Присъда по дело №123/2019 на Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда от 21.03.2019г., по НОХД № 123/2019г. по описа на ВТРС.

 

ОБВИНЕНИЕТО  е срещу  Г.М.Г., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи в „Балканско ехо", неосъждан, ЕГН **********, В Т О В А, Ч Е :

На 10.11.2018 г. около 23:45 часа, в с. ***общ. В. Търново, ул. „Г. Димитров" до дом №23, управлявал моторно превозно средство -лек автомобил „Опел Корса" с per. № ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез химическо изследване на кръвна проба - протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № III- 223/13.11.2018 г. на БНТЛ в ОДМВР гр. В. Търново - престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.

Подс. Г., се признава за виновен и прави пълни самопризнания. Моли за минимално наказание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното : Видно от приложената по делото справка за съдимост подс.  Г.М.Г., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, с ЕГН **********, е неосъждан.

От обясненията на подс.Г. и показанията на св.Ц., се установи, че на 10.11.2018г., по повод сбора на с.***подс. Г.М.Г.  се намирал  в дома на своята майка  в с. ***общ. ***. Бил употребил алкохол – бира и ракия, като  вечерта възникнал конфликт в семейството. Подс. Г. за  да  се успокои решил да излезе, качил се в личния си автомобил „Опел Корса", с per. № ******и потеглил.

 Докато шофирал спрял на  кръстовище на ул. „Г. Димитров" до дом № 26 в с. ***като в този момент  в него се блъснал лек автомобил, с английска регистрация. След сблъсъка другия автомобил напуснал местопроизшествието и водачът му се укрил.

Подс.Г. бил зашеметен от удара, при което жител на селото подал сигнал на тел.112, по повод произшествието. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и дежурен екип от сектор „ПП" при ОД на МВР - ***, в чийто състав в качеството си на мл. автоконтрольорбил св. Ц.А.Ц..

При извършената провирка подс.Г. отказал за да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но признал, че е употребил такъв и заявил, че иска да даде кръвна проба. На подс. Г. бил издаден талон за медицинско изследване с № 0008071/11.11.2018 година / приложен по БП на л.9/ и съпроводен до ЦСМП  в гр.В.Търново, където му бил извършен медицински преглед и взети две кръвни проби.

Видно от протокол за хичмическо изследване от 13.11.2018г. в БНТЛ при ОД на МВР - В. Търново, Й.С.Й. - експерт-химик, извършил химическо изследване на взетата от подс. Г.М.Г. кръвна проба, в резултат на което била установена концентрация на алкохол  от 1,65 на хиляда.

Видно от приложената справка от сектор ПП при ОДМВР – В.Търново,  подс.Г. е правоспособен водач, притежаващ категории В АМ. СУМПС е фактически отнето със съставен АУАН от 11.10.2018г., а със заповед  от 12.10.2018г., е наложена ПАМ – прекратяване на регистрациата на МПС.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :                                   С деянието си  подс.Николов е осъществил престъпния състав по чл.343б, ал.1 от НК.  

От обективна страна, е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила мила – 1.65 промила, установена по надлежния ред.

По делото се установи от обективна страна, както факта на употребата на алкохол, така и факта на управление на МПС  - лек. Автомобил „Опел корса“, с peг. № ВТ 6261 ВК.

 От субективна страна, при извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, е действал умишлено, при форма на вина – пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, съзнавал е че е употребил алкохол, знаел е за съществуващата забрана да се управлява МПС, след употреба на алкохол в установените количества, но въпреки това е извършил престъпното деяние.

Въпреки, че подс.Г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, не са налице условията за прилагане на този институт. Процесното деяние е извършено на при действието на редакцията на чл.78а, ал.5 от НК / ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г./. Тази разпоредба изключва от приложното поле на чл.78а, ал.1-5 от НК, престъпления при които деецът е бил в пияно състояние. Законът не съдържа легална дефиниция на това понятие, следователно в конкретния случай меродавен е критерият на състава, а именно – наличие на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Престъплението по чл.343б от НК, по необходимост се осъществява само в пияно състояние, като задължителен обективен признак на състава. Разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК, не прави разлика между основен и квалифициращ признак, поради което се налага изводът, че забраната важи относно всички състави на престъпления в които от обективна страна е предвиден признак “пияно състояние” – независимо от това дали е предвиден от законодателя,  като основен или квалифициращ белег.

При индивидуализацията на наказанието, съдът се ръководи от наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито се явяват чистото съдебно минало на дееца, добрите личностни данни и направените самопризнания по фактите.   Ето защо,  като взема предвид многобройните  смекчаващите отговорността обстоятелства, счете, че следва да се наложи наказание с приложението на чл.55, ал.1, т.1от НК, под предвидения в казона специален минимумум       а именно - лишаване от свобода за срок от три мисеца. Целите на наложеното наказание, според съда, могат да се постигнат и при отлагане на изтърпяването му, като за това са налице и предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – деецът не е осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и  за поправянето му не е наложително да изтърпи ефективно наказанието. Целесъобразен се явява изпитателен срок от три години.

Относно задължително предвиденото наказание - глоба, съдът като взе предвид имущественото състояние на подс.Г. в от приложената по делото декларация, намери че на осн. чл.55,  ал.3 от НК, не следва да се налага.

Относно наказанието по чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1 от НК, съдът счете, че с цел осигуряване на превантивната функция е целесъобразно инвидиуализирането на  наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Съобразно задължителната тълкувателна практика на ВС, наказанието лишаване от право не може да бъде за срок по-кратък от наказанието лишаване от свобода, когато се налагат заедно за едно и също деяние. От този срок, при изпълнение на наказанието, на осн. чл.59, ал.4 от НК, следва да се приспадне времето през което подс.Г. е бил лишен по административен ред, считано от отнемането на СУМПС на 11.10.2016г.

При този изход на делото на осн. чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Г. да заплати по сметка на ВТРС, направените в наказателното производство разноски в общ размер от 47.83 лева, както и 5.00 лв. - ДТ, в случай на  служебно издаване на изпълнителен лист.

По тези съображения, съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :