№ 128
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Т. Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от Т. Д. МИТЕВ Административно наказателно
дело № 20222120204933 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес:
гр. *, чрез адв. * от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 22-0434-
000214/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Димитров от АК-Бургас, който поддържа жалбата по изложените доводи.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване. Видно от разписката НП е
връчено на жалбоподателят на 18.11.2022г., а жалбата е депозирана на 02.12.2022 г. Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
Донка Ганева Н.а, ЕГН: **********, била собственик на лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. №А0181НТ. Гаранционният фонд изпратил уведомление до Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Бургас, че за МПС липсват данни за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на 03.08.2022 г.
регистрацията на автомобила била служебно прекратена, за което собственикът не бил
уведомен.
На 03.09.2022 г., около 11.50 часа, докато се движел в с. Тръстиково в посока с.
1
Полски извор, горепосоченият автомобил, управляван от жалбоподателя Г. Н., бил спрян за
проверка от полицейски патрул, в състава на който влизал и св. Т. П.. Била направена
справка за автомобила, при което се установило, че същият е с прекратена регистрация.
За констатираното на място Т. П. съставил АУАН № *, квалифицирайки тези факти
като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го
подписал. Същият попълнил писмено сведение, в което посочил, че не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена.
Материалите по преписката били изпратени на БРП, като с постановление било
отказано образуването на досъдебно производство.
Въз основа на АУАН, на 19.10.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Н. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и
на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на свидетеля,
които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група,
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Бургас, видно от приложените по делото заповеди.
АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, който не е негова собственост, като регистрацията на последния е
била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Н. неправилно е било
2
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.
Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно
средство се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата
на чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното
средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена
регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не сочи
противното, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация
поради липса на гражданска отговорност, считано от 03.08.2022 г., но за това действие не е
уведомен собственика на автомобила. По делото е представено уведомление от
Гаранционния фонд, но никъде не е удостоверено, че същото е получено от жалбоподателя.
Липсват каквито и да е данни за уведомяване и от страна на ОДМВР. Следователно при
извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият орган не е изпълнил
задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и
получи регистрационните табели. Още по-малко има каквито и да е доказателства за това
лично жалбоподателят, да е бил уведомен по какъвто и да е начин за прекратяването на
регистрацията. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели
на автомобила са попречили на жалбоподателя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне
настъпването на тези последици.
Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и
от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в автоматизираната
система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен
срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което
произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е
скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са
могли да предполагат (т.е. не може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена, както е в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика- Решение № 1497 от
15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765 / 2021 г. на XVI състав на Административен съд-
Бургас, Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838 / 2020 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773 /
2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
3
отмени изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0434-000214/19.10.2022г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Г. Н. Н. с ЕГН: **********, адрес: гр. * е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4