Р Е
Ш Е Н И Е гр. София, 04. 07.2019г. В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ А въззивен
състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Виолета
Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Мария Богданова
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. д. № 745 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение от 03.04.2017г. по гр. д. № 61658/2016г. Софийски районен съд, 141 с – в
е уважил частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Ц.Т., обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК,за признаване за установено на парични
притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 33088/2016г.
по описа на СРС, 141 състав.
Въззивникът – ответник обжалва решението в частта
за уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ до размера на сумата 2024. 78 лв. – главница за незаплатена потребена
топлинна енергия и сумата 12 лв. – цена на услуга дялово разпределение
за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г. за топлоснабден имот – ап. № 9, находящ
се в гр. София, ул. „***********, надпартерен, аб. № 064038. В жалбата се
поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
атакуваната част. Поддържа се, че в случая липсата на сградна инсталация в ап.
№ 9 се дължи на непозволени действия на собственика на ап. № 5, поради което в
разпределението на топлинна енергия за сградна инсталация следва да участва ап.
№ 5, но не и процесният ап. 9 и ап. № 7. Сочи, че неправилно
първоинстанционният съд не е взел предвид отразените в тази връзка констатации в
представения констативен протокол от 13.11.2008г. и уведомление от
10.11.2008г., съгласно които цялата парна инсталация в ап. 5, находящ се на
трети етаж в сградата на ул. „Хан ********, е премахната, като са прекъснати
всички щрангове и са поставени автоматични обезвъздушители, с изключение на
един щранг в югозападната стая, като процесният ап. 9 е в другото крило на
сградата. Жалбоподателят поддържа, че трети, четвърти и пети етажи в източното
крило на сградата са неотопляеми, единственият останал щранг в ап. 5 води към
апартаментите в западното крило на сградата, а до апартаментите на четвърти и
пети етаж в същото крило не достига топлоснабидетелна инсталация. Твърди, че в
случая нормата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е неприложима, тъй като до процесния
апартамент 9 не достига физически сградна инсталация и същият е лишен от
топлоснабдяване не по своя воля. Жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач „Б.Б.“ ООД не заявяват
становище по жалбата.
Решението в частта за отхвърляне
на исковете за сумите 275. 78 лв. и 1. 10 лв. – обезщетения за забава върху двете главици,
е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след
преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в
обжалваната част.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд споделя и изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК, като
с оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени
са установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за парични притезания, за
които е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № № 3088/2016г. по описа на СРС, 141 състав.
По
делото е прието за безспорно, че ответникът е собственик на процесния имот, респ.
има качеството потребител на топлинна енергия. Ответникът е оспорил иска с
доводи, че процесният апартамент няма връзка с отоплението на сградата, освен с
една стая на съседите на петия етаж, поради което не дължи отопление, отдадено
от сградна инсталация. В тази връзка е представил констативен протокол от
13.11.2008г., подписан от комисия в състав: двама инженери от ТР София и
домоуправителя на сградата, в който се сочи, че в сградата, на трети етаж, в
ап. 5, са прекъснати всички щрангове и поставени автоматични
обезвъздушители, с изключение на
югозападната стая, граничеща със съседния апартмент, в която щрангът не е
прекъснат. В протокала се сочи също, че ап. 7 и 9 са без отопление.
С
уведомление от 10.11.2008г. до „Т.С.“ АД
ответникът и К.С.Т.са уведомили дружеството, че частите от парната
инсталация, преминаващи през апартамент 5, с изключение на тръбите в стаята,
намираща се в западното крило на сградата, са демонтирани и са монтирани
обезвъздушители.
Съгласно
заключенията на приетите основно и допълнително заключение на СТЕ, последното
съставено след извършен оглед на вещото лице, в процесния имот няма отоплителни
тела, свързани към вертикалната отоплителна инсталация, в намиращия се под него
ап. 7 също няма елементи от сградната инсталация, а в ап. 5, намиращ се под ап.
7, има елементи от сградната инсталация на ВОС в югозападната стая, която на
горните етажи е придадена към ап. 8 и 10. Вещото лице е дало констатации, че
процесният ап. 9 граничи с отопляемия ап. 10 и със стълбищната клетка, в която
има елемент от сградната инсталация.
Съгласно
основното заключение на СТЕ, за процесния период общата сума, начислена за
топлинна енергия за сградна инсталация, е в размер на 125. 46 лв., а за
отопление – 189. 77 лв., останалата част от процесната сума е за ТЕ за БГВ. Съгласно представените по делото документи за
топлинно счетоводство, през целия процесен период е начислена ТЕ за БГВ на база
– при норма 140 л за ден, при 4 броя лица, на основание чл. 69, ал.4 от Наредба
за топлоснабдяването, поради липса на осигурен достъп.
СРС е
уважил исковете за главници до предявените размери, по съображения, че процесният
имот хоризантално граничи с отопляем апартамент и стълбищна клетка, в които има
елементи от сградната инсталация. Приел е, че отоплителните щрангове в
съседните обекти топлят междинните стени и таваните, които излъчват топлина към
процесния неотопляем имот. По делото не са въведени оспорвания от ответника,
включително и в жалбата относно основното перо от начислената топлинна енергия -
за БГВ, е определена в
съответствие с механизма по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334/2007г. за
топлоснабдяването, а именно - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140
л. на обитател за едно денонощие. Разпоредбата е приложима, когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. В случая не е направено възражение с оглед броя
потребители, на база на които е начислената топлинната енергия за топла вода, нито с оглед факта на
неосигурен достъп, тъй като представените формуляр и протокол за извършен отчет не са оспорени досежно отразения
факт за неосигурен достъп.
Предвид
изложеното, всички доводи в жалбата досежно липса на основание за заплащане на
топлинна енергия за сградна инсталация за процесния апартамент, касаят сумата
125. 46 лв., която е начислена като компонент от общата сума за топлинна
енергия. При наличие на потребление за топла вода в имота и липса на оспорвания
в тази връзка, не е налице пълно насрещно доказване от ответника, което да
обоснове неоснователност на иска досежно сумата 125. 46 лв. , начислена като
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация.
Ето защо следва да се приеме, че
по делото е установено ответникът да има качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ и заявените установителни претенции се явяват
основателни и доказани до присъдените от СРС размери.
Други оспорвания не са релевирани
в жалбата, поради което и въззивният съд не дължи произнасяне.
С оглед съвпадението на изводите
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, жалбата е неоснователна и атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия не следва да се присъждат разноски
за юрисконсултско възнаграждение, поради липса на доказателства реално
извършени действия от такъв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.04.2017г. по гр. д. №
61658/2016г. Софийски районен съд, 141 с – в
в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.04.2017г. по гр. д. № 61658/2016г. Софийски
районен съд, 141 с – в в обжалваната част. РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Б.Б.“ ООД.