Р
Е Ш Е
Н И Е 798/11.11.2019г.
гр.Ямбол........11.11........2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................двадесет и
осми...октомври......................................
През две хиляди и деветнадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2400
за 2019
година............................................................................................
Пред ЯРС е депозирана искова молба
от Д.Т.К. ***, с която се претендира да бъде осъден ответника В. ф. *** гр.Я.
да му заплати сумата 6168 лв., представляваща неплатени допълнителни
възнаграждения по чл.216 ал.1 от ЗОВСРБ за изпълняваната от него вакантна
длъжност „***“ за периода 11.05.2017 г. до 28.05.2019 г., конкретизирани по
размер и период, както и 657 лв. мораторна лихва,
ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че
от 11.05.2017 г. длъжността „***“ е била вакантна и на него било възложено да я
изпълнява наред с длъжността, на която бил назначен. Вакантната длъжност ищецът
приел по установения ред и изпълнявал задълженията по нея до 28.05.2019 г.,
когато предал на посоченото му МОЛ имуществото. Възнаграждение за изпълнение на
задълженията по вакантната длъжност ответникът не е заплащал на ищеца.
В срока по чл.131 и сл. от ГПК
ответникът редовно уведомен е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявените искове и желае отхвърлянето им. Според ответника претендираното от ищеца допълнително трудово възнаграждение
не му се дължи, тъй като не е налице назначаване на военнослужещ да изпълнява
вакантна длъжност от компетентно за това лице. Действията по приемане и сдаване
на материалните средства според ответника не може да се приравнят на заемане на
вакантна длъжност, поради което ответникът няма задължения за заплащане на
допълнителни трудови възнаграждения на ищеца.
След запознаване с отговора на
ответника ищецът направи и съдът е приел изменение на предявеният иск, който да
се счита като заведен с правно основание чл. 173 от ЗОВСРБ и предявен за заплащане
на обезщетение за положен труд от ищеца по нареждане на командира на ВФ на
длъжността „***“ за периода 11.05.2017 г. – 28.05.2019 г. В последното съдебно заседание
ищецът направи намаляне на иска чрез частично
оттегляне на претенцията по размер като производството бе прекратено за
обезщетението за разликата над 5656.25 лв. до размера на 6168 лв., както и по
отношение на претенцията за мораторни лихви за
разликата над 620.04 лв. до 657 лв.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представените от ответника
писмени доказателства – договор за военна служба от 20.05.2010 г. и последвали
допълнителни споразумения към този договор се установява, че ищецът К. е бил
назначен във ВФ *** на длъжността „***“, а впоследствие срокът на договора за
военна служба е бил удължаван и предвид преминаване на обучение и приемане на
по-висок ранг последно с допълнително споразумение от 06.04.2016 г. К. е бил
назначен на длъжност „***. На тази длъжност е прекратен договора за военна
служба и К. е бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса
като младши *** в разчет за регламентни работи и техническо обслужване със
заповед от 22.05.2019 г.
Във връзка с уволняването на
лейтенант И. С. И., командирът на ВФ *** е издал заповед от 24.03.2017 г., с която е назначена комисия за
сдаване и приемане на длъжността командир на технически взвод от лейтенант И. С.
И. на *** Д.Т.К. за времето до 31.03.2017 г. В изпълнение на тази заповед,
комисията е изготвила шест инвентаризационни описа, изравнителна ведомост на
материални запаси от № *** до № *** включително всички от дата 11.05.2017 г.,
видно от които МОЛ към датите на инвентаризацията е *** И. С. И., а приемащото
МОЛ е *** Д.Т.К.. Във връзка прекратяване на договора за военна служба на К. е
издадена заповед от 02.05.2019 г. с която командира на ***
артилерийско-технически дивизион е назначил комисия за сдаване и приемане на
длъжността командир на технически взвод на ВФ ***. В изпълнение на тази заповед
са съставени 11 броя инвентаризационни описи и сравнителна ведомост на
материални запаси с номер от *** до *** включително с дата 28.05.2019 г., видно
от които МОЛ към датите на инвентаризацията *** Д.Т.К. е предал на приемащо МОЛ
*** И. Н. К..
Във връзка с твърденията си, че
ответникът К. не е бил назначаван по надлежния ред на вакантната длъжност ***,
ответникът е представил заповед на Министъра на отбраната за това, че
командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири
/началници/ на самостоятелни ВФ на
длъжности изискващи военно звание *** са лицата, които назначават,
преназначават и освобождават от длъжност. Представени са и длъжностните
характеристики за длъжността „***, актуални към 2012 г. и към 2019 г., видно от
които тази длъжност може да бъде заемана от лице с военно звание - ***, *** и ***а
от представените длъжностни характеристики към 2012г. и 2019 г. за длъжността ***
в разчет за регламентни работи и техническо обслужване в технически взвод,
същата може да бъде заемана от лице със звание *** и ***.
За установяване на обстоятелството,
че фактически е изпълнявал дейностите на вакантната длъжност ***, ищецът
поиска, а ответникът представи писмени доказателства – справки, видно от които ***К.
освен, че е приел като МОЛ материалните запаси по длъжността *** е изготвял
седмични и сборни разписания, правил е заявки за използване на техника в „***
на ВФ ***, въз основа на които са издадени пътни листи и е завеждал рапорти за
платен годишен отпуск с резолюция в периода 24.03.2017 г. до 28.05.2019 г.
включително предвид това, че от 01.04.2017 г. командира на взвода *** И. С. И.
е бил приведен в ВФ *** а до тогава той е изпълнявал своите задължения като ***
на технически взвод.
Отново във връзка с фактическото
изпълняване на длъжността *** по искане на ищеца бяха разпитани двама свидетели
– Г.С.Б. и И. Н. К.. Св. К. заявява, че се познават с ищеца К. от 2009 г.
когато е започнал работа в процесното ВФ, като самият
К. е бил назначен в техническия взвод от 01.07.2017 г. Когато бил назначаван
нямало *** на взвода, а такъв трябвало да е ***. Функциите на *** на взвода са
били изпълнявани от свид. К., както и от *** К. –
двамата изпълнявали функциите на ***. По-голямата част от разчетите,
донесенията и докладите изготвяли свидетеля и *** В., когато К. бил в болнични
и в отпуск. Когато не е бил на работа, плановото разписание го правил свидетеля
и продължил да го прави дори и когато ищецът бил на работа. К. само се
разписвал на документите, като *** на технически взвод и на някои места като ***.
Когато К. бил на работа, занятията на взвода ги провеждал свидетеля, тъй като е
*** и *** са пряко подчинени на него. След като К. е напуснал ВФ, *** няма, а
този технически взвод са свидетеля и Б.. Свидетеля заяви, че няма да отговори
на въпроса кой изпълнява функциите *** През периода 2017-2019 г. К. винаги е
бил на длъжност *** и е силно казано да е изпълнявал функциите си по тази
длъжност. Свидетелят е ръководил цялостната дейност на взвода, но не може да е ***
и не е изпълнявал такива функции. Доколкото знае от м. юли 2017 г. до м. май
2019 г. *** няма.
Другият свид.
Г.Б. също е бил колега на ищеца К., като през периода м. май 2017 – м. май 2019
г. са работили във ВФ *** свидетелят е ***в технически взвод. Не знае и не е
сигурен кой е бил назначен за *** за този период. Свидетелят е подчинен на *** К.
– другият свидетел по делото, а по времето, когато е работил ищеца К.,
свидетелят бил подчинен на един ***, който се преместил в друго поделение. През
времето, когато К. е работил взвода е бил ръководен от К., както и сега. К. и К.
двамата били началници на взвода, а когато К. отсъствал бил само К.. Всеки си
изпълнявал неговите задължения като К. е изпълнявал своите дейности като
майстор на ремонтите. Свидетелят не знае да е подписвал документи в качеството
си на командир на взвод. Не знае дали в момента е вакантна длъжността *** и кой
изпълнява тази длъжност.
За изчисляване размера на претендираното обезщетение по делото бе назначена,
изслушана и неоспорена съдебно-техническа експертиза. Преди изменението на иска
вещото лице дава заключение, че брутният размер на допълнителното
възнаграждение, полагащо се при временно изпълнение на задълженията на
длъжността *** за периода 11.05.2017 г.– 28.05.2019 г. е 5990.16 лв. и същото
за действително отработените от ищеца дни за същия период е 2021.54 лв. Мораторната лихва върху първия вариант на допълнително
възнаграждение, вещото лице е изчислило в размер на 655.71 лв., а по втория
вариант същата е изчислена в размер на 206.55 лв. В допълнителната експертиза
вещото лице дава заключение, че брутният размер на допълнителното
възнаграждение, полагащо се на ищеца в случай, че е бил назначен с нарочна
заповед за временно изпълняващ задълженията на длъжността *** за периода
11.05.2017 г. – 28.05.2019 г. е 5656.25 лв., а мораторната
лихва върху тази сума е в размер на 620.04 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.173 от ЗОВСРБ и чл.86 от ЗЗД. Съдът намира искът за допустим, а
разгледан по същество за неоснователен по следните съображения:
Безспорно е в случая, че в периода
11.05.2017 г. – 28.05.2019 г. длъжността *** на ВФ ***е била незаета, както и
че в същия този период до момента на прекратяване на договора за военна служба
ищецът *** Д.Т.К. е работил на длъжността *** в технически взвод на ответното
военно формирование. Установи се също така, че ищецът К. по времето, когато е
била вакантна длъжността *** е извършвал дейности от името на ***, като е изготвял
седмични и сборни разписания, правил е заявки за използване на техника в
„заявка – нареждане“ на ВФ 22130, въз основа на които са издадени пътни листи и
е завеждал рапорти за платен годишен отпуск с резолюция в периода 24.03.2017 г.
до 28.05.2019 г. В същото време от свидетелските показания се установи, че
поради липса на надлежно назначен командир на технически взвод дейността
осъществявана от същия е била извършвана не само от ищеца К., а и от И.К. и от ***
В.. Двамата свидетели К. и Б. твърдят, че не е имало *** през процесния период, както и лице, което изпълнява функциите ***на
този взвод. Дори, когато И.К. и Д.К. са извършвали дейности по работата на този
взвод, същите са продължавали да си изпълняват своите задължения, които са им
били основните и никой не е бил назначаван по надлежния ред за *** или негов
заместник. Установи се също, че ищецът К. съгласно представените
инвентаризационни описи е приел в качеството си на ***материалните запаси на
технически взвод, които са му били предадени от командира на същия преди
прекратяване на неговия договор. Приемането на материални запаси като *** съдът
не приема, че представлява упражняване на функциите на вакантната длъжност. Съдът
счита, че въпреки установеното извършване на някои дейности, които са
извършвани за ръководене на техническия взвод във ВФ *** не може да се приеме,
че за същите на ищеца се дължи обезщетение за имуществени вреди във вид на
допълнително трудово възнаграждение. Допълнителното трудово възнаграждение е
уредено с разпоредбата на чл. 216 от ЗОВСРБ и такова не се дължи на ищеца
предвид липсата на предпоставки за това, а именно независимо от наличието на
вакантна длъжност К. не е бил назначен по надлежния ред да изпълнява
задълженията на тази вакантна длъжност. По никакъв начин не се установи, че с
извършването на някои от дейностите по ръководене на техническия взвод ищецът К.
е претърпял вреди, които да са му били причинени при или по повод изпълнението
на военната му служба в този смисъл, както е с постановено с разпоредбата на
чл. 173 от ЗОВСРБ. От друга страна систематическото място, на което е поставена
тази разпоредба, а именно в частта на закона, уреждаща прекратяване на договор
за военна служба, обжалване на заповедта и нейната отмяна, дължимост
на обезщетения, съдът счита, че посочените за обезщетяване имуществени и
неимуществени вреди касаят различно обезщетяване от това, което се претендира в
настоящото производство, а именно за извършване на дейност на вакантна длъжност
без нарочно назначаване за нейното временно изпълнение на задълженията.
В този смисъл съдът счита, че претенцията на
ищеца за обезщетение за положен труд като командир на технически взвод за процесния период като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. При отхвърляне на главния иск, следва да бъде и отхвърлен на акцесорния за присъждане на мораторна
лихва върху главницата.
При този изход на делото, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание изложеното, ЯРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Т.К.,
ЕГН ********** ***, против ВФ ***, ЕИК *** иск с правно основание чл. 173 от
ЗОВСРБ, във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за положен труд от ищеца по нареждане на *** на ВФ на длъжността***
за периода 11.05.2017 г. – 28.05.2019 г. в размер на 5656.25 лв., както и за мораторни лихви в размер 620.04 лв.
ОСЪЖДА Д.Т.К. *** на основание
чл.78, ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ЯОС, считано от днес.
РАЙНЕН СЪДИЯ: