Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260298
гр.
Пловдив, 25.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесета и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6406/2020 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ,
XX нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Н.У. ***-1030-008911/28.12.2017
г., издадено от Началник група към ОД на МВР Плводив, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл.150А от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание
чл.177 ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв., за
нарушение на чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 лв. , както и за нарушение чл.147, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от въззиваемата страна, в което се
излагат съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като
взе предвди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното :
На 10.12.2017 г. около 00:19 ч. в гр.Пловдив, на
кръстовището на бул. Пещерско шосе и бул. Копривщица служителите В.П.С. на ***
към ОД на МВР Пловдив и М.В.А. изпълнявали служебните си правомощия по конрол относно
спазване на правилата за движение по пътищата. На посочената дата, място и час
двамата установили жалбоподателя да управлява л.а. Шевролет Нубира ***, собственост
на Тимотей Мотърс ЕООД. Жалбоподателят бил спрян за проверка. В хода на
проверката било установено, че жалбоподателят управлява МПС, след като СУМПС на
негово име било отнето по реда на чл.171, т. 1 от ЗДвП, същият не представил и Свидетелство
за регистрация на МПС. Било установено и също, че ППС, управлявано от водача,
не било представено на технически преглед.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства –
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.П.С. , справка
за нарушител, копие на Заповед №
8121з-952/20.07.2017 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел,
актосъставителят потвърди направените в съставения от него акт констатации.
Установява се от приложената към административнонаказателната
преписка справка за нарушител на името на жалбоподателя, че СУМПС на името на
същия е бил отнет на 11.04.2016 г. по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП.
Съдът дава вяра на
показанията на разпитания свидетел, тъй като в същите са в съответствие със
събраните по делото доказателства. Съгласно
приложената справка за нарушител, към датата на проверката водачът е бил
с временно отнет СУМПС, поради което и правилни са били и направените в акта
констатации. По делото не се представиха и доказателства от страна на
жалбоподателя, че в деня на проверката е носел СР за МПС. Не са представени и
доказателства, че управляваното от жабоподателя ППС е преминало годишен
технически преглед. При това положение и при липса на представени
доказателства, опровергаващи установените със съставения акт факти, който е
редовно съставен, съдът по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП прие, че направените
от актосъставителя констатации са правилни.
С оглед
събраните устни и писмени доказателства, съдът прие, че описаната в АУАН,
възпроизведена и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е
обективно и правилно установена.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи :
Жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй като в
деня на проверката е управлявал МПС, временно отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. За така осъщественото от жалбоподателя нарушение предвиденото наказание съгласночл.177,
ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП е от 100 лв. до
300 лв. При преценка относно законосъобразността и справедливостта на
наложеното наказание съдът прие като
отегчаващи обстоятелства големия брой нарушения на името на жалбоподателя по
ЗДвП, от друга страна съдът взе предвид, че за така определения максимален
размер на наказание липсват каквито и да е изложени съображения от страна на
наказващия орган, поради което и наложеното на жалбоподателя наказание в
определения му размер се явява необосновано. Следвало е
административнонаказавщият орган да мотивира преценката си при определяне и налагане
на максимален размер на наказанието за това нарушение , като тази негова
преценка не може и не следва да бъде правена от съда по пътя на съдебен контрол
по проверка относно законосъобразността на наложеното наказание. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че наказателното постановление в частта на
наказанието за това нарушение следва да бъде изменено.
Що се касае до нарушението по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП налице е осъществен от обективна и субективна страна състав на това
нарушение, тъй като всеки водач е длъжен да носи в себе си свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява. Така наложеното на жалбоподателя наказание
е във фиксиран размер, а именно 10 лв. , поради което в тази част наказателнто
постановление не подлежи на ревизиране. Налице е правилно приложение на
материалния закон - чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП, както и на съответната на
нарушението санкционна разпоредба, а
именно чл.183, ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
По отношение на последното вменено на
жалбоподателя нарушение съдът констатира следното. Нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП въвежда задължение за собственика ежегодно да представя ППС на преглед за
техническата му изправност. Посоченото задължение е вменено на собственика на
МПС, не на водача. Става ясно от
описаното в АУАН и от установеното в деня на проверката, че МПС, управлявано от
водача е било чужда собственост. При това положение лишено от правно основание е санкционирането
на водача за нарушение на чл.147 от ЗДвП, тъй като същият не се явява адресат
на такова законово задължение. При това
положение недопустимо е на водача да се налага наказание на основание на общата
разпоредба на чл.185 от ЗДвП. С оглед изложеното наказателното посатновление в
тази му част следва да бъде отменено.
При проверка относно спазване на процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и при издаване на наказтелното постановление
съдът прие, че същите са спазени и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57
от ЗАНН. Налице е и съответната за издаването на двата акта компетентност, което се установява от
приложената и приета като писмено доказателство копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., в която в
т.1.3 и т.2.12 е предвидено съставянето на акт за установяване на
административно нарушение да се осъществява от полицейски служители на дл.мл.автоконтрольор
към съответното ОД на МВР, както и на началниците на групи „Пътен контрол“ да
издават наказателни посатонления. Спазени са сроковете за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното
постановление , предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Неоснователно е направено в жалбата оплакване за
изтекла давност. На основание чл.82, ал.1 от ЗАНН административното наказание
не се изпълнява ако са изтекли две
години. Посоченият срок не е започнал да тече и към настоящия момент,
а започва да тече едва след влизане в
законна сила на наказателното постановление. Приложима в случая е предвидената
разпоредба в чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5
от НК за погасителна давност, уреждаща погасителната давност при
започнало и неприключило наказателно преследване, какъвто е и процесният
случай. С оглед направеното възражение и изложените съображения относно
приложимата разпоредба във връзка с института на погасителната давност при
наказателно преследване, същата започва да тече от 10.12.2017г., когато е
извършено нарушението и следва да изтече на 10.06.2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че наказателното
постановление за нарушението по пункт втори от него следва да бъде изменено
като наложеното наказание бъде намалено до минималния предвиден за процесното
нарушение размер, а именно 100 лв., по отношешние на нарушението на 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
в останалата част същото да бъде отменено.
Поради изложеното съдът
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 17-1030-008911/28.12.2017 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Н.У. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.150А от Закона
за движение по пътищата на основание чл.177
ал.1 т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 300 лв. на 100
лв.
ОТМЕНЯ НП № 17-1030-008911/28.12.2017 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Н.У. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.147, ал.1 от
Закона за движение по пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1030-008911/28.12.2017 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, срещу А.Н.У. *** ЕГН ********** в останалата му част.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала!
МК