РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№1708/17.10.2023г.
гр. Пловдив, 17.10.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1102 по
описа за 2023год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-178
от Административноп-роцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.С.Г. – младши
автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
против Заповед № 1030з-305/31.03.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Пловдив, с която е наложено дисциплинарно наказание „ПОРИЦАНИЕ“ за срок
от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят моли да се отмени
заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон. Твърди да не е
спазен срокът за налагане на наказанието по чл.195,ал.1 от ЗМВР. Прави
възражение за необоснованост и за липса на извършено дисциплинарно нарушение. Претендира
разноски.
Ответникът
– Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Пловдив, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не
дава становище по жалбата.
Съдът,като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства и приложената административна преписка,намери
за установено следното:
За
допустимостта :
Оспорената
заповед е връчена на адресата при условията на надлежно удостоверен отказ на 14.04.2023г.,
а жалбата до съда е подадена на 27.04.2023 г. Следователно, същата е подадена в
рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК, от надлежна страна
и при наличието на правен интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
По
същество:
Със Заповед № 1030з-1126
от 02.12.2022г./навсякъде в преписката е посочвана погрешно дата 05.12.2022г./
е определена комисия за извършване на проверка за изясняване на постъпили данни
за дисциплинарно нарушение. Повод е писмо от 01.11.2022г.,с което е изпратено
сведение на младшия инспектор Г. относно съвместния наряд с мл.инспектор П.П.на
30.09.2022г. С резолюция от 01.11.2022г. писмото е разпределено на началник сектор
„Пътна полиция“.
Служителят е поканен
да се запознае със заповедта, видно от покана рег.№ 1030Р-25310/05.12.2022г. и
протокол за отказ.
В хода на
проверката е установено, че служителят в наряд съвместно с мл.инспектор П.П.на
30.09.2022г. не е изпълнил своите задължения съгласно чл.62, ал.2 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Неизпълнението е мотивирано с това, че
по данни на GPS системата около 15 ч. на
30.09.2022г. двамата служители са извършвали контрол на път III-805 и проверка на МПС и лица. Поради подаден сигнал
служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ извършили проверка и било образувано
следствено дело№ 263/22 по описа на ОСлО Пловдив, като мл.инспектор П.П.бил задържан
и привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.301 от НК. В хода на
следствените действия служителят е дал сведения,че не си спомня точно какво е
правил в 15ч. на 30.09.2022г. понеже и двамата с колегата му работили на пътя и
двамата спирали автомобили поради многото нарушители. Не си спомнял още колегата
му П.да е спирал лек автомобил марка БМВ с рег.№ ***,а ако е спиран такъв
автомобил, то той не е присъствал на проверката, тъй като по същото време е
спирал други автомобили.
В хода на
проверката служителят е отказал да даде писмени обяснения.
Комисията,
извършваща проверката е направила заключение в изготвената от нея справка рег.№2756
от 03.02.2023г. въз основа на снетите сведения и наличните данни, че е извършено
дисциплинарно нарушение. Прието е,че служителят сам признавал,че по време на извършваната
проверка на МПС рег.№ *** не е застанал на подходящо и безопасно
място,осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с другия служител
мл.инспектор П.П., с което е нарушил чл.62, ал.2, т. 1 от Инструкция №
8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Предложено е наказание по чл.200,
ал.1,т.11 от ЗМВР.
Служителят е
отказал да се запознае с изготвената справка.
Въз основа на
това, на 31.03.2023г. е издадена оспорваната заповед.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед е
издадена при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалния закон.
По отношение
на срока за налагане на оспорваното дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага
не по-късно от два месеца
от откриването на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. В конкретния случай нарушението, за
което е наложено наказанието е извършено на 30.09.2022г., а наказанието е наложено на 31.03.2023г.
Спазен е едногодишния срок.
Спазен е и
краткия срок от откриване на нарушението. Според чл.196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение
се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая това е станало от изготвянето на справката от 03.02.2023г.
Считано от тази дата издаването на заповедта за налагане на наказанието е
станало в двумесечния срок от откриване на нарушението.
При провеждане
на дисциплинарното производство се установява от приложената преписка да са
били спазени и правилата за даване на възможност на служителя за представяне на
допълнителни писмени обяснения или възражения по повод съставената за
резултатите от проверката обобщена справка, за изслушване,респ. даване на писмени
обяснения пред самия дисциплинарно наказващ орган, непосредствено след
приключване на разследването и преди вземане на решение за налагане на
наказание, разписани с разпоредбите на 206 и чл.207 от ЗМВР.
По същество
заповедта е необоснована.
Вмененото
дисциплинарно нарушение е посочено като такова по чл.62, ал.2 от Инструкция №
8121з-749. В посочената разпоредба има няколко задължения, изброени в три
точки, като дисциплинарнонаказващия орган не посочва конкретни фактически
действия на служителя така, щото да конкретизира по коя от точките намира да е
налице неизпълнение. Конкретно нарушението се посочва в изготвената справка,
според която става въпрос за неизпълнение на задълженията по т.1 от
чл.62,ал.2,а именно да застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо
добра видимост и визуална комуникация с останалите служители. Следва да се отбележи,
че изобщо не е установено всъщност къде е бил застанал служителят и имал ли е
или не визуална комуникация с другия служител, мястото безопасно ли е било и
спрямо какво е трябвало да е безопасно, подходящо ли е било и спрямо какво не е
било подходящо. Но по-същественото тук е, че за да може да е субект на
вмененото дисциплинарно нарушение, служителят трябва да е втори от наряда.
Видно от приложимата редакция на инструкцията „Вторият служител от наряда
осигурява извършването на проверката, като:
1. застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост
ивизуална комуникация с останалите служители;
2. води непрекъснато наблюдение за поведението на водача и пътуващите в автомобила
лица; 3. при необходимост предприема
незабавни действия съобразно създалата се ситуация.“ Според приложената по административната
преписка ежедневна форма на отчет/лист 82 от делото/ служителят Г. е старши на
наряда и не е втори по смисъла на инструкцията. Следователно, той не би могъл
да е дисциплинарно отговорен за вмененото му дисциплинарно нарушение.
Действително, според чл.62,ал.1 от инструкцията, проверка на водач и ППС се
извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски
органи. В този смисъл, обстоятелството, че са били извършвани проверки на МПС
по отделно от двамата служители по наряд е в нарушение на установените с
инструкцията правила, но това е друг вид нарушение, а не вмененото.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че не се установява факта на извършеното дисциплинарно
нарушение, така както е квалифицирано и обосновано от дисциплинарнонаказващия
орган, поради което заповедта е незаконосъобразна и ще следва да се отмени.
При този изход
на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски,които
съгласно представения списък на разноските са в размер на 610лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 1030з-305/31.03.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Пловдив, с която на И.С.Г. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив е наложено дисциплинарно наказание
„ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на И.С.Г., ЕГН ********** сумата от
610/шестстотин и десет/ лева разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: