Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
Гр. Разград, 01 юни 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 45
по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на културата против Решение
№ 18/ 20.01.2022 г., постановено по АНД № 339/2021г. по описа на Разградския районен
съд, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № НП-4/03.06.2021 г. на министъра на културата, с което на
основание чл. 228б от Закона за
културното наследство (ЗКН) на Д. С. Б. – кмет на Община Разград е наложена
глоба в размер на 2 600 лв. за неизпълнение на приложена принудителна
административна мярка по чл. 192, ал. 1, т. 2 от същия закон.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В жалбата си сочи, че
това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и
норми и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което
заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без
уважение.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като изцяло възприема
мотивите на въззивния съд и предлага да се остави в сила оспореното решение
като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
В хода на въззивното производство са събрани достатъчно доказателства,
които установяват всички относими към спора факти и обстоятелства. Те сочат, че
по повод постъпил сигнал до министъра на културата от служители на Регионален
исторически музей (РИМ) – Разград е разпоредено да се извърши проверка по
документи за нередности, свързани с прилагането на ЗКН. Проверката е проведена
през периода 03 - 07.08.2020 г., като резултатите от нея са отразени в Констативен протокол вх. №
45-00-343/09.09.2020 г. При нея е установено нарушение, свързано с прилагането
на чл. 28, ал. 5 – 6 ЗКН относно организиране и провеждане на конкурс за назначаване
на директор на РИМ. Директорът на музея
Т. П. Т. била назначена на тази длъжност до провеждане на конкурс, считано от
17.01.2020 г., със срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя, който
бил удължен с последваща заповед. От 17.01.2020 г. до извършване на проверката
кметът на Община Разград, в качеството си на работодател, не е предприел
никакви действия във връзка с обявяване и провеждане на конкурс за назначаване
на директор на РИМ. Във връзка с тези констатации било издадено Разпореждане за
прилагане на принудителна административна мярка № 45-00-343 /10.09.2020 г., с
което на кмета на Община – Разград на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б.“а“ от
ЗКН било дадено писмено предписание в срок до 30.11.2020 г. „да предприеме действия за организиране и
провеждане на конкурс за избор на директор на Регионален исторически музей –
Разград, съгласно изискванията на чл. 28, ал. 6 от ЗКН, според която
правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на
конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е
предвидено друго. Конкурсът за директор на държавен музей към Министерството на
културата се провежда по реда, предвиден в наредбата по чл. 5, ал. 4 от Закона
за закрила и развитие на културата, а за общинските и регионалните музеи – от
комисия, назначена по реда на Кодекса на труда, в състава на която се включват
трима представители на съответната община, трима директори на национални и/или
регионални музеи и един представител на Министерството на културата, като в
тези действия да включи и съгласуване с министъра на културата по реда на чл.
14, ал. 1, т. 13, б. „б“ от ЗКН. Обявяването на
конкурс за директор на музея е условие и по чл. П, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на РИМ - Разград, съгласуван от кмета на Община
Разград и утвърден от министъра на културата.“
Разпореждането било обжалвано пред Административен съд- Разград, който с Решение
№ 121/02.11.2020 г., постановено по адм. дело № 183/2020 г., влязло в сила на
26.11.2020 г. отхвърлил жалбата на кмета на Община Разград. В хода на съдебното
производство е поискано да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение
(192, ал. 3 от ЗКН) и съдът със свое определение, влязло в сила на 15.10.2020г.
е оставил без уважение молбата.
Във връзка с изпълнение на даденото задължително предписание от Община-Разград
било изпратено писмо с изх. № 04-00-2922/20.11.2020 г. (вх. №
45-00-343/20.11.2020 г. на Министерството на културата), с което на основание
чл. 14, ал. 1, т. 13, б. „б“ от ЗКН с
искане за съгласуване Условията за провеждане на конкурс за длъжността директор
на РИМ – Разград, като са поискани и методически указания по процедурата за
провеждане на конкурса относно начина и срока за определяне на представител на
Министерството на културата (МК), респ. предвиждане на резервен член в
комисията за провеждане на конкурса. Към писмото са приложени и заповед за
обявяване конкурс, обявление за конкурс, правила за провеждане на конкурс и
длъжностна характеристика. Писмото е разпределено за отношение на съответните компетентни
длъжностни лица от МК. На 14.12.2020 г. в Община Разград било получено писмо
изх. № 45-00-343/11.12.2020 г. на МК относно методически указания за провеждане
на конкурс за заемане на длъжността "директор" в РИМ-Разград, като са
приложени типови образци от необходимите документи. Съобразявайки дадените
указания с писмо изх. № 04-00-376-2/31.12.2020 г. (вх. № 45-00-343 от
31.12.2020 г. на МК) кметът на Община Разград изпратил отново за съгласуване
следните документи: Заповед за обявяване на конкурс за длъжността директор на
РИМ-Разград, обявление за конкурс за длъжността директор на РИМ-Разград,
правила за провеждане на конкурс за длъжността директор на РИМ-Разград,
длъжностна характеристика за длъжността директор на РИМ-Разград и оценъчни
карти. Изпратените документи и условията за провеждане на конкурс са
съгласувани от министъра на културата на 14.01.2021г., след което на 22.01.2021
г. е обявен и конкурсът по предвидения
за това ред.
Независимо от така описаните действия актосъставителят е приел, че е налице
неизпълнение на издаденото разпореждане, с което е наложена ПАМ по чл. 192, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗКН и срещу кмета на Община Разград е съставен АУАН № 1/
01.02.2021 г. В него е посочено, че вмененото административно нарушение е
извършено на 01.12.2020 г. , а е
установено на 31.12.2021 г. Наказващият орган е възприел изцяло констатациите в
АУАН и при идентично фактическо описание и правна квалификация на деянието на
основание чл. 228б от ЗКН на Д. С. Б. – кмет на Община Разград е наложил глоба
в размер на 2 600 лв. С решението си районният съд е отменил оспореното НП,
като в мотивите си е приел, че липсва съставомерно виновно поведение на
наказаното лице, тъй като в указания с разпореждането срок (до 30.11.2020 г.)
то е предприело необходимите действия по изпълнение на даденото задължително
предписание, като е изпратил за съгласуване условията и документацията за
провеждане на конкурса. Изложените от него съображения напълно се споделят от
настоящата инстанция и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК не следва
да се приповтарят.
Наред с това обаче следва да се отбележи, че оспореното НП е издадено в
нарушение на чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Въведени
са давностни срокове, за които съдът следи служебно. Тримесечният срок тече от
датата на откриване на нарушителя, но освен него законът поставя и крайни времеви
граници, в които може да се образува административнонаказателно производство –
една година от извършване на нарушението. Така регламентираните давностни
срокове текат паралелно и независимо един от друг, поради което неспазването на
който и да е от тях съставлява съществено нарушение на закона.
В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено
на 01.12.2020 г., а АУАН е съставен на 01.02.2021 г., т.е. след като е изтекъл регламентираният
едногодишен срок. С изтичането на този давностен срок е била погасена възможността
да се търси и реализира административната
отговорност на уличеното лице.
С оглед изложените фактически и правни съображения настоящият
касационен състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни
основания. Атакуваното решение на Разградски районен съд е валидно, допустимо правилно,
поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/ 20.01.2022 г., постановено по АНД № 339/2021 г. по описа на
Разградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/