РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. ХАСКОВО , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 ал. 1 вр. чл. 435 ал. 2 от
ГПК .
Образувано е по жалба от „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК – Застраховане“ АД – София против постановление от 30.05.2021 година
на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д. №
20219290400895, с взискател – А. Г. Т. – малолетен и действащ чрез майка си
и законен представител Г. С. М.. С този акт на ЧСИ е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на приетия
размер на разноските за адвокатски хонорар, претендирани от взискателя.
Жалбоподателят твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение -
поради незначителна правна и фактическа сложност на делото и поради
ограничен обем на действия, предприети от процесуалният представител на
взискателя в хода на изпълнителното производство. Освен това счита, че
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ е прекомерна и
определена неправилно. Моли съда да отмени атакувания акт на ЧСИ, като
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение да
1
бъдат редуцирани до минималния размер по чл. 10 т. 1 и 2 от Наредба №
1/09.07.2014 година – 200 лева, а освен това, таксата по чл. 26 от Тарифата да
бъде определена без отчитане на сумата за адвокатския хонорар. На свой ред,
жалбоподателят претендира деловодни разноски, направени пред ХОС.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК взискателят подава писмено
възражение срещу жалбата. Изразява становище за нейната неоснователност.
Настоява, че след получаване на покана за доброволно изпълнение, а и до
настоящия момент длъжникът застраховател не изпълнил задължението по
изпълнителния лист. Това правило неопределен обема на процесуалните
действия, които ще следва да извърши процесуалният представител на
взискателя. Прави искане за потвърждаване на постановлението и за
присъждане на деловодни разноски за настоящото производство.
ЧСИ Николета Кавакова, в писмените си мотиви по обжалвания
акт за разноски, намира подадената жалба за процесуално допустима, но
неоснователна. Счита, че размерът на направените от взискателя разноски е
доказан надлежно, а заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно,
тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно и по-
нататъшният ход на изпълнителното производство не би могъл да се
предвиди.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди направените
доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 20219290400895
по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 е образувано по молба от Г.
С. М. в качеството на родител и законен представител на малолетния А. Г.
С. от град ***чрез упълномощен адвокат А.М. от АК – София. Ведно с
молбата е представен изпълнителен лист, издаден на 17.05.2021 година по
силата на решение № 260639/29.01.2021 година по гр.д. № 8698/2018 година
по описа на СГС и отнасящ се за задължението на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД - София да заплати на А. Г.
С. сумата 14500 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази главница, за
периода 28.06.2018 година до окончателното изплащане. С молбата е
2
направено и искане за определяне и събиране от ЧСИ на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, наред с другите разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е поискал да се изпрати покана за доброволно изпълнение за
заплащане на дължимата сума. На 20.05.2021 година адв. М., в качеството му
на процесуален представител на взискателя, е подал молба вх. №
18292/20.05.2021 година, с която е поискал ЧСИ да извърши справки за
притежаваните от длъжника МПС, както и за налагане на запор върху
същите. А с молба вх. № 18411/21.05.2021 година е поискал извършване на
справки с цел установяване на банковите сметки на длъжника, както и за
налагане на запори върху авоарите по тях.
По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие и адвокатско пълномощно, от които се установяват както
представителната власт на адв. М. да представлява взискателя по
изпълнителното дело, така и факта, че е уговорено – адвокатското
възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
По делото е приложена покана за доброволно изпълнение с изх.№
25547/19.05.2021 година по описа на ЧСИ № 929, за сумата от 18809,72 лева
по изпълнителния лист, както и сума 500 лева – разноски по изпълнителното
дело за адвокатското възнаграждение и 1744,30 лева – такси към ЧСИ. На
19.05.2021 година е издадено постановление на ЧСИ за разноски, с което е
прието процесното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Видно от
приложената разписка, поканата за доброволно изпълнение е връчена на
представителя на длъжника на 21.05.2021 година, а с това длъжникът е
уведомен и за приетите разноски.
Длъжникът „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД е подал възражение вх. №
19158/27.05.2021 година срещу приетите от ЧСИ разноски, като е заявил
прекомерност на определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева, а освен това е поддържал, че размерът му не следва да бъде
включен в събраната сума, върху която се начислява пропорционалната такса
по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. С атакуваното постановление от 30.05.2021 година
ЧСИ е оставил възражението без уважение, като е отказал да намали
определения от него размер на адвокатското възнаграждение.
3
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните
правни изводи.
По допустимостта на жалбата:
Атакуваният от жалбоподателя акт на ЧСИ следва да се разглежда като
такъв за разглеждане и оставяне без уважение на възражението за
прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5 ГПК. При тази
преценка съдът изхожда от същността на произнасянето и последиците, които
то поражда. А те на практика са идентични с последиците, които би имало
едно постановление за разноски в частта на произнасяне по чл. 78 ал. 5 ГПК
за прекомерност на адвокатския хонорар. Въпросът за разноските се поставя
във всяко съдебно производство и уредбата му в Част І от ГПК е относима
както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство. При общия исков процес е предвидена изрична процедура по
допълване и изменение на постановеното решение именно в частта за
разноските, а освен това е дадена изрична възможност за обжалването на
новото решение (чл. 248 ГПК), докато такива не са уредени в раздела за
изпълнителното производство. Произнасянето на съдебния изпълнител по
искането за изменение на разноските в изпълнителното производство и
намаляване на приетото адвокатско възнаграждение не е същинско
изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на
притезанието по изпълнителното основание. Въпреки това, доколкото
разпоредбата на чл. 435 ал. 2 ГПК предоставя на длъжника правото да
обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, настоящият
съдебен състав приема, че на същото основание може да бъде обжалвано и
постановлението, с което е отказано изменението на разноските.
Следователно жалбата е подадена против подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, изхожда от надлежно упълномощен представител на
страна, която има правен интерес от обжалването и е подадена в
законоустановения срок, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
4
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Тази норма е приложима и в изпълнителното производство, като компетентен
да се произнесе по молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност е съдебният изпълнител.
Действително, от доказателствата по делото се установява, че досега са
извършени ограничен брой действия във връзка с изпълнителното
производство против длъжника, от страна на пълномощника на взискателя, а
именно - изготвянето и подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело пред ЧСИ и подаване на молби, конкретизиращи
исканията на взискателя във връзка с установяване на имуществото на
длъжника, върху което да бъде насочено изпълнението и за налагане на запор
върху същото. От доказателствата по делото се установява, обаче, че след
получаване на покана за доброволно изпълнение длъжникът не е предприел
такова, т.е. не е платена нито сумата по изпълнителния лист, нито
безспорната част от разноските. От тук следва, че при липса на изпълнение,
обемът от работата, която ще следва да извърши адв. М. по сключения с
взискателя договор за правна помощ, се явява неопределен. И доколкото след
изтичане на срока за доброволно изпълнение (а той е изтекъл) задължението
подлежи на принудително изпълнение по посочения от адв. М. начин
(запориране на сметки и МПС), то възнаграждението за този обем защита
следва да се определи по реда на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2014 година
на Висшия адвокатски съвет (ВАС) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Минимално дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 1 от
Наредба № 1/2004 година (в ред. ДВ бр. 45/15.05.2020 година) е в размер на
100 лева и то е просто, а не пропорционално, т.е. не е обвързано с размера на
вземането по изпълнителния титул. Възнаграждението по т. 2 е ½ от
съответните възнаграждение по чл. 7 ал. 2 от Наредбата, т.е. адвокатският
хонорар е обусловен от определен материален интерес. В случая намира
приложение чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, относима за дела с оценяем интерес
над 10000 лева и предвиждаща възнаграждение в размер на 830 лева плюс 3%
за горницата над 10 000 лева. Т.е. по чл. 10 т. 2 от Наредбата се следва
5
възнаграждение в размер на 547,15 лева. Или общо по чл. 10 т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/2014 година се дължи адвокатски хонорар в размер на 647,15
лева. ЧСИ е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, т.е. дори под минималния размер,
следователно то не може да бъде преценено като прекомерно. Ето защо
постановлението на ЧСИ Николета Кавакова, с което е отказано намаляването
на разноските за адвокатското възнаграждение на адв. М. е правилно, а
въззивната жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че и останалите доводи на
жалбоподателя за незаконосъобразност на атакувания акт на ЧСИ са
неоснователни: След като адвокатското възнаграждение не е прекомерно и то
не е заплатено от длъжника доброволно, то целият му размер следва да бъде
включен в общия размер на събраната от ЧСИ сума. Следователно, правилно
е определен действителният материален интерес, върху който следва да бъде
изчислена дължимата към ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С оглед изхода на делото, основателно се явява направеното от
ответника по жалбата искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
адв. М. за настоящата инстанция. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв във
връзка с чл. 7 ал. 1 т. 7 от Наредба № 1/2004 годна за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ХОС определя адвокатски хонорар в размер на
230 лева.
Поради извода на съда за неоснователност на жалбата, на
жалбоподателя не се дължи възстановяване на разноски и искането му в тази
част се явява неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД – София против постановление от
30.05.2021 година на ЧСИ Николета Кавакова, рег. № 929 на КЧСИ, по изп.д.
№ 20219290400895, с взискател – А. Г. Т., непълнолетен и действащ чрез
6
майка си и законен представител Г. С. М..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД – София да заплати на адвокат А.Е.М., член на САК с
личен номер ***, адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв, за
процесуално представителство на ответника по жалбата А. Г. С.,
непълнолетен и действащ чрез майка си и законен представител Г. С. М., в
производството по в.гр.д. № 414/ 2021 година по описа на ХОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7