№
Гр.Провадия, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Провадия, Първи състав, на двадесет и първи
юли, през две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Д. МИХАЙЛОВ
Секретар Н. С.
като разгледа докладваното от съдията НАХД №36 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д-р Д. К. Д.-*** против
Наказателно постановление №НЯСС-15/30.01.2020 г., издадено от зам. -
председател на ДАМТН, с което на основание чл.
201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 6 000 /шест хиляди лева/ за нарушение на чл.
141. ал. 1, т. 1 от Закона за водите.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
необоснованост на наказателното постановление и моли за неговата отмяна, като
изтъква обширни доводи в тази насока.
В съдебно заседание се явява упълномощен представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания, представя писмено
доказателство по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител. Представя писмено становище, в което моли НП да бъде
потвърдено.
ВРП-ТО-Провадия, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа
страна:
На 04.10.2019г. на основание чл.190,
ал.4, т.2 от Закона на водата е била извършена проверка на язовир „Средно
село“, находящ се в поземлен имот № 49000.23.115 в землището на с. М., община
Ветрино, Акт за публична общинска собственост № 165/10.10.2000г., собственост
на община Ветрино, за което е съставен констативен протокол №
05-01-58/15.10.2019г. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка
язовирна стена и съоръженията към и преглед на документацията от експлоатацията
е било установено, че преливника е земен, челен обрасъл с блатна растителност и
поставена в напречното му сечение в участъка на преливния ръб преградна мрежа
закрепена върху три броя метални колове, която намалявала пропускателната му
способност и създавала предпоставки от възникването на авария, т.е. че преливника
не се подържал в техническа изправност от община Ветрино, каквото задължение тя
има, като собственик на язовир „Средно село“. Община Ветрино е бездействала и
не е предприела активни действия за извършване на ремонтно - възстановителни
работи на преливника на язовир „Средно село“ за привеждането му в техническа
изправност.
До въззивника била изпратена покана с изх. №
85-02-251/28.10.2019 г. за явяване на представител на 13.11.2019 г. в 11. 30 ч.
в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях" на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях" при ДАМТН за съставяне и връчване на АУАН по Закона за водите във
връзка с КП от проверка № 05-01-58 от 15.10.2019 г., получена съгласно обратна
разписка на 31.10.2019 г. На указаните дата и час се явил представител на
въззивника. Въз основа на направените в хода на проверката констатации, на
13.11.2019 г. на въззивника бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 05-051/13.11.2019 г., в който било посочено, че с описаното деяние
е нарушена разпоредбата на чл.
141. ал. 1, т. 1 от Закона за водите. Актът бил предявен на упълномощено от
кмета лице, в който посочило, че ще направи възражения в законния срок. Такива
последвали в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на акта и като възприел изцяло, както фактическите
констатации на актосъставителя, така и правната квалификация на нарушението,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с
което на въззивника е наложена “ имуществена санкция" в размер на 6 000
/шест хиляди лева/ за нарушение на чл.
141. ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.
200, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 38 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа
събраните по делото доказателства: от показанията на разпитания свидетел Я.М.Д.,
както и от присъединените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Я.М.Д., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като обективни,
непротиворечиви и взаимодопълващи се.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на
релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така
и с показанията на разпитания свидетел, затова съдът основава и на тях
фактическите си констатации като предвид, че същите се намират в унисон помежду
си съдът намира, че не е необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН
и НП са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.
201, ал. 11 и ал.
12 от ЗВ, видно от Заповед №А-5/02.01.2018 г. и Заповед №А-601/18.09.2019
г. на Председателя на ДАМТН. В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-
месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1- годишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6- месечния давностен срок. Ето защо са спазени
всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42
и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. При съставянето му е
спазена процедурата на чл. 40 от ЗАНН и конкретно разпоредбата на чл, 40, ал. 1 от
ЗАНН, тъй като същият е съставен в присъствието на свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението- Я.Д. и е подписан от него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него също не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на
защита на жалбоподателя. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното
нарушение като са посочени елементите от обективната страна на състава му,
както и на относимите към него обстоятелства. Отразени са достатъчно факти
относно дата, място и начин, при които е извършено нарушението. Нарушението и
участието на нарушителя в него са описани достатъчно ясно. индивидуализирани са
в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно
да организира пълноценно защитата си.
Разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ
въвежда задължение за собствениците на водностопански системи и хидротехнически
съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръжения към тях за тяхното
поддържане в техническа изправност. Доколкото Община-Ветрино, съгласно Акт за
публична общинска собственост № 165/10.10.2000 г. се
явява собственик на язовир „Средно село“, то същата е имала задължение да
осигури и контролира спазването на нормативните изисквания за техническа
изправност на язовира. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че при извършената на 04.10.2019 г. проверка е било констатирано, че преливника не се подържал в техническа изправност от
община Ветрино, каквото задължение тя има, като собственик на язовир „Средно
село“ .
С оглед изложеното съдът намира, че от материалите по
делото и по- конкретно от събраните в хода на производството гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Я.Д. се установява по безспорен начин,
че въззивника, като Кмет на Община Ветрино е допуснал същият да не бъде в техническа
изправност, респ. чрез бездействието си е извършил нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
Следва да бъде посочено, че неизпълненото задължение на
жалбоподателя не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, свързано пряко с осигуряване
безопасността на населението и имуществото, която се явява застрашено от
бездействието на нарушителя. Действително в случая не се установява да са
настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води
автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не
изисква това нарушение да е свързано с настъпването на вредни последици. За
преценка приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в
тази насока. В случая, съдът намира, че неизпълненото от страна на собственика
на язовира задължение е с висока степен на обществена опасност, тъй като по
този начин се създава риск от неконтролирано изпускане на водни маси с
последващите от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество.
Техническата изправност на язовирните стени и съответните съоръжения към тях е
необходимо условие за безопасната им експлоатация и управлението на водите на
територията на Република България. Предвид изложеното не може да бъде прието,
че неподдържането на язовирна стена в изправно техническо състояние
представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.
200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща за юридическите лица имуществена
санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. за нарушение на разпоредбите на чл.
141. ал. 1 от този закон.
При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане
целите установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е посочил кое е основанието да
наложи максималния размер на предвидената санкция. Същевременно следа бъдат
отчетени всички релевантни за конкретния случай обстоятелства, свързани с това,
че за жалбоподателя липсват данни за други предходно санкционирани нарушения по
ЗВ, както и че посочените нередности са констатирани за първи път. Не са налице
и доказателства за финансовото състояние на възивника по преписката. В този
смисъл съдът намира, че справедлива и съответна на тежестта и характера на
извършеното нарушение, която би постигнала визираните в ЗАНН цели на
наказанието ще бъде имуществена санкция в размер на 2000 лева. При тези
съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като наложената от наказващия орган "имуществена санкция" се намали в
размер от 1000 /хиляда/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-15/30.01.2020 г.,
издадено от зам. - председател на ДАМТН, с което на Д-р Д. К. Д.-*** на
основание чл.
201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 6 000 /шест хиляди лева/ за нарушение на чл.
141. ал. 1, т. 1 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкцията на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Варна по реда на глава
дванадесета от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: