№ 16433
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110133174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от П. С. К. – Г. срещу /ФИРМА/
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване на установено в отношенията между страните, че П. С. К. - Г. не дължи на
/ФИРМА/ сумата в размер на 2913,87 лева представляваща стойност на ел.енергия по
фактури, за периода от 28.01.2011г. до 23.08.2019г., за обект с клиентски номер
************ и представляващ дворно място с адрес в с.С. , община Р., обл. П. в УПИ XIV
за имот с планоснимачен номер 1126, от кв.23, при съседи: ул. С ОК 41, УПИ I за имот с
планоснимачен номер 1127, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна
стопанска постройка със застроена площ от 10 кв.м., както и сумата в размер на 3678,22
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от
29.01.2011г. до 28.09.2023г., съединен с иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да прехвърли /пререгистрира/ партидата на присъединения към
електроразпределителната мрежа имот, а именно дворно място, с адрес в с.С., община Р.,
област П. от кв.23 на ищцата П. С. К. - Г. в качеството й на лице с учредено право на
ползване върху същия имот.
В исковата молба, ищцата твърди, че в нейна полза е учредено право на ползване
върху обект – дворно място, с адрес с. С., община Р., област П., от кв. 23, при съседи: ул. с
ОК 41, УПИ I за имот с планоснимачен номер 1126 и УПИ II за имот с планоснимачен
ноемр 1127, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.,
масивен гараж със застроена площ 18 кв. м. и едноетажна масивна стопанска постройка
със застроена площ от 10 кв. м., което е обективирано в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 01.12.2022 г., № 140, том III, рег. № 1713, дело № 538 от
2022 г. на М.Д. – Нотариус с район на действие района на РС – гр. Р., вписан под № *** в
регистъра на Нотариалната камара. Посочва, че след учредяване правото на ползване е
поискала да прехвърли (пререгистрира) партидата за електрически ток за имота на свое
име, като в отговор на това ответното дружество изразява становище, че няма основание
за извършване на заявената пререгистрация на партидата, поради непогасени стари
просрочени задължения, в размер на процесните. Твърди, че посочените вземания на
1
ответното дружество покриват изцяло признаците на понятието "периодични
плащания", което налага извода, че приложима по отношение на тях е кратката
погасителна давност, установена в чл. 111, б."в" ЗЗД, т.е. същите са недължими поради
погасяването им по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се
оспорват предявените искове. Ответникът твърди, че доколкото оспорените суми не са
задължения на ищцата, предявеният отрицателен установителен иск е недопустим,
поради липса на правен интерес от предявяване на чужди права. Оспорва ищцата да е
страна по договор за продажба на електрическа енергия. Твърди, че въпреки указанията
на ответното дружество ищцата не е представила документ за собственост. Заявява, че в
счетоводството на ответното дружество съществува вземане в размер на 3021,75 лева,
представляващо главница за ползвана ел. енергия по клиентски номер: ************ за
периода от 15.12.2010 г. до 31.08.2023 г., както и лихва за забава в размер на 3679,69 лв., за
периода от 29.01.2011 г., до 28.09.2023 г. с адрес на потребление: с. С., махала Е., общ. Р., но
страна по него е И.Н.. Твърди, че сумата не е платена до момента.
В съдебно заседание ищецът П. С. К. - Г., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 197380/17.06.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не изпраща
представител. С молба с вх. № 197054/14.06.2024г. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.124 от ГПК в доказателствена тежест на ответника
е да установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а
именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел.енергия, че електрическата енергия е реално доставена и потребена в обект, находящ
се в с.С., махала Е., област Р., клиенски номер ************, че сумите са начислени
съобразно действащите в съответния период тарифни цени за ел.енергия, съответно
наличието на обстоятелства водещи до прекъсване/спиране течението на давностния
срок.
На първо място съдът следва да обсъди релевираното от ответника още с отговора
на исковата молба и поддържано с молба с вх. № 197054/2024г. възражение за
недопустимост на иска с правно основание чл. 124 от ГПК. Съдът приема, че съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес, съдебните производства започват по молба
на заинтересованото лице, което определя предмета на делото и обема на дължимата
защита и съдействие. От волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще
защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен
принцип следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл. 124 от
ГПК за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Този правен интерес при някой производството е и въпрос на доказване. Ищецът
обосновава правния си интерес с факта, че към датата на подаване на иска, ищцата, като
съпруга на Д.И.Г., последният като син на покойния И.И.Г. е единственото
заинтересовано лице, което може с иск да отрече със сила на присъдено нещо
съществуването на право на вземане в полза на ответника за процесните суми, поради
обстоятелството, че сумите са погасени по давност. В тази връзка по делото се установява,
че лицето И.И.Г. е починало на 16.02.2014г. и е оставило за свои законни наследници
съпруга и две деца, едно от които е Д.И.Г.. Безспорно е установено, че по отношение
процесния имот праводател на И.Г. е Г.П.Н., който на 09.03.1974г. прехвърля на И.И.Г.,
представляван от баща си И.Г.П., процесният имот. Ответникът е посочил, че в база
данни в клиентската информационна система на дружеството не се съхраняват
документи как е открита партидата, на какво основание, но безспорно е установено, че
партида с кл.№ ************ съществува и се води при ответното дружество на името на
лицето И.И.Н., без данни за ЕГН, за адрес в с.С., община Р., махала Е., за битов обект, без
2
данни за вида на обекта, като е посочено, че партидата е открита по най-стари данни
преди 2001г. Установи се по делото, че в полза на ищцата е учредено безвъзмездно право
на ползване върху горепосочения имот, видно от приетия по делото договор за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено право на пожизнено и безвъзмездно право на
ползване от продавач и от трето лице, обективиран в Нотариален акт № 140, том III, рег.
№ 1713, дело № 538/01.12.2022г. на Нотариус М.Д., рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на РС-Р.. По делото е налично заявление от ищцата до ответника с №
**********/07.04.2023г. с искане, както е посочено „за установяване на електромер“. От
същата дата фигурира и искане, в което тя е посочила номера на горепосоченото искане,
според отбелязаното от нея „за установяване на електромер и възстановяване на
ел.захранване“, с доводи, че електрозахранването в имота е преустановено от 2011г., и
към който период титуляр на партидата е бил И.И.Н.. В искането е инкорпорирана и
молба за отписване на задължения по давност. Следователно до 01.12.2022г. безспорно се
установи, че ищцата няма качеството „потребител на ел.енергия“, тоест в рамките на
заявения период – 28.01.2011г. до 23.08.2019г. страните не са били обвързани с валидно
облигационно правоотношение по доставка на ел.енергия. Такова е имал лицето И.И.Г.,
като след смъртта му на 16.02.2014г. по силата на наследственото правоприемство
задължени за заплащане на процесните задължение в рамките на процесния период са
децата му – И.И.С., Д.И.Г. и съпругата М.Д. Г., при разделна отговорност и при
съответните квоти. Едва на 01.12.2022г. те са прехвърлили имота на малолетната тогава
дъщеря на ищцата и съпруга й – Д.И.Г., като родителите й – ищцата и Д.Г. са си запазили
пожизнено право на ползване. От приетото по делото удостоверение за наследници не се
установи по веригата на наследствените правоотношения да е имало лице с име И.И.Н., а
Г.П.Н.. Безспорно се установи, че към днешна дата собственически права върху имота
има лицето М. Г. – дъщеря на ищцата, а на ищцата е учредено право на ползване.
Ответникът се позовава на чл. 26, ал.2 от ГПК, съгласно който освен в предвидените от
закона случаи никой не може да предяви чужди права пред съд. Едва със становище с вх.
№ 197380/17.06.2024г., имащо характер на становище по същество, ищцата е посочила, че
иска не е за чужди права, а за факти и обстоятелства, които препятстват правото на
ищцата да се ползва от законовите процедури да прехвърли партидата на свое име, като
ползвател, че ответникът очевидно третира партидата като един неделим и обвързващ
ищцата правопораждащ факт с неделимо начисляване на процесните суми, и че ищцата
като правоприемник на партидата по силата на сделка има качеството на процесуален
субституент на правата, притежавани от горепосочените лица по време на очертания
процесен период. Съдът намира, че въпроса за наличието облигационно правоотношение
между страните по доставка на ел.енергия е част от предмета на спора и следва да се
разгледа по същество, но не и когато в хода на производството, безспорно се установи, че
в рамките на процесния период други лица са били задължени за заплащане на
процесните задължения. Недопустимо е да се претендират чужди права, освен в
предвидените от закона случаи и това е изрично закрепено в чл. 26, ал.2 от ГПК. В
настоящият казус не се касае за изключение, предвидено в закон, а още по- абсурдно е да
се претендират права на починали лица, които с факта на смъртта си, се изключват от
гражданския оборот и нямат нито права, нито задължения, а техните права и задължения
се наследяват от правоприемниците им, които могат да ги претендират в качеството си на
такива и които именно имат правен интерес да установят със сила на присъдено нещо
недължимостта на задълженията на инвоираното основание. Следователно при очертания
от ищеца едва с молба с вх. № 69028/29.02.2024г. процесен период, в обхвата на който и
впоследствие се установи, че други лица са имали права върху имота при съответните
квоти, съдът намира иска по чл. 124 от ГПК за недопустим. Изложеното от ищеца, че
правния му интерес произтича от поведението на ответника, препятстващо според него
правото му да се ползва от законовите процедури да прехвърли партидата на свое име,
като ползвател, не се споделя от съда. В тази връзка прието е по делото искане от ищцата
за установяване на електромер от м.04.2023г. и за отписване на задължения по давност и
съответно отговор от ответника с вх. № **********/07.04.2023г., с който ответникът кани
ищцата да посети център за обслужване на клиенти „Пререгистрация на потребител“,
като посочва нужните документи, които следва да се представят, като е посочил, че преди
това следва да се заплатят дължимите към дружеството суми, както и такова с вх. №
**********/09.05.2023г., с което ответникът отвежда до знанието на ищцата
обстоятелството, че не променя становището си по случая. Тоест съдът не установи
ищцата да е подала заявление за пререгистрация на партидата, а за смяна на електромер,
в каквато връзка услугата е извършена и е съставен КП № 7026223 от 11.04.2023г.,
3
приложен от ищцата като писмено доказателство. Отговора на ответника обаче не
дерогира обстоятелството, че с оглед очертания процесен период други лица са били
задължени към ответното дружество, тоест спорното материално право е принадлежало
на други лица. Отговорността на тези лица е разделна и всеки отговаря към ответника до
размера на притежаваната от него квота в съсобствеността. Никъде в исковата молба
ищецът не излага факти и обстоятелство че действа като процесуален субституент на
задължените към процесния период лица. В хода на процеса ищецът разполагаше с
правата по чл. 228 от ГПК, но съдът не бе сезиран и с такова искане.
По гореизложеното производството в частта по така предявения иск с правно
основание чл. 124 от ГПК следва да бъде прекратено.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
извърши пререгистрация на партидата по отношение на процесния имот. Този иск е
неоснователен. За доказване по основание на иска, ищецът на първо място следваше да
установи наличие на правоотношение по доставка на ел.енергия. Такова не се установява
по делото. Както бе посочено по-горе партидата на имота и към днешна дата се води на
лице с име И.Н.. Не се установи и също така ищцата да е подала заявление за
пререгистрация на партидата; подаването на такова за установяване на електромер не е
равносилно на подаване на заявление за откриване на партида. При неустановяване на
качеството „потребител“ по смисъла на чл. 4, ал.2 от ОУ на /ФИРМА/, одобрени с
решение на ДКЕВР № 059 от 07.11.2007г., изменени с решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на
ДКЕВР, съдът е безпредметно да коментира дали ищцата е изправна страна по договор и
да задължи ответника да изпълни свое договорно задължение. Още повече, че с отговора
на исковата молба сам ответникът е признал, че не търси от ищцата суми, заплащането
на които е дължимо от други лица, и че ищцата е следвало да заплати дължимите от нея
суми след придобиване качеството и на ползвател тоест от 01.12.2022г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК право на
разноски се поражда в полза на ответника. На ответника на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по предявените от П. С. К. – Г., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че П. С. К. - Г.
не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 2913,87 лева представляваща стойност на
ел.енергия по фактури, за периода от 28.01.2011г. до 23.08.2019г. за обект с клиентски номер
************ и представляващ дворно място с адрес в с.С. , община Р., обл. П. в УПИ XIV за
имот с планоснимачен номер 1126 от кв.23, при съседи: ул. С ОК 41, УПИ I за имот с
планоснимачен номер 1127, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
60 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна стопанска
постройка със застроена площ от 10 кв.м., както и сумата в размер на 3678,22 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от 29.01.2011г. до
28.09.2023г.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. К. – Г., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК
**********, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да прехвърли /пререгистрира/ партидата на присъединения към
електроразпределителната мрежа имот, а именно дворно място, с адрес в с.С., община Р.,
област П. от кв.23 на ищцата П. С. К. - Г. в качеството й на лице с учредено право на
ползване върху същия имот.
ОСЪЖДА П. С. К. – Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**********, сумата в размер на 250,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3
и ал.4 от ГПК.
Решението в прекратителната част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5