РЕШЕНИЕ
№ 260039 10.02.2021г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №494 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №215/14.02.2020г.,
постановено по гр.д.№4186/2018г. по описа на РС- П. е допуснато да се извърши
съдебна делба между А.Т.Ш., ЕГН**********
***, И.Т.Ш., ЕГН********** ***, Й.Т.П., ЕГН********** *** и Л.Т.Г., ЕГН **********
*** на следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 55155.506.1357.1.8 по КККР на гр.П., адрес на имота гр.П., п.к.
4400, ул.“В.“ №11, ет.1, като самостоятелният обект се намира в сграда №1,
която е на четири надземни етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.1357, предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент,
който апартамент по данни от архитектурен проект и нотариален акт е разделен на
стара част с площ от 73кв.м. и пристройка с площ от 42,75кв.м., а по данни от
издадената от СГКК схема- целият жилищен етаж е с площ 115,75кв.м., брой нива
на обекта: 1, прилежащи части: две избени помещения с обща площ 20,50кв.м. и
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.506.1357.1.7, 55155.506.1357.1.6, над обекта: 55155.506.1357.1.3, стар
идентификатор: 55155.506.874.3.1
Правата на страните са равни-
по 1/4ид.ч.
Отхвърлен е иска за делба по
отношение на С.С.Г., ЕГН********** ***.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от адв.Е. Л., в качеството й на пълномощник на Л.Т.Г. и С.С.Г.,
в частта с която е отхвърлен иска по отношение на С.С.Г., както и квотите при
които е допусната делбата.
Твърди се, че в обжалваната
част решението е неправилно, поради незачитане на действителните права на
страните в съсобствената вещ.
Приема се, че покупко-
продажбата извършена с Нотариален акт №17 от 23.01.2013г., с която
наследодателката Л. Ш. е прехвърлила на Л.Г. общо 6/10 ид.ч. от 73кв.м. от
процесния първи етаж следва да бъде зачетена, тъй като се касае за сделка
извършена в необходимата форма и представлява разпореждане с права, които
прехвърлителката е притежавала, т.е. във всички случаи произвела вещно- прехвърлителен ефект за
съответните идеални части.
Твърди се, че в случая не става
дума за разпореждане с реална част, поради което разсъжденията на първата
инстанция за нищожност на сделката поради невъзможен предмет не са на мястото
си.
Сочи се, че тъй като предметът
на сделката е придобит възмездно по време на брака между Г., те двамата са
придобили прехвърлените идеални части в режим на СИО. Отнесено към целия
жилищен етаж, на основание тази сделка Л.Г. и С.Г. са придобили в режим на СИО
6/10 от 73/11575ид.ч.
Твърди се, че съвсем друго е
положението при покупко- продажбата извършена с Нотариален акт №79 от
26.08.1997г., с която наследодателите Т. и Л. Ш. са прехвърлили на ответника И.
Тр. Ш. правото на собственост върху пристройката с площ от 42,75кв.м.
Приема се, че тази сделка не е
предизвикала вещноправно действие, за уговорената реална част от имота, а дали
е могла да се признае /конвертира/ в сделка с идеални части е отделен въпрос,
по който въззивната инстанция вероятно ще се произнесе.
Сочи се, че във вариант, че
сделката изобщо не бъде зачетена, правата върху пристройката са останали в
патримониума на наследодателите и след смъртта им следва да се считат придобити
от техните законни наследници. В този случай се приема, че, Л.Г. /освен правата
придобити в СИО със С.Г./ ще притежава и 1/4ид.ч. от 42.75/115,75ид.ч. /дробен
израз на непрехвърлената пристройка/. Във варианта, че сделката бъде зачетена,
като сделка с идеални части, И.Ш. ще има 42.75/115.75ид.ч., а Л. и С. Г. ще
имат 6/10ид.ч. от 73/115,75ид.ч. от СИО, а останалите части от цялото за А. и Й.
Ш..
Моли се да се отмени решението
и да се допусне делбата при действително притежаваните от страните права.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпила насрещна въззивна жалба от адв.Ц., в качеството му на пълномощник
на И.Т.Ш..
В същата се твърди, че
решението в частта му с която са определени дяловете на страните е
незаконосъобразно.
В тази насока се сочи, че съдът
не е зачел нотариалния акт на Ш., като е приел, че той е нищожен поради
противоречие с императивни правни норми и не е произвел действие.
Визира се, че от заключението
на вещото лице се установява, че западната част /новата част от първия етаж/
отговаря на изискванията на ЗУТ за жилище. В съдебно заседание е било обяснено,
че всъщност двете части /старата и новата/ имат един общ вход. При
изработването на проект за разделянето е необходимо да се предвиди едно
единствено преустройство- преграждане на съществуващото антре, което ще осигури
самостоятелни входове за всяка една от двете части на първия етаж.
Посочено е съдебна практика на
Върховния съд относно въпроса, дали е допустимо последващо одобряване на
архитектурния проект.
Счита се, че в конкретният
случай, според вещото лице изискванията за одобряване на проекта са налице, а
одобрението на проекта за разделяне ще бъде предмет на обсъждане във втората
фаза на делбата.
Искането е да бъде отменено
решението в обжалваната му част, като с постановеното решение се отхвърли иска
за делба на западната /нова/ част от първия етаж.
Сочи се, че друго възможно
разрешение е на И.Ш. да се признае
трансформиране на реална част от първия етаж в идеална, което също ще се отрази
на размера на дяловете на страните.
По отношение на жалбата на Г.
се моли да се има предвид, че техните права също са възникнали вследствие на
сделка с реална част от процесния имот. Ето защо решението следва да бъде
еднакво по отношение възникването на правата за И.Ш. и за тях.
Ако се приеме, че сделката на
последната не е породила никакви права, то тогава и сделката на Г. не е
породила такива.
В съдебно заседание,
жалбоподателите Л.Т.Г. и С.С.Г., редовно призовани не се явяват. Не се явява и
пълномощникът им адв.Е.К.. От страна на последната е постъпило писмено
становище, подадено във връзка с молба на адв. П. от 27.01.2021г., че
неправилно се посочва, че придобитата чрез Нотариален акт №79 от 26.08.1997г.
покупко- продажба, работилница в приземен етаж не е предмет на делбата. Посочва
се, че с отговора на исковата молба изрично е поискан този имот да бъде включен
в делбата, с твърдението, че няма самостоятелен характер. В представени писмени бележки, преди отмяната
хода по същество се излагат съображения за уважаване въззивната жалба на Л. и С.
Г..
Жалбоподателката И.Т.Ш.,
редовно призована не се явява. За същата се явява процесуалния й представител
адв. Ц.. От страна на последния се поддържа подадената от доверителката му въззивна
жалба, като се моли същата да се уважи, като се отмени решението в ожалваната
му част.
Ответниците по жалбите- А.Т.Ш.
и Й.Т.П., редовно призовани не се явяват. За същите се явява адв. П., редовно
упълномощен. Последният моли за оставяне без уважение на въззивните жалби и
потвърждаване решението на първоинстанционният съд, като правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството е по иск за
делба във фазата на допускането.
В исковата си молба против И.Т.
***, Й.Т.П. ***, Л.Т.Г. *** и С.С.Г. ***, ищецът А.Т.Ш. *** твърди, че с
първите трима ответници са наследници на Т. Н.Ш., починал на 29.08.1997г. в гр.П.
и на Л. М. Ш., починала на 10.03.2015г. в гр. П..
Сочи, че в резултат на
наследственото правоприемство и прехвърлителни сделки всички те са съсобственици
на следния недвижим жилищен имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.1357.1.8 по КККР на гр.П., адрес на имота: гр.П., п.к. 4400, ул.“В.“
№11, ет.1, като самостоятелния обект се намира в сграда №1, която е на четири
надземни етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.1357,
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, който апартамент по
данни от архитектурен проект и нотариален акт е разделен на стара част с площ
от 73кв.м. и пристройка с площ от 42,75кв.м., а по данни от издадената от СГКК
схема- целият жилищен етаж е с площ 115,75кв.м., брой нива на обекта: 1,
прилежащи части: две избени помещения с обща площ 20,50кв.м. и съответните
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: 55155.506.1357.1.7,
55155.506.1357.1.6, над обекта: 55155.506.1357.1.3, стар идентификатор:
55155.506.874.3.1
Визира се, че част от имота
представлявал жилището на наследодателите със застроена площ 73кв.м., състоящо
се от един редовен и един приземен етаж, построено от тях през 1952г. С
отстъпено право на строеж през 1993г. ищецът извършил пристрояване с площ от
53,50кв.м. към приземния етаж на жилищната сграда, а пристрояването към първия
етаж с площ от 42,75кв.м. извършили наследодателите. Съответно надстройката на
втори и трети жилищен етаж, всеки с площ от по 137кв.м., извършил отново
ищецът.
Твърди се, че с Нотариален акт
№79, том Х, нот.д.№3064/97г. по описа на нотариуса при РС- П. от 26.08.1997г.
наследодателите продали на ищеца част от приземния етаж от жилищната сграда,
представляващ обособена работилница, склад и антре- с обща площ от 36,50кв.м.
Със същия нотариален акт, наследодателите продали на първата ответница
новоизградената от тях пристройка към първия жилищен етаж на сградата с площ от
42,75кв.м.
Сочи се, че с Нотариален акт
№17, том І, нот.д.№279/13г. по описа на Нотариус М. от 23.01.2013г.,
наследодателката Л. Ш. продала на съделителката Л.Г. по време на брака й със
съделителя С.Г. 6/10ид.части от 73кв.м. от гореописания имот- старата част,
ведно с прилежащи части- 6/10ид.ч. от
две избени помещения с обща площ от 20,50кв.м.
Твърди се, че в резултат на
наследяването и прехвърлителните сделки страните притежават следните идеални
части от самостоятелния обект- жилище, апартамент с обща площ 115,75кв.м., а
именно:
-А.Т.Ш.- 1/10ид.част от старото
жилище на наследодателите или общо 73/1157,5 от процесния имот;
-И.Т.Ш.- 1/10ид.част от старото жилище на
наследодателите и 42,75 кв. м., представляващи пристройката, която тя
закупила през 1997г., или общо 500,5/1157,5 от процесния имот;
-Й.Т.П.- 1/10ид.част от старото жилище на наследодателите, или
общо 73/1157,5 от процесния имот;
-Л.Т.Г.- 1/10ид.част от
старото жилище на наследодателите, придобита
по наследство, както и 3/10ид.ч. от старото жилище на наследодателите, които тя закупила през 2013г. или общо
292/1157,5 от процесния имот;
-С.С.Г.- 3/10ид.части от
старото жилище на наследодателите, които той придобил по силата на СИО по време
на брака си със съделителката Л.Г. или общо 219/1157,5 от процесния имот.
Твърди се, че страните
притежавали и следните идеални части от двете избени помещения с обща площ от
20,50кв.м., както следва: ищецът, първата и втората ответници- по 1/10ид.част,
третата ответница- 4/10ид.части, четвъртият ответник- 3/10ид.части.
Сочи се, че страните не могат
доброволно да поделят имота, поради което искането от съдът е да постанови
решение, с което да го допусне до делба при установените от закона и посочени
по- горе квоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителите Л. и С.
Г.. В него не се оспорва иска за делба на процесното жилище- първи етаж от
сградата, но се оспорват правата на страните в съсобствеността.
Твърди се, че по време на брака
си, наследодателите Т. Н.Ш. и Л. М. Ш. били придобили чрез строеж в собствен
имот право на собственост върху жилищна сграда, състояща се от приземен и първи
жилищен етажи, с площ от 73кв.м. През 1993г. те пристроили първия жилищен етаж
до площ от 115,75кв.м., като по приращение станали негови собственици в режим
на СИО.
Оспорва се покупко- продажбата,
извършена с Нотариален акт №79, том Х, нот.д.№3064/97г. по описа на нотариуса
при ПРС от 26.08.1997г. в частта, с
която наследодателите Т. и Л. Ш. са прехвърлили на съделителя И.Ш. правото на
собственост върху пристройката с площ от 42,75кв.м. Приема се, че в тази част
сделката била нищожна, тъй като пристройка не представлява самостоятелен обект
на собственост, а фактически обособена реална част от жилище. Сделките с такива
реални части- при липса на одобрен архитектурен проект по действащия тогава
чл.62 от ЗТСУ (отм.) били нищожни поради невъзможен предмет (чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД). Дори и да не била нищожна, то сделката не била породила вещно правно
действие поради липса на елемент от фактическия състав- одобрен архитектурен
проект и невъзможност такъв да се одобри при спазване на нормативните изисквания.
И в двата случая правата върху пристройката били останали в патримониума на
наследодателите и след смъртта им били придобити от техните наследници.
Визира се, че след смъртта на Т.
Ш. на 29.08.1997г. частта от прекратената СИО върху апартамента била придобита
от законните му наследници, като преживялата съпруга Л. Ш. притежавала 6/10ид.ч.,
а всяко от децата им - по 1/10ид.ч.
От своя страна,
наследодателката Л. Ш. приживе с покупко- продажба прехвърлила на Л.Г. по време на брака й със С.Г. общо
6/10ид.части от 73кв.м. от процесния първи етаж, като те двамата придобили тези
идеални части в режим на СИО. Отнесено към целия жилищен етаж, на основание
тази сделка Л.Г. и С.Г. били придобили в режим на СИО 6/10 от 73/115,75 ид.ч.
След тази сделка в патримониума на наследодателката Л. Ш. останали правата
върху непрехвърлената пристройка или 6/10 от 42,75/115,75ид.ч. След смъртта й
тези права били наследени поравно от Л.Г., И.Ш., А.Ш. и Й.П..
Твърди се по отношение на
избените помещения от страна на съделителите Г., че вероятно се касае за
тези, разположени в т.н. приземен етаж,
в който етаж ищецът по силата на Нотариален акт №79, том Х, нот.д.№3064/97г. по
описа на нотариуса при ПРС от 26.08.1997г. твърди да е придобил в обособена
работилница, склад и антре с площ общо 36,50кв.м.
Оспорва се покупко- продажбата
в частта, с която наследодателите Т. и Л. Ш. са прехвърлили на ищеца А.Ш.
приземния етаж, представляващ въпросните работилница, склад и антре с площ от
36,50кв.м. Същата била нищожна поради липса на предмет- работилницата не
представлявала самостоятелен обект на собственост, а фактически обособена
реална част от приземния етаж. Сделките с такива реални части- при липса на
одобрен архитектурен проект по действащия тогава чл.62 от ЗТСУ (отм.) били
нищожни поради невъзможен предмет (чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД). Дори и да не била
нищожна, то сделката не била породила вещноправно действие поради липса на
елемент от фактическия състав- одобрен арх.проект и невъзможност такъв да се
одобри при спазване на нормативните изисквания. След като сделката не поражда
действие, то правата върху т.нар. обособена част от приземния етаж с площ от 36,50кв.м.
са останали в патримониума на наследодателите и след смъртта им преминали у
техните наследниците по закон.
Предвид на това до делба следва
да се допусне целия приземен етаж, а не само двете избени помещения. Върху този
обект квотите следва да бъдат определени по чл.9 от ЗН и при отчитане, че
наследодателката Л. Ш. приживе с покупко- продажба, извършена с НА №17, том І, нот.д.№279/13г.
по описа на Нотариус М. от 23.01.2013г., прехвърлила на Л.Г. 6/10ид.части от
две избени помещения с площ от 20,50 кв.м.
Във връзка с постъпилия отговор,
съделителите Ш. и П. чрез адв.П. поддържат, че пристройката и работилницата,
склад и антре са самостоятелни обекти с одобрени строителни книжа. При
условията на евентуалност- ако се установи, че не могат да бъдат обособени като
самостоятелни обекти, то се иска съдът да приеме, че с двете прехвърлителни
сделки всъщност се прехвърлят съответните идеални части от приземния и първия
жилищен етаж.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните, с
изключение на С.Г. са наследници на Т. Н.Ш., починал на 29.08.1997г. в гр.П. и
на Л. М. Ш., починала на 10.03.2015г. в гр.П.. Приживе наследодателите били
собственици на жилищна сграда с площ от 73кв.м., състояща се от един редовен и
един приземен етаж- построена през 1952г.
Няма спор, че сградата през
годините е пристроявана, като в резултат на това приземният етаж е станал с
площ 115,75кв.м., направена е пристройка с площ от 42,75кв.м., съществуват и
две прилежащи избени помещения, с обща площ от 20,50кв.м. Така понастоящем
имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.506.1357.1.8 по КККР на гр.П., адрес на имота: гр.П., п.к. 4400, ул.“В.“
№11, ет.1, като самостоятелният обект се намира в сграда №1, която е на четири
надземни етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.506.1357,
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, който апартамент по
данни от архитектурен проект и нотариален акт е разделен на стара част с площ
от 73кв.м. и пристройка с площ от 42,75кв.м., а по данни от издадената от СГКК
схема- целият жилищен етаж е с площ 115,75кв.м., брой нива на обекта: 1. прилежащи
части: две избени помещения с обща площ 20,50кв.м. и съответните идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма, под обекта: 55155.506.1357.1.7, 55155.506.1357.1.6, над
обекта: 55155.506.1357.1.3, стар идентификатор: 55155.506.874.3.1.
Видно от Нотариален акт №79,
том Х, нот.д.№3064/97г. по описа на нотариуса при ПРС от 26.08.1997г.
наследодателите са продали на съделителя А.Ш. част от приземния етаж от
жилищната сграда, представляващ обособена работилница, склад и антре- с обща
площ от 36,50кв.м. Със същият нотариален акт, наследодателите са продали на
съделителя И.Ш. новоизградената от тях пристройка към първия жилищен етаж на
сградата с площ от 42,75 кв.м.
От Нотариален акт №17, том І,
нот.д.№279/13г. по описа на Нотариус М. от 23.01.2013г. е видно, че
наследодателката Л. Ш. е продала на съделителя Л.Г. по време на брака й със
съделителя С.Г. 6/10ид.части от 73кв.м. от гореописания имот- старата част-,
ведно с прилежащи части- 6/10ид.ч. от
две избени помещения, с обща площ от 20,50кв.м.
Видно от съдебно решение по
адм.д.№449/14г. на ПАдмС, е че не съществува одобрен за такова обособяване
архитектурен проект.
Видно от Удостоверение за сключен
граждански брак представен пред въззивната инстанция се установява, че
съделителят А.Т.Ш. е сключил граждански брак със С.Г.Г. на 02.05.1981г., която
е приела след сключването на брака е с фамилно име Ш..
Видно от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че процесното жилище се ползва
на две обособени части- източна и западна. От отразеното становище в
заключението, което е допълнено в с.з., се установява, че като вход за
източната и за западната части се ползва едно антре- което не е самостоятелно
за нито едната от двете части. При преустройство след одобрени инвестиционни
проекти би могло да се обособят два самостоятелни обекта, но към настоящия
момент няма обособени такива. Следователно, нито едната от двете части- като
реално обособени такива не би могла да
бъде предмет на разпоредителна сделка.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. Когато решението е недопустимо, на основание чл.270, ал.3 ГПК въззивният съд го обезсилва.
В случая, извършвайки
служебната проверка по чл.269 от ГПК, настоящата въззивна инстанция намира,
че решението на първата инстанция, с
която между страните е допусната делбата на процесния недвижим имот, при
посочените квоти е недопустимо. Съображенията за този извод са следните:
Когато делбата е извършена без
участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН. Такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни
последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава
да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от
съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по
нищожната делба не формира сила на присъдено нещо и не е процесуална пречка по
смисъла на чл.299 от ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички
съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по
чл.75, ал.2 от ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим. В този
смисъл е ППВС №7/1973г., т.7.
Задължителното другарство
представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда
необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата
допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство
на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността
влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на
съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС
в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР №3/2017г. на ОСГК на ВКС,
което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост.
Задължителното другарство
обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците в делбата. За
нея съдът следи служебно и има задължение да даде указания на участващите
съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник
по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата
лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените
имоти.
В конкретният казус, по делото
е представено като доказателство влязлото в сила Удостоверение за сключен
граждански брак, издаденото въз основа на Акт за сключен граждански брак
№0212/002.05.1981г. от който се установява, че ищецът А.Т.Ш. е в граждански
брак от 02.05.1981г. с лицето С.Г.Ш.. Не се отрича, от процесуалния
представител на първия- адв.П., че този брак продължава и до момента.
Не е спорно, видно от Нотариален
акт №79, том Х, нот.д.№3064/97г. по описа на нотариуса при РС- П. от
26.08.1997г., че наследодателите са продали на ищеца А.Ш., освен дворно място,
което не е предмет на настоящата делба и част от приземния етаж от жилищната
сграда, представляващ обособена работилница, склад и антре- с обща площ от
36,50кв.м. Със същия нотариален акт, наследодателите продали на първата
ответница И.Т.Ш., новоизградената от тях пристройка към първия жилищен етаж на
сградата с площ от 42,75кв.м. Към този момент не може да има спор, че А.Ш. и С.
Ш. са в брак.
В отговора на исковата молба,
подаден от страна на съделителите Л.Г. и С.Г. е поискано този имот да бъде
включен в делбата, с твърдението, че същия няма самостоятелен характер, респективно,
че не е придобит като самостоятелен обект, а представлява прилежащо избено
помещение в избата.
Действително в мотивите на
решението се визира, че придобитите от съделителя А.Ш. с НА №79, том Х,
нот.д.№3064/97г., 36,50кв.м., представляващи част от приземния етаж на
сградата- работилница, склад и антре не са самостоятелни обекти. В диспозитива
не е налице произнасяне в тази насока. От друга страна се установява, че при
продажбата през 1997г., на практика участва и съпругата С.Г.Ш. въпреки, че не е
посечена като страна по сделката.
При тези данни, доколкото
конституирането на всички съсобственици е определя допустимостта на решението,
а статута на този обект е въпрос по същество, то следва да се приеме, че права
върху този приземен етаж е придобила и съпругата С.Г.Ш. в режим на съпружеска
имуществена общност на основание чл.21, ал.1 от СК и тя следва да участва в
делбата.
В тази насока следва да се
посочи, че съгласно т.6 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато правото на
участие в процеса на задължителния необходим другар е нарушено и
първоинстанционното решение е постановено без неговото участие, въззивният съд
е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния
необходимия другар- съпругата на съделителя А.Ш., а именно: С.Г.Ш.. При новото
разглеждане на практика следва да се преценява самостоятелността на процесния
имот визиран в цитирания по- горе нотариален акт от 1997г. и дали е възможна
делбата на същия.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение е
процесуално недопустимо и следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3 ГПК,
а делото да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, с
указания за конституиране като съделител в делбата и съпругата на съделителя А.Ш.-
С.Г.Ш..
Водим от изложеното и на
основание чл.270, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение №215/14.02.2020г., постановено по гр.д.№4186/2018г. по описа на РС-
П..
ВРЪЩА ДЕЛОТО за
ново разглеждане от друг състав на РС- П..
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ от страните по делото, в
едномесечен срок, от получаване на съобщението.
Председател: Членове:1. 2.