Р Е Ш Е Н И Е :
№ 429 /
07.06.2018 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ
районен съд граждански състав
На
15.05.2018 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар:
ТОДОРКА ДАРАКЧИЕВА
като
разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 51 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „ЕКС Дебт Мениджмънт“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Манастирска“ № 8А, представлявано от
управителя Е. А., чрез адв. М., против ответницата М.П.С. *** твърди че ищцовото дружество има парично
вземане срещу нея в размер на
1859,23 лв., за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1306/2017 г. по описа на РС – Пещера, но последната
подала възражение в срок. Това мотивирало правния интерес
на ищеца да установи вземането си. Излага следните мотиви относно вземането си
,а именно:
На 17.09.2008 година между длъжника в настоящото
производство и търговско дружество
„Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД
е бил сключен договор ,по силата на който дружеството издало на
ответницата кредитна карта „Транскарт“.След издаване на същата длъжникът
започнал да разходва средства от същата
,като по този начин се стигнало до
генериране на непогасен дълг.На 13.02.2014 година по силата на сключен
договор за продажба на вземания /цесия/ със страни : „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ ЕАД в качеството на цедент
и „ ЕКС Дебт Мениджмънт“ ООД –в качеството на цесионер
последният придобил правото на собственост върху цялото вземане на цедента срещу
длъжника С..В съответствие с разпоредбата на чл.99 от ЗЗД длъжникът С.
била уведомена за извършената цесия и за новия кредитор.Сочи се още ,че със споразумение от 11.07.2014 година сключено между длъжника С. и
новият кредитор –„ЕКС Дебт Мениджмънт“ ООД,длъжницата
признала размера на своя паричен дълг
към новия кредитор в размер на 1859.23
лева и се задължила да заплати същия съгласно разпоредбата на т.4 и т.5 от
сключеното споразумение .След сключването на посоченото споразумение обаче
длъжникът С. не е заплатила нищо от
признатия дълг към кредитора. Неоснователно било възражението на ответника за
изтекла давност ,както и относно размера
на вземането.Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено
по отношение на ответницата ,че ищцовото дружество има валидно и изискуемо
вземане срещу нея в размер на 1859.23
лева .Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
В указания от съда срок ответницата С. е
депозирала писмен отговор ,в който оспорва предявения иск със становището ,че
същия е неоснователен.Счита ,че процесният договор за цесия е нищожен ,тъй като
ищцовото дружество не нито банка ,нито
финансова институция по смисъла на чл.3
от ЗКИ .В случай ,че се приеме ,че процесният договор за цесия е действителен
,то според ответницата процесното споразумение от 11.07.2014 година не е
породило действие.Направено е и
възражение за погасяване на вземането по давност ,както и възражение относно
размера на претендираното вземане. Моли да се отхвърли иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : споразумение
от 11.07.2014 година се установява ,че на посочената дата между „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД гр.София в качеството на кредитор и М. П. *** в качеството й на длъжник е сключено
споразумение на основание чл.365 от ЗЗД ,по силата на което „съгласно сключен на 13.02.2014 година договор за продажба на вземания –страни по който са „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД и
„ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД –в качеството
на цесионер същият е придобил вземане
срещу длъжника С. представляващо
неплатена сума по договор от 17.09.2008 година за издаване на кредитна
карта в размер на 1748.34 лева“.Към 11.07.2014 година кредиторът е получил
плащане по цедираното вземане.Остатъкът на задължението е с левова равностойност в размер на 1859.23
лева към 11.07.2014 година.Страните се споразумяват за следното :длъжникът
признава размера на задължението описано в споразумението и се задължава пред
кредитора да го погасява задължение в
размер на 1859.23 лева при условия на
разсрочено плащане чрез 36 бр.ежемесечни вноски ,всяка в размер на 51.56
лева.Страните са договорили изрично ,че крайният срок за погасяване на
задължението е 06.07.2017 година.
По делото е приложено ч. гр. дело № 1306/2017 година по описа на Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение срещу М.П.С. *** за сумата от 1859.23 лева ,представляваща
главница по сключено споразумение ,ведно
със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на заповедта до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски.Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед
№ 582 от
30.10.2017 година
за изпълнение на парично
задължение , с която се разпорежда длъжникът М.П.С. да заплати на заявителя сумата от 1 859.23 лева -
главница по сключено споразумение ,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 30.10.2017 година до изплащане на вземането ,както и сумата от
37.18 лева-д.т и сумата от 50 лева –възнаграждение на юрисконсулт . Установява
се още ,че срещу заповедта за изпълнение
е депозирано възражение от длъжника ,поради което на заявителя е указано ,че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си . Видно от данните по делото съобщението е връчено на заявителя на
11.12.2017 година ,като исковата молба е депозирана чрез куриерска фирма на
1.12.2017 година .
Касае
се за иск по чл.415 от ГПК. Посочения
текст предвижда ,че когато
възражението е подадено в срок ,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.
В
настоящото производство страните не спорят ,че на 17.09.2008 година ответницата
в настоящото производство и „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ЕАД са сключили
договор, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ответницата
сума в размер на 1748.34 лева и същата е била усвоена от нея.
Съгласно
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД-С
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок.В случая погасителната давност,с която се погасява самото вземане за вземането по договора от 17.09.2008 година е изтекла на 17.09.2013 година.
Страните не спорят и относно
обстоятелството ,че с договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ от
13.02.2014 година това вземане е било прехвърлено на ищеца.Настоящият състав не
споделя довода на ответницата ,че
процесният договор е нищожен ,поради противоречието му със закона.Нито ЗЗД нито ЗКИ
е предвидил изрична забрана
за прехвърляне на вземяния както между
ФЛ така и между ЮЛ.
Споразумението от 11.07.2014 година сключено между „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД и М.П.
С. не е новация по смисъла на
чл.107,ал.1 от ЗЗД,защото замяната на кредитора
не е станала въз основа на него,а по силата на договор за цесия ,сключен
между стария и новия кредитор на 13.02.2014 година.С процесното споразумение длъжникът С.
е направила признаване на
вземането след изтичане на погасителната давност .Признаването на
вземането всъщност представлява
отказ от изтекла в нейна полза
погасителна давност.По съществото си погасителната давност представлява последица от бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от време.След като този период вече е
изтекъл,направеното признание не може да го възстанови.Със подписаното от
страните споразумение е започнала да
тече нова погасителна давност ,която към
30.10.2017 година не е изтекла.
С оглед на констатираното съдът следва да постанови решение
,с което да признае за установено по отношение на ответницата ,че ищцовото
дружество има валидно и изискуемо вземане в размер на 1859.23 лева ,ведно със
законната лихва върху тази сума ,считано от 30.10.2017 година до окончателното й изплащане.
В тежест на ответницата следва да се възложат и разноските
направени от ищеца в настоящото производство в размер на 407 лева.
Водим от горните съображения,
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на М.П.С. с ЕГН-********** *** че „ЕКС
ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Манастирска“ №А
,представлявано от Е. А. има валидно и изискуемо вземане в размер на 1859.23
лева ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 30.10.2017 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.П.С. да
заплати на „ЕКС ДЕБТ МЕНИДЖМЪНТ“ООД разноски по делото в размер на 407 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: