Решение по дело №500/2021 на Окръжен съд - Хасково

Производството е по чл. 378, ал. 5 и гл. ХХI от НПК.
С Решение от 08.07.2021 год., постановено по н.о.х.д.№ 522/2020г. РС
Харманли е признал подсъдимия И. Й. Г. за виновен в това, че на 30.10.2019г., в гр. М., обл.
Х., в автосервиз е причинил лека телесна повреда на А. Д. Ч. от същия град, изразяваща се в
страдание без разстройство на здравето (травматичен оток на долна челюст и кръвонасядане
в областта на дясната срамна кост на таза), като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. I - во вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му
наложил административно наказание "Глоба " в размерна 1 000 лева.
В тежест на подсъдимия са били възложени разноските от досъдебната фаза на
производството, в размер на 201. 30 лева, платими по сметка на ОД МВР Хасково.
Недоволен от решението е останал защитникът на подсъдимия, който го
обжалва в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност. Неправилно според
защитата съдът възприел посочената от РП квалификация на деянието, доколкото изобщо
липсвал хулиганският мотив за причиняване на телесната повреда, а случаят се заключавал
в нанасяне на лека телесна повреда от подсъдимия на пострадалия, преследвана по частен
път. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимият бъде признат
за невинен и оправдан по предявеното обвинение за извършено престъпление от общ
характер.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП Хасково даде
становище за незаконосъобразност на решението и предложи съдебния акт да бъде отменен
и подсъдимият признат за невинен и оправдан.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
Решението, предмет на настоящата проверка, е постановено при спазване на
всички съдопроизводствени правила, като районният съд е изяснил напълно следната
фактическата обстановка, спор по която между страните на практика няма:
На 30.10.2019г. около 11:00 часа в гр. М., обл. Х. в работилница – автосервиз,
собственост на св. Т. Х. Т. били свидетелите А. Д. Ч. и И. А. П. Т. Т. ремонтирал
автомобила на Ч. На мястото пристигнал подс. И. Й. Г., който поискал от Т. да извърши
ремонт на собствения му автомобил, а последният отговорил, че има работа по други коли.
Подс. Г. поискал от Т. да остави другите автомобили и извърши ремонт на неговия. В това
време св. А. Ч. се усмихнал, изказал мнение, че всеки казва така за своя автомобил. Подс.
И.Г. се обърнал към Ч., попитал го на какво се смее, напсувал и след това ритнал с крак в
слабините свидетеля. Подсъдимият нанесъл на Ч. и удар с юмрук в областта на главата, след
което напуснал автосервиза.
Съдебномедицинска експертиза установява, че пострадалият Ч. получил
травматичен оток на левия клон на долната челюст, кръвонасядане в областта на дясната
срамна кост на таза, с което е причинено страдание без разстройство на здравето.
Уврежданията били причинени по механизъм на действието на твърд, тъп предмет, налице
били поне два удара - един в областта на челюстта и друг в слабините. Причинени са болка
и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
1

При тези факти районният съд незаконосъобразно е приел, че извършеното от
подс. Г. деяние осъществява признаците на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 2 от НК. Ясно е, че този състав на престъпление изисква проявите да бъдат окачествени
като непристойни, т.е. действията на подсъдимия по време на инкриминирания инцидент да
са неприлични и безсрамни, изразяващи се в буйство, невъзпитаност и други,
скандализиращи обществото действия. Подсъдимият трябва да е изразил брутална
демонстрация против установения ред и по този начин да е засегнал важни държавни,
обществени или лични интереси, или съществено да засегне нормите на нравствеността. В
никакъв случай, изхождайки от безспорно установените по делото обстоятелства, не може
да се направи извод, че с действията си Г. грубо е нарушил обществения ред. Причина за
инцидента се корени във възприетото като провокативно от подсъдимия поведение на
пострадалия Ч. Афектиран от усмивката на пострадалия и неговата реплика, но и предвид
други предходни техни взаимоотношения Г. напсувал и ударил с ръка и крак св. Ч.,
причинявайки му лека телесна повреда. Действително телесните увреждания, извършени по
лични мотиви могат да се приемат и като такива, извършени по "хулиганки подбуди", но в
тези случаи следва да се докаже, че деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на
телесна повреда, но и да съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и
изразява явно неуважение към обществото. Извършеното от Г. по своето съдържание не е
насочено към грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към
обществото. Поведението на дееца е било породено от личен мотив и се изчерпва с нанасяне
на удари на пострадалия. Това несъмнено представлява посегателство срещу личността -
лека телесна повреда, преследвано по частен път. Дори и с намесата от страна на свидетеля
Т., деянието не е излязло от границите на битовия конфликт, защото не е предизвикало
"грубо нарушаване на обществения ред". Липсва и публичността, доколкото нанасянето на
ударите е станало в частен гараж – работилница, в която собственикът й предоставя за
ползване оборудването на свои познати, сами и/или с негова помощ да извършват ремонти
по автомобилите си. Налице е само личен мотив и посегателство върху личността, останало
на ниво битов конфликт. Последният е възникнал инцидентно и е протекъл много бързо,
поради което съдът намира, че липсва грубо нарушаване на обществения ред. Действията на
подсъдимия Г. са насочени единствено и само към пострадалия, като целта е саморазправа и
причиняване на телесна повреда, но не и демонстрация на явно неуважение към обществото.
Извършено е деяние, наказателното преследване за което се възбужда по
тъжба на пострадалия. Предвид искането на прокурора и виждането на съда, че
производството следва да протече по диференцирана процедура, в крайна сметка
пострадалият е бил лишен от възможност да участва в наказателното производство. Той
(пострадалият) не е бил конституиран като частен обвинител, за да направи и поддържа
искане за осъждането на дееца, макар и за деяние преследвано по частен път. Такова не е
направил и участващият в първоинстанционното производство прокурор, който, въпреки че
са му били известни всички факти за приложимостта на 78а, ал. 1 от НК, не е инициирал
производство по този ред, а е внесъл делото в РС с обвинителен акт.
Предвид изложено, въззивният съд отмени първоинстанционното решение и
призна подсъдимия Г. за невинен в извършване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал.1 НК.
На основание чл. 190, ал.1 НПК, направените по делото разноски остават за
сметка на Държавата.
Така мотивиран съдът постанови своето решение.

2

Председател: Членове:
3

Номер на акта:	67
Дата:	12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Красимир Димитров Димитров

Дело:	20215600600500
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 август 2021 г.

Решение по дело №500/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите