Решение по дело №4263/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1033
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20221720104263
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. П., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720104263 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от В. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., обл.
П., ул. „Д.Г." № ** чрез адв. И. М. - ПАК, срещу Областна дирекция на МВР -гр.П.,
ул.Самоков №1, ЕИК *********, за заплащане на сумата в размер на 330.84 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 27 часа за целия процесен период 27.07.2019г.-10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата от 79.65 лв.,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от
330.84 лв., считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на
месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен/ в периода - 27.07.2019г. до
датата на подаване на исковата молба – 28.07.2022г., ведно със законната лихва върху
дължимата сума от 330.84 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.07.2022г., до окончателното изплащане, както и заплащане на направените по делото
разноски.
По делото не се спори от страните, че ищеца за процесния период е бил служител в
Областна дирекция на МВР -гр.П., работещ по служебно правоотношение, като е заемал
длъжността – ст.полицай в група ООР при ОДМВР- П. .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва
исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на
работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за
1
структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищеца, се прилага
единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през
процесния период. По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявения
иск.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си
представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, изпраща представител, и
моли съдът да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Както бе посочено, между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, от 17.05.2012 година.
От заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, не
оспорена от страните и което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че за периода от 27.07.2019г. до 10.07.2020г., В. В. Б. има общо брой часове време
560 ч,. между 22.00ч. и 6.00ч. За периода от 27.07.2019г. до 10.07.2020г., В. В. Б. има общо
брой часове време 560 ч., положен нощен труд между 22,00ч, и 6.00ч. Превръщането на
изработените нощни часове 560 часа в дневни чрез коефициента за превръщане е в размер
на 80 часа в дневни- извънреден, труд, като за целия период от 27.07.2019г. до 10.07.2020г,
преизчислените часове са 80 часа.
Вещото лице В., сочи, че за преизчисления нощен труд в дневни извънреден труд -
80,00 часа, сумата за извънреден труд съобразно основното месечно възнаграждение за
периода от 27.07.2019г. до 10.07.2020г. е в размер на 680,84 лева. Изплатени суми на ищеца
за положен нощен труд в размер на 350,00 лева за периода от 27.07.2019г. до
10.07.2020г.
Неплатените суми за положен извънреден, труд получен при посоченото
преобразуване на В. В. Б. за периода от 27.07.2019г до 10.07.2019г. е в размер на 680,84
лева.
В заключение вещото лице посочва, че реално неплатената сума е разликата между
неплатените суми за приравнени, нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/
получен при посоченото преобразуване/ 680,84 лева, за периода от 27.07.2019г. до
10.07.2020 г. и изплатени суми 350.00 лева за положен нощен труд за процесния период е в
общ размер 330.84 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се
2
явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка,
според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За
периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила
от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния
период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
3
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се
поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от
01.01.2020г. до 10.07.2020г., ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 55ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 163.16 лева, след приспадане на сумата
заплатена за нощен труд.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от падежа на всяко едно вземане до
12.07.2022г., така както е предявен иска в размер на 79.65 лева, съобразно заключението на
вещото лице, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
28.07.2022г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в общ размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 50,00 лв., както и разноските за
вещо лице в размер на 120,00 лв.
Предвид изложеното Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -гр.П., ул.Самоков №1, ЕИК
*********, да заплати на В. В. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П.,
обл. П., ул. „Д.Г." № ** сумата в размер на 330.84 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 27 часа за периода 27.07.2019г.-10.07.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, както и сумата
от 79.65 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 330.84 лв., считано от датата,
следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през който трудът е бил положен/ до датата на подаване на
4
исковата молба – 28.07.2022г., ведно със законната лихва върху дължимата
сума от 330.84 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.07.2022г., до окончателното изплащане, както и сумата от 400.00 лв. -
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР -гр.П., ул.Самоков №1, ЕИК
*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - П. сумата от 50.00 лв.- дължима държавна такса, както и
възнаграждението за вещо лице в размер на 120,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5