Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 31.05.2016г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На тридесет и първи
март две
хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Т.
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Т. Гр.д.№1971 по описа на съда за 2014г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена от Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** *** против Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** ***.Твърди се, че ищците са собственици на 1/3 ид.част от тавански помещения, без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна, с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаите, както и общо ползване с ответниците на: входа, стълбището и тавана /подпокривното пространство от жилищната сграда, представляваща ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209.С нотариален акт №2/2005г. на нотариус Е. П., ищците придобили 5/6 ид.части от гараж, двоен, с идентификатор №41112.504.210.3 по кадастралната карта, целия със застроена площ от 31 кв.м., находящ се в гореописания имот.
Ответниците, от своя страна, били собственици и живеели на втория етаж на жилищната сграда и оспорвали правата на ищците върху гореописаните помещения, пречели и ограничавали правата им, като изградили преграда от гипсокартон и поставили метална врата, която стояла заключена, на стълбищната площадка между първия и втория етаж.Изцяло владеели и ползвали описания гараж.
На база изложеното се претендира на основание чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/3 ид.част от таванските помещения, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна, находящи се в пристроената част от жилищната сграда с идентификатор №41112.504.201.1, изградена в ПИ с идентификатор №41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 617 кв.м., ведно със съответните идеални части от входа, стълбището и тавана/подпокривното пространство/ на жилищната сграда /стара част и пристроена част/, както и 5/6 ид.части от гараж с идентификатор № 41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор №41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м. и осъждане на ответниците да предадат владението на тези имоти.На основание чл.109 ЗС се иска осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху таванските помещения, като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата между първия и втория етаж на жилищната сграда.На основание чл.59 ЗЗД се претендира осъждане на ответниците да заплатят на пищците обезщетения за ползване без основание от тяхна страна на собствените им идеални части от тавански помещения в сграда с идентификатор 41112.504.201.1 и гараж с идентификатор №41112.504.201.3, изградени в ПИ с идентификатор 41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, в размери, както следва: по 100 лв. месечно за таванските помещения и по 50 лв. месечно за гаража, считано от датата на поканата-06.10.2014г. до влизане в сила на съдебното решение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В срока по
чл.131 ГПК са депозирани отговори от страна на ответниците, в които са оспорени
предявените искове.Твърди се, че предявения иск по чл.108 ЗС е недопустим за
разглеждане и неоснователен, тъй като ищците не са могли да придобият собственически
права върху описаните жилищни помещения.Констативният нотариален акт под №124,
т.V, д.№1644/1995г. на нотариус при КРС не установявал право на собственост на
посочените в исковата молба стаи и на посочените в него правни основания.Тези
помещения не представлявали самостоятелен обект и не били прилежащи към
притежавания от ищците обект.Твърди се, че до 1986година в описания поземлен
имот съществувала жилищна сграда, която представлявала сутеренен етаж, построен на кота 0.00 и само
още един етаж над сутеренния.С нотариален акт №126, т.ІІ, д.№702/1986г. К. А. К. и Е. А. К. учредили
право на пристрояване и надстрояване на съществуващата в парцел ХІІ, имот
пл.№2800, кв.169 по плана на гр.Кюстендил жилищна сграда, а именно право да
пристроят и надсроят съществуващата в имота жилищна сграда, в следния смисъл:
Д.К.К. има право да пристрои стая към сутерена от съществуващата жилищна сграда
със свои средства труд и материали;
Д.Д. К. има право да пристрои една стая на първия жилищен етаж, над сутерена , над тази, която баща й Д.К. ще построи съгл. Б.”а” от нотариалния акт и по този начин ще изгради за себе си от своята си част на този етаж и новоизградената стая самостоятелен апартамент на етажа.;
Р.Д.К. има право да надстрои втори жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда в имота, вкл. да пристрои една стая над тази по б. „б” от НА /над тази която Д. К. ще построи/, като при това той да бъде собственик на тавана.По този начин, бабата и дядото на Р.К., като изключителни и единствени собственици на цялата сградакъм онзи момент са му учредили право на надстрояване и изрично посочили, че тавана ще стане негова собственост, като по този начин променили и предназначението на част /помещение/ от сградата и променили собствеността му, като определили той да стане негов собственик-на тавана.
В посочения нотариален акт била ясна волята на бабата и дядото на този ответник-баща му Д. да пристрои една стая към сутеренния етаж, сестра му Д. да надстрои и пристрои една стая на първия етаж, над тази която баща му ще построи, а Р. да надстрои целия втори етаж, вкл. и над частта, която ще пристроят и надстроят баща му и сестра му.В този смисъл и въз основа на НА №126, т.ІІ, д.№702/1986г. Р.К. и съпругата му изградили жилищната сграда над първия етаж и били собственици на всичко изградено над първия етаж.След построяването на жилищната сграда, ответниците владеели и ползвали втория жилищен етаж и изградените над него тавански помещения.За таванските помещения нямало самостоятелен достъп, а се преминавало през втория етаж.В сградата не било налице подпокривно пространство, което да се ползва и обитава и да се достига до него по общото стълбище.
При учредяването на правото да се пристрои и надстрои с описания НА, собствениците на сградата-К. и Е. К. разпределили собствеността на тавана, като изрично посочили Р.К. да е собственик на тавана.
По отношение на гаража, се твърди, че ответниците ползват и владеят гаража от 01.06.1986г. до настоящия момент, като и към 31.10.2005г. са Р.К. и неговата съпруга ползвали и владеели гаража като собствен, без никой да им е противопоставял това владение.Владението им върху гаража било явно, спокойно и непрекъснато в продължение на повече от 10 години, а именно от 01.06.1986г. до 29.09.2014г., когато получил нотариалната покана.В този смисъл се твърди, че ответниците са придобили претендираните 5/6 ид.части от гаража с изтекла придобивна давност, като за посочения период упражнявали фактическа власт върху гаража с намерението да го своят.
Твърди се, че предявеният иск по чл.109 ЗС също е неоснователен, тъй като ответниците били собственици на посочените в исковата молба помещения и ищците не притежавали никакви права върху тях.
По горните съображения неоснователен бил и искът по чл.59 ЗЗД.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от НА №124, т.V, д.№1644/1995г. на КРС, НА №2, т.VІІ, рег.№7281, д.№1071/2005г., скица на поземлен имот, удостоверение за данъчна оценка, разрешение за страеж №174/21.07.1986г.В качеството на свидетели са разпитани св.А., К., Д. и Л. и К..Представени и приети като доказателства са и копие от НА №35, т.І, д.№62/1975г., НА №125, т.ІІ, д.№701/1986г. на КРС, НА №20, т.ІІ, д.№449/1995г., НА №126, т.ІІ, д.№702/1986г., констативен акт №14/17.06.2004г., жалба от Е.М. и Д.М., писмо изх.№Ю-491-01-978/28.03.2006г. на ДНСК, удостоверение от община Кюстендил, становище на община Кюстендил, жалба чрез АГК Кюстендил до КАС, НА №71, т.ХІІІ, д.№5664/1997г. на нотариус П., жалба от Д.М. до ВКС, КОП и МВР.Като доказателства по делото са приети и заключения, изготвени от вещите лица Л.В. и Д.В..
От описаните доказателства, събрани по делото, се установи следната фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, във формата на НА №20, т.ІІ, д.№449/1955г. на КРС, К. А. К. и Е. са защупили недвижим имот, представляващпарцел пети-хиляда двеста деветдесет и седем „а” в квартал сто деветнадесети, урегулиран от 587 кв.м.С договор за дарение на недвижим имот, във формата на НА №35, т.І, д.№62/1975г. на КРС, К. . К. и Е. А. К. са дарили на сина си Д.К.К. двете североизточни стаи от втория етаж със самостоятелен вход и северната стая от първия етаж от къщата, построена в парцел ХІІ, имот пл.№2800 в кв.169, урегулиран от 588 кв.метри.С договор за дарение от 10.07.1986г., във формата на НА №125, т.ІІ, д.№701/1986г. на нотариус при КРС, Д.К.К. и С. Г.К. са дарили на дъщеря си Д.Д. К. собствената си част от жилищна сграда, построена м парцел ХІІ, имот пл.№2800, кв.169 по плана на гр.Кюстендил, представляваща обособено жилище, състоящо се от две стаи и салонче-югозападни-на първия етаж на тази сграда при съседи на парцела......На същата дата-10.07.1986г., с нотариален акт №126, т.ІІ, д.№702 на нотариус при КРС е отстъпено право на строеж-пристрояване и надстрояване/суперфиция/, с който К. А. К. и Е. А. К., като собственици на парцел ХІІ, имот пл.№2800, в кв.169 по плана на гр.Кюстендил, целия състоящ се от 588 кв.м..... отстъпват безвъзмездно правото на пристрояване и надстрояване на съществуващата в този парцел жилищна сграда на сина си Д.К.К. и на внуците си Д.Д. К. и Р.Д.К., както следва:
а/ На Д.К.К. да има право да пристрои една стая към сутерена от съществуващата жилищна сграда в гореописания парцел, със свои средства, труд и материали и за себе си в съответствие с утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение.
б/ На Д.Д. К.- да има право да пристрои една стая на първия етаж над сутерена-над тази, която баща й Д.К.К. ще пристрои съгласно т.1, буква „а”, с което съгласно утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение ще го осъществи и обособи за себе си от своята част от първия етаж и новоизградената стая самостоятелен апартамент на този етаж.
в/ На Р.Д.К. да има право да надстрои втори етаж на съществуващата в описания по-горе парцел жилищна сграда, включително с пристрояване на една стая над тази по б.”б” на нотариаблния акт, със свои средства, труд и материали и за себе си въз основа на утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение, като при това той да бъде собственик на тавана.
С договор за прадажба на недвижим имот, във формата на НА №71, т.ХІІ, д.№5664/1992г. Е. А. К. е продала на сина си Б. К.К. своята част от недвижим имот, а именно 4/6 ид.части от парцел №Х, имот пл.№2476, в кв.167 по плана на гр.Кюстендил, комплекс „Осогово”, целият състоящ се от 588 кв.м., както и 4/6 ид.части от построените в същия парцел два гаража и стопанска постройка /барака/ с реално ползване на тази стопанска постройка от източната й страна.
С НА №124, т.V, д.№1644/1995г. на нотариус при КРС за собственост на недвижим имот, придобит чрез правни сделки /дарение, право на пристрояване и надстрояване/ суперфиция, Д.Д. К. е призната за собственик на следния недвижим имот: част от жилищна сграда, находяща се в гр.Кюстендил, ул.”Лиляна Д.”, представляваща тази част обособено самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, югозападни, от старата част на жилищната сграда, салонче и санитарен възел, както и една северозападна стая и терасата над входа/пристроени/ към старата част на горната жилищна сграда, както и 1/3 ид.част от таванските помещения, състоящи се от 1 североизточна, една южна стая и северната тоалетна с общо ползване на коридора за тези, както и общо ползване с другите съсобственици на входа, стълбището и тавана/подпокривното пространство/, от жилищната сграда /старата част и пристроената/, находяща се тази сграда в парцел Х, имот пл.№2476, кв.167 по плана на гр.Кюстендил.Под формата на забележка е посочено, че обособеното самостоятелно жилище се намира на първия етаж на старата част на жилищната сграда, описана по-горе и построена в горния парцел.
С договор за замяна на недвижими имоти и спогодба, във формата на НА №2, т.VІІ, рег.№7281, д.№1071 ОТ 2005г. на нотариус с рег.№188 на НКД. Д.М. и Е. В.М. са прехвърлили на М. Б. К. правото на собственост върху апартаменст №31, находящ се в гр.Кюстендил, ул.”Цар Освободител” №1А, на VІІ етаж, вх.А.В замяна М. Б. К. е прехвърлила на Д.Д.М. и Е.В.М. правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелно жилище, находящо се в триетажна масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот Х, имот пл.№2476, кв.167 по плана на гр.Кюстендил, състоящ се от 617 кв.м., което жилище се състои от две североизточни стаи на първия етаж, включващо коридора за тези две стаи и терасата над стълбището /входа/, двете стаи от сутерена на същата сграда-едната североизточна, другата югоизточна, коридора за тези две стаи, две тоалетни/ едната на първия етаж, другата в сутерена/ при съседи на имота......
В същия
договор, Б. К.К. и М. Б. К. са прехвърлили на Д.Д.М. и Е. В. М. правото на
собственост върху следния недвижим имот: 5/6 ид.части от урегулиран поземлен
имот Х, имот пл.№2476, кв.167 по плана на гр.Кюстендил, целият състоящ се от
617 кв.м., ведно с 5/6 ид.части от построените в този имот гараж /двоен/ и
бараката от източната страна на имота.
На 17.06.2004г
от РДНСК Кюстендил е съставен констативен акт №14, в който по отношение на
таванския етаж е посочено, че е със светла височина
На 14.08.2006г. е издадено от община Кюстендил удостоверение, в което е посочено, че извършените отклонения от одобрен архитектурен проект №39/15.07.1987г. по плана на гр.Кюстендил, с административен адрес ул.”Лиляна Д.” №2 представляват търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР ЗИД ЗУТ.
В заключението
на в.л.В. е посочено, че светлата височина на тавана е
В допълнително заключение, на същото вещо лице, е посочено, че таванските помещения не могат да бъдат определени като жилищни, поради изискванията на Наредба №7.Общата площ на таванските помещения била в размер на 88.13 кв.м.Претенциите на ищците били за посочени от вещото лице помещения, които са с площ от 49.4 кв.м., представляващи 56 % от общата площ.Достъпа да таванските помещения се осъществявал през стълбищна клетка и коридора в тавана.
Свидетелите, разпитани в хода на производството, дават показания относно влошените отношения между страните.
При горните доказателства, за съда се налагат следните изводи:
По иска с правно основание чл.108 ЗС относно правото на собственост върху 1/3 ид.част от таванските помещения, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се в пристроена част от жилищна сграда и реално ползване на стаите, както и общо ползване на входа, стълбището и тавана/подпокривното пространство/ на жилищната сграда.Този иск, съдът намира, че е неоснователен като съображенията в тази насока са следните:
С описания по-горе НА №126, т.ІІ, д.№702/1986г. на Р.Д.К. е отстъпено право на надстрояване на втори етаж на съществуващата жилищна сграда, включително с пристрояване на една стая над тази по б.”б” на нотариалния акт, със свои средства и труд и материали и за себе си въз основа на утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение, като при това той да бъде собственик на тавана.От този договор и тълкувайки волята на страни, за съда се налага извод, че действителната воля на страните е била именно Р.Д.К. да построи и стане изключителен собственик на тавана.С разрешение за строеж №174/21.07.86г.е разрешено пристройка и надстройка на втори етаж и таван.Видно от констативен акт №14 на ДНСК от 17.06.2004г., при изграждането на таванския етаж са допуснати отклонения от издаденото разрешение за строеж, като е завишен надзида, поради което е направен извод, че е изграден без необходимите строителни книжа и документи.На 14.08.2006г. е издадено удостоверение от община Кюстендил в увеление на това, че извършените отклонения от одобрения архитектурен проект представляват търпим строеж по смисъла на пар.16 от ПР ЗИД ЗУТ.В този смисъл, съдът счита, че тавана е изграден въз основа на отстъпено на Р.К. право на надстрояване, като изрично волята на собствениците-К. К. и Е. К. е била той да стане собственик на тавана.Този таван е изграден въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, като при изпълнението му са допуснати отклонения, които са преценени като търпими по смисъла на §16 ЗУТ.В този смисъл и с реализирането на правото на строеж, съдът счита, че ответникът Р.К., а доколкото се твърди, че строежа е осъществен през време на брака му с И.К., то същите са станали собственици на тавана, като ищците не притежават собственически права върху него.
Издаденият в полза на ищеца Д.Д. К. НА за собственост на недвижим имот за 1/3 ид.част от таванските помещения, състоящи се от 1 североизточна, една южна стая и северната тоалетна с общо ползване на коридора за тези помещения.....не създава право на собственост, а констатира наличието на такова.В конкретния случай, съдът счита, че към датата на съставянето му и към настоящия момент ищците не са притежавали такива права, доколкото ищецът Д.М. не е притежавала право на строеж за тавана, а такова е било учредено в полза на ответника и с реализирането му таванът е станал негова собственост.При посочените изводи, искът по чл.108 ЗС относно тавана е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявеният иск по чл.108 ЗС по отношение на 5/6 от гараж /двоен/, представляващ обект с идентификатор №41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор 41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, съдът намира, че е изцяло основателен, като съображенията в тази насока са следните:
Правото на собственост на ищците е придобито с договор за замяна на недвижими имоти и спогодба във формата на НА №2, т.VІІ, рег.№7281, д.№1071 от 2005г., с който Б. К.К. и М. Б. К. са прехвърлили на Д.Д.М. и Е. В. М. правото на собственост върху 5/6 ид.части от УПИ Х, пл.№167 по плана на гр.Кюстендил, целия състоящ се от 617 кв.м., ведно с 5/6 ид.части от построените в този имот гараж /двоен/ и барака от източната страна на имота при съседи.....В този смисъл ищците притежават годен титул за собственост на описания обект, който ги легитимира като собственици.Ответниците от своя страна владеят имота без да имат правно основание за това, поради което следва уважаване на предявения иск.
Възражението на ответниците, че са придобили правото на собственост с изтекла в тяхна полза придобивна давност , съдът намира, че е неоснователно. Претендиращият придобиване на имот по давност следва да докаже, че е упражнявал фактическа власт в период не по-малък от 10 години без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, като е демонстрирал спрямо собственика на вещта, че е осъществявал фактическата власт с намерението да я свои, като съществените признаци на владението съгласно чл.68 ЗС са два: обективен и субективен, логическо следствие от което съобразно теорията и практиката, изведени по логически път и от опитните правила са владението са е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.От събраните по делото доказателства, по никакъв начин не следва извод за наличието на посочените.Свидетелите Д. и Л. се установява, че ответникът Р.К. ползва гаража, като и двамата не били запознати в подробности с отношенията между страните.В подробности за тези отношения разказват свидетелите К., А. и К..От техните показания, следва фактически извод, че между страните са налице постоянни скандали във връзка с ползването на гаражите.В този смисъл, дори да е установено владение, което също не се доказа, то не е нито спокойно, нито явно, нито несъмнено.В този смисъл съдът счита, че ответниците не са придобили гаражите по давност, поради което предявения иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи.
Предявеният иск по чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху таванските помещения и подпокривното пространство, като премахнат изградената преграда от гипсокартон и метална врата между първия и втория етаж, съдът намира за неоснователен като съображенията в тази насока са следните:
Както се посочи по-горе, ищците не притежават право на собственост върху таванските помещения, като същите са собственост на ответници въз основа на реализираното право на строеж.В този смисъл не са налице права, на които монтираната врата да пречи, поради което този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявеният иск по чл.59 ЗЗД по отношение заплащане на обезщетение за ползваната от ответниците част от таванските помещения е неоснователен.Както се посочи, ищците не притежават право на собственост върху тавана, поради което ответниците ползват своя собственост, а не собственост на ищците и не е налице обогатяване.
Предявеният иск по чл.59 ЗЗД по отношение на 5/6 ид.части от гаража, собственост на ищците е основателен и следва да се уважи, като съображенията за това са следните:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това и препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД обхваща елементите - 1. ищецът да е собственик на имота, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.В случая са налице всички предпоставки за уважаването на този иск.Както се посочи по-горе, ищците са собственици на този имот, като са го придобили с описания договор за замяна, ответниците го ползват фактически без да имат основание за това и е доказан размера на обедняването, респ. обогатяването.Двете, приети по делото експертизи от различни вещи лица са посочили сумата от 40 лв., като наемна цена на 5/6 ид.части от този гараж, поради което съдът счита, че това е и резмера на дължимото обезщетение.
С нотариална покана, връчена на ответниците на 29.09.2014г. и на 08.10.2014г. ищците са поискали заплащане на месечен наем за гаража в размер на 50 лв. месечно.Обезщетението се претендира именно от датата на връчване на поканата до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение. Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.В конкретния случай, между страните не се спори, че към моманта на посочената дата, гаражът се е държал от ответниците, поради което към този момент ищците са били лишени от ползването на 5/6 ид.части от гаража.
Начинът, по който е предявен този иск, съдът намира, че е частично основателен.Обезщетение за лишаването от ползване се дължи от момента, в който ответниците са отнели владението от ищците без да имат основание за това.Предмет на иска по чл.59 ЗЗД, предявен по този начин, може да бъде само конкретно посочена сума и за конкретен период с неговия начален и краен момент.В случая началният момент е посочен, а като краен момент е посочено-„датата на влизане на решението в сила”.Настоящият състав на съда счита, че като краен момент може да бъде датата на подаване на исковата молба, като след тази дата настъпва правоувеличаващият ефект от подаването на иска, а ползването без основание след тази дата може да бъде предмет на друг иск.В този смисъл съдът ще присъди обезщетение до 24.11.2014г., като за целия период от 06.10.2014г. до 27.11.2014г./ 53 дни/ дължимото обезщетение е в размер на 70.63 лв., като тази сума се дължи ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 50 лв. месечно е неоснователен и следва да се отхвърли.В останалата си част, този иск, а именно от датата на подаване на исковата молба в съда до влизане в сила на съдебното решение е с неопределен петитум, поради което е недопустим за разглеждане и следва да се прекрати производството по делото в тази му част.
С оглед отхвърлената и уважена част от исковете, доколкото и двете страните претендират разноски и след компенсация на дължимите от страните деловодни разноски, съдът счита, че ответниците дължат на ищците деловодни разноски в размер на 249 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** *** против Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** *** иск по чл.108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижи имот, представляващ: 1/3 ид.част от тавански помещения, без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна, с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаите, както и общо ползване с ответниците на: входа, стълбището и тавана /подпокривното пространство от жилищната сграда, представляваща ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209 и осъждане на ответниците да предадат владението върху този имот на ищците.
Отхвърля предявения от Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** *** против Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** *** иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху таванските помещения, като премахнат изградената преграда от гипсокартон и заключената метална врата между първия и втория етаж на жилищната сграда.
Отхвърля предявения от Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** *** против Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** *** иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 100 лв., месечно, считано от 06.10.2024г. до 27.11.2014г. за имот представляващ 1/3 ид.част от тавански помещения, без идентификационен номер по кадастралната карта, състоящи се от една североизточна, една южна стая и северна тоалетна, с общо ползване на коридора за тези помещения, находящи се в пристроената част и реално ползване на стаите, както и общо ползване с ответниците на: входа, стълбището и тавана /подпокривното пространство от жилищната сграда, представляваща ПИ с идентификатор №41112.504.210.1, изградена в ПИ с идентификатор № 41112.504.210 и номер по предходен план 2476, в кв.167, парцел Х по плана на гр.Кюстендил, при съседни имоти: 41112.504.213; 41112.504.212; 41112.504.211; 41112.504.526; 41112.504.209, като за периода от време от 27.11.2014г. до датата на влизане на съдебното решение в сила оставя без разглеждане и прекратява производството по делото.
Признава за установено по отношение на Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** ***, че Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** *** са собственици на недвижим имот, представляващ: 5/6 ид.части от гараж с идентификатор № 41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор №41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м.
Осъжда Р.Д.К., с ЕГН ********** и И.Ц.К., с ЕГН ********** *** да предадат владението на 5/6 ид.части от гараж с идентификатор № 41112.504.201.3, изграден в ПИ с идентификатор №41112.504.201 по КККР на гр.Кюстендил, със застроена площ от 31 кв.м. на Д.Д.М., с ЕГН ********** и Е. В. М., с ЕГН ********** ***.
Осъжда Р.Д.К. и И.Ц.К. да заплатят на Д.Д.М. и Е. В. М. сумата от 70.63 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в следствие лишаването им от ползването на гореописания гараж за перода от време 06.10.2014г. до 27.11.2014г., ведно със законна лихва, считано от 27.11.2014г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от по 50 лв. месечно отхвърля като неоснователен.
Оставя без разглеждане производството по делото в частта на предявеният иск по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на описания гараж в размер на 50 лв. месечно, за периода от време от 27.11.2014г. до датата на влизане в сила на съдебното решение и прекратява производството по делото в тази му част.
Осъжда Р.Д.К. и И.Ц.К. да заплатят на Д.Д.М. и Е. В. М. деловодни разноски в размер на 249 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил, а в прекратителната му част-с характер на определение, в седмичен срок от връчването на страните, с частна жалба пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: