РЕШЕНИЕ
№ 678
град Плевен, 29.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА
ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Цветанка
Дачева и с участието на прокурор Ивана Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 760/2020 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Б.П.-Ц. 2012“ЕООД,
гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ бл. ШПК2, ет. 4, ап. 14 чрез адв. О.Л., срещу
решение № 419/24.07.2020 г. по а.н.д. № 1300/2020 г. на Районен съд – Плевен. Счита, че е налице
неправилно интерпретиране на събраните доказателства, че сумата, която е
открита в пластмасовата табуретка от органите на Икономическа полиция била в
непосредствена близост до мястото, където се съхранявали парите от продажбите в
магазина. Твърди се, че табуретката е била в отдалечено място от касовия
апарат, най-малко по причина да се избегне нейната нежелателна кражба заедно с
парите от касата на търговския обект. Посочва, че от събраните гласни
доказателства се е изяснил и произходът на тези пари — били са оставени вечерта
от управителя на дружеството, за да може да бъде закупена стока (тютюневи
изделия) на следващия ден, тъй като той самият щял да отсъства. Твърди, че тези
парични средства не са част от касовата наличност на търговския обект, за да
бъдат обект на операции по „служебно въвеждане или извеждане” по смисъла на чл.
33, ал. 1 от Наредбата. Излагат се доводи, че в случая съдът е възприел
широкообхватното тълкуване на органите по приходите, че касова наличност
представлявали всички парични средства на територията на търговския обект,
независимо, че те не са свързани пряко или дори косвено с извършените в него
продажби на стоки и услуги. Счита, че след като липсва нормативно установено
понятие „каса” и „касова наличност”, то тяхното дефиниране за нуждите на
правоприлагането и административно-санкционната дейност може да бъде направено
единствено според целта на нормативния акт, в който са упоменати, т.е Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. Заявява се, че от значение е произхода на паричните
средства и дали те са свързани с продажбите на стоки през текущия ден или пък
част от началния обем на парите в касата на обекта. Моли се съдът да отмени
оспореното № 419/24.07.2020 г. на Плевенски районен съд, VI-ти състав по АД №
1300/2020 г. и измененото с него НП № 491513-F532407 от 22.01.2020 г., издаден
от Началник отдел Оперативни дейности, гр. Велико Търново в ЦУ на НАП.
В съдебно заседание касаторът – „Б.П.-Ц. 2012“ЕООД,
гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“ бл. ШПК2, ет. 4, ап. 14 чрез адв. О.Л., се
представлява от адв. Л. , който поддържа жалбата и намира, че неправилно е
прието от съда, че е налице извършено нарушение, тъй като средствата са лични и
не следва да бъдат отразени като касова наличност. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание ответникът - ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, се
представлява от ст. юрисконсулт М., която намира жалбата за неоснователна и
счита, че решението следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава
заключение, че решението е законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 491513-F532407/21.01.2020г,
с което началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на НАП, е наложил на „Б.П.-Ц. 2012“ ЕООД представлявано от А. Г. П.
имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 20.12.2019г. в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за
хранителни стоки, находящ се в гр.Бохот, кв.6, ул. „Васил Левски“ №6,
експлоатиран от „Б.П. – Ц.2012“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от А.Г.П.
е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби
не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“
суми в касата – нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
и на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС наложеното
наказание – имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лв., е
намалена на 500 лева.
Настоящата
инстанция намира, че решението е
валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. За да
потвърди наказателното постановление, Районен съд Плевен е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени, изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновано е, че двата акта
са издадени от компетентни органи в предвидените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН. Посочено е, че при издаване
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, спазени са изискванията на закона и от събраните по делото
доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение,
неговият извършител и фактическата обстановка във връзка с това. Въз основа на
възприетата от съда фактическа обстановка се установява, че не е отразена промяна на касовата наличност
извън случаите на продажби и не е
въведена установената разлика + 707,16 лева във фискалното устройство чрез
функция „служебно въведени“ и е налице нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
№Н-13/2006 г. Изложени са съображения, че в конкретния случай не са
налице предпоставки за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установените факти
не сочат наличието на такива смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето
на деянието като такова, с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид, като установените смекчаващи обстоятелства са
взети предвид и съдът правилно е изменил размера на наложената санкция и я
определил към минималния размер.
Първоинстанционният съд е обсъдил доводите на
жалбоподателя, обсъдил е събраните доказателства и е изложил мотиви относно
обстоятелството, защо приема, че намерените средства следва да бъдат въведени
като „служебно въведени“, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК
изцяло се споделят и не следва да бъдат преповтаряни. Пред касационната
инстанция не се наведени други доводи, различни от вече посочени в жалбата пред
РС Плевен и същите са обсъдени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 419/24.07.2020
г., постановено по а.н.д. № 1300/2020 г. на
Районен съд – Плевен.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се
изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ 1./п/
2./п/