Р Е Ш Е Н И Е
град София, 14.01.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №11948 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "Т.С." ЕАД, с която се обжалва решение
№128203 от 30.05.2019г, постановено по гр.д.№54467/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 124-ти
състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: срещу ответницата – М.Б.Г. дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 354.51 лв.
до пълния предявен размер от 611.67 лв., главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. – 15.08.2015г., отразена в обща фактура, за топлоснабден имот,
с абонатен №347756; срещу ответника – И.Б.Г. дължи на ищеца
- "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 88.63
лв. до пълния предявен размер от 152.91 лв., главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. – 15.08.2015г., отразена в обща фактура, за топлоснабден
имот, с абонатен №347756; срещу ответника – Б.Б.Г. дължи
на ищеца - "Т.С." ЕАД, за разликата над сумата от 88.63 лв.
до пълния предявен размер от 152.91 лв., главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. – 15.08.2015г., отразена в обща фактура, за топлоснабден
имот, с абонатен №347756; както и в частта на неприсъдените в цялост
разноски на "Т.С." ЕАД. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на съдебното
решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че неправилно СРС е приел, че част от вземанията за главница са
погасени по давност, без да отчете факта, че в случая се претендират вземания за
периода 01.05.2014г. – м.04.2015г. по издадена обща фактура на 31.07.2015г. и съответно
вземанията по тази фактура, съгласно чл.33, ал.1 от раздел IХ от Общите условия, стават изискуеми на
16.09.2015г., от която дата започва да тече и погасителната давност и към
датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2018г. не е изтекла. Предвид
на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи
изцяло предявените искове срещу ответниците за главница в размерите, посочени в
уточнителна молба от 14.11.2018г. по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира
присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите страни - М.Б.Г., И.Б.Г. и
Б.Б.Г. не депозират
писмени отговори, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.З., вземат
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца.
Трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.Б.Г., И.Б.Г.
и Б.Б.Г. при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед постъпилата
въззивна жалба от ищеца съдът приема, че постановеното първоинстанционно
съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание, допустимо /съдът е разгледал предявените искове като
им е дал правилна правна квалификация/ и по същество правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта,
в която са отхвърлени предявените искове за главница, първоинстанционният съд е
приел, че за част от претендираните вземания за периода от м.05.2014г. – 15.08.2015г. вкл., предмет на предявените искове, е основателно
направеното от ответниците възражение за погасяване по давност. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи в частта, в която е прието, че предявените искове за главница
са неоснователни като погасени по давност и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Независимо
от това, предвид доводите изложени в жалбата следва да се добави и следното:
В конкретната
хипотеза изцяло
неоснователен е наведеният единствен довод във
въззивната жалба, че неправилно СРС е приложил института на погасителната
давност досежно част от претендираните вземания за главница. В случая СРС е
отхвърлил исковете за главница спрямо всеки от ответниците за част от исковия
период - м.05.2014г. – 15.08.2015г., тъй
като е приел, че тези вземания са погасени по давност. Правилно първоинстанционният съд
при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на
погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е
приел, че вземанията на „Т.С.” ЕАД за
стойността на топлинна енергия спрямо ответниците представляват задължения за
периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите,
по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Противно на
поддържаното във въззивната жалба, съдът счита, че началният момент, от които
започва да тече давностния срок, е обвързан с настъпване на изискуемостта на
вземането /по аргумент на чл.114 от ЗЗД/, което в случая има определен падеж –
съгласно действащите за периода Общи условия потребителят дължи плащане на
сумите за потребена топлинна енергия в 30 –дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно при съобразяване, че исковата молба
е подадена в съда на 15.08.2018г. погасени по давност се явяват всички
претендирани вземания от началото на исковия период - м.05.2014г. до 15.08.2015г. вкл.. В случая
правилно СРС на основание чл.162 от ГПК е установил недължимия размер за
потребеното количество топлинна енергия досежно процесния имот като се е
съобразил с приетите по делото писмени доказателства – приети като неоспорени
СТЕ и ССЕ, индивидуални справки за използвана топлинна енергия за исковия
период и формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, съставени от
третото лице – помагач – " Т.с. " ЕООД, и след като е приложил
института на изтеклата тригодишна погасителна давност досежно част от процесните
вземания. С оглед изложеното се налага извода, че правилно
СРС е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу всеки от ответниците за сумите, посочени в диспозитива
на обжалвания съдебен акт, представляващи главница - стойност на
незаплатена топлинна енергия, за периода от м.05.2014г. – 15.08.2015г., отразена в издадена обща фактура на
31.07.2015г., за топлоснабден имот, с абонатен
№347756, като погасени по давност.
Във въззивната жалба е изрично посочено, че се
обжалва първоинстанционното решение и в частта на разноските, но конкретни
доводи досежно незаконосъобразност на съдебния акт в тази част не са изложени. В
случая съдът счита, че в хипотеза, в която ищецът твърди, че първостепенният
съд не е присъдил изцяло дължимите му разноски, е имал правната възможност да
депозира молба по реда на чл.248 от ГПК и постановеният съдебен акт по нея
подлежи на инстанционен контрол. В случая по делото не се съдържат данни ищеца
да е инициирал пред СРС процедура по реда на чл.248 от ГПК, предвид на което с
оглед изхода на спора първоинстанционното решение в частта за разноските следва
да бъде потвърдено.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззиваемите страни, но
доколкото няма заявена от тях претенция за разноски, съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №128203 от 30.05.2019г, постановено по гр.д.№54467/2018г. по описа на СРС, І Г.О.,
124-ти състав, в обжалваните части. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./