РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000925 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ.
Б., чрез пълномощника им адвокат С.Ч., против постановеното решение
№260226 от 31.05.2021 г. по т.д.№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. и против
постановеното определение №260844 от 26.08.2021 г. по реда на чл.248 от
ГПК.
С посоченото решение отхвърлени субективно съединените искове от
СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. срещу Г.Ф. за заплащане на обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в размер по на 200 000 лв. на всеки от тях, изразяващи
се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на сина им М. С. Б.
при ПТП от 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С посоченото решение отхвърлени субективно съединените искове от
СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. срещу В.Х. Б. за заплащане на всеки от тях по 1 000
1
лева, част общо по 39 600 лв., представляващи законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху сумите от по 200 000 лв., дължима за периода от датата на ПТП
16.09.2017 г. до 03.09.2019 г.
Присъдени са и разноски, като впоследствие е постановено определение
№260844 от 26.08.2021 г. по реда на чл.248 от ГПК.
Жалбоподателите Б. са останали недоволни от постановеното решение,
като го считат за неправилно. Позоват се на допуснати нарушения относно
прилагането на материалния закон и на процесуални нарушения. Не са
съгласни с извода на съда, че не е налице една от предпоставките за
ангажиране на отговорността на Г.Ф., а именно, че не е налице пряка
причинно-следствена връзка между поведението на водача на автомобил
марка М., модел С. - В. ХР. Б. и настъпването на вредоносния резултат. В тази
връзка излагат подробни съображения за наличието на елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние в
причинно –следствена връзка, с което са настъпили вреди. Посочват, че
причина за процесното ПТП са субективните действия на водача на
автомобил марка М., модел С., който е имал възможност да избегне
настъпването на ПТП, ако е управлявал със скорост, която е съобразена с
конкретната пътна обстановка – 62 км/ч и ако е упражнил контрол над
управлението над автомобила, движейки се на необходимата дистанция
спрямо движещият се пред него лек автомобил, предприел аварийно спиране
и не навлизал в лентата на насрещното движение. Посочили са подробни
съображения, че неправилно са възприети изводите на комплексната
експертиза по делото и, че същите не са обсъдени по смисъла на чл.202 от
ГПК, като се е достигнало до погрешни изводи относно момент на настъпване
на опасността, че не е установено в пълнота по делото дали е имало
последващо прегазване на телата и кои от травмите на вследствие това
последващо прегазване, че неправилно е прието, че починалият М. Б. е бил
водач на каруцата. Позовават се и на отговорността на увреждащо поведение
при повече от един водач. Молят да се отмени, като се уважат предявените
искове и им се присъдят разноските за първата и за въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба са постъпили отговори.
Ответникът В.Б. счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като не
са налице оплакванията в нея. Моли да се потвърди решението.
2
Ответникът Г.Ф. също. Моли да се потвърди решението.
Жалбоподателите Б. са останали недоволни и от постановеното
определение по реда на чл.248 от ГПК в частта му, с която е оставена без
уважение молбата в частта за разноските, присъдени на В.Б..
Посочват, че са осъдени да заплатят разноски в размер на 1 185 лв. на
Г.Ф. и 3 435 лв. на В.Б., като разноските на В.Б. са прекомерни и неправилно
изчислени. Не са отчетени възражението за прекомерност, направено с
допълнителната искова молба, както и материалният интерес от 2000 лв., на
който съответства възнаграждение не повече от 370 лв. съгласно
предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Молят присъдените разноски над 370 лв. да бъдат
отменени.
Ответникът В.Б. не е представил отговор и не е взел становище по
частната жалба.
Ответникът Г.Ф. е оспорил частната жалба и моли да се остави без
уважение.
Съдът, след като разгледа делото, както и събраните доказателства,
намери за установено следното.
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателите на 16.06.2021 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 30.06.2021 г. в определения от
закона двуседмичен срок от връчване на решението.
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателите на 07.09.2021
г., а частната жалба е подадена по пощата на 14.09.2021 г., също в
определения от закона по чл.248 от ГПК срок.
Постъпилите жалби не са просрочени, изхождат от легитимирани лица
да ги подадат, поради което следва да се пристъпи към разглеждането им.
Видно от исковата молба, предявени са обективно и субективно
съединени искове по чл. 558, ал. 5 и ал. 1 вр. с чл.557, ал. 1, т. 2, б.а и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищците твърдят, при ПТП, настъпило на 16.09.2017 г. на път I-5, общ.
К., е причинена смъртта на сина им М. С. Б., вследствие на което търпят
неимуществени вреди.
Позовават се на изключителна вина за настъпването на ПТП, която
3
имал водачът на МПС марка М., модел С., peг. № ** **** ** В.Х. Б., който
нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС и го управлявал със скорост,
несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
характера и интензивността на движението и условията на видимост и не бил
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие - нарушения на
чл.20, чл.21,ал.1, чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП. В резултат на това блъснал конски
впряг, вследствие на което била причинена смъртта на М. С. Б.. По случая е
образувано д.п.№1090/2017 г. по описа на РУП К. и пр. пр. №2483/2017 г. по
описа на О.П. -С.З..
Ищците твърдят, че починалият М. Б. е бил добър, грижовен, услужлив
и добре възпитан млад мъж, който бил силно привързан към тях. Имал е
много приятели, бил е душата на компанията. М. е бил в началото на своя
жизнен път, в млада и трудоспособна възраст.
Бащата не можел да преживее загубата на своя син. Те са били в много
близки и топли отношения. Между тях е съществувала особено силна връзка с
чувство на обич, взаимна привързаност подкрепа.
Майката е била в силен шок от новината за смъртта на сина си, довел
до тежка депресия от внезапната и неочаквана загуба. Станала е емоционално
неустойчива. Не спирала да гледа негови снимки и да плаче. Използвала
всеки един свободен ден, за да отиде на гробищата и да оплаче своето дете, но
дори и там не намирала покой.
Между загиналия и родителите му са съществували изключително
близки отношения, отношения на обич и разбирателство. Внезапната смърт на
сина им е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които
продължават и ще останат завинаги, дори с времето ще се увеличават.
Предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди -
душевните сътресения, дълбоката болка и мъка, както и обстоятелството, че
същите ще бъдат търпени продължително време, претендират обезщетение в
размер на по 200 000 лв. за всеки от тях.
Посочват и, че МПС, при управлението на което виновно е причинено
ПТП, няма сключена валидна застраховка Гражданска отговорност към
16.09.2017 г., което ангажира отговорността на Г.Ф. за обезщетяване на
4
настъпилите при ПТП вреди, съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД.
Твърдят, че на 03.06.2019 г. са предявили пред Г.Ф. извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение, но ответникът отказал да определи и
да изплати обезщетение, за което ги информирал с писмо с изх.№24-01-361-1
от 29.08.2019 г. Тримесечният срок за уреждане на претенцията е изтекъл на
03.09.2019 г., от която дата считат, че Г.Ф. дължи законна лихва върху
дължимото обезщетение.
Тъй като по отношение на отговорността на прекия причинител за
заплащане на законната лихва върху дължимите обезщетения за периода от
16.09.2017 г. - датата на увреждането до 03.09.2019 г. липсва застрахователно
покритие или обезпечителна отговорност на Г.Ф., то ищците претендират
лихвите за посочения период директно от водача В. ХР. Б. - по 1 000 лева,
част от дължимите общо по 39 600 лв., представляващи законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумите от по 200 000 лв. за периода от датата на
ПТП 16.09.2017 г. до 03.09.2019 г. Така, освен претенцията към Г.Ф. за
главница и законна лихва, имат и претенция за законна лихва към прекия
причинител за различен период от този към Г.Ф..
Ответникът Г.Ф. е представил отговор, в който оспорва изцяло
исковата претенция по основание и размер. Изложил е подробни възражения
срещу описания в исковата молба механизъм на ПТП, за това, че
констативният протокол за ПТП няма обвързваща материална
доказателствена сила за настоящия съд, за завишения размер на претенциите,
а при условие на евентуалност и за съпричиняване на вредоносния резултат
от починалия син на ищците. Посочва, че той е бил собственик и водач на
каруца, за която липсват данни да е регистрирана и да е снабдена със светло
отразители, както и дали са спазени правилата за движение на пътно превозно
средство /ППС/ с животинска тяга.
Ответникът В. ХР. Б. също е представил отговор, в който оспорва
претенцията срещу него. Претенциите срещу него при условие на
солидарност наред с другия ответник са недопустими. Позовава се на т.11 от
ППВС №7/1977 и на т.5 на ТР №1/2014 на ОСТК на ВКС, според които
исковете на увредените лица могат да се предявяват само при евентуално
субективно пасивно съединяване срещу застрахователя или преките
причинители и отговарящите с обезпечителна деликтна отговорност за
5
техните поведения субекти. Счита и, че щом като срещу него не е предявен
иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД, недопустимо е да се предявява срещу
него самостоятелна претенция за законна лихва върху сума, която се
претендира срещу друг ответник.
Ако се приемат исковете за допустими, прави възражения за
механизма на ПТП, като оспорва твърденията на ищците в тази връзка и
счита, че не е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в
исковата молба. Посочва, че във воденото досъдебно производство и
прокурорска преписка се съдържат данни, че след настъпилия удар между
управляваното от него МПС и каруцата с конски впряг, последвало и
прегазване на тялото на пострадалия - М. С. Б. от друго МПС. Твърди, че е
несъстоятелно да се твърди, че е налице и причинно - следствена връзка
между удара /контакта/ на управляваното от ответника МПС с каруцата и
вредоносния резултат - смъртта на сина на ищците.
При условие на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия син на ищците, тъй като същият
заедно с придружаващото го лице в каруцата излезли внезапно на пътното
платно, пришпорвайки конския впряг и самото излизане станало в опасна за
него зона на спиране, в която не можел да направи нищо за предотвратяване
на ПТП. Ако пострадалият бе спазил правилата за движение по пътищата,
като участник в движението, не би се стигнало до вредоносния резултат, като
в тази връзка посочва процент на съпричиняване 50 % от страна на починалия
М. Б..
Ищците са представили допълнителна искова молба, с която оспорват
отговорите и възраженията в тях.
Ответниците са представили допълнителни отговори, в които
поддържат становищата си и възраженията, изложени в отговорите срещу
исковата молба.
По делото няма спор относно обстоятелството, че ищците са
родителите на М. Б., че липсва задължителна застраховка Гражданска
отговорност, както се твърди в исковата молба от ищците, че е заявена
претенция пред Г.Ф. за извънсъдебно уреждане на спора. Първият основен
въпрос, който подлежи на разглеждане в настоящото производство в
съответствие с оплакванията във въззивната жалба, е за наличието на
6
предпоставките на чл.45 от ЗЗД и по-точно за причинно следствената връзка
между смъртта на сина на ищците в резултат на ПТП и поведението на водача
на МПС марка М. С., за който се твърди, че с определени негови действия и
бездействия нарушил конкретно посочените правила за движение по
пътищата. В тази връзка са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели и изслушани експертизи.
Установява се, че по случая са образувани посочените в исковата
молба досъдебно производство и прокурорска преписка, които не са
приключили. От писмо на Окръжна прокуратура с вх. №262433/16.10.2020г. е
видно, че разследването по досъдебното производство не е приключило и не е
изяснена безспорно фактическата обстановка, че не са извършвани действия
по привличане на обвиняем, че не е постановен прокурорски акт за решаване
на делото по същество. Поради това не са приложени всички събрани
материали по досъдебното производство, а са представени само констативен
протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, протоколи за оглед, медицинска
експертиза на М. Б. и химическа експертиза на кръвта на починалия.
Представени са справки от Н. и от И.А.Н.А.О. към Б., от които се
установява, че на 16.09.2017 г. в района на гр. К., общ. К., изгревът е в 07.00
ч., а залезът в 19.27ч., като времетраенето на гражданския сумрак е 28
минути. Видимостта в часовия интервал между 19.00 ч. и 19.55 ч. е между 20
км. и 40 км. В началото на интересуващия страната интервал от време
Слънцето се е намирало много ниско над западния хоризонт. След това е
настъпил залезът в 19.26 ч. и гражданският полумрак. В края на интервала
влиза и първата минута от следващия етап на полумрака – навигационния.
За механизма на ПТП са разпитани свидетелите А.Е.Д. и С.Т. Ч.,
както и са изслушани автотехническа експертиза, медицинска експертиза,
комплексна автотехническа и медицинска експертиза от три вещи лица.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че той е бил очевидец
на ПТП – пътник в буса на В. Б.. Пътували в посока от Ш. към гр. К., като
малко преди разклона за К.Х. бусът се „залепил“ зад едно такси и се
движили поне 2-3 км. след него. Не можел да види километража, но мислел
,че шофоьорът карал в рамките на ограничението 50 км/ч. На уширението
пред ханчето имало лек завой и таксито много рязко завило в дясно, излязло
почти от пътя, спряло внезапно и рязко без никакъв очевиден повод, В. го
7
заобиколил, чул се трясък и целият бил облян от кръв, излязъл от буса,
движели се коли по пътя. В ханчето имало сватба.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че е присъствал на
сватбата в ханчето, че излязъл с братовчед си отвън да пуши. Вече
произшествието било станало, когато видял двама души да лежат от лявата и
от дясната страна на платното. Имало бус, кон, каруца и такси пред буса.
Таксито било спряно от дясно пред буса. Конят и каруцата били май в лявата
страна в канавката. Двете лица на платното си говорили по-между си. Било на
смрачаване. Колите продължавали да минават и две коли ги прегазили.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза. От
констатациите на вещото лице д-р Т.П., се установява, че починалият М. Б. е
имал гръдна, коремна и черепно-мозъчна травми, счупване на десните
странични израстъци на първи и трети поясни прешлени, разкъсно-контурни
рани, охлузвания, кръвонасядане на крайниците, които подробно са описани в
заключението.
Гръдната травма включвала охлузвания и кръвонасядания по кожата
на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни
половини, контузия на двата бели дроба, контузия на сърцето, разкъсване на
аортата, набиране на кръв в двете плеврални кухини. Коремна травма -
охлузвания и кръвонасядания на корема, разкъсване на левия прав коремен
мускул, разкъсване на левия бъбрек, разкъсване на слезката, разкъсване на
черния дроб, разкъсване на опорака на дебелото черво и корена на тънките
черва, набиране на кръв в коремната кухина. Черепномозъчна травма -
охлузвания и разкъсноконтузна рана на лицето, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, избиване на двата горни
втори зъба, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната област,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.
Налице е причинно следствена връзка между установените
увреждания и настъпилата смърт. Причина за смъртта е съчетана гръдна и
коремна травма, несъвместима с живота. Черепно-мозъчната травма и голяма
част от охлузванията и кръвонасяданията са получени в резултат на контакта
на превозните средства МПС М. и каруца. Има възможност и част от
гръдните и коремни травми също да са получени от ударите в терена. Налице
е косвена причинна връзка между получените увреждания от пострадалия и
8
настъпилата смърт след удара между М.а и каруцата. Пострадалият е имал
2,28 промила алкохол в кръвта, което означава, че е имал средна степен на
алкохолно опиянение, характеризиращо се със значителни нарушения на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, със забавени реакции.
По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза. От
констатациите на вещото лице В.В. се установява, че на 16.09.2017 г. около
20.00 часа по първокласен път **-*-* от север на юг са се движили попътно
лек таксиметров автомобил марка Д., управляван от водача Д., и товарен
автомобил марка М., модел С., управляван от водача Б. със скорост около
72,8 км/ч. В зоната на км.192 от вход-изход от крайпътен обект К.Х. в посока
от запад на север, ППС с животинска тяга – каруца с кон, с лицата Б. и М.,
предприела навлизане по първокласния път със скорост на движение около
13 км/ч. Възприемайки своевременно опасността пред фронта на автомобила
си, водачът Д. /на автомобила, движещ се пред процесния автомобил М./
предприел аварийно спиране с промяна на траекторията си на движение на
дясно. По същото време водачът на задно движещия се товарен автомобил Б.
предприел промяна на траекторията си на движение на ляво, при което е
настъпил удар с предна централна част на автомобила в лява странична част
на коня /преден ляв крайник/ и левия ок на каруцата. Тъй като сервоапарата и
спирачната помпа на процесния автомобил са се увредили от удара, същият е
продължил до крайното си установяване. В момента на удара с автомобила,
конят се е отделил от каруцата и започнал да навлиза в източното крайпътно
пространство, където се е установил, легнал до канавката върху лявата си
страна. По същото време, под въздействието на резултатните сили и моменти,
каруцата е ротирала около вертикалната ос на масовия си център по посоката
на часовата стрелка и движейки се транслационно-ротационно, като при тази
ротация пътуващите в нея са пропаднали върху пътното платно, като са
установени местоположенията на телата им - върху банкета на източната част
на пътя и върху западното платно за движение. След попадането на телата на
пострадалите върху пътното платно, лек автомобил марка Д., модел Л., peг.
№******** управляван от Ж., движещ се в посока от юг на север, преминал
през тялото на М., а според свидетелските показания, друго неизвестно МПС,
движещо се в посока от север на юг преминало през тялото на Б.. При
извършения оглед не са установени технически данни за прегазване на телата
9
от процесния товарен автомобил М..
Поради попадането на каруцата с коня в опасната за спиране зона на
М. С. при скоростта му на движение от около 72,8 км/ч в момента на
възприемането и като опасност, водачът на този автомобил е нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, освен ако не
отклони автомобила си надясно спрямо посоката си на движение, като по този
начин евентуално би настъпил удар за него с предходния лек автомобил Д.
или с крайпътната канавка и растителността, западно от платното за
движение. При движение със скорост около 48,83 км/ч и всяка по-ниска от
нея водачът на М. С. е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, като по този начин предотврати настъпването на ПТП. В предвид
условията, при които е настъпило ПТП и реакцията му, неговите действия са
неправилни, тъй като е трябвало да задейства аварийно спирачната система и
да отклони автомобила си максимално в дясно, оставяйки в лентата си за
движение.
Основните технически причини за настъпване на конкретното ПТП са
навлизането на ППС с животинска тяга - каруца с кон с peг.№*. *** на
първокласния път, без водачът и да се съобрази с местоположението и
скоростта на движение на другите участници в движението, като по този
начин е отнел предимството им, от една страна, а от друга - навлизането в
срещуположната лента на движение от страна на М. на пътен участък, където
такава маневра не е разрешена.
Първият е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на ПТП, като даде предимство на движещите се по първокласния път и
предприеме навлизането на платното за движение при липса на други
участници в движението. Т.е. ударът за водача на каруцата е бил
предотвратим, ако не беше отнел предимството на М. С., излизайки внезапно
на пътното платно.
Навлизането в срещуположната лента на движение от страна на
втория може да бъде в причинно-следствена връзка с неспазването от страна
на водача му на минималната безопасна надлъжна динамична дистанция от
37.8 м. с предно движещия се таксиметров автомобил Д., както и от
внезапност на възникване на опасност за него - намаляване на скорост до
спиране на предходно движещият се автомобил такси, вероятната липса на
10
включен десен пътепоказалец от водача на Д. предвид внезапно възникналата
опасност за него, създадена от връхлитащата каруца, която му е отнела
предимството и малкото време за реакция.
Посочени са мястото на първоначалния удар между М. и каруца
спрямо ориентир /мястото, където започва уширението на пътя/, което е в
противоположната лента за движение, видимостта за водача на М. по
отношение на движещата се по уширението каруца - около 30 метра,
видимостта на водача на каруцата - около 30 м.максимум, но с възможност да
види светлинните сигнали, излъчвани от фаровете на автомобила. Каруцата
не е била оборудвана със светло отразители за през деня и през нощта.
Нейният водач, пресичайки платното за движение на главния път, е следвало
да намали скоростта и на движение, за да има техническата възможност да
спре в крайната част на отбивката на К.Х. и да даде предимство на
движещите се по главния път, без да навлиза в него. Каруцата е попаднала в
опасната за спиране зона на М. С. към момента на възприемането и като
опасност от водача на автомобила, като при предприемане на аварийно
спиране, той е нямал техническа възможност да избегне удара и той е бил
неизбежен.
Поради оспорване констатациите на вещото лице е назначена тройна
съдебно автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от две вещи
лица автоексперти и един лекар. От констатациите се установява механизмът
на ПТП, участниците в движението, посоката и скоростта на движение на М.
С. преди и към момента на настъпване на ПТП – 76 км/ч., действията, които е
предприел неговият водач преди настъпване на удара – отклоняване от дясна
лента на движение към лява лента на около 77,8 м. преди мястото на удара,
възможностите му за предотвратяване на удара – нямал е такава възможност
при реакция чрез предприемане на аварийно спиране към момента на
навлизане на каруцата на платното за движение, тъй като се е намирал около
25 м. преди мястото на удара при опасна зона за спиране около 74 м., могъл е
да спре, ако е реагирал чрез аварийно спиране на разстояние преди мястото на
удара по-голямо от опасната му зона за спиране, настъпилият удар между
челната част на М. и коня, водещ каруца след себе си. Установява се
дистанцията между М. С. и движещото се пред него такси съгласно
показанията на разпитания свидетел Д. – около 8-10 м., като технически
съобразената дистанция следва да е не по-малка от 41 м., както и че
11
технически е неправилно навлизането в насрещната лента за движение при
наличие на непрекъсната осева линия. Установени са местоположенията на
участниците в ПТП към момента на удара и след това. След удара каруцата се
е върнала назад и надясно спрямо посоката на движение на М. със силна
ротация по посока на часовата стрелка, по което време от нея са изпаднали
М. и Б., като се установили на платното за движение.
Водачът на М. е нямал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП при реакция чрез предприемане на аварийно спиране
към момента на навлизане на каруцата на платното за движение. Ако се е
движил със скорост 33,9 км/ч. е могъл да спре преди мястото на удара и да се
избегне ПТП.
Техническата причина за настъпване на ПТП е навлизането на
каруцата на платното за движение при наличие на движещи се по него МПС.
Ако не е навлязла в платното за движение по главния път при движещи се
МПС, не би се достигнало до настъпване на ПТП. Не може да се определи
отстоянието на каруцата спрямо М.а, когато тя е възникнала като опасност за
движението, тъй като не е посочен моментът на възникване на опасност.
Изчислена е технически съобразената скорост на движение на М. с
далечината на видимата пред водача му зона – 62 км/ч. и по-малка от нея.
Посочено е, че към момента, в който водачът на М. е предприел
отклоняване наляво, каруцата и конят не са попадали във видимата му зона
при движение с включени, технически изправни и правилно настроени къси
светлини на фаровете. Имал е техническата възможност да възприеме
каруцата около 15-20 м. преди мястото на удара, не е предприел аварийно
спиране, би могъл да избегне удара с предприемане на аварийно спиране на
разстояние преди мястото на удара по-голямо от опасната зона на спиране.
Технически правилно е да поддържа съобразена дистанция с предно
движещото се МПС, такава, че при предпиемане на спиране на предното
МПС, да предприеме спиране и при необходимост аварийно спиране, и да
спре преди да настъпи удар. Не би следвало да навлиза в насрещната лента за
движение при непрекъсната осева линия. да предприеме спирани и при
необходимост аварийно спиране, и да спре преди да настъпи удар.е на
разстояние преди мястото на у
Установява се и, че уврежданията на М. Б. са травматични, че по
12
своята характеристика отговарят да са причинени от действието на твърди
тъпи и тъпо-ръбести предмети със значителна кинетична енергия. При удара
между М. и каруцата, първоначалният контакт е бил осъществен с коня, като
чрез кинематичната връзка между него и каруцата е била предадена
кинетична енергия върху тялото на Б. чрез елементи на каруцата.
Получената черепно-мозъчната травма по интензивност и характер не
отговаря за такава, получена от директен контакт между М. и главата на Б.,
като с голяма степен на вероятност е възможно тази травма да бъде получена
при изпадането на Б. върху терена, с последващото плъзгане и търкаляне на
тялото до установяване в крайното му положение.
В областта на гръдния кош и корема уврежданията са по-тежки и са
причинили смъртта в кратък интервал от време. С голяма степен на
вероятност те са получени при прегазване от МПС. Доказателство в подкрепа
на механизма на прегазването, е счупването на десните напречни израстъци
на I и III поясни прешлени. Същите са недостъпни за счупване при изпадане и
сочат за прегазване.
Безпомощното състояние е предпоставка за последвалото прегазване.
В този смисъл причинно-следствената връзка съществува, но е косвена, тъй
като е причина за настъпилите по-тежки увреждания в по-късен момент.
Потвърждава се концентрация на етилов алкохол в кръвта от 2,28
промила, която е повлияла на качествата му на водач на каруца с конски
впряг, като участник в движението по републиканската пътна мрежа.
Вещите лица са дали допълнителни обяснения и в съдебните
заседания. Аргументирали са се защо са приели М. Б. за водач на каруцата -
след анализ на разположението на превозните средства, деформациите на
автомобила и каруцата, които подробно са изследвани в заключението,
крайното положение на телата, предвид динамиката на реализиране на удара,
преносните инерционни и центробежени сили около вертикалната ос на
масовия център на каруцата, по близкото разстояние на тялото, което е било
по-близко до коня. Посочили са и , че са извършили изчисленията в
заключението при положение, че водачът е трябвало да реагира към момента
на навлизане на каруцата на платното за движение спрямо обективните данни
по делото.
Така събраните доказателства следва да се преценят поотделно и в
13
съвкупност спрямо нормата на чл.45 от ЗЗД, тъй като се претендира
обезщетение от Г.Ф., чиято отговорност е същата като отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност и е
обусловена от наличието на деликт, т.е. виновно и противоправно поведение
на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или
телесните увреждания на пострадалото лице.
Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав,
включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието,
вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като
страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен
вината, която се предполага до доказване на противното. В случая ищците се
позовават на изключителната вина на водача на автомобил М. С., каквато не
се установява по делото. Видно от двете заключения, изготвени за механизма
на ПТП, основната причина за настъпването му е поведението на водача на
каруцата с конския впряг. По делото се установява, че водач на каруцата към
момента на ПТП е починалият син на ищците М. Б.. Този извод се основава
на констатациите и заключенията на вещите лица от комплексната
експертиза, до който са достигнали след анализ на конкретно установени
обстоятелства, свързани с разположението на превозните средства и телата
на двамата загинали в резултат на възникналите от удара сили. Установява се,
че водачът на каруцата е предприел пресичане на платното за движение на
главен път. В този случай е следвало да намали скоростта на движение на
каруцата, за да има възможност да спре в крайната част на отбивката на К.Х.
и да даде предимство на движените се по главния път, без да навлиза в него.
Като не е изпълнил посоченото, се е достигнало до обстановка, в която е
навлязъл на главния път, без да се съобразил с местоположението и скоростта
на движение на другите участници в движението, като по този начин е отнел
предимството им. С тези действия е нарушил правилото на чл.37, ал.1 от
ЗДвП, съгласно което е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. Имал е възможност да предотврати ПТП, като даде
предимство на движещите се по главния път и предприеме навлизане на
платното за движение при липса на други участници в движението. Нарушил
е и общото правило в чл.5,ал.1,т.1 от същия закон, съгласно което всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
14
здравето на хората.
Относно водача на автомобил М. С., от първата автотехническа
експертиза се установява, че като техническа причина за настъпването на
ПТП, освен поведението на водача на каруцата, се сочи и навлизането в
срещуположната лента на движение от страна на М. на пътен участък, където
такава маневра не е разрешена, поради наличието на непрекъсната осева
линия. Водачът му е трябвало да задейства аварийно спиране и да отклони
автомобила максимално в дясно, оставяйки в лентата си за движение.
Посочено е, че причина за навлизането в срещуположната лента на движение
може да бъде неспазването от страна на водача на автомобила на
минималната безопасна надлъжна динамична дистанция от 37.8 м. с предно
движещия се таксиметров автомобил Д., както и внезапно възникналата
опасност за него - намаляване на скорост до спиране на предходно
движещият се автомобил такси, вероятната липса на включен десен
пътепоказалец от водача на Д., предвид внезапно възникналата опасност за
него, създадена от връхлитащата каруца, която му е отнела предимството и
малкото време за реакция.
Тази техническа причина не е посочена във втората експертиза,
според която ПТП се дължи само на поведението на водача на каруцата. В
същото време вещите лица са посочили каква е дистанцията между М. С. и
движещото се пред него такси, установена със свидетелски показания по
делото, които са възприети от съда, като незаинтересовани и неоспорени.
Констатирали са, че тази дистанция не съответства на технически
установената от тях, както и, че навлизането в насрещната лента за движение
е технически неправилно при наличие на непрекъсната осева линия. Тези
техни изводи следва да бъдат зачетени, тъй като почиват на събраните по
делото доказателства и на правилата за движение, изведени са от специалисти
и съвпадат с констатациите като цяло на първоначалната експертиза. Така,
въз основа на констатациите на вещите лица от двете експертизи, преценени с
останалите доказателства по делото, следва да се приеме, че поведението на
водача на М. С. също е оказало влияние върху настъпването на ПТП, тъй като
е предприел маневра отклонение на ляво при наличие на непрекъсната осова
линия на пътното платно, навлязъл е в насрещната лента за движение, вместо
да задейства аварийно спиране в дясно, поради липса на технически
съобразената дистанция с предходно движещия се автомобил. Същият не е
15
движил и с установената от вещите лица техническа скорост от 62 км/ч., при
която е имал възможност да избегне произшествието. Така се е достигнало до
нарушаване от негова страна на правилата за движение, посочени в чл.21 от
ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
както и на общото правило в чл.5,ал.1,т.1 от същия закон, съгласно което
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората.
Ето защо следва да се приеме, че двамата водачи са нарушили
посочените правила за движение по пътищата, като в резултат на тяхното
поведение са настъпили последици - удар между М. и коня, въздействие на
сили, като се е достигнало до падане на пътното платно на водача на каруцата
Б. в безпомощно състояние, последващото му прегазване от неизвестно МПС
и настъпилата му смърт. Вещите лица от съдебно медицинската експертиза и
от комплексната експертиза са посочили, че е налице косвена причинно
следствена връзка между настъпилите увреждания от падането върху пътното
платно и настъпилата смърт. Като медицински експерти, те са определили
тази връзка от медицинска гледна точка в смисъл, че до смъртта не се е
достигнало от прекия удар между автомобила и каруцата. Имало е увреждащо
поведение и от неизвестен водач, довело до прегазване на Б. и неговата
смърт, като вещите лица от двете експертизи са определили кои от
уврежданията са могли да се получат в резултат от падането от каруцата след
удара между автомобила и каруцата и кои от последващото прегазване, както
и причината за смъртта - съчетана тежка гръдно-коремна травма,
несъвместима с живота. Всичко това води до извод, че ако починалият Б. не
бе паднал от каруцата, не би се достигнало до последващото му прегазване и
смъртта му. От юридическа гледна точка се установява пряка причинна
връзка между действията на двамата водачи, довела до безпомощното
16
състояние на единия от тях и последващото му прегазване от действията на
друг водач.
С оглед гореизложеното се установява фактическият състав на чл.45
от ЗЗД, а именно деянието на водача на автомобила М. С., неговата
противоправност, настъпилите увреждания, причинната им връзка, както и
наличието на увреждащо поведение на повече от един водач. Предвид
функционалната обусловеност на прякото право от деликтното,
застрахователят, съответно Г.Ф. отговарят по отношение на увредения в
обема, в който отговаря делинквента - за всички вреди и за целия им размер
до определените лимити. Съгласно общата разпоредба на чл.122 от ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е
от длъжниците. При множество причинители на застрахователно събитие,
съгласно специалната разпоредба на чл.499,ал.7 от КЗ, всеки застраховател,
съответно Г.Ф. отговарят пред увредените лица, както причинителите - ако те
отговарят солидарно, застрахователите, съответно Г.Ф. също. Следователно
пострадалите лица имат право на избор срещу кого да предявят претенциите
си, като в случая следва да се отчете обстоятелството, че прегазването е
извършено от неизвестен автомобил, в който случай Г.Ф. също е
процесуално легитимирана страна.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние
върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди. В случая възраженията на ответниците се
основават на поведението на водача на каруцата Б., за когото твърди, че не е
спазил правилата за движение на пътно превозно средство /ППС/ с
животинска тяга, че каруцата е без светло отразители, че е излязъл впезапно
на пътното платно, като не е могъл да направи нищо за предотвратяване на
ПТП. В тази връзка въз основа на изводите на вещите лица от назначените
експертизи, се установяват допуснатите от него нарушения на правилата за
движение, породени от внезапното му навлизане на главния път, без да се
съобрази с местоположението и скоростта на движение на другите участници
в движението, като по този начин е отнел предимството им, описани по-горе в
мотивната част. Тези нарушения следва да се съпоставят с нарушенията на
17
водача на М. С.. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до
извод, че поведението на водача на кон с каруца е първопричина за
произшествието, като с него е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат в значителна степен. Ако не бе допуснал нарушенията, не би се
стигнало до ПТП. Всичко това води до извод при определяне на
съотношението на съпричиняване 70 % от негова страна и 30 % от страна на
останалите водачи.
Възмездяването на неимуществените вреди е уредено в чл.52 от ЗЗД –
по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Когато се претендират в резултат на деликт,
при който е причинена смърт, следва да се отчетат конкретните
обстоятелства, при които е настъпила смъртта, как са се възприели от ищците
и как са се отразили върху психиката и емоциите им. Следва да се имат
предвид отношенията между починалия и ищците в настоящия случай,
близостта между тях, чувствата в резултат на смъртта и след това,
отражението върху психиката и начина на живот. От значение са и
нормативно определените лимити на застрахователните обезщетения,
социално икономическите и обществени условия в страната, както и всички
обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
За установяване на неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, са разпитани
двама свидетели.
Свидетелят Ч., израснал заедно със С. и Г. Б. и в приятелски
отношения с тях, посочва, че е имал наблюдения в отношенията на ищците
със сина им, живеели заедно в едно домакинство, тъй като М. Б. бил разведен,
били в много добри отношения, между тях нямало неразбирателства. След
инцидента ищците били в много тежко състояние, а когато ги видял на
погребението, ищците били много зле и до настоящия момент споменавали за
сина си и страдали за него по същия начин.
От показанията на св. Ч. се установява, че се познава с ищците
отдавна. Не знае да са имали разногласия, живеели спокойно и с взаимно
уважение. Споделя впечатления, че след смъртта му ищцата плаче всеки ден,
до настоящия момент С. и Г. тъгуват.
Несъмнено връзката родители - дете е най-близката родствена връзка
18
и няма спор, че ищците, като родители, са изпитали болки и страдания в
резултат на смъртта на сина им, че тъгуват за него и към настоящия момент.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, изяснени от
вещите лица, възрастта на починалия, който не е бил в началото на жизнения
си път, момента на ПТП – 2017 г., отношенията в семейството, страданията на
родителите и тъгата към настоящия момент, спрямо твърденията в исковата
молба, съдът намира, че справедливо обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, се явява сумата от по 120 000 лв. за всеки един ищец. Тази
сума се включва в лимитите на застрахователното обезщетение. Съответства
на социално икономическите и обществени условия, както и на съдебната
практика за сходни случаи.
От тази сума следва да се отчете определеният процент на
съпричиняване от страна на починалия – 70 %, а именно 84 000 лв., като
остава сумата 36 000 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от Г.Ф. на всеки
един от двамата ищци, като представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на сина им М. Б., а предявените искове за
разликата над 36 000 лв. до 200 000 лв. следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради което
неговото решение по отношение на Г.Ф. следва да бъде отменено в
отхвърлителните му части до 36 000 лв. и потвърдено в останалите му части
за разликата над 36 000 лв. до 200 000 лв. Върху присъдените суми се дължи
законната лихва, както е поискана, считано от 03.09.2019 г. до окончателното
плащане.
Следва да се пристъпи към разглеждане на следващите искове срещу
В.Б., като водач на автомобил М. С.. По отношение на неговата отговорност
за заплащане на законната лихва върху дължимите обезщетения за периода от
датата на увреждането 16.09.2017 г. до 03.09.2019 г. няма застрахователно
покритие, съответно Г.Ф. не носи обезпечителна отговорност, и същият
отговаря по реда на чл.86 от ЗЗД. При изчисление с електронен калкулатор се
установява, че за посочения период законната лихва върху сумата от 36 000
лв. е 7 180 лв. Ето защо предявените претенции в размер на 1 000 лв. за всеки
ищец, частичен от 39 600 лв. за изплащане на лихва на основание чл.86, ал. 1
от ЗЗД за периода от датата на увреждането 16.09.2017 г. до 03.09.2019 г. се
19
явяват основателни.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради
което неговото решение по отношение на В.Б. следва да бъде отменено и
претенциите на ищците бъдат уважени.
Жалбоподателите са претендирали разноските за първата и
въззивната инстанции, което тяхно искане е основателно с оглед изхода на
делото, но съразмерно уважените претенции. Представили са списъци по
чл.80 от ГПК за присъждане по 6636 лв., или общо 13 272 лв., ведно с
пълномощно и договор за правна помощ, съгласно който е уговорена
безплатна адвокатска услуга по чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. Съобразно уважената
част от претенциите им, Г.Ф. следва да им заплати 4 777,92 лв.
Обжалвано е и постановеното определение №260844 от 26.08.2021 г.
по реда на чл.248 от ГПК в частта му, с която е оставено без уважение
искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с
която са осъдени С. и Г. Б. да заплатят на Г.Ф. в размер на 1 185 лв. и на В.Б.
в размер на 3 435 лв., като се иска да бъде отменено за присъдените разноски
в полза на В.Б. за разликата над 370 лв. до 3 435 лв., като недължими и
прекомерни.
С оглед уважаването на исковете спрямо посочения ответник, на
него не му се следват разноски. Ето защо частната жалба следва да бъде
уважена, като се отчете и така установеното понастоящем, че не му се дължат
разноски. Затова определението в обжалваната му част следва да се отмени, а
оттук и се отмени постановеното решение относно присъдени разноски в
полза на В.Б..
На основание чл.78,ал.6 от ГПК Г.Ф. следва да заплати по сметка на
О.С.С.З. ДТ 2 880 лв. и по сметка на Апелативен съд Пловдив ДТ 1440 лв. В.
ХР. Б. следва да заплати по сметка на О.С.С.З. ДТ 100 лв. и по сметка на
Апелативен съд Пловдив ДТ 50 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260226 от 31.05.2021 г. по т.д.
№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени
20
предявените искове от СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. против Г.Ф. за сумата по 36 000
лв. за всеки един от ищците, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. по 36 000 лв. на
всеки един от тях, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания вследствие смъртта на сина им М. С. Б.
при ПТП от 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260226 от 31.05.2021 г.
по т.д.№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. В ЧАСТТА МУ, с която са
отхвърлени предявените искове от СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. против Г.Ф. за
разликата над 36 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от тях.
ОТМЕНЯ постановеното решение №260226 от 31.05.2021 г. по т.д.
№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени
предявените искове от СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. против В. ХР. Б., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. ХР. Б. да заплати на СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. по 1 000 лева,
част общата сума по 39 600 лв., които суми представляват законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
от 16.09.2017 г. до 03.09.2019 г.
Осъжда Г.Ф. да заплати на СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. сумата 4 777,92 лв.
разноски за две инстанции по съразмерност.
ОТМЕНЯ постановено определение №260844 от 26.08.2021 г. по реда
на чл.248 от ГПК В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без уважение молбата на
СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ. Б. за изменение на решение №260226 от 31.05.2021 г. по
т.д.№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. в частта за разноските досежно
присъдените разноски на В. ХР. Б. в размер на 3 435 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260226 от 31.05.2021 г. по т.д.
№314/2019 г. по описа на О.С.С.З. В ЧАСТТА МУ, с която СТ. ИЛ. Б. и Г. ИЛ.
Б. са осъдени да заплатят на В. ХР. Б. направените разноски в размер на 3 435
лв.
Осъжда Г.Ф. да заплати по сметка на О.С.С.З. ДТ 2 880 лв. и по
сметка на Апелативен съд Пловдив ДТ 1440 лв.
21
Осъжда В. ХР. Б. следва да заплати по сметка на О.С.С.З. ДТ 100 лв.
и по сметка на Апелативен съд Пловдив ДТ 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22