РЕШЕНИЕ
гр. София,.………………2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно Отделение, VIII-ми
въззивен състав, в открито заседание на трети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Албена
Ламбева и в присъствието на прокурора Благовест
Байраков, като се запозна с докладваното от съдия
Костадинова ВНОХД № 5383 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
С присъда от 06.12.2017г., постановена по НОХД № 707/2016г., СРС, НО, 16-ти състав е признал подсъдимия Р.Й.Д. за
виновен в това, че на 11.05.2014 г., около 05:00 ч., в с. Лозен, ул. „*********се
е заканил на Л.Г.К.с престъпление против нейната личност – заканил се с
убийство като насочил пистолет „Макаров“ към главата
и ѝ заявил: „Боклук, ще те убия, ще те унищожа, ще те застрелям, ти не
заслужаваш да живееш“, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1
от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
изпълнението на което на основание 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години.
С оглед изхода на делото на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
Р.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Срещу
постановената присъда е депозирана жалба от адв. И.П.
–служебен защитник на подс. Д., в която се излагат
доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата.
Твърди се, че е нарушен както процесуалния, така и материалния закон, като без
наличието на достатъчно категорични доказателства подсъдимият Р.Д. е признат за
виновен, като наложеното му наказание е изключително несправедливо. Посочва се
още, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка не е подкрепена от
събраните по делото доказателства. Изразява се становище, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля Г. К. – баща на
пострадалата, доколкото изведените в тях данни не са лично възприети от
свидетеля, като от друга страна, от показанията на останалите разпитани по
делото свидетели се установява, че не е възникнал конфликт по време на
семейното събиране. Посочва се още, че извършеното от подсъдимото лице не
покрива признаците на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, както и че
обществената му опасност не надхвърля онази по-ниска граница, която е типична
за обичаен битов конфликт без съществени негативни последици. Сочи се, че по
делото са представени категорични писмени доказателства, че по случая е
извършена проверка от служители на МВР, които не са констатирали нарушения от
страна на Р.Д., които да доведат до извод за осъществени от подсъдимото лице
противоправни действия. В заключение се иска отмяна на присъда и постановяване
на нова оправдателна такава.
С жалбата не се правят искания за
събиране на допълнителни доказателства
Съдът, в закрито заседание на 28.12.2018г. като прецени изложените в
жалбата доводи, материалите по делото и разпоредбата на чл. 327 НПК
намери, че за правилното решаване на делото, за да обезпечи изпълнението на
правомощията си по чл. 313 НПК, не се налага събиране на нови доказателства. В
проведено открито с.з е допуснато събиране на доказателства пред въззивния съд.
Пред въззивния съд е проведено
съдебно следствие за събиране на допълнителни доказателства, доколкото е допуснато изготвяне на техническа експертиза,
която да свали в текстов вид представените записи от „Националната система 112“,
повторен разпит на свидетелката Л. К., както и разпит, в качеството ѝ на
свидетел, на лицето Б.К..
В рамките на проведеното пред
въззивния съд съдебно следствие е прието заключението на изготвената по делото
СТЕ, проведен е повторен разпит на свидетелката К., разпит на св. Б.К., както и
разпит на св. В.К., дадена е възможност на подсъдимия да даде обяснения (от която
последния се е възползвал), на осн. чл. 283 от НПК по
делото са приобщени и постъпилите по делото писмени доказателства.
В хода на съдебните прения защитата
на подсъдимия Д. – адв. Д. изразява становище, че обжалваната присъда е необоснована,
доколкото установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се
подкрепя от събраните пред първия съд доказателства. В тази връзка се посочва,
че контролираният съд е приел фактическата обстановка от обвинителния акт,
основана на показанията на св.К.на досъдебното производство без последните да
бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им.
Твърди се, че не следва да бъде споделен извода на първия съд, че установената
фактическа обстановка се подкрепя от показанията на бащата на св. К., доколкото
последният не е очевидец на събитията, а дава сведения за споделеното от дъщеря
му след случилото се. С оглед горното се прави извод, че цялото обвинение се
основава единствено на показанията на св. Л. К., които от една страна се
опровергават от обясненията на подсъдимото лице, като предвид изолираността си
не могат да бъдат основа за постановяване на осъдителна присъда. Според
защитата допълнително съмнение в достоверността на показанията на св.К.поражда
обстоятелството, че видно от проведените телефонни разговори със служителите на
спешен телефон 112, никъде в тях не се споменава, че спрямо нея е отправена
заплаха за живота ѝ с огнестрелно оръжие от страна на подсъдимия, като от
друга страна не се доказват и сочените от пострадалата обстоятелства, че
съпругът ѝ е мъртво пиян, както и че е имало разбити врати и черчевета доколкото,
изложеното от свидетелката не намира подкрепа в показанията на отзовалите се на
сигнала полицейски служители. Посочва се още, че извън показанията на
пострадалата, не са ангажирани доказателства за използването на огнестрелно
оръжие по време на инцидента, доколкото служебното оръжие на последния по всяка
вероятност е било на съхранение в службата, а личното му оръжие според
показанията на брат му се е намирало в касата на горния етаж, като не е било
взимано оттам през инкриминираната вечер. Твърди се още, че не са ангажирани
доказателства, че пострадалата е била ритана от подсъдимия, както е прието от
първоинстанционния съд, доколкото в експертизата са констатирани единствено
леки телесни увреждания. Защитата настоява да се обърне внимание и на обстоятелството,
че доколкото се твърди, че инцидентът се е осъществил около 4-5ч. сутринта,
буди недоумение обстоятелството, защо пострадалата се е обадила на спешния телефон чак след 8 часа сутринта.
В заключение се посочва, че доколкото присъдата се основава единствено на
голословните твърдения на пострадалата, като липсват достатъчно доказателства,
от които да се направи несъмнен и обоснован извод, че подсъдимият е заплашилК.с убийство, насочвайки към нея огнестрелно
оръжие, обжалваната присъда следва да бъде отменена, като на нейно място бъде
постановена нова, оправдателна такава.
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, постановена
при изяснена фактическа обстановка и в съответствие със събраните по делото
доказателства, от които се установява по безспорен начин извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от
НК. В заключение моли присъдата на първия съда да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д. в правото си на лична
защита и последна дума няма какво да добави.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните
да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава.
Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки
оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се
в жалбата, както и заявеното от страните в публичното съдебно заседание,
извърши собствена преценка на доказателствата по делото, в това число и на ангажираните
в хода на проведеното въззивно следствие доказателствени източници, и въз
основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от първата инстанция.
Анализирайки задълбочено всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните констатации от
фактическа страна:
Подсъдимият Р.Д. с ЕГН ********** е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование,
разведен, работи, живущ ***,
Подсъдимият Д. заедно със съпругата си Л.К.- Д.
живеели в къща, находяща се в с. Лозен, ул. „*********заедно
с родителите на Д., както и семейството на неговия брат С. и А.Д.. Подсъдимият
ползвал втория етаж на къщата, а семейството на неговия брат били на третия
етаж. На третия етаж на къщата, обитаван от свидетелите С. и А.Д. имало каса за
оръжие, находяща се в гардероба в спалнята.
На 10.05.2014 г. вечерта в дома на
подсъдимия Р.Д. било организирано събиране на семейството на Д., неговия брат,
съпругата му и двете им деца, техни братовчеди и приятели. На събирането
присъстващите употребили алкохол, като Л.К.изпила едно питие – малка водка с кола. Свидетелят С. Д. изпил две
- три малки ракии, след което, както обичайно, легнал да спи, тъй като
алкохолът не му понасял добре. Около 03:00 – 04:00 часа на 11.05.2014г. част от
гостите започнали да се прибират. Малко след това поради употребата на алкохол,
както и поради ревност, подсъдимият Д. започнал да се държи агресивно към
съпругата си, открито се заяждал с нея. Между двамата възникнал конфликт, като
с цел да го потуши, Л.К.взела дамската си чанта и ключовете от колата си, с
намерение за да се прибере в намиращия се в близост дом на родителите ѝ.
Това действие на К.провокирало допълнително подсъдимия Д., като последният започнал
да бута по коридора Л. К.. Впоследствие конфликта се пренесъл на етажа обитаван
от семейството, като подсъдимият хвърлил
чантата наК.в банята и започнал да я блъска, рита,
удря по главата, както и да я души. Докато нанасял ударите на К., през цялото
време подсъдимият крещял по неин адрес, че ще я убие. Възникналият физически и
словесен конфликт провокирал качването на етажа на подсъдимия на неговата снаха
А. Д., която се опитала да спре агресивните прояви на Р.Д. спрямо съпругата му,
дошла и майката на Д.. Вместо да ги послуша обаче, подсъдимият изгонил и двете
в яростта си и продължил да се заканва с убийство и да нанася удари на Л. К..
Около 05:00 ч. подсъдимият взел
намиращото се на тоалетката в спалнята им лично свое оръжие - пистолет „Макаров“, насочил го към главата на съпругата си Л. К.,
крещейки: „Боклук, ще те убия, ще те унищожа, ще те застрелям, ти не заслужаваш
да живееш“. СвидетелкатаК.се уплашила, че заканата
може да бъде реално осъществена, като при първата отдала ѝ се възможност да
се отскубне от подсъдимия избягала към банята, където се заключила, за да се
скрие от съпруга си. Докато била там ѝ прилошало и повърнала.
След 07:00 ч. Л.К.се обадила на своя
баща Г. К. и му казала, да дойде да я прибере, че Р. я е пребил, както и че
ѝ е лошо и е припаднала в банята, където се е заключила. Тъй като
свидетелят К. живеел в с. Долни Лозен, за около 5-10 минути пристигнал до дома
на подсъдимия с личния си автомобил. Междувременно доколкото Киролова все още се страхувала за живота си, решила да се
обади и на спешния тел. 112, за да съобщи за нанесения ѝ побой, както и
че се е заключила. На въпроса на оператора от спешния телефон дали има нужда от
линейка,К.първоначално отговорила отрицателно. Тогава подсъдимият Р.Д. отново
започнал да блъска по вратата на банята и това провокирало Л.К.отново да се
обади на тел. 112, откъдето получила информация, че към адреса пътува полицейски
екип и помолила да изпратят и линейка, посочвайки че ѝ е лошо и отново ѝ
се повръщало. По телефона пред дежурния служител пострадалата заявила още, че мъжът
ѝ е пиян има оръжие, като за инцидента е разбрал и баща ѝ, с оглед
на което се опасява, че може да възникне и друг инцидент.
След като пристигнал пред дома на
подсъдимия свидетелят Г. К. свирнал с клаксона на автомобила си, за да успокои
дъщеря си, че е пристигнал. Чувайки клаксона, Л.К.се показала от къщата и
казала на баща си да не влиза вътре, защото подсъдимия има пистолет, както и че
се е обадила на тел. 112. Свидетелят К. също телефонирал на тел. 112, за да му
потвърдят, че има подаден сигнал, като получил информация полицейски патрула
пътува към мястото на инцидента.
Скоро след идването на Г. К. на
място пристигнали и свидетелите Л.Т.и В. Т., служители на 08 РУ-СДВР.
Последните били вече уведомени, че отиват на възникнал битов скандал и домашна
саморазправа, като били известени от дежурния инспектор на ОДЧ, че на мястото има
оръжие, за да се предпазят. Двамата полицейски служители видели навън Г. К.,
който стоял пред къщата, след което били поканени да влязат от вътре от подсъдимия
Д.. Свидетелят Т. отишъл при Л. К., която била заключена в банята, почукал на
вратата, представил се, след коетоК.отворила вратата.
При срещата си с пострадалата полицейският служител Т. констатирал, чеК.е силно разстроена – плачела, след като му обяснила, че
двамата със съпруга ѝ си са се карали, като е имало саморазправа. Свидетелят
Т. извел Л.К.от банята, след това и от къщата, за да бъде прегледана от
пристигналия междувременно екип на ЦСМП.
В това време свидетелят Т.останал
при Р.Д., като установил, че обстановката в дома е напрегната, но няма видими
следи от насилие и борба. На Д. бил съставен протокол за предупреждение да не
оказва физически и психически тормоз на съпругата си. В къщата следи от стрелба
липсвали, както след проверка на видими места в къщата такова не било
установено. На улицата пред къщата на Л.К.бил извършен преглед от лекарския
екип за спешна помощ, който предвид оплакването за главоболие преценил, че
следва да отведе пострадалото лице за по-обстоен преглед в болнично заведение.
Самият преглед бил извършен на задната седалка на автомобила на св. К., който се
разбрал с екипа на ЦСМП лично да закара дъщеря си до Окръжна болница и да
пътуват заедно с линейката. По този начин Л.К.била транспортирана за преглед в
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света А.“ АД – София и
по спешност постъпила на лечение.
При изписването от болницата на
13.05.2014 г. на пострадалата К.ѝ била издадена епикриза
№ 282, в която била посочена диагноза „Мозъчно сътресение. Контузия на главата
тилно и в областта на мандибулата в дясно. Контузия
на лява китка“.
В съдебномедицинското удостоверение,
издадено на 13.05.2014 г. при прегледа на Л.К.от съдебен лекар били констатирани
следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, контузия на главата,
оток и кръвонасядане в теменната област на главата, кръвонасядане на долната
челюст, охлузване по шията, кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата
китка, кръвонасядане на лявата длан и основата на палеца и показалеца на лява
ръка. В процесното удостоверение съдебният лекар посочил също така, че
уврежданията се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин, както съобщава пострадалата. Дава се заключение,
че сътресението на мозъка съставлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а всички останали мекотъканни
увреждания в съвкупност съставляват временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
От заключението на приетата съдебно
психиатрична и психологична експертиза се установява, че освидетелстваното лице
Л.К.е психично здрава, няма данни за дефицит или интелектуална редукция, които
да са пречка да се ориентира правилно и да отреагира адекватно. Вещите лица
сочат, че към момента на инцидентаК.е била в
състояние на остър стрес, но въпреки него и приетия алкохол, довел до състояние
на обикновено алкохолно опиване от лека степен, е могла да се ориентира
правилно във фактическата обстановка. Вещите лица сочат, че алкохолното опиване
не е оказало влияние върху поведението на К., както и че заканата на Р.Д.,
отправена към нея, са възбудили реален страх, аналогичен на правното понятие
„основателен страх“ от осъществяването им.
От заключението на приетата съдебно
психиатрична и психологична експертиза, по отношение на Р.Д. се установява, че
подсъдимият е психично здрав, по време на деянието е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване лека към средна степен, което не е препятствало да
възприема правилно факти и обстоятелства от значение за делото, но е улесняващ
фактор. Вещите лица сочат, че към момента на деянието Д. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че
липсват факти да се е намирал в особено емоционално състояние на физиологичен
или патологичен афект. Експертизата дава заключение, че психичното състояние на
подсъдимия към момента на изследването не е пречка да участва в наказателното
производство и да дава достоверни показания за факти и обстоятелства от
значение за делото.
От заключението на приетата съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на
нанесен побой при Л.К.са констатирани следните телесни увреждания: мозъчно
сътресение, контузия на главата тилно и в областта на мандибулата
вдясно, контузия на лява китка. Вещото лице дава заключение, че уврежданията се
дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин, както съобщава пострадалата. Вещото лице сочи, че мозъчното
сътресение без пълна загуба на съзнанието представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, а всички останали травматични увреждания в
съвкупност съставляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран по делото, а именно: показанията на
свидетелите – Л. К./дадени от нея пред първата и въззивната инстанция, както
прочетени по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелката от досъдебното
производство, дадени пред съдия/, Г. К., В. Т., Л. Й., С. Д., А. Д., Б.К., В.К.,
обясненията на подсъдимото лице, както и останалите доказателства по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, сред които протокол за предупреждение от
11.05.2104г., епикриза на Л.К.– Д., издадена от Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света А.“ АД- София, съдебномедицинско
удостоверение № 19/2014г. от 13.05.2014г., заповед за незабавна защита от
16.05.2014г., издадена от СРС, III гражданско
отделение, 89-ти състав, справки
за съдимост по отношение на подсъдимото лице, справка от Софийски районен съд
по образувано гр.д. № 36377 по описа за 2014г,, 117 с-в, отговор от Център за
спешна медицинска помощ – София, Отговор
от ГД „НП“ МВР, дирекция „Жандармерия“ Зонално жандармерийско управление –
София, ведно с приложения и др., съдебно психиатрична и психологична експертиза
по отношение на пострадалатаК.(СППЕ), съдебно
психиатрична и психологична експертиза, по отношение на Р.Д. (СППЕ), съдебномедицинската експертиза
(СМЕ), съдебно-техническа експертиза.
Настоящата
съдебна инстанция след като извърши собствена преценка на доказателствата по
делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното въззивно следствие
доказателствени източници, намира за правилно решението на контролираната
инстанция да постави в основата на фактическите си изводи показанията на
пострадалата свидетелка – Л. К.. Обстоятелството, че показанията ѝ се
явяват единственото пряко доказателствено средство по отношение осъществяването
на процесното деяние от страна на подсъдимото лице, налага внимателното им изследване
на плоскостта на собственото им съдържание и вътрешна логика, при преценка за
връзката им с останалите доказателствени източници. Фактът, че св.К.е
пострадала от престъплението според настоящия съдебен състав само по себе си не
се явява основание показанията ѝ да бъдат изключени от доказателствената
основа, както и да бъде отречена достоверността им. Подобно дефинитивното
изключване на достоверността на свидетелските показания на пострадалото лице би
довело до принципна недоказуемост на редица деяния, които са се осъществени без
наличието на други очевидци, освен пострадалите лице. В тази връзка въззивната
инстанция извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на
пострадалото лице, в това число и на изложеното от пострадалата пред настоящия
съдебен състав по време на проведеното въззивно следствие, като стигна до
извод, че последните се отличават с последователност и конкретика, като
същевременно не съдържат логически празноти и вътрешни противоречия.
Констатираната от въззивната инстанция липса на спомен в показанията на св.К.относно
конкретно използваните от страна на подсъдимия Д. заплашителни изрази по време
на инцидента, беше отстранена от съда чрез приобщаване по реда на чл. 281, ал.1
от НПК на показанията на свидетелката от досъдебното производство, дадени от
нея пред съдия. Така посоченото обстоятелство е несъществено и не внася
съмнение в достоверността на изложеното от свидетелката, доколкото показанията
ѝ в останалата част, са изключително последователни, непротиворечиви и
подробни, като съдът отдава липсата на спомен за конкретно отправените спрямо
нея заплашителни изрази от страна на съпруга ѝ Д., на изминалия период от
време от датата на деянието до разпита на свидетелката в съдебно заседание.
За да се довери на
показанията на пострадалото лице въззивният съд констатира, че е налице изключителна
последователност в изложеното от свидетелката относно случилите се на
инкриминираната дата събития (от блъскането ѝ в коридора, продължило с нанасянето на удари на последната
от страна на подсъдимия вече на обитавания от тях етажа, до разбиването на
вратата на спалнята, вземането на оръжието и отправянето на закани с убийство),
както по време на разпитите на пострадалата пред първата и въззивната инстанция,
така и в разказа ѝ пред баща ѝ – св. К., непосредствено след
инцидента, доколкото последният пресъздава пред съда по еднопосочен начин
хронологията на събитията по повод преживяното от дъщеря му конкретно престъпно
посегателство. Изложено от пострадалата по повод инкриминираното деяние (отправените
заплахи с убийство от страна на съпруга ѝ по време на инцидента) намира
опора и в заключението на приетата и приобщена по делото съдебно психиатрична и
психологична експертиза по отношение на свидетелката, от която се установява, че
заканата с убийство, (придружена с насочен към главата ѝ пистолет, неоставящ
съмнение в сериозността ѝ), са възбудили реален страх у св.К.в момента на
деянието, както и в продължителен период след това, че тази закана може да бъде
изпълнена. Горното се потвърждава и от показанията на бащата на пострадалата –
св. К., който дава сведения, че след инцидента дъщеря му е изпитвала страх от
среща с подсъдимото лице.
Според въззивната
инстанция не е налице мотив за недобросъвестно набедяване на подсъдимия от страна
на пострадалото лице в извършване на тежко умишлено престъпление с цел
отмъщение или някакво облагодетелстване,
доколкото видно от приложената по делото справка от СРС, непосредствено след преживяното
пострадалатаК.е подала молба за развод, като бракоразводното
дело е приключило още на 18.12.2014г. с решение за прекратяване на брака,
влязло в законна сила на 11.03.2015г. Въззивната инстанция не се съгласява с
твърденията на защитата, че достоверността на показанията на пострадалото лице
се явява разколебана, доколкото видно от съдържанието на проведените телефонни
разговори с оператора на спешен телефон 112 (онагледени в съдържанието на
допуснатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза) в последните, независимо
от обстоятелството, че са изключително подробни и обстоятелствени, пострадалата
не споменава за отправена към нея заплаха за убийство от страна на съпруга
ѝ. Според настоящия съдебен състав горното обстоятелство е лесно обяснимо
с оглед способността на мисълта да измества на заден план случили се събития,
колкото и смущаващи да са последните, с оглед наближаваща нова опасност. В
конкретния случай видно от съдържанието на проведените разговори пострадалата е
изместила на заден план в паметта си личните си преживявания, сред които и
спомена за отправените към нея закани с убийство от страна на съпруга ѝ, с
оглед появилата се нова заплаха, а именно възможността при процесната
конфликтна ситуация да пострада и неин близък, а именно баща ѝ, който
пътувал към мястото на инцидента.
Противно на
доводите на защитата, обстоятелството, че показанията на пострадалата, в частта
в която последната дава сведения, че при инцидента подсъдимият е разбил вратата
на спалнята, не намират подкрепа в останалите ангажирани по делото
доказателствени източници, конкретно в показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, отзовали се на мястото на инцидента, не внася съмнение в
достоверността на изложеното от свидетелката, доколкото от една страна, видно
от материалите по делото етажът, на който са се развили инкриминираните
събития, не е бил обект на оглед от страна на пристигналите на място полицейски
служители, а от друга, до пристигането на органите на реда е изминало
достатъчно време, в което следите в къщата от осъщественото насилие е можело да
бъдат заличени (с оглед данните, че вратата е била само откачена от пантата), а
оръжието скрито на сигурно място (с оглед данни за налична каса за съхранение
на оръжие на етажа на свидетеля Д.).
Въззивният съд
намира за съществено при проверка на достоверността на показанията на
пострадалата свидетелка, че на съобщените от тях факти относно упражненото над
нея физическо насилие по време на инцидента (влачене, дърпане, нанасяне на
удари и ритници, блъскане във вратата, душене) кореспондира вписаното в
изисканата и приложената по делото първична медицинска документация, а именно
справка от Център за спешна медицинска помощ, удостоверяващо оказаната
медицинска помощ на пострадалата в деня на инцидента, съдържанието на съдебномедицинското
удостоверение (СМУ) № 19/2014г. от 13.05.2014г., както и заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, от които се
установява съответствието на характера на получените телесни увреждания (сътресение на мозъка, контузия на главата, оток и
кръвонасядане в теменната област на главата, кръвонасядане на долната челюст,
охлузване по шията, кръвонасядане на лявата мишница, контузия на лявата китка,
кръвонасядане на лявата длан и основата на палеца и показалеца на лява ръка) с описания от
пострадалата механизъм на нанасянето им.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че въззивната инстанция намира за несъстоятелно
възражението на защитата, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимата е била ритана, с оглед липсата на посинявания, доколкото описаните
в процесното СМУ травматични увреждания според експертите са резултат удари с
или върху твърди върху тъпи предмети, като безспорно могат да бъдат получени,
както при нанесени удари с ръце (юмруци), така и с крака. От друга страна
въпросното обстоятелство, с оглед повдигнатото обвинение, не се включва към
предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е
очертан в чл. 102 от НПК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
възражението на защитата, че доказателствената стойност на показанията на
пострадалата се явява разколебана с оглед посоченото от нея, че инкриминираното
деяние е станало около 5:00 часа сутринта, а последната се е обадила на спешния
телефон едва около 8:00 ч., доколкото последната дава сведение, че конфликтът
помежду им е продължил продължителен период от време, около три часа, след което последната се е заключила в банята.
С оглед
изложените аргументи и след извършен самостоятелен анализ на показанията на
пострадалото лице въззивният съд намира, противно на доводите на защитата, че
последните се явяват надеждна основа за установяване на времето, мястото, механизма
на извършване на деянието, както и на неговото авторство.
На следващо
място въззивният съд намира, че достоверността на показанията на свидетелкатаК.се подкрепят от събраните по делото косвени
доказателства, като не се опровергават по надежден начин и от останалите
събрани по делото гласни доказателствени средства, в това число и от
обясненията на подсъдимия.
Обосновано
районният съд е подходил с доверие към показанията на свидетеля К., независимо
от обстоятелството, че последният е баща на пострадалото лице, доколкото от последните
се установяват по производен начин извършените спрямо пострадалата престъпния
действия от страна на подсъдимия, включващи както осъществено над последната
физическо насилие, така и отправени по неин адрес закани с убийство с насочен
към главата ѝ пистолет. От друга страна, в показанията си свидетелят дава
пряка доказателствена информация за състоянието на пострадалата непосредствено
след деянието, а именно, че се намирала в безпомощно състояние, доколкото
ходела подпряна от двамата полицейски служители, оплаквала се от главоболие, а
по пътя към болницата повърнала, като дава информация и за настъпилата
промяната в емоционалното и психичното ѝ състояние на дъщеря си
вследствие на инцидента, посочвайки, че изпитвала страх при среща с подсъдимия
след въпросните събития. Независимо от факта, че показанията на свидетеля в
една част са с характер на производни доказателства, тъй като пресъздават
разказаното му от страна на пострадалата свидетелка, същите изцяло потвърждават
заявените от нея обстоятелства около инцидента и конкретно извършеното
престъпно деяние, с оглед на което въззивната инстанция им се довери, намирайки
ги за обективно и добросъвестно изнесени.
Настоящата
съдебна инстанция кредитира показанията на полицейските служители –Т.и Т.,
които са възприели пострадалото лице в най-близък порядък от време след
инцидента. При липса на каквито и да било основания за пристрастност у
свидетелите настоящият съдебен състав се довери на изложеното от тях по повод
срещата им със пострадалатаК.и подсъдимото лице. С
показанията си свидетелите пресъздават по сходен начин описаната от
пострадалото лице хронология на събитията непосредствено след осъществилата
конфликтна ситуация, а именно извеждането на свидетелкатаК.от
банята и транспортирането ѝ до болнично заведение. Свидетелят Т. от своя
страна дава сведения, че са били известени от дежурния инспектор на ОДЧ, че на
мястото има оръжие, въпреки че не са установили такова на видими места в
къщата, както и че не е забелязал следи от стрелба в къщата. Полицейските служител
свидетелства и за състоянието на пострадалата след извеждането ѝ от
банята, а именно, че е била емоционална разстроена и плачела, посочвайки, че не
е усетил, последната да е била употребила алкохол. Настоящата инстанция не
намира основания да постави под съмнение достоверността на разгледаните
свидетелски показания, както и добросъвестността на депозиралите ги лица.
Независимо от горното, противно на доводите на защитата, въззивната инстанция
счита, че обстоятелството, че полицейските служители не са намерили огнестрелно
оръжие на видими места в обитавания от подсъдимия етаж, както и че не са
констатирали следи от насилие (не дават сведения за паднала врата на спалнята в
съответствие с показанията на пострадалата), не разколебават заявеното от последната
относно осъществилия се инцидент, доколкото от една страна, с оглед ангажираните
по делото доказателства не се установява да е извършван оглед на
местопроизшествието по реда на НПК, а от друга страна, до пристигане на
органите на реда, подсъдимото лице е имало достатъчно време за да реагира и да
заличи следите (закачи вратата на пантите и да скрие оръжието).
На следващо
място, въззивният съд се солидаризира изцяло с констатацията на районния съд
относно анализа на свидетелските показания на лицата от семейния кръг на
подсъдимия Д., а именно А. и С. Д.. С оглед горното настоящата съдебна
инстанция, аналогично на предходната не кредитира с доверие заявените от св. Д.
обстоятелства, че вечерта на инцидента св.К.е изпила литър водка, след което е
излязла с лекия с автомобил, доколкото последните не намират подкрепа в
останалите ангажирани по делото доказателствени източници, като дори се оборват
от показанията на свидетеля Т., който посочва, че според него пострадалата не е
била употребила алкохол, за употреба на какъвто няма сведения и в приложените
по делото медицински документи, изготвени
в резултат на спешния ѝ прием в болница. Така сочените от
свидетелката обстоятелства според настоящия съдебен състав имат за цел да разколебаят
достоверността на заявеното от пострадалото лице по повод на инцидента, в
каквато насока следва да се тълкува и направеното предположение от страна
свидетелката Д., че с предприетите действия по повод настоящото производство
пострадалата е искала да спечели пари. Допълнително обстоятелство, което внася
съмнение в достоверността на показанията на св. Д. е споделеното от нея, че
инкриминираната вечер не е имало скандал, както и физическо насилие от страна
на подсъдимия над пострадалата, доколкото така заявените от нея обстоятелства
се опровергават както от показанията на пострадалата, така и от съдържанието на
приложените по делото писмени доказателства – епикриза на Л.К.– Д.,
издадена от Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света А.“
АД- София, съдебномедицинско удостоверение № 19/2014г. от 13.05.2014г.
Показанията на
св. Д. не допринасят за изясняване на спорните по делото доказателства,
доколкото последният не е станал очевидец на инцидента. В показанията си пред
съда свидетелят дава сведения, че си е легнал рано, както и че се е събудил едва
при идването на полицаите. По отношение на соченото от последния
обстоятелството, че личното оръжие на брат му – подс.
Д. се намирало в неговата каса на горния етаж, настоящият съдебен състав не се
довери, доколкото последното се опровергава от показанията на пострадалата К.,
която дава подробна доказателствена информация за обичайното местоположението
на двете оръжия на подсъдимия – личното и служебното, а именно на открити места
в къщата, както и че при инцидента подсъдимият е използвал личното си оръжие. Дори
да се приеме, че по време на инцидента личното оръжие на подсъдимия се е
намирало в касата на етажа на брат му, то обвинението не се явява разколебано,
с оглед представения от ГД „НП“ МВР, дирекция „Жандармерия“ Зонално
жандармерийско управление – София отговор, от който не се потвърждава соченото
от подсъдимия обстоятелство, че служебното оръжие е било оставено в службата по
време на инцидента, а точно обратното съгласно предоставения от МВР отговор на
10.05.2014г. в Зонално жандармерийско управление – София няма данни бившият
служител Р.Й.Д. да е бил в регламентиран отпуск, което обстоятелство да е
налагало оставянето на служебното му оръжие за съхранение в служебно помещение.
При преценка
достоверността на показанията на свидетелката Б.К., настоящият съдебен състав
отчете обстоятелството, че последната е разпитана по изрично настояване на
защитата на подсъдимия в съдебно заседание за първи път пред въззивна инстанция.
От показанията на свидетелката се установява, че последната не е станала
очевидец на осъществилия се конфликт между пострадалатаК.и
подсъдимия, доколкото си е тръгнала от сбирката около три часа вечерта, като
последната дава пряка доказателствена информация единствено относно възприетите
от нея обстоятелства след пристигането ѝ на мястото на инцидента, в
резултат на полученото телефонно обаждане от страна на св.К.около седем часа
сутринта. Сочените от свидетелката Кирчева обстоятелства, дори и да бъдат
приети за достоверни, а именно че при появата си в къщата, е възприела следи от
насилие не по пострадалата, а по подсъдимия, според настоящия съдебен състав не
разколебават обвинителната теза, доколкото, от една страна, в показанията си
самата пострадала признава, че се е отбранявала, като е възможно да е
издраскала подсъдимото лице, а от друга, е възможно за краткото време, през
което пострадалата е била изведена от банята от полицейските служители
свидетелката да не е възприела видимите белези от насилие по нея, още повече,
че съгласно показанията на пострадалата някои от тях са станали видими едва при
пристигането им в болницата. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо
от показанията на свидетелката К., получените при пострадалата телесни
увреждания се установяват по категоричен начин от приложените по
делото писмени доказателства – епикриза, издадена на пострадалата при изписването
ѝ от болницата, както и от съдържанието на издаденото ѝ
съдебномедицинско удостоверение № 19/2014г. от 13.05.2014г., а доказателства за
получени от подсъдимия наранявания по време на инцидента, по твърдения на
свидетелката К., не са налице.
Настоящият
съдебен състав намира, че показанията на св. В.К., дадени от него за пръв път
пред въззивната инстанция, не следва да бъдат подробно анализирани,
доколкото пред съда последният сочи, че не е станал очевидец на конфликтната
ситуация, както и че е разбрал едва впоследствие, че процесната вечер е имало
скандал между подс. Д. и св. К., в резултат на който
последната подала молба за развод.
Обясненията на подсъдимия
Д., дадени пред настоящата инстанция, отразяващи версията на последния за
случилото се, а именно, че не той, а съпругата му е упражнила физическо насилие
върху него, като започнала да го дере, рита и удря, след което се е заключила в
банята, както и че не е заплашвал пострадалата с пистолет, въззивният съд
оценява като защитна теза. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за
да бъдат приети за достоверни обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се
изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават
от несъмнено установени доказателства. В настоящия случай въззивният съд
констатира, че обясненията на подсъдимото лице в частта, в която се отрича
упражненото физическо насилие, спрямо пострадалата, се оборват по категоричен
начин от останалите ангажирани по делото доказателствени източници, а именно показанията
на пострадалата, оценени от настоящата инстанция като достоверни, наличната по
делото медицинска документация, както и от заключението на изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза. Настоящият съдебен състав не се довери на
обясненията на подсъдимия и в частта, в която последният отрича да е заплашвал
съпругата си с пистолет и да ѝ се е заканвал с убийство, доколкото
обясненията в тази му част, освен че се опровергават от кредитираните от двете
съдебни инстанции показания на пострадалата свидетелка К., не намират подкрепа
в представения отговор от ГД „НП“ МВР, дирекция „Жандармерия“ Зонално
жандармерийско управление – София, предоставящ информация за съхранението на
служебното оръжие на подсъдимия. Противно на обясненията на подсъдимия от
постъпилия по делото отговор се установява, че на 10.05.2014г. (датата на
инцидента) в Зонално жандармерийско управление – София няма данни бившият
служител Р.Й.Д. да е бил в регламентиран отпуск, което обстоятелство да е
налагало оставянето на служебното му оръжие за съхранение в служебно помещение.
Предвид горното въззивният съд прие, че обясненията на подсъдимото лице, в
посочената част, представляват защитна теза, която не е достоверно отражение на
действително случилото се събития на инкриминираната дата.
Настоящият
съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло заключенията на
съдебно психиатричните и психологични експертизи за психическото състояние на
пострадалата и подсъдимия както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза за физическите ѝ наранявания, като ги намира за обосновани и
мотивирани, въз основа на научен подход, от вещи в съответната област на
науката лица, защитени по убедителен начин пред съда. По делото не са налице
каквито и да е обстоятелства, които да провокират у съда съмнение в
обективността и професионализма на експертите, изготвили заключенията, тяхната
безпристрастност и обективност.
В заключение в
подкрепа на изложената фактология въззивната инстанция кредитира приложените по
делото писмени доказателства, доколкото според съда последните изхождат от
лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се приемат за
недостоверни и неотговарящи на обективната действителността, отразените в тях
обстоятелства.
Констатация за
необремененото съдебното минало на подсъдимия към датата на деянието, първият
съд вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справки за съдимост.
След извършен самостоятелен анализ на
ангажираната по делото доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав
счита, че фактът на извършването на инкриминираното деяние, както авторството
му, се установяват по несъмнен начин, като освен вече изложените съображения в
таза насока, настоящата инстанция споделя и изводите на първостепенния съд, изложени
в мотивите на обжалваната присъда.
С оглед
изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията на подсъдимия в тази насока се явяват неоснователни.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящият съдебен състав
се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият Д. е осъществил
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от
НК, доколкото се установиха всички обективни и субективни признаци от състава
му.
Престъплението „закана с убийство“ е квалифициран състав на
престъплението „закана“, което с оглед систематичното му място в раздел V –
„Принуда“ от НК е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а не
личната им свобода. Заканването другиму с престъпление, в частност с убийство,
е от естеството да окаже въздействие върху поведението на заплашвания и създава
опасност да бъде засегнато свободно
проявление на неговата дейност. За разлика от
принудата по чл. 143, ал. 1 от НК, тук деецът не цели непосредствено да
мотивира засегнатия към конкретно действие или бездействие. За осъществяване на
това престъпление, от обективна страна, се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и да е в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването
ѝ, като изпитването на такъв не е съставомерен елемент на обективната
страна на престъплението. Заканата с престъпление, или както е в случая с
убийство, би могла да възбуди основателен страх тогава, когато, с оглед
цялостната обстановка на извършването ѝ и сложилите се между дееца и
пострадалия отношения, сочи на такова състояние на дееца, при което пораждането
на решение за извършване на престъплението се явява сигурно или вероятно.
От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения, като действителна заплаха /в този смисъл ТР №
53/18.09.1989 г. на ОСНК и други/.
В
конкретния случай, от обективна страна се установява, на посочените в
обвинителния акт време и място, подсъдимият Д. се е заканил с убийство на св. К.,
като сторил това вербално, отправяйки към нея следните изрази „Боклук, ще те
убия, ще те унищожа, ще те застрелям, ти не заслужаваш да живееш“, като
процесните действия са били съпроводени с насочване
на пистолет „Макаров“ към главата на пострадалата.
Тази закана е била пряко насочена къмК.и е била от
такова естество, че е могла да възбуди, дори нещо повече, възбудила е,
основателен страх от осъществяването ѝ. За постигане на този, дори
надминаващ необходимото за инкриминирането на деятелността на подсъдимия ефект,
е способствало осъщественото едновременно с изричането на заканата насочване на
огнестрелно оръжие към главата на пострадалата. От значение за съставомерния
резултат са били и цялостната обстановка, начина на обективиране на заканата,
предхождащите отношения между подсъдимия и пострадалата, което несъмнено е
обусловило висока степен на вероятност за осъществяване на заканата. От своя
страна, това е изпълнило изискването на материалния закон за създаване на
обективна възможност за възбуждане на основателен страх от изпълнението на
заканата у пострадалата.
От
субективна страна, подсъдимият Д. е осъществил деянието при пряк умисъл. Същият
е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо съпругата си К., съпроводена с
насочване на пистолет към главата ѝ, като и че отправените думи и
извършените действия обективно притежават потенциала да възбудят основателен
страх у пострадалата. Подсъдимото лице е съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
целял настъпването им, като е искал да възбуди именно страх у пострадалата.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил
правилни, обосновани правни изводи за съставомерността, от обективна и
субективна страна, на вмененото на подсъдимия Д. инкриминирано деяние.
По
изтъкнатите съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 от НПК, подс. Р.Д. е признат за виновен за
извършеното от него престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1 от НК.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези
изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че в случая не
са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
нито такива, които да имат изключителен характер. Такива конкретни не са
посочени от защитата, нито във въззивната ѝ жалба, нито в откритото
въззивно съдебно заседание, а и настоящият състав не констатира наличието им
при извършената служебна проверка.
Съдът
служебно не установява и явна несправедливост на наказанието.
При
контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието, не
се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от
първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства.
При така установеното съотношение
между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав споделя
както преценката на районния съд, относно реда за индивидуализиране на
наказанието по чл. 54 от НК, доколкото не са налице предпоставките на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, така и досежно конкретния
размер на определеното спрямо него наказание „лишаване от свобода“, а именно за
срок от една година.
Въззивният
съд намира, че не са налице основания за корекция на наказанието чрез неговото
намаляване или изменение.
Правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание за срок от три години, след като е преценил,
че така определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно, доколкото
инкриминираното деяние се явява инцидентен случай в живота на подсъдимия, като
не се налага изолирането му от обществото. От друга страна, по време на
определения от съда продължителен срок (три години) по отношение на подс. Д. ще съществува реална заплаха от привеждане в
изпълнение на наложеното му наказание, в случай на последващи престъпни прояви,
което ще му въздейства в достатъчна степен възпиращо и предупредително.
Поради гореизложеното, настоящият
състав счита, че наложеното от СРС наказание на подс.
Д. е в рамките на закона и е индивидуализирано правилно, като справедливо и
съответно на извършеното престъпление, като същото ще окаже необходимото
превантивно и превъзпитателно въздействие по отношение личността на подсъдимия
и останалите членове от обществото.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.
334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 06.12.2017 г. по НОХД № 707/2016 г.
по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 16-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.