№ 2382
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114367 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против З.Г.З. се твърди, че на
17.12.2020г. е подписано Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на
вземания между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството им на продавачи и
„АСВ” ЕАД, в качеството му на купувач, по силата на който вземанията на „Ай Тръст“ по
договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. са прехвърлени на „АСВ” ЕАД.
Двете дружества били упълномощили изрично „АСВ“ ЕАД в качеството му на цесионер от
свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че
длъжникът бил уведомен за извършената цесия с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне, върнато в цялост като „непотърсена пратка“. Направено е искане с връчване на
настоящата искова молба на ответника да се връчи и писмото – уведомление по чл.99 ЗЗД.
Твърди се, че на дата 30.04.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД – кредитодател и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № ***. Съгласно Приложение № 1 на ответника
бил предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на кредита 12 месеца. Първата
погасителна вноска била с падеж 10.06.2019г., последната с падеж 10.05.2020г. Размерът на
погасителната вноска бил 154.65 лв., включваща главница и договорна лихва, при уговорен
лихвен процент 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. Между „Ай Тръст“ ЕООД и З.Г.З. бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство от 30.04.2019г., както и договор между
„Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се съгласил да
отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит. В тази
връзка ответникът дължал на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение, което възлизало на сумата
1
от 553.77 лв. Съгласно чл.3, ал.2 дружеството уведомило кредитополучателя, че кредиторът
е изискал заплащане на всички суми по договора, което било направено на 14.12.2020г., но
заемополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на неговия
поръчител. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като във
връзка с подаденото от длъжника възражение, се предявявали настоящите искове.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи: 825.76 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит, 553.77 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, договорна
лихва в размер на 102.14 лева от 10.06.2019г. до 10.05.2020г.; 107.05 лв. обезщетение за
забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда до окончателното й погасяване. Претендирани са с исковата молба
направените по делото разноски.
С уточняваща молба от 15.10.2021г. се заявява, че се оттеглят предявените искове за
следните суми - 553.77 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, договорна лихва в
размер на 102.14 лева от 10.06.2019г. до 10.05.2020г.; 107.05 лв. обезщетение за забава за
периода от 17.12.2020г. до 03.07.2021г. Уточнено е, че ответникът е извършил плащания в
размер на 1715 лв., от които на дата 25.09.2019г. – 215 лв., на дата 17.12.2019г. – 1 500 лв. С
тези суми била погасена главница – 674.24 лв., договорна лихва – 253.66 лв., лихва за забава
– 44.59 лв., такса по договор за предоставяне на поръчителство – 742.51 лв. Поради това с
определение от 21.01.2022г. производството в тази му част е прекратено.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, със становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Договорът, от който черпело правата
си ищцовото дружество, бил нищожен на специалните основания по чл.22 ЗПК и на
основание чл.143, т.19 ЗЗП, поради неспазване на чл.11, ал.10 ЗПК. Действително
приложеният ГПР бил различен от посочения в договора. Кредиторът, вписвайки в договора
ГПР от 50 % заблудил потребителя, като заблуждаващата търговска практика довела до
неравноправност на уговорката на ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР. Уговореното
възнаграждение за фирма – поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде
включен при изчисляване на ГПР – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл.19, ал.1
и ал.2 ЗПК. Съдържа се позоваване на съдебна практика. На ответника не било разяснено по
ясен и разбираем начин и при спазване изискванията на чл.5 ЗПК какъв е размерът на
всички разходи, поради което потребителят бил лишен от възможността да вземе
информирано решение, свързани с неговите финансови нужди. Липсвала в договора
разписана методика на формиране на ГПР. Договорът за кредит бил нищожен и на
основание чл.22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.11, т.20 ЗПК. Ако не се
приемат доводите за нищожност на договора, се сочи, че не е произвела действие уговорката
за заплащане на възнаграждение на поръчителя за учредяване от негова страна на лично
обезпечение. Законодателят бил уредил договора за поръчителство като съглашение между
кредитора и трето, различно от длъжника лице. Поставянето на изискване за заплащане на
възнаграждение за осигуряване на обезпечение противоречало на целта на Директива
2
2008/48, транспонирана в ЗПК. Такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и водила до допълнително увеличаване размера на
задълженията. Освен това договорът имал акцесорен характер, поради което с оглед
нищожността на договора за кредит, сключеният договор за предоставяне на поръчителство
не бил породил действие. Изначално недействителна като неравноправна и противоречаща
на добрите нрави била уговорката по чл.4, ал.1 от договора, предвиждаща осигуряване на
посочените там обезпечения. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените
искове. Сочи се, че ищецът е надвземал неправомерно възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в размер на 742.51 лв. и възнаградителна лихва в размер на 253.66 лв. и ги е
получавал без основание. Поради това се прави при условията на евентуалност възражение
за прихващане, в случай, че съдът счете за основателен иска за главница в размер на 825.76
лв., със сумата от 742.51 лв. и 253.66 лв., като получени от ищеца без правно основание в
периода от 30.04.2019г. до 10.11.2021г. по нищожни договорни клаузи.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 11174 по описа на ПРС за 2021г. се установява, че е издадена
заповед № 6055 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от главница от
06.07.2021г. в размер на 825,76 лв., ведно със законна лихва.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към
договор за потребителски кредит № *** от 30.04.2019г., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на кредити. С договор за предоставяне на поръчителство от 30.04.2019г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и З.Г.З., в качеството им на поръчител и потребител,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо АД, по силата
на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Представено е и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство.
Сключен е договор за поръчителство от дата 30.04.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД
и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се задължава пред Кредисимо
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 17.12.2020г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД,
в качеството им на продавачи и „АСВ“ ЕАД, в качеството му на купувач са прехвърлени
вземания на първите две дружества по договори за потребителски кредит. Представени са 2
броя уведомления до З.Г.З. от „Ай Тръст“ ЕООД от 09.12.2020г. и 14.12.2020г. за извършени
от страна на поръчителя плащания на просрочени задължения на кредитополучателя по
договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.
Представен е и Рамков договор от 01.03.2016г. между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД,
потвърждение за сключена цесия, както и Приложение № 1 към договор за цесия от
3
17.12.2020г.
С пълномощно от „Ай Тръст“ ЕООД ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД е упълномощено да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които дружеството е
цедирало, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 17.12.2020г.
Представено е и пълномощно от „Кредисимо“ ЕАД.
С писмо от 12.01.2021г. до З.Г.З. от „Ай Тръст“ ЕООД чрез „АСВ“ ЕАД лицето се уведомява
за прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем № ***, като пратката е върната с
отметка „непотърсена“, видно от приложената обратна разписка.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което по договор за паричен заем № *** от 30.04.2019г. са извършени плащания в общ
размер от 1 715 лв., с които са погасени следните задължения – 674.24 лв. главница, 253.66
лв. договорна лихва, 44.59 лв. лихва за забавено плащане, 742.51 лв. възнаграждение по
договор за поръчителство. След приспадане на погасените суми от дължимите такива
остатъкът от задължението на З.Г.З. по договор за паричен заем № *** възлиза на сумата от
1546.50 лв., от които 825.76 лв. главница, 102.14 лв. договорна лихва, 41.60 лв. лихва за
забава, 553.73 лв. възнаграждение по договор за поръчителство, 23.27 лв. неустойка. Вещото
лице е посочило, че от „АСВ“ ЕАД и „Кредисимо“ АД не са представени документи във
връзка с извършените плащания от „Ай Тръст“ ЕООД по договор за паричен заем №
***.Изчислената лихва за забава върху всяка просрочена главница от датата на падежа до
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер от 112.55 лв. При
използване на онлайн калкулатор за изчисляване на ГПР е изчислен такъв в размер на
50.005%. В ГПР по договора за заем са включени само разходите на заемодателя за лихви.
При включване и на сумата от 1 296.24 лв. – сбор от 12 вноски от по 108.02 лв. по договор за
поръчителство, ГПР възлиза на 371.6875 %.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 11174
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че срещу издадената заповед за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда
едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално
допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От приетия по делото договор за потребителски кредит № *** от 30.04.2019г. между
„Кредисимо“ ЕАД и З.Г.З., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател
се установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична сума
в размер на 1500 лева. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от
момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства,
вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно дадено, вещото лице по което е констатирало извършени от
кредитополучателя плащания по договора за кредит, съдът намира за установено, че
заемната сума е предадена на кредитополучателя.
4
В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 1855.80 лева в срок от
12 месеца. Фиксираният годишен лихвен процент е 41.24 %, годишният процент на
разходите – 50 %. Представен е погасителен план, в който са посочени размер на месечните
вноски и падеж за погасяването им.
Установява се от представените писмени доказателства, че е сключен договор за
поръчителство от дата 30.04.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата
на който поръчителят се задължава пред Кредисимо солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство от 30.04.2019г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и З.Г.З..
На 17.12.2020 г. между „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството им на
продавачи и „АСВ” ЕАД - купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който продавачите са прехвърлили на купувача свои
вземания по чл.2.1, ведно с Приложение № 1, видно от което вземанията, предмет на
процесния договор за потребителски кредит, са предмет и на договора за цесия. Видно от
приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответника уведомително писмо
за извършеното прехвърляне на вземания няма данни да е връчено на адресата. С оглед
представените към исковата молба пълномощни и уведомления съдът намира, че ответникът
е надлежно уведомен за сключената цесия.
Съдът намира за основателни наведените с отговора на исковата молба възражения за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени
само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 50 %, посочената
годишна фиксирана лихва от 41.24 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по
отношение на общия ГПР. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено
възнаграждение на поръчителя в размер на 108.02 лв. на месец за периода на действие на
договора за кредит, като същото е платимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т.І.4. Тази сума не е посочено дали е отчетена при
изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото представлява
разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК. Следователно
потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на
оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните
разходи за кредитополучателя. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че при включване на сумата от 1 296.24 лв., представляваща сбор от 12 вноски,
всяка от които в размер на 108.02 лв. по договора за поръчителство, изчисленият ГПР
5
възлиза в размер на 371.6875%. С оглед разпоредбите на чл.19, ал. 4 и ал.5 ЗПК съдът
намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл 11 ЗПК,
поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК той е недействителен, а съгласно чл. 23
ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
От изслушаната ССчЕ се установява размерът на вземането за главница – неплатената
главница по договора е 825.76 лв. Извършените според вещото лице плащания по договора
за паричен заем № *** от 30.04.2019г. са в общ размер от 1 715 лв., с които са погасени
следните задължения – 674.24 лв. главница, 253.66 лв. договорна лихва, 44.59 лв. лихва за
забавено плащане, 742.51 лв. възнаграждение по договор за поръчителство. С оглед
недействителността на договора за кредит, сумите от 742.51 лв. възнаграждение по договор
за поръчителство и 253.66 лв. договорна лихва се явяват платени при начална липса на
основание. Поради това съдът намира, че формулираното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане между дължимата главница по кредита в размер на 825.76 лв. със
сумата от 742.51 лв. и 253.66 лв. е основателно и доказано и следва да бъде уважено.
Общият размер на недължимо платените суми по договора възлизат на 996.17 лв., която
сума надвишава дължимата от ответника остатъчна главница по договора от 825.76 лв.
Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск за признаване за установена
дължимостта на посочената сума е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и предвид направеното от ответника искане, на същия следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 75 лв. депозит за работа на вещото
лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на *** от ПАК следва да се
присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 11174 по описа на
ПРС за 2021г. и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против З.Г.З., ЕГН ********** от *** иск за признаване за
установена дължимостта на сумата от 825.76 /осемстотин двадесет и пет лева и 76 ст./ лв.
главница по договор за потребителски кредит № *** от 30.04.2019г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД, платена на „Кредисимо“ ЕАД от „Ай Тръст“ ЕООД по договор за
предоставяне на поръчителство от 30.04.2019г., за която сума е издадена заповед № 6055 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.07.2021г. по ч.гр.дело № 11174 по
описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
6
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на З.Г.З., ЕГН ********** от *** сумата от 75 /седемдесет и пет/ лв.
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4 да заплати на ***, ***, личен номер **********, адрес *** сумата от 300 /триста/ лв.
адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 11174 по описа на ПРС за 2021г. и сумата от 300
/триста/ лв. адвокатско възнаграждение по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7