 2021
в открито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар :
Е.Тодорова
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.т.д. № 497
по описа на Варненския апелативен съд за
2020г.,
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп”, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Позитано“ №5 против
решение № 44/02.07.2020г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т.д. № 86/19г., с което дружеството е осъдено да
заплати на Н.Н.М., ЕГН-**********,
в качеството й на земеделски производител сумата от 25 025лв – частичен иск
от общо 173 502лв, представляващи щети, настъпили върху земеделска
продукция в рамките на стопанската 2017/18 година – насаждения с нахут,
вследствие на застрахован от ответника риск „проливни дъждове“ по
застрахователен договор, отразен в застрахователна полица за застраховка на
земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, по предявен иск с правно основание чл.405,
ал.1 от КЗ, ведно със сумата от 2 421лв – с.д. разноски. Решението се
обжалва като незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Според въззивника съдът не
е взел предвид протоколите за оглед на застрахователя на селскостопанската
продукция, с отразените в тях данни за наличието на увреда по растенията от
инсекти за по-голямата част от тях. Не е съобразен и представеният по делото
снимков материал, на който са видни и с просто око продупчените от инсекти шушулки и липсващи
данни за почернели и мухлясали от влага зърна. Напротив, видни са големи
участъци с напукана от суша почва без изобщо да са налице развити растения. Не
е съобразено и изричното вписване в протоколите, че за част от обработваната
земя е отбелязано категорично, че „няма
данни за преовлажняване и влачене“. Неясно защо съдът е пренебрегнал
показанията на представителя на застрахователя, съставил съвместно с агронома
протоколите за оглед, посетил увредените масиви и лично видял документираните
със снимков материал пробити от инсекти шушулки. Съдът е приел, че увредите по
нахута не били от соевия молец, без да са налице каквито и да са твърдения от
страна на ответника какъв именно е бил инсекта, увредил селскостопанската
продукция. Неправилно решаващият състав е приел, че е налице оспорване от
страна на ищеца на съставените от застрахователя протоколи за оглед. Липсата на
подпис на застрахования под тях не означава оспорване на съдържанието им. Неясно
защо съдът е приел, че протоколите за оглед не са връчени на ищеца, след като те
са представени по делото именно от него. Още повече че свидетелят на
застрахователя Радославов изрично е посочил, че е предоставил протоколите лично
на ищцата. Неясна е волята на решаващия състав относно обема на увреденото
имущество, местонахождението му, степента на увредата, както и относно размера
на дължимото застрахователно обезщетение за репариране на всички вреди от
твърдяното застрахователно събитие. Това прави решението несъобразено с т.2 на
ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Присъденото обезщетение в размер на 25 025лв е прекомерно и неотговарящо
на събраните по делото доказателства и на критерия за справедливост. Неизяснено
е останало по делото съотношението между вредите от насекоми и тези от
проливния дъжд. Неуважавайки исканията на застрахователя за събиране на
доказателства, решението се явява постановено при неизяснена фактическа
обстановка. Налице е и предпоставка за неоснователно обогатяване на ищцата в
случай на получено обезщетение за вреди от проливните дъждове от Министерството
на земеделието. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяването на ново такова, по съществото на спора, с което исковите претенции
да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неосноватална и моли съда същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да
бъде оставено в сила.
Съдът, за да се произнесе по
съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.405 ал.1 вр.чл.399 КЗ.
Ищцата
Н. Н.М. претендира от ответника ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр.София заплащане на сумата от 25 025 лв от
общо 173 502 лв., представляващи щети настъпили върху земеделска продукция
в рамките на стопанската 2017/18 година – насаждения с нахут, вследствие на настъпил
застрахован от ответника риск „проливни дъждове“ по застрахователен договор,
отразен в застрахователна полица за застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на
18.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 07.08.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Безспорно
установено от фактическа страна е, че между страните по спора е възникнало
валидно застрахователно правоотношение въз основа на застрахователна полица за
застраховка на земеделски култури № 3502180700R00209, издадена на 18.05.2018 г., по силата
на която ищцата, в качеството си на земеделски производител, застраховала
обработваните от нея през стопанската 2017/2018г. 1 701 дка площи нахут,
находящи се в землището на с. Вехтово, община Шумен, при
застрахователна сума на 1 дка – 120 лв. или общо за целия масив –
204 120 лв. Няма спор и по това, че дължимите застрахователни премии са
платени на падежните дати.
Безспорно
е установено още, че голяма част от застрахованата земеделска продукция е
погинала.
Така
съгласно Протокол № 245/07.08.2018г. на експертна комисия на Общинската служба
по земеделие Шумен, при обследвана общо засята площ от 176,34 ха нахут,
нанесената щета е в размер на 85 % или 149,889 ха. Според заключението на
комисията „В резултат на непрекъснатите
обилни валежи реколтата е провалена, като шушулките са разпукани, зърната са
паднали на земята, почернели и мухлясали. Продукцията няма търговски вид и не
може да бъде реализирана на пазара.“ Комисията не е констатирала щети,
причинени от насекоми или киша.
От
представители на застрахователя са направени огледи на продукцията на
09.08.2018г. и на 13.08.2018г. В протоколите от 09.08.2018г. е отразено, че 50%
от шушулките са поразени от инсект, налице са недоразвити и недохранени растения,
вследствие на преовлажняване и асфиксия на корена до 50%. В протоколите от
13.08.2018г. е посочено, че обследваните участъци са с явно преовлажняване, с
неразвити и недоразвити растения, както и че до 30 % от площта е напълно унищожена от влага, а на останалата
част семената се неоплодени или повредени от инсект. Констатирани са и поражения от преовлажняване в ниските части
на посева.
От
прегледа на снимковия материал от направените огледи от страна на
застрахователя, в.лице по приетата агротехническа експертиза установява голям
брой хармани/бели петна с липсващи и изсъхнали растения в блоковете, полегнали
растения, нагризани семена и шушулки. Експертът е установил, че земеделският
производител е спазил арготехническите срокове за нужните пръскания срещу
насекоми и болести. В обясненията си в с.з. пояснява, че биха могли да настъпят
вреди по нахута от насекоми, но в много малка степен. Основната причина за
нанесените вреди са проливните дъждове и влагата.
Основният
спорен между страните въпрос е – каква е
причината за увреждането и погиването на застрахованата земеделска
продукция.
Според
ищцата тази причина са падналите в
необичайно голямо количество дъждове през м.юли 2018г., довели до настъпване на
застрахователното събитие по настъпил застрахователен риск „Проливен дъжд“, а
според ответника евентуално нанесените
вреди са от незастрахователно събитие – нападение от инсекти, съставляващо
изключен риск съгласно Общите условия на застрахователния договор, Раздел 7,
както и от преовлажняване на почвата в ниските части на блоковете в резултат на
продължително задържане на вода на повърхността на почвата или т.н. проявление
на риска Киша, който риск не е обхванат от застрахователния договор. В тази
връзка съдът съобрази следното :
От
справката на НИХМ към БАН, филиал Варна – изх. №47/31.08.2018 г. се
установява, че в землището на с. Вехтово сумата на валежите за месец юли 2018
г. е 173.3 мм (л/кв.м.), което е около 340% от месечната норма. Валежите през
юни 2018г. са 68.4
мм (л/кв.м.), определено като 90% от месечната норма и за периода 01-15 август
208 г. - 3.6 мм (л/кв.м.), което не е
посочено какъв процент от валежите за периода е.
Свидетелят
Донко Тодоров Донков, заемащ длъжността главен секретар на Областна дирекция
„Земеделие“, гр. Търговище, потвърждава становището на в.лице, че нахута като земеделска култура не е податлив на щети от
инсекти, поради вродената му устойчивост, която го отличава от всички останали
бобови култури. Същевременно нахута е сухолюбив и увредите върху него от
прекомерна влага са тежки и необратими. Според свидетеля наличието на
инсектициди се определя, като се вземе листна проба в три варианта, т.е. –
вземат се три проби в присъствието на двете страни, едната проба се изпраща в
аналитична лаборатория, втората остава за контрола, а третата - при стопанина. Ако има възражения се прави
повторна проба. Предвид на това, че този алгоритъм не е спазен при изготвяне на протоколите за оглед
от застрахователя, отразеното в тях
„Щета от инсектицид“ е „много несериозно чисто професионално“.
Според
свидетеля на ответника Р А Р, заемащ
длъжността „Мениджър екип“ при ответното застрахователно дружество, на голяма
част от насажденията имало следа от увреди на насекоми – зърната или шушулките
били проядени от вредител. Сочи, че той присъствал при огледите, но
заключенията били съставени от вещо лице – агроном. На въпроса дали са подписани
протоколите от ищеца заявява, че той им ги дал да ги погледнат / на
ищцата и нейния съпруг/, но те изразили несъгласие с вещото лице.
Горната
фактическа установеност налага извода за основателност на предявената частична
искова претенция по следните съображения :
За
уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ, следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между
страните по договор за имуществено застраховане, който да е действал по време
на твърдяното застрахователно събитие;
2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото
лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
След
съвкупен анализ на относимите към спора доказателства, преценени съобразно
носената от страните доказателствена тежест, настоящият състав приема за
установено, че всички елементи от посочения ФС за ангажиране отговорността на
застрахователя се явяват доказани. Изводът, че голямата част от застрахованата земеделска
продукция е била увредена от падналите през м. юли 2018г. проливни дъждове се
потвърждава както от справката на НИМХ при БАН, филиал Варна, така и от
заключението на в.лице по САгрТЕ и показанията на свидетеля Донков. Точното
процентно съотношение между вредите от дъждовете и тези от инсектицидите не е
установено, но вземайки предвид, че застрахованата площ е 1 701 дка /
170,1 ха/, че от общо засята площ от 176,34ха, отразена в протокол №
245/07.08.2018г. на ОбСЗ шумен 85%, или 149,889ха са повредени в резултат на
обилните валежи – факт, който не е оспорен по делото, както и че според в.лице
щетите, причинени от нагризване на семената и шушулките от насекоми са „ в
много по-малка степен“ от щетите от насекоми, съдът намира за доказано по
делото, че повече от 50 % от земеделската продукция е увредена именно от
падналите дъждове. А това от своя страна води до извода за доказаност на
настъпилия застрахователен риск „Проливен дъжд“. Дори и да се приеме, че част
от продукцията е била поразена от
насекоми, без това твърдение да е било установено по експертен път, то тази
част е незначителна, както е посочено и в заключението на САгрТЕ и съвсем не от
естество да освободи застрахователя от задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Поддържаното
и във въззивната жалба възражение, че след съставянето на протоколите за оглед от
застрахователя, констатациите по тях не са оспорени от ищцата съдът намира за
неоснователно. Тези протоколи не са подписани от земеделския производител, като
според показанията на свидетеля на самия
ответник Радославов това е станало поради несъгласие с отразените в тях
констатации от вещото лице – л.68 на гърба. Поради това тези протоколи се
явяват едностранно съставени от ответника доказателства, при това съдържащи
изгодни за издателя си факти, поради
което не обвързват съда с материална доказателствена сила.
С
оглед на горното съдът намира, че исковата претенция се явява основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена до частично предявения размер от 25 025 лв. от общ размер от 173 502
лв.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете
инстанции, обжалваното решение се потвърждава.
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се
присъждат направените от нея разноски в размер на 1 300лв – адв.хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 44/02.07.2020г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т.д. № 86/19г.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Позитано“ №5 да заплати на Н.
Н.М., с ЕГН ********** сумата от
1 300лв – разноски за водене на делото във въззивната инстанция, съобразно
изхода му.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: