МОТИВИ по
НОХД № 30054 по описа за 2011г. на РС-гр. Монтана
Подсъдимият
М.К.Е. xxx е обвинен в това, че за времето от м. май 2009г. до 9.10.2009г. в гр.
Монтана, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор
с Д.М.Е. и Г.С.Т.,xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, извършил следното:
1.
За
времето от м. май 2009г. до 18.07.2009г. в гр. Монтана, отнел чужди движими
вещи-дизелово гориво 115л. и два бр. пластмасови туби с вместимост 20л., на
обща стойност 207.25 лв., от владението на А. К.Н. xxx, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои;
2.
На 9.10.2009
г. в гр. Монтана, отнел чужда движима вещ-метален капак на шахта с тегло 96 кг.,
на стойност 117.12 лв. от владението на живущите във вх. ”В” на блок, находящ
се в гр. Монтана, на ул. ”А.” № 14, с домоуправител П. М. М. от гр. Монтана, без
съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да присвои
–престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимия
Д. МИЛЧЕВ Е. xxx е обвинен в това, че за за времето от м. май 2009г. г. до 9.10.2009г. в гр. Монтана,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с М.К.Е. и Г.С.Т.,xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, извършил следното:
1.
За
времето от м. май 2009г. до 18.07.2009г. в гр. Монтана, отнел чужди движими
вещи-дизелово гориво 115л. и два бр. пластмасови туби с вместимост 20л., на
обща стойност 207.25 лв., от владението на А. К.Н. xxx, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои
2.
2.На 9.10.2009г.
в гр. Монтана, отнел чужда движима вещ-метален капак на шахта, с тегло 96 кг., на
стойност 117.12 лв. от владението на живущите във вх. ”В” на блок, находящ се в
гр. Монтана, на ул. ”А.” № 14, с домоуправител П. М. М. от гр. Монтана, без
съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да го
присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
1.
Подсъдимият Г.С.Т. xxx е обвинен в това, че за времето от м. май 2009 г. до 18.07.2009 г. в
гр. Монтана като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, след
предварителен сговор с М.К.Е. и Д.М.Е. xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи –дизелово гориво 115л. и
два бр. пластмасови туби с вместимост 20л., на обща стойност 207.25 лв. от
владението на А. К.Н. xxx, без съгласието на собственика с намерение противозаконно
да ги присвои-престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 5 и 7, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. Монтана
поддържа обвинението и правната квалификация по отношение на всеки един от
подсъдимите. В хода по същество на делото пледира, че фактическата обстановка
отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт е доказана по несъмнен и
безспорен начин. Не прави анализ на обстоятелствата по делото, тъй като
подсъдимите се признават за виновни, признават изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт. Приема, че за извършеното деяние от подсъдимия М.Е.
по чл. 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание от една до десет години лишаване
от свобода. И тъй като производството се движи по реда на чл. 370 и сл. от НПК,
при определяне на наказанието, съдът следва да вземе предвид обществената
опасност на подсъдимия К. а именно, че към момента на извършване на деянието
същият не е бил осъждан, признава изцяло вината си и дава подробни обяснения
относно начина на извършване на деянието, с което е спомогнал за разкриване на
обективната истина. В тази връзка предлага на подсъдимия М.Е., наказанието да
бъде определено при спазване разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК и при
условията на чл. 58а от НК, в редакцията преди бр. 26 на ДВ от 2010г. като му
бъде наложено, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно четири месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде
отложено за срок от три години.
По отношение на подсъдимия Д.М.Е., представителят на прокуратурата
поддържа, че следва да се вземе предвид обществената опасност на извършеното от
него деяние, която може да бъде определена като висока, имайки предвид начина
на извършване на деянието, продължавания характер на същото, както и санкцията
предвидена от законодателя-от една до десет години лишаване от свобода. В тази
връзка, при спазване условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието да бъде
определено при условията на чл. 58а от НК, в редакцията преди изменението й в
ДВ бр. 26/2010г., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, му бъде
наложено наказание ПРОБАЦИЯ, със задължителните пробационни мерки, за срок от
осем месеца, като пробационната мярка “Задължителна регистрация по настоящ
адрес” бъде изпълнява два пъти в седмицата.
По отношение на подсъдимия Г.С.Т.
предлага на съда да го признае за виновен и съобразявайки обществената опасност
на деянието, която може да бъде определена като висока, имайки предвид начина
на извършване на същото, предходните осъждания на този подсъдим, характеристичните
данни, събрани в хода на производството, да му бъде определено наказание при
условията на чл. 58а, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”б” от НК, съдът му определи наказание ПРОБАЦИЯ, със задължителните пробационни
мерки, за срок от десет месеца, като пробационната мярка “Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, бъде изпълнявана два пъти седмично. При този
разбор на доказателствата намира, че с определянето на такива наказания, ще се
постигнат целите на наказанието, вменени от законодателя в разпоредбата на чл. 36
от НК. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да
бъде уважен в посочения размер, като основателен и доказан.
Предявен е граждански иск от пострадалия А. К.Н. xxx, срещу подсъдимите
М.К.Е., Д.М.Е. и Г.С.Т., за сумата от 207.25 лв., представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2009г.
до окончателното изплащане на сумата. Конституиран като частен обвинител и
граждански ищец, пострадалият, въпреки разясняване на правата му в това
производство, прави искане за извършване на нови следствени действия, ”защото
това което съм посочил, е съвсем различно от това, което се чете”. Желае, след
като се запознае с материалите по делото, да даде писмено изложение по искането
си.
Подсъдимият М.К.Е. разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Съжалява
за извършеното и се разкайва. Твърди, че е осъзнал вината си.
Подсъдимия Д.М.Е. разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Съжалява
за извършеното.
Подсъдимия Г.С.Т. разбира в какво е обвинен и признава вината си. Съжалява
за това, което е извършил и обещава, оттук-нататък няма да продължава така.
Служебния защитник на подсъдимите, адвокат Д. xxx изразява съгласие по
смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК. Поддържа, че няма да се спира на фактическата
обстановка, която добре е отразена в обвинителния акт и която изцяло
кореспондира със самопризнанията и на тримата подсъдими, които изцяло приемат
изненесото в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на
подсъдимия М.Е. моли съда, при условията на чл. 58а от НК да му наложи
наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1
от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на
подсъдимия Д.М.Е. напълно е съгласен, че наложеното наказание следва да бъде
ПРОБАЦИЯ, за срок от шест месеца, като съдът наложи задължителните пробационни
мерки. По отношение на подсъдимия Г.С.Т., изхождайки от обстоятелството, че е
извършил деянието при условията на повторност, предлага съдът да му наложи
наказание ПРОБАЦИЯ, за срок от осем месеца, като също наложи задължителните
пробационни мерки. Счита, че така предложените наказания, ще въздейсдтват на подсъдимите
възпитателно и превъзпитателно по отношение на по-нататъшното им поведение.
Произвоството се развива при условията на чл. 370 и сл. от НПК-проведе
се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във
вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на
свидетелите и вещото лице. Съдът прочете протоколите от разпита на свидетелите,
изготвени на досъдебното производство, както и тези събрани в хода на съдебното
следствие, както и изготвената на досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата на
страните и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за установено
следното:
Свидетелят А. К.Н. xxx и притеава недвижим имот и в гр. Монтана. Имота
се състои от етаж на къща, находяща се на у. ”В. Л.” № 14А, ведно с прилежащо
мазе, находящо се в близост до жилищната постройка. Пред входа на мазето, свидетелят
Н. съхранявал ламаринен резервоар с вместимост 500л., в който твърди, че имало
450 литра нафта, събирани през годините от неговия баща.
Свидетелят
Н. периодично посещавал имота в гр. Монтана, за да проверява, дали не е станал
обект на престъпни посегателства. При едно от поредните си посещения, а именно
на 18.07.2009г. установил, че металната врата на мазето е извадена от пантите и
е оставени отстрани до стената, а по цимента пред самото мазе имало петно от
нафта, с размери около един два метра. Това накарало свидетеля да провери
резервоара с нафтата, при която установил, че същият е празен. Този факт навел
пострадалия на мисълта, че може да е влизано и навътре в мазето. След
направената проверка свидетелят констатирал, че от там му липсват множество
части за лек автомобил, марка “Варшава”, 1 бр. метална шина, две пластмасови
туби с вместимост 20л. и 90 бр. стъклени бутилки с домашно вино, с вместимост
от по 1л..За случилото се, свидетелят уведомил органите на полицията, като били
отпочнати незабавни действия по установянаве на извършителя.
Подсъдимите
М.к.Е. и Д.М.Е. са първи братовчеди и от деца са заедно. На 4.07.2009г. след
обяд, двамата подсъдими и подсъдимия Г.С.Т.-техен приятел, решили да влязат в
дома на пострадалия Н., тъй като знаели, че последният не живее постоянно в гр.
МонтанаТози факт им бил известен, тъй като през пролетта на 2009г. подсъдимият М.Е.
бил разговарял с него, да му върши работа по покрива на къщата, но Н. не се
съгласил и му споделил, че живее в гр. София. Именно, по време на този разговор,
подсъдимият Е. видял, че пред входа на мазето има някакъв варел с правоъгълна
форма и поставена канела на него.
В
изълнение на своето решение, тримата подсъдими проникнали в двора на свидетеля Н.
през отвор, образуван от свободно пространство в горната част на страничната
ограда и намиращия се там ламаринен покрив. След като влезли в двора, те се
отправили към мазето. Тримата подхванали металната врата, извадили я от пантите
и я подпрели до стената, след което влезли в мазето и взели намиращите се там 2
бр. пластмасови туби с вместимост от по 20л. и един маркуч. След това поставили
маркуча на канелата и започнали да пълнят едната туба. Още в началото
подсъдимите констатирали, че във варела има нафта. След като напълнили тубата, прехвърлили
я през оградата и отишли до ж. п. гарата, за да продадат нафтата.
По същото
време, на стоянката на такситата пред ж. п. гарата се намирал свидетеля Б.
Антонов Е., който работел като таксиметров шофъор. По едно време към него се
приближили подсъдимите М.Е. и Д.Е., които му предложили за продан тубата с
нафтата. Свидетелят Б. Е. погледнал нафтата и като се уверил, че е годна, се
съгласил да я закупи, по 0.70 лв. литъра. За нафтата им платил 14 лв. По време
на пазарлъка, двамата подсъдими му споделили, че могат да му доставят още нафта
и последният се съгласил. Тримата се разбрали да се видят по-късно същия ден, за
да може свидетеля Е. да им предостави съдове, в които да му налеят нафтата. Когато
се срещнали, той им предоставил 15 туби с вместимост от по 5 литра, предоставил
им номера на мобилния си телефон и се разбрали, че ще се чуят допълнително, от
къде да отиде да вземе нафтата. След като тримата подсъдими се върнали от дома
на свидетеля Н., напълнили предоставените им от свидетеля Е. туби и другата
туба, с вместимост от 20л., която при предходното посещение в имота, били
намерили в мазето. Прехвърлили тубите през оградата, след което ги скрили до
намиращия се вблизост до дома на свидетеля Н. жилищен блок. Изчакали да стане
достатъчно късно, за да се обадят на свидетеля Е..
Около 23.00ч.,
тримата подсъдими се обадили по телефона на свидетеля Е. и се разбрали да се
срещнат на ул. ”В. Л.”, зад бл. № 3.Свидетелят Е. веднага се отправил на
уговореното място, където го чакали М.Е., Д.Е. и Г.Т.. Тримата подсъдими му
помогнали да натовари в колата си доставената от тях нафта, а именно 95 литра, за
която получили сумата от 66 лв., след което се разделили.
През
нощта на 8.10.2009г. подсъдимите М.Е. и Д.Е. xxx. Когато стигнали до жилищния
блок, находящ се на № 14, вх. ”В”, те видели, че на тротоара, малко след
стълбището има шахта, покрита с метален капак. Двамата решили да извадят капака
и да го занесат на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Така и сторили.
След като извадили капака, го скрили в тревата, в района на ж. п. гарата.
Свидетелката
Н. В. живее в гр. Монтана, в жилищния блок на ул. ”А.”№ 14.На 9.10.2009г. сутринта,
когато излязла за работа свидетелката установила, че капака на шахтата за
мръсна вода, който бил закупен и поставен от живущите в блока, пред самия вход,
липсвал. За случилото се, свидетелката В. уведомила органите на полицията.
С
проверка на сигнала за извършеното престъпление, бил ангажиран свидетеля Б. Б.,
който веднага решил да провери по пунктовете за изкупуване на черни и цветни
метали. В района на ул. ”Индустриална”, пред фирма “Май”, той видял в една
каруца подсъдимите М.Е. и Д.Е., както и свидетеля М. М.. Свидетелят Б. ги
накарал да спрат и когато отишъл до каруцата видял, че в нея бил натоварен
капак за шахта отговарящ на описанието, дадено от свидетелката Н. В.. Всички, които
се намирали в каруцата, били заведени до РУ”Полиция”-гр. Монтана, за изясняване
на случая. В показанията си свидетеля М. М. заявява, че подсъдимите М.Е. и Д.Е.
го били спрели в района на “Винпром”-гр. Монтана и го помолили да ги закара до
намиращия се вблизост пункт за изкупуване на черни и цветни метали, като му
обещали да му заплатят за извършената услуга. Той се съгласил и непосредствено
след като били натоварили капака от шахта, били спрени от свидетеля Б..
Видно от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза, стойността
на отнетите 115л. нафта и две пластмасови туби с вместимост от по 20л., е 207.25
лв., а стойността на метален капак от ламарина с дебелина 12 мм., диаметър 80
см. и тегло 96 кг., е 117.12 лв. Възстановените щети са в размер на 120.12 лв.
Вещото
лице е изчислило, че минималната заплата за страната към момента на
инкримчинираното деяние е 220 лв. и се нанася 4.7 пъти в стойността на отнетите
движими вещи.
При
условията на чл. 343, ал. 4 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че повдигнатото
обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки горното и събраните в процеса
доказателства съдът намира, че с деянията си, подсъдимия М.К.Е. е
осъществил състава на престъпленията чл. 195, ал. 1, т. т. З и 5, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно- за времето от м. май
2009г. до 9.10.2009г. в гр. Монтана, при условията на продължавано престъпление,
след предварителен сговор с Д.М.Е. и Г.С.Т.,xxx, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, извършил следното:
1.за времето от м. май 2009г. до 18.07.2009г. в гр. Монтана
отнел чужди движими вещи-дизелово гориво 115л. и 2 бр. пластмасови туби с
вместимост 20л., на обща стойност 207.25 лв. от владението на А. К.Н. xxx, без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои
2.На 9.10.2009г. в гр. Монтана, отнел чужда движима
вещ-метален капак на шахта с тегло 96 кг., на стойност 117.12 лв. от владението
на живущите във вх. ”В” на блока находящ се в гр. Монтана, на ул. ”А.” № 14, с
домоуправител П. М. М. от гр. Монтана, без съгласието на собствениците с
намерение противозаконно да го присвои.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът
намира, че подсъдимия Д.М.Е. xxx е осъществил състава на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно- за времето от м. май 2009 г.
до 9.10.2009 г. в гр. Монтана, като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършенотго и можещ да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с М.К.Е. и Г.С.Т.,xxx, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил следното:
1.за
времето от м. май 2009г. до 9.10.2009г. в гр. Монтана отнел чужди движими
вещи-дизелово гориво 115л. и 2 бр. пластмасови туби с вместимост 20л., на обща
стойност 207.25лв. от владението на А. К.Н. xxx, без съгласието на собственика
с намерение противозаконно да присвои
2.На 9.10.2009г.
в гр. Монтана отнел чужда движима вещ-метален капак на шахта с тегло 96 кг., на
стойност 117.12 лв. от владението на живущите във вх. ”В” в блок, находящ се в
гр. Монтана, ул. ”А.” № 14, с домоуправител П. М. М. от гр. Монтана, без
съгласието на собствениците с намерение противозаконно да присвои.
С оглед на установената по-горе фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимия Г.С.Т. xxx е осъществил състава на
престъплениетопо чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, а именно: за времето от м. май 2009г. до 18.07.2009г.
в гр. Монтана, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, след
предварителен сговор с М.К.Е., и Д.М.Е.,xxx, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел от владението на А. К.Н. xxx, чужди движими
вещи-дизелово гориво 115л. и 2 бр. пластмасови туби с вместимост 20л., на обща
стойност 207.25 лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно
да ги присвои.
От субективна страна, съдът приема, че
деянията извършени от тримата подсъдими, са извършени при условията на пряк
умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са настъпването
наобщественоопасните последици и са искали тяхното настъпване. А двамата
непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да
ръководят постъпките си.
Причините
и условията за извършване на престъпленията, се свеждат до ниското правно и
обществено съзнание, незачитане правото на лична собственост.
Съдът
намира, че горната фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен
начин, от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства-материалите по досъдебното производство, справки за съдимост, свидетелските
показания на свидетелите А. Н., Б. Е., П. М., Н. В., М. М., Б. Б.. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни и безпристрастни, подкрепящи
се от събраните на досъдебното производство писмени доказателства и които са
дадени след предупреждението по чл. 290 от НК. Тези показания се подкрепят и от
самопризнанията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство. Съдът
приема като компетентно и вярно дадена, изготвената на досъдебното производство
съдебно-оценъчна експертиза.
Авторството
на деянията е доказано по несъмнен начин. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства за време, място и начин на извършване на деянията. Подсъдимите са
имали представа за всички обективни елементи от състава на престъпленията, включително
и на квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, именно-деянията
са извършени чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, след
предварителен сговор, като отделните деяния в рамките на продължаваното
престъпление, са извършени от подсъдимите в различни комбинации между тях. Деянията
им, осъществяващи един и същ състав на едно и също престъпление, са извършени в
условията на чл. 26, ал. 1 от НК, а именно-през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите,
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата
индивидуализация. А за непълнолетните Д.Е. и Г.Т.-след редукцията на
наказанията, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
индивидуализиране на наказанията на отделните подсъдими и предвид разглеждането
на делото по реда на чл. 370 и сл. от НПК, и с оглед на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията й преди изменението със ЗИДНК,
обн. в ДВ бр. 26/2010г., влязла в сила на 10.04.2010г., предвид извършване на
деянията преди влизане в сила на това изменение и с оглед на чл. 2, ал. 2 от НК,
като определяне на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-за
подсъдимия М.Е. и на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”, с приложението на чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК - за подсъдимите Д.Е. и Г.Т., е по-благоприятно за тях.
С
оглед на установеното от фактическа страна, съдът призна подсъдимия М.К.Е. за
виновен в извършване на деянието по чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55,
ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36 от НК, му наложи
наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на така
определеното наказание, за изпитателен срок за три години-наложеното наказание
е до три години лишаване от свобода, към момента на деянието, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а и съдът
прецени, че с това наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът взе предвид наказанието предвидено в
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от НК, причините и подбудите за извършването им,
тежестта на обществената опасност на деянието и на дееца, а също и
обстоятелствата с правна значимост за вината.
Съдът
съобрази като смегчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно минало към
момента на извършване на деянието, съдействие за разкриване на обективната
истина и признаване на вината както на досъдебното производство, така и в хода
на съдебното следствие. Разкаяние и съжаление за извършеното, младата възраст, а
като отегчаващи-тежестта на извършеното общественоопасно деяние, възстановяване
на част от отнетото имущество.
Съдът
намери, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1
от НК, като групира наказанията по настоящата присъда с наказанието по НОХД №
246/2010г. , по НОХД № 314/2010г. и по НОХД № 3582011г., трите по описа на
РС-гр. Монтана и определи едно общо най-тежко наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като отложи изпълнението на това наказание, на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Деянията и по трите
присъди са извършени преди да има влязла в сила присъда по което и да е от тях.
С оглед
на установеното от фактическа страна, съдът призна подсъдимия Д.М.Е. за виновен
в извършване на деянието по чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б”, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36, след редуциране на
наказанието, съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, като
на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи
следните пробационни мерки:
1.задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, която да бъде изпълнявана
два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства с
правна значимост за неговата индивидуализация. Смегчаващи вината обстоятелства
са липса на предходна съдимост, съдействие за разкриване на обективната истина
и признаване на вината както на досъдебното производство, така и по време на
съдебното следствие, младата възраст, осъзнаване на вината и изразеното искрено
разкаяние, възстановяване на част от отнетото имущество. А като отегчаващи
вината обстоятелства, съдът съобрази тежестта на извършеното общественоопасно
деяние и лошите характеристични данни, събрани на досъдебното производство.
С оглед
на изяснената фактическа обстановка по делото, съдът призна подсъдимия Г.С.Т.
за виновен по чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и при условията на чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б”, във вр. с чл. 2, ал. 2, във вр. с чл. 36 от НК му наложи
наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал.
1 от НК, му наложи следните пробационни мерки:
1.задължителна
регисдтрация по настоящ адрес, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, която да бъде
изпълнявана два пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.Задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази всички обстоятелства с
правно значение за неговата индивидуализация. Смегчаващите вината обстоятелства
са младата възраст, съдействие за разкриването на обективната истина и
признаването на вината както на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие. Изкренното разкаяние в съдебно заседание, твърдението, че оттук
нататък няма да парави това, т. е. няма да върши кражби. Отегчаващите вината
обстоятелства съдът прецени предходното му осъждане, настоящето деяние е
извършено в условята на повторност и тежестта на извършеното противоправно
деяние.
Съдът
намира, че тези наказания ще изпълнят целите на наказанието за поправянето и
превъзпитанието както по отношение на осъдените, така и към останалите граждани
на общесдтвото.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е
за съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск, предявен
от А. К.Н. xxx, срещу подсъдимите М.Е., Д.Е. и Г.Т., за сумата от 207.25 лв., представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди от деянието, със законната лихва, считано
от 18.07.2009г. до окончателното й изплащане.
За да е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва да е налице настъпила вреда, противоправно
поведение и причинна връзка между тях. В настоящия случай, по един категоричен
начин се доказа, че настъпилата вреда за пострадалото лице, конституирано в
наказателното производство като гр. ищец е причинена от противоправното
поведение на подсъдимите М.Е., Д.Е. и Г.Т. и последните следва да репарират
вредите, които виновно са причинили другиму.
С оглед
на събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намери за
основателен предявения иск, за сумата от 207.25 лв., установена от заключението
на съдебно-оценъчната експертиза и го уважи, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.07.2009г. до окончателното й изплащане, като осъди тримата
подсъдими.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимите са направени в хода на наказателното производство разноски и същите
се осъдиха, да заплатят по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 55 лв.,
държавна такса върху уважения размер на гр. иск в размер на 15 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този
разбор на доказателствата от фактическа и правна страна, съдътпостанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: