Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Габрово, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Стоян Петков,
като разгледа докладваното от съдия Костова ВНОХД № 121 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адвокат П.Б. – договорен защитник на подсъдимия И.Ж.Я. ***,
срещу присъда № 49 от 06.11.2019 г. по НОХД № 306/2019 г. по описа на Районен
съд – Севлиево.
С атакуваната присъда състав на Районен съд –
Севлиево е признал подсъдимия И.Ж.Я. за ВИНОВЕН в
това, че на 15.08.2019 г., около 15.05 часа, в с. Горна Росица, общ. Севлиево,
в посока с. Батошево, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.
№ ЕВ **** АР, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /0,82 на
хиляда/, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. № 0078, след като е осъден с влязла в сила присъда - Присъда №
124 от 27.02.2018 г. по НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово,
влязла в законна сила на 15.03.2018 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, с
което е извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 55,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го е осъдил на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС, както и на глоба в полза на държавата в размер на 350 лв.
Със същата присъда, на основание чл. 343г,
във вр. с чл. 343б, ал. 2, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил
подсъдимия И.Я. от право да управлява МПС за срок от една година, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от така определеното наказание,
свързано с лишаване от права, времето, през което подсъдимият за същото деяние
е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
С обжалваната присъда, на основание
чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение присъда № 124 от 27.02.2018 г.
по НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязла в законна сила
на 15.03.2018 г., с която на подсъдимия И.Ж.Я. е наложено наказание от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановил да изтърпи отложеното наказание
при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Във въззивната жалба се
декларира, че подсъдимият Я. не оспорва, че на 15.08.2019 г., около 15.05 часа,
в с. Горна Росица, общ. Севлиево е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда /0.82 на хиляда/, установено по надлежния ред с
техническо средство, след като е осъден с влязла в сила присъда за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК. Твърди се, че подсъдимият не е съзнавал, че управлява
превозното средство с концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда и не би могъл
да предвиди общественоопасните последици на деянието си. Спори се проявлението
на субективния състав на престъплението. Посочва се, че от приетите като
доказателства по делото рецепта и справка от д-р М.се установява, че на датата
на деянието подсъдимият е бил болен с диагноза „Гнойна ангина“ и е употребил
сироп за кашлица „Димекс“ и клеева тинктура, които съдържат определено
количество алкохол. Изтъква се, че според съдебната практика в подобни казуси е
въпрос на индивидуална преценка на личността, на нейните познания и интелект
дали е могъл да съзнава, че с употребените лекарства употребява и алкохол.
Обръща се внимание, че подсъдимият Я. е с основно образование, не е химик или
фармацевт, за да предвиди общественоопасните последици при управление на МПС
след употреба на тези лекарства. Искането, формулирано в жалбата, е въззивният
съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия по предявеното му
обвинение.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав жалбата, по изложените в нея съображения, се поддържа
от подсъдимия Я. и защитника му адв. Б.. При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият изразява очакване да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Габрово оспорва жалбата. По съществото на делото обосновава
искане първоинстанционният съдебен акт да се потвърди, като правилен и
законосъобразен.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на
страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 314 от НПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е изградил
фактическите си изводи, като е обсъдил обясненията на подсъдимия И.Ж.Я. и ги е
съпоставил с останалите доказателствени източници, каквито са показанията на
свидетелите Е.С.Т., С.К.Ц.и Б.Г.Х.; писмените доказателства – заверени преписи от АУАН №
646/15.08.2019 г., ЗППАМ № 19-0341-000226/15.08.2019 г., ЗППАМ №
19-0341-000227/15.08.2019 г., справка картон на водача, талон за изследване,
както и представената от подсъдимия рецепта за лекарствени препарати, издадена
от д-р М. М.и справка от д-р М.. При проведеното пред настоящия съд въззивно
съдебно следствие подсъдимият Я. депозира допълнителни обяснения, както и е
прието заключението на съдебно-химическа експертиза. При
анализа на доказателствата, събрани и проверени от районния съд, въззивният съд
счита, че фактическите изводи на първата инстанция относно деятелността на
подсъдимия И.Я. във връзка с обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК са правилно и обосновано изведени от доказателствената съвкупност.
Анализирайки и допълнителните доказателства, събрани в хода на въззивното
съдебно следствие, настоящият съд не намира основание за корекция на
фактическата обстановка, която се установява, както следва:
Подсъдимият И.Ж.Я. е роден на ***
***. Завършил е основно образование. Същият е правоспособен водач на МПС от
категориите „В“, „С“, „М“, „АМ“ и „ТКТ“.
И.Я. е осъждан. Видно от
приложената по делото справка за съдимост с присъда № 124 от 27.02.2018
г. по НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязла в законна
сила на 15.03.2018 г., същият е признат за виновен и осъден за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 55 от НК му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода с тригодишен
изпитателен срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Със същата присъдата
подсъдимият Я. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят притежавал
лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ЕВ ***** АР. На 15.08.2019 г., по
обяд, същият употребил алкохол – по негови твърдения бил на рожден ден, където
изпил две чаши бира. Независимо от употребения алкохол, същият ден след обяд се
качил на автомобила си и управлявайки го се отправил към с. Карамичевци, общ. Севлиево.
Около 15.05 часа преминавал през с. Горна Росица, общ. Севлиево, в посока с. Батошево.
По същото време свидетелите Е.С.Т. и С.К.Ц.– двамата служители на РУ на МВР –
Севлиево, изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на ул. „Иван
Гичев” в посоченото село. При приближаване на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, полицаите подали сигнал на водача му да спре. След преустановяване
на движението на Я. била извършена проверка, включително за употреба на
алкохол, за което било ползвано техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № 0078. Уредът отчел наличие на алкохол от 0,82 на хиляда в издишвания
въздух. На подсъдимия бил издаден и предявен талон за изследване с № 0024825 от
15.08.2019 г., в който той саморъчно написал, че приема показанието на
техническото средство. Бил му съставен акт за установяване на административно
нарушение с бланков № 379392 от 15.08.2019 г., а със ЗППАМ № 19-0341-000227 от
15.08.2019 г. временно му било отнето свидетелството за управление на МПС.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, които не се оспорват от страните по делото,
включително от подсъдимия и защитника му. В депозираните както пред
първоинстанционния, така и пред въззивния съд обяснения подсъдимият Я. не
отрича, че на посочената дата употребил алкохол /според него в малко
количество, около 2 чаши бира/, след което управлявал описаното МПС; не оспорва
показанието на техническото средства, както и че по своя преценка не е намерил
за необходимо да даде кръв за химически анализ. Твърдението на подсъдимия,
което е в основата и на защитната му позиция, е, че по същото време и по
лекарско предписание приемал медикаменти, сред които сироп за кашлица „Димекс“
и клеева тинктура, за които впоследствие, след тестването от полицията осъзнал,
че съдържат алкохол, и счита, че това се е отразило съществено на резултата от
проверката с техническото средство.
По делото е приобщено като доказателство писмо от д-р М. М.,
в което същият удостоверява, че е извършил медицински преглед на подсъдимия Я.,
при който му е поставил диагноза: „Остра инфекция на горните дихателни пътища“,
и му е назначил курс на лечение за 5-7 дни. Представена е и медицинска рецепта,
издадена от д-р М.на 12.08.2019 г. От така посочените документи, въпреки
липсата на амбулаторен лист, може да се приеме, че няколко дни преди
инкриминираното деяние при подсъдимия се е развило болестно състояние, във
връзка с което му е предписано медикаментозно лечение. Настоящият съд, обаче,
не намира убедителни доказателства, че предписаната терапия е спазвана, като
съмненията за това са провокирани изцяло от противоречията в показанията на
подсъдимия. Пред районния съд същият е заявил, че пил бирата към 12.00-12.30
часа на обяд, а проверката му била извършена след 14.00 часа същия ден;
направил е изричното уточнение: „Сиропът съм го пил сутринта към девет и
половина часа … На обяд не съм пил от лекарствата, само сутринта.“. В
обясненията, депозирани през въззивния съд, подсъдимият променя твърденията си,
като заявява, че в деня на проверката два пъти приел медикаментите – сутринта
към 9 часа и после към 12.30-13.00 часа, като преди обедния прием на лекарства
пил две чашки бира.
За да провери версията на подсъдимия, с оглед обективността
и пълнотата на разследването, съдът допусна и изслуша заключението на
съдебно-химическата експертиза, изготвена от Е.Н. – химик в ЕКД при НТЛ при ОД
на МВР – Габрово. Заключението на експертизата не се оспорва от страните в
процеса и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено. Според
експертните изводи, употребените лекарствени препарати не биха повлияли
съществено върху резултата, отчетен от техническото средство „Алкотест Дрегер ARBB – 7510“; като
при приемане на лекарствен продукт „Dimex“ – 20 мл и една доза клеева тинктура, приетото теоретично
общо количество етилов алкохол 96 градуса е 1,642 грама, което съответства на
0.033 промила. Според заключението, при интервал от два часа от приемането на
лекарствените продукти до тестването с техническото средство, употребата на лекарствените
препарати не би се отразило на отчетения резултат.
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд – Севлиево е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият И.Я. е осъществил
с действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на чл. 343б, ал. 2 от НК, след като на
15.08.2019 г., около 15.05 часа, в с. Горна Росица, общ. Севлиево, в посока с. Батошево,
управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ЕВ **** АР, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /0,82 на хиляда/,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № 0078, след като е осъден с влязла в сила присъда - Присъда № 124 от
27.02.2018 г. по НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд - Габрово, влязла в
законна сила на 15.03.2018 г., за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. Изпълнени са
всички признаци от обективния състав на престъплението. От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл на вината, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. И.Я. е имал знанието, че е осъждан за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, свързано с управление на МПС, след
употреба на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда, но независимо от това
употребил алкохол, след което управлявал МПС, при което установената
концентрация е 0.82 на хиляда. Опровергани са твърденията от жалбата, които се
поддържат и по съществото на делото, че резултатът от алкохолната проба е
повлиян от приеманите от Я. медикаменти. От изслушаното заключение на
съдебно-химическата експертиза става ясно, че нито медикамента „Димекс“, нито
клеевата тинктура имат значимо съдържание на етилов алкохол, което да повлияе
на резултата от проверката с техническото средство. На следващо място, както
правилно е отбелязал и районният съд, задължение на всеки водач на МПС е да се
грижи за адекватността на физическото психическото си състояние и да не
управлява превозно средство, когато е под влияние на алкохол, независимо по
какъв начин алкохолът е попаднал в организма му. В случая степента на
образованост и интелектуално развитие на подсъдимото лице са достатъчно
развити, за да може да осмисли естеството на приеманите от него медикаменти,
както и да се запознае с тяхното съдържание, като пречете информацията за
потребителя.
Пред въззивния съд отново се
повдига въпроса за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Настоящият състав напълно
се солидаризира с изводите на районния съд, че в случая не са налице основания,
за да се счита, че деянието е малозначително, поради което и не е
общественоопасно, или че неговата обществена опасност е явно незначителна.
Правилен е извода на първата инстанция, че динамиката на извършване на
престъпления по транспорта и особено на такива, свързани с управление на МПС
след употреба на алкохол, определя завишената им обществена опасност. Наред с
това, подсъдимият Я. е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което
говори, че същият проявява упоритост при несъобразяване на поведението си като
водач на МПС с установените в обществото правила на поведение.
Пред въззивната инстанция се
прави искане и за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода.
Съдът намира искането за неоснователно. За престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК законодателят е предвидил кумулативното налагане на наказание лишаване от
свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лв., както и лишаване от
права. С атакуваната присъда съставът на районния съд е приложил разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и е наложил на подсъдимия Я. наказание от
девет месеца лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 350 лв., както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Въззивният
съд намира, че не е налице каквато и да е база за разсъждения за намаляване
размерите на наказанията. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК
предполага кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В разглеждания случай настоящият съд не
открива кумулативност на двете условия. Несъмнено е, че частичните
самопризнания, с които подсъдимият е подпомогнал разследването, както и
неособено високото съдържание на алкохол в рамките на правната квалификация на
деянието следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелства. Те обаче не са достатъчни,
за да се изпълни критерия за многобройност. Настоящият състав не счита, че
възрастта на Я. е обстоятелство, което следва да се преценява като смекчаващо,
и това е така, защото същият е мъж на 40 години, с нормално физическо и
психическо развитие, което означава, че при извършване на деянието
интелектуално и волево не е бил повлиян по начин, присъщ за младите пълнолетни.
По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението от жалбата
за утежнено семейно положение на подсъдимия. Тези данни, като се вземат под
внимание отчетените и от първата инстанция отегчаващи обстоятелства, не дават
основание за определяне на наказанията лишаване от свобода и глоба под размера
на специалния минимум. Поради липса на съответен протест обаче присъдата не е
възможно да се изменени в тази част.
Правилно и обосновано съдът е
приел, че по отношение на подсъдимия Я. не са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 от НК, като е постановил наложеното наказание лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Правилно и законосъобразно
районният съд е приложил разпоредбата на чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 2 от НК,
като е лишил подсъдимия Я. от право да управлява МПС за срок от една година.
Правилно е приложена нормата на чл. 59, ал. 4 от НК, като от наказанието
лишаване от права е приспаднато времето, през което подсъдимият, за същото
деяние, е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Несъмнено е, че деянието по
настоящото производство е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане
на подсъдимия Я. на наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение
присъда № 124/27.02.2018 г. по НОХД № 229/2018 г. по описа на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 15.03.2018 г., с която подсъдимият И.Я. е осъден на
четири месеца лишаване от свобода. Законосъобразно е определен първоначален общ
режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и
законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Я. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово направените във въззивното
производство разноски за изготвяне на експертиза и явяване на вещо лице пред
съда в размер на 122.45 лв.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334,
т. 6 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 49 от 06.11.2019 г. по НОХД № 306/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА подсъдимия И.Ж.Я. ***, ЕГН **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Габрово разноските, направени пред въззивния съд, в размер на 122.45 (сто
двадесет и два лева и 45 ст.) лв., както и да заплати 5 (пет) лв. държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.