№ 244
гр. С., 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. К.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100073 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът С. Д. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
С. Х., надлежно упълномощена с пълномощно приложено по делото.
Ответното дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД, редовно
призовано, се представлява от адв. Д. Т. от АК Бургас, надлежно
упълномощен по делото.
Вещото лице д-р Й. И. С., редовно призован, не се явява.
Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
Вещото лице П. Х. Г., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът констатира, че от трите допуснати съдебни експертизи, две от тях
са изготвени в срока по чл.199 ГПК, а именно: САТЕ и СПЕ, като СМЕ не е
изготвена до момента.
С молба от 27.06.2023 г. вещото лице д-р С. уведоми съда, че за да
изготви своето заключение му е необходимо СМЕ на трупа на загинал в
процесното ПТП, която е изготвена и се намира по ДП 1190/22 г. на РУ на
МВР – С.. Тази експертиза е била представена от ищеца с молба по делото,
депозирана на 03.07.2023 г., но срокът е бил недостатъчен на вещото лице д-р
С. да изготви в срок своето заключение и той депозира на 10.07.2023 г. втора
молба, с която уведомява съда, че получил делото от деловодството на
1
06.07.2023 г. и не е имал време да изготви заключението си.
Съдът докладва на страните, че на 07.07.2023 г. по делото е постъпила
молба от процесуалния представител на ищеца, с която представя като
писмени доказателства амбулаторен лист от 06.01.2023 г. ведно с ЕКГ,
рецепта и микробиологично изследване.
Съдът ВРЪЧИ препис от писмените доказателства от ответника.
АДВ. Т.: Да се приемат доказателствата. По отношение на съдебно-
медицинската експертиза на труп, видно от становището на вещото лице, тя е
необходима за да изготви заключение и не се противопоставям да се приеме
и приобщи към доказателствения материал по делото. По отношение на
втората молба, депозирана от ищеца, с която е представен амбулаторен лист,
ЕКГ, рецепта и микробиологично изследване, разбирам, че тези доказателства
са представени с оглед на изготвената СПЕ и изразеното становище от
вещото лице П. Г.. Предоставям на съда дали да се приобщят по делото.
АДВ. Х.: Действително не бяха представени в срок, но тъй като ги
предоставихме на вещото лице Г., преценихме да ги представим по делото,
тъй като вещото лице се е запознало с тях, ползвал ги е и е коментирал
същите в експертизата и в този смисъл, считаме, че е добре да бъдат в
кориците на делото.
На основание чл.148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената от ищеца с молба от 03.07.2023 г. съдебно-
медицинската експертиза на труп.
НЕ ПРИЕМА представените с молба на ищеца от 07.07.2023 г. писмени
доказателства, поради настъпила преклузия.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на авто-техническата
експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Доц., Д-р, инж. Х. В. У. – 54 г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните и
техните пълномощници.
Вещото лице доц. д-р инж. У., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателна
отговорност по чл.291 от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и
съвест.
Вещото лице доц. д-р инж. У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам
представеното заключение.
Допуснал съм техническа грешка на стр.13 от заключението, последния
абзац, ред 3 и 6 отдолу- нагоре, вместо: лек автомобил „Фиат“, да се чете:
„Фолксваген“.
Извършил съм оглед на местопроизшествието заедно с оперативната
група, имаше разследващ полицай, поемни лица. На място имаше низходящ
2
скат от двете страни, но дали имаше канавка, не си спомням.
По принцип технически би могло да се осъществи разминаване между
двете превозни средства, но задължително се касае за напускане на платното
за движение от автомобила „Фиат“ в дясно по посоката си на движение. Това
обаче от гледна точка на правото се нарича „спасителна маневра“ и
експертизата не е компетентна да анализира дали това е технически правилно
или не.
Водачът на „Фиат“ според обективните данни е предприел маневра за
отклоняване на автомобила наляво към насрещната лента и е реализиран
челния удар, т.е. приближил се е по-близо до разделителната линия, вместо да
отиде надясно. Това в много случаи е подсъзнателно действие. Има много
случаи, в които водачът може да реагира и наляво, надясно може да остане и
при движение направо, това е подсъзнателно действие и той не може да
контролира това си поведение. В миг на тази ситуация, която се е създала, той
е имал твърде кратно време да предприеме някакви действия от гледна точка
на технически правилните норми, той е задействал спирачната система
аварийно, запазвайки движението си в собствената лента. Това е технически
правилно действие. В случая няма данни за наличие на задно движещото
МПС. По принцип при възникване на опасност, той е длъжен да спре.
Скоростите на движение на двете превозни средства са до максимално
разрешената, която за участъка е 90 км/ч. Скоростта на движение на
„Фолксваген“ е около 81 км/ч, а на „Фиат“ е около 69 км/ч.
Под безопасна скорост съм имал предвид, че водачите са контролирали
поведението на автомобилите при тази скорост и към момента на
настъпването на инцидента не е настъпила загуба на управление. Те са
контролирали поведение си, като и двамата водачи са реагирали аварийно с
максимално задействане на спирачната система, с цел предотвратяване на
удара.
На стр.10 и 13 от заключението, имаме обективни данни точно в кой
момент и на кое място са се намирали двете ППС, когато водачите са
възприели реално опасността от удар. Когато водачът на „Фолксваген“ е
възприел опасността, автомобилът се е намирал на 50 м от мястото на удара.
Когато водачът на „Фиат“ е възприел опасността, автомобилът се намирал на
41 м от мястото на удара или общото разстояние между тях е било около 91
м. Когато водачът на „Фолксваген“ е възприел опасността, автомобилът
„Фиат“ е бил на разстояние около 45 м. от мястото на удара, или общата
дистанция между тях между в момента на възприемане на опасността от
водача на „Фолксваген“ е около 95 м. Имаме едно малко закъснение с
реакцията на водача на „Фиат“ с 0,2 секунди. Или, казано с други думи,
когато водачът на „Фолксваген“ възприема опасността и реагира със спиране
0,2 секунди по-късно, водачът на „Фиат“ възприема тази опасност. Това
време от технически гледна точка , може да се каже, че реакцията му е
своевременна, т.е. нямаме закъснение. 0,2 секунди са прекалено малко като
време. За да имаме реално отчитане на закъснение, трябва време да бъде над
3
0,5 секунди. Така се счита в техническия анализ.
Ако върнем събитията малко по-назад, когато водачът на „Фолксваген“
е предприел навлизане в насрещната лента най-малкото възможно разстояние,
за което той е извършил маневра с пристрояване от собствената лента с
навлизане в насрещната лента е при маневра от около 90 метра по-назад, т.е.
за да може той да се пристрои от собствената лента, да навлезе в насрещната
лента и след това да възприеме тази опасност, значи най-малкото общо
разстояние на този момент на двата автомобила е около 150 м. и то в момента,
в който автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в лентата достатъчно със своя
габарит, за да бъде възприет от водача на „Фиат“ като опасност. Ако в
момента, когато тези автомобила са се намирали на 150 м. един от друг, т.е.
„Фолксваген“ навлязъл в такава степен, че да бъде възприет за опасност и в
този момент и двамата водачи реагират с аварийно спиране, с навлизането на
„Фолксваген“ в насрещната лента, то удар не би настъпил, тъй като сбора на
опасните зони на двата автомобила при скорости на движение е разстояние
около 131 м. Това е най-малкото, най-близко възможно разстояние, при което
водачът на „Фолксваген“ би могъл да предприеме маневра и да се получи
този механизъм.
Възможно е да навлезе по-рано в насрещната лента, но нямаме
обективни данни за това и не бих могъл да оценя на какво максимално
разстояние може да стане това. То може да е отстояние един от друг повече
от 200 м., затова съм казал, че най-малкото възможно е около 150 метра.
На стр.16 от заключението пояснявам отговорите относно скоростта на
двата автомобила преди и след удара. Тази разлика в скоростите се обяснява с
по-дългите спирачни следи. Реално водачите са реагирали на разстояние
обективно един от друг. Това се дължи на обективни данни и обективни
находки, които са фиксирани в протокола за оглед.
Челен ексцентричен удар, означава, когато двете превозни средства се
ударят челно и надлъжните оси на двата автомобила се препокриват, т.е.
лежат на една права. Тогава имаме челен удар. Когато имаме известно
разминаване, изместване на надлъжните оси, говорим за ексцентричен удар.
Едното МПС навлиза в насрещната лента и се движи направо. Другото
ПТП се движи насреща и настъпва ПТП изцяло в лентата на „Фиат“, но към
края, когато е настъпил удара, към края на спирачните следи за автомобила
„Фиат“, те са се приближили към разделителната линия на лентите за
движение. Той просто се е отклонил наляво, както казах това е подсъзнателно
действие, с което се е стремял да запази живота и здравето на хората.
Техническата причина, довела до възникване на ПТП е една единствена
и е навлизане в другата пътна лента. Ако се отчете въпросът за възникването
на опасност и обстоятелството, което анализирахме преди малко за това,
когато автомобилът „Фолксваген“ е навлязъл в насрещната лента и че
разстоянието, на което са се намирали и двата автомобила е около 150 метра,
то в този случай е било възможно предотвратяването на удара, но само при
условие, че и двамата водачи реагират с аварийно спиране и двамата водачи
4
са се намирали на разстояние от 150 метра. Ако разстоянието е 95 метра,
вече е късно.
АДВ. Х.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно авто-техническата експертиза.
На вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У. да се издаде РКО за сумата от
800 лв. платими от внесения депозит. /изд. РКО/.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на съдебно-
психологическата експертиза.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
П. Х. Г. – 55 г., българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните
пълномощници.
Вещото лице Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателна отговорност по чл.291
от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам представеното заключение. Много е
субективно какъв е периода на траурната реакция. При децата има
пластичност и може категорично да се каже, докато при възрастните е
абсолютно субективно, поне аз не съм срещал с литературата, с която
работя. Няма утвърдено времева рамка.
При С. В. е налице трайно завишена базисна тревожност.
Трайно завишена базисна тревожност е реакция на индивида, която без
да има някакви видими причини илюстрира напрегнато очакване и
песимистична нагласа. Когато говорим за трайно завишена базисна
тревожност имаме предвид методиката на настоящото обследване. При двете
сесии показателите са идентични. В едната сесия аз не повдигам ярко въпроса
за каквито и да е травмиращи събития. Въпреки това, той показва отклонения
от нормата. В другата сесия, където разглеждаме въпроса за загубата, той пак
показва отклонения от нормата, т.е. налице е завишена базисна тревожност,
независимо от субективните възприятия към момента.
Настъпилите промени в психологическото, психическото и
емоционалното състояние на ищеца не можем да обвържем единствено и
само с влиянието на който и да е тези фактори.
В заключението при отговора на въпрос 3 ясно съм казал, че
въпросното ПТП има по-скоро има характер на отключващо събитие.
Причините за възникване се крият в начина на живот, характеровите
особености и установените нагласи на обследваното лице.
5
На стр.3, под „има достатъчно продукция“ , съм имал предвид, че има
свидетелските показания, има фактология, от които стана ясно, че те живеят в
един общ двор, в общо домакинство, имат общи вещи – колела, мотори. На
практика двете семейства са функционирали като едно общо домакинство и
всеки член е изпълнявал определена социална роля, т.е. брат му е бил по-
общителен, по- уверен, по – контактен, т.е. вършел е нещо друго. Този който
е бил по сръчен е вършил друго.
Предвид сложността на експертиза, моля да ми бъде увеличено
възнаграждението съобразно представената от мен справка-декларация.
АДВ. Х.: Нямаме въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението. Не възразявам да се увеличи възнаграждението.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението.
Съдът НАМИРА за основателно искането на вещото лице П. Х. Г. за
увеличаване размера на възнаграждението съобразно представената справка-
декларация, а именно за сумата 500 лв., като укаже на ищеца да довнесе
разликата от 200 лв.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на съдебно-психологическата експертиза.
УВЕЛИЧАВА възнаграждението на вещоно лице П. Х. Г. съобразно
представената справка-декларация от 300 лв. на 500 лв.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от днес, да довнесе разликата
от 200 лв. по сметка „Депозити” на СлОС.
ЗА СЕ ИЗДАДЕ ОРДЕР на вещото лице П. Х. Г. за сумата от 300лв от
внесения депозит.
Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.
Съдът намира, че не са налице условията за приключване на съдебното
дирене, поради неизготвената до момента СМЕ.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 26.09.2023 г. от 14,30 часа, за която
дата и час страните да се считат редовно призовани от днес, чрез своите
пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице д-р Й. И. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,40 часа.
6
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
7