Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 407/ 20 февруари 2013 г .
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети ноември, през две хиляди и
дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия
Л.Александрова адм.д. № 1170 по описа за 2012 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят Г.М. *** е оспорил заповед №
1124/08.05.2012г. на кмета на община Бургас, с която е прекратено наемното
правоотношение с жалбоподателя, касаещо общинско жилище – апартамент, находящ
се в ***, поради изтичане на срока за настаняване и поради отпадане на
условията за настаняване в общинско жилище. Жалбоподателят твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание се представлява от С.М. – дъщеря, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна установи
следното:
Съгласно Акт за частна общинска собственост №
443/23.10.1997г. (л.12) жилището, предмет на наемните правоотношения е общинска
собственост. Жалбоподателят, заедно със семейството си, е бил настанен в
жилището със заповед №448/20.03.2006г. (л.14) на кмета на община Бургас. Към
момента на настаняването семейството се е състояло от жалбоподателя, неговата
съпруга и две дъщери. На 23.03.2006г. е бил сключен договор (л.16) между Община
Бургас и Г.М. за отдаване под наем на процесното жилище за срок от пет години.
В договора се съдържа клауза – чл.14, според която същият се прекратява с
настъпване на обстоятелствата по чл.46 от Закона за общинската собственост.
Петгодишният срок е изтекъл на 19.03.2011г. След изтичане срока на договора
жалбоподателят и семейството му са продължили да държат апартамента като
наематели със знанието и без противопоставянето на наемодателя – Община Бургас,
до 21.03.2012г., когато са получили уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК (л.29).
Освен поради изтичане срока на договора, наемното
правоотношение е прекратено и поради отпадане на условията за настаняване в
общинско жилище. Според административния орган жалбоподателят е извършил
разпоредителна сделка с притежавани от него идеални части от недвижим имот,
след което е купил друг недвижим имот. Тези данни ответникът е получил от
справка в Служба по вписванията (л.22), от която се установява, че през 2011г. Г.М.
е продал притежаваните от него идеални части от апартамент, находящ се в ***, а
през същата година придобил чрез покупка апартамент в гр. ***.
С оглед посочените факти
административният орган е направил извод, че по отношение на жалбоподателя Г.М.
и семейството му не са налице условията за настаняване в общинско жилище по
аргумент от чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на
общински жилища, приета от Общински съвет Бургас на 18.12.2009г. Това е така,
защото извършените сделки и наличието на собствен недвижим имот са отрицателни
предпоставки, които препятстват възможността за възникване на ново наемно
правоотношение със заеманото общинско жилище и обуславят прекратяване на
съществуващото правоотношение, поради отпадане на условията за настаняване.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата - предмет на настоящото
производство, е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежно
легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В настоящото производство съдът преценява
законосъобразността на обжалваната заповед, издадена, на основание чл.46 ЗОбС,
с оглед изложените в нея фактически и правни основания.
Заповедта е издадена от
компетентен орган, в кръга на правомощията му, спазени са изискванията на чл.46,
ал.2 от ЗОбС, като е посочено основанието за прекратяване на правоотношението.
Събрани са относимите доказателства, дадена е била възможност на адресата на
акта да участва в производството, за чието започване същият бил надлежно
уведомен, жалбоподателят е взел участие производството пред административния орган
и е депозирал писмено становище (л.19). Спорът, както пред административния
орган, така и при разглеждане на делото от съда, е изяснен от фактическа
страна, като фактическата обстановка се явява безспорна.
Съгласно чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС,
наемните правоотношения, касаещи жилища - частна общинска собственост, се
прекратяват поради изтичане на срока за настаняване, а съгласно т.7 и при
отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.
По отношение на първата
предпоставка:
Сключения на 23.03.2006г., между
жалбоподателя и Община Бургас, договор (л.16) е за срок от пет години. Този
срок е изтекъл на 19.03.2011г. В чл.14 на същия е посочено, че договорът се
прекратява с настъпване на обстоятелствата по чл.46 от ЗОбС, едно от които е
именно изтичане срока за настаняване.
Във връзка
с посоченото, съдът намира, че на 19.03.2011г. договорът за отдаване под наем
на общински жилищен имот е бил прекратен по силата на императивна законова
разпоредба, поради което процесната заповед на кмета на Община Бургас не
противоречи на посочената материалноправна разпоредба. В ЗОбС не се съдържа
разпоредба, аналогична на чл.236, ал.1 от ЗЗД, според която ако след изтичане
на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. Нормите на ЗОбС по отношение отдаване под наем на имоти – собственост на
общината са специални спрямо разпоредбите на ЗЗД по тази причина чл.236, ал.1
от ЗЗД не може да се приложи и да се счита, че след 19.03.2011г. срокът на
договора е продължен за неопределено време.
По отношение на втората
предпоставка:
Съгласно чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС,
наемните правоотношения, касаещи жилища - частна общинска собственост, се
прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско
жилище.
В чл.4, ал.1 от приложимата Наредба за
условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване
под наем и продажба на жилища, приета от ОбС Бургас, са изброени
предпоставките, на които едновременно трябва да отговарят гражданите, нуждаещи
се от жилище, за да имат право да кандидатстват и да бъдат настанени в общински
жилища. В точка 1 е посочено, че лицата не следва да притежават жилище, годно
за постоянно обитаване на територията на Община Бургас. Точка 6 на цитирана
разпоредба (допълнена Протокол № 40/21 и 26.10.2010г.) изисква лицето,
кандидатстващо за настаняване в общинско жилище, и членовете на семейството му
да не са прехвърляли имоти от изброените в т.1-3 на други лица през последните
десет години, с изключение на прекратяване на съсобственост, дарение в полза на
държавата или общината.
Безспорно установено, от
представените писмени доказателства (л.22), е че жалбоподателят, през 2011г. е
извършил продажба на идеални части от жилище с адрес в гр.***, веднага след
което е придобил, чрез покупка, жилище в ***.
Доколкото липсата на
разпоредителни сделки в последните десет години преди кандидатстване за
настаняване в общинско жилище е императивна предпоставка даваща право на лицето
да бъде настанено в такова жилище, то следва, че извършването на такава
разпоредителна сделка (в случая продажба на идеални части от недвижим имот –
жилище) е именно отпадане на едно от кумулативните условия за настаняване на
лицето в общинско жилище, поради което съдът приема, че оспорената заповед е
обоснована и при нейното издаване не са допуснати нарушения на материалния
закон. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Същият е изводът и що се касае
задължението кандидатите да не притежават жилище, каквото настоящият
жалбоподател притежава от м.август 2011г. в ***, независимо кой реално живее в
него. Последният факт е ирелевантен за спора.
На основание чл.143, ал.3 АПК, в
тежест на жалбоподателя са направените от ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., което е навременно поискано (л.87).
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М. ***
против заповед № 1124/08.05.2012г. на кмета на община Бургас, с която е прекратено
наемното правоотношение с жалбоподателя, касаещо общинско жилище – апартамент,
находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА Г.М. ***, да заплати
на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет)
лв.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: