Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 19.06.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1701 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
Ищцата
Е.Й.М., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител С.С.Н., ЕГН **********,
твърди, че ответникът „Б.И.1“ ЕАД, ЕИК********, е универсален правоприемник
чрез вливане на „Ф.М 2.“ ЕООД, ЕИК ********.
Поддържа,
че „Ф.М 2.“ ЕООД (с предишно наименование „В.“ ЕООД) било собственост на Й.К.М.,
ЕГН **********, починал на 22.08.2012г., с единствен наследник малолетното дете – ищцата Е.М., което било
родено извън брак и не било припознато приживе от бащата.
Твърди,
че при смъртта на наследодателя в имуществото на „Ф.М 2.“ ЕООД бил налице
материален актив – сграда, находяща се на ул. Оборище № 45 в гр. София.
Поддържа,
че след смъртта на Й.М.по повод на имуществото били извършени поредица от
вписвания по партидата на „Ф.М 2.“ ЕООД с краен резултат вливането му в „Б.И.1“
ЕАД, от трети лица, нямащи права върху дружеството или върху наследството на
починалия едноличен собственик на капитала /ЕСК/.
Твърди,
че с вписване № 20130808143010 на АВ – ТР, били вписани по партида на „Ф.М 2.“ ЕООД на основание решение на лице,
легитимиращо се като наследник на починалия ЕСК чрез удостоверение за
наследници изх. № 1475/03.09.2012г. на СО - Райно „Витоша” и препис извлечение
от акт за смърт № 0407/23.08.2012г. на СО - Район „Витоша” следните
обстоятелства: прекратяване на участието в дружеството на починалия ЕСК - Й.М.,
ЕГН ********** и продължаване дейността на дружеството, като неговата майка - Б.Б.,
ЕГН **********, твърдейки че е наследник на починалия, се конституирала като
ЕСК и се назначила за управител на дружеството. Твърди се, че същата дала началото на верига от
вписвания, завършващи с вливането на „Ф.М 2.“ ЕООД в „Б.И.1“ ЕАД.
Поддържа,
че вписването в регистъра на майката Б.Б. като наследник на Й.М.представлявало
несъществуващо обстоятелство, предвид наличието на низходящ наследник – ищцата Е.М..
Сочи, че по силата на съдебно решение № 5751/29.07.2014 г. по описа на CГС по
гр.д. № 228/2013 г., влязло в сила на 28.08.2014 г., било признато за
установено на основание чл. 72, ал. 2 във вр. с чл. 69 СК, че детето Е.М. е
зачената и произхожда от бащата Й.М..
Поддържа, че Е.М. била
единствен наследник на починалия ЕСК - Й.М.. Намира, че действията на други
трети лица по разпореждане с дяловете на починалия били нищожни, а Б.Б. никога
не е била титуляр на право на собственост върху дружествени дялове във „Ф.М 2.“
ЕООД. Счита, че дружествените дялове на Й.М.никога не са били прехвърляни и са
останали в собственост на ищцата по силата на настъпилото наследяване, т.е. Е.М.
била собственик на всички дружествени дялове на „Ф.М 2.“ ЕООД. Поддържа, че
всички вписвания на обстоятелства, прехвърляния и решения по партидата на „Ф.М 2.“
ЕООД били извършени от лица несобственици и от управителни органи, които били
избрани от несобственици и поради това не притежавали никаква власт да
задължават и представляват дружеството. Поддържа, че всички вписвания и всички
вписани обстоятелства поотделно и в съвкупност били част от една обща верига от
правни и фактически действия, целяща придобиването на наследствено имущество на
значителна стойност от трети лица в ущърб на ищцата.
Твърди,
че по партидата на „Ф.М 2.“ ЕООД
били извършени следните вписвания:
Вписване № 20130808143010, с което Б.Б. била вписана като
ЕСК и управител на дружеството, легитимирайки се като единствен наследник на
починалия управител и ЕСК - Й.М..
Вписване № 20130814095119, с което били вписани като
съдружници Б.Н. и Е.К.М., приет от последната като съдружник с решение на ЕСК.
Намира, че Б.Б. никога не е била собственик на дружеството и не може да приеме
нов съдружник.
Вписване № 20130820102539, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № № 20130903142100, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване по заявление 20130901142949, с което били
вписани обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г.
Счита, че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били
извършени от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или
пълномощници с валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20140916131413, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20141022093520, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20141121080750, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20141208171343, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20150209114227, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20150220142615, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20151015122329, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20161227102931, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 2016301102811, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20170301105352, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
Вписване № 20171205152919, с което били вписани
обстоятелства, посочени в уточнителна молба на ищцата от 02.10.2019 г. Счита,
че вписването и обстоятелствата били незаконосъобразни, защото били извършени
от лица, които не са съдружници/ЕСК, законни представители или пълномощници с
валидна представителна власт на дружеството.
По отношение на всяко вписано обстоятелство
предявява главен иск за установяване на недопустимост на вписването и
евентуален на него иск за установяване на нищожност на вписването, както и
главен иск за несъществуване на вписаното
обстоятелство.
Ответникът „Б.И.1“ ЕАД е
депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита исковете за неоснователни.
Твърди, че всички процесни вписвания удостоверявали валидно възникнали
обстоятелства, вкл. учредяването на особения залог, увеличаването на капитала и
преименоването на „Ф.М 2.“ ЕООД и вливането му в „Б.И.1” ЕАД. Поддържа, че
всички приобретатели на дружествени дялове от „В.“ ЕООД, „В.“ ООД и „Ф.М 2.“
ЕООД били добросъвестни трети лица по смисъла на чл. 7 и чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ,
като такива били заложният кредитор и приемащото дружество при вливането в „Б.И.1”
ЕАД. Твърди, че всички тези трети лица не са знаели и не са могли да знаят за
новопоявилия се наследник Е.М.. Поддържа, че всички заявени за вписване
обстоятелства били заявени за вписване от вписани управители на дружеството и
от избрани управители, които били избрани от лицата придобили дяловете от
вписаните в ТР притежатели на дяловете. Поддържа, че всяко от процесните
вписвания следвало да се разгледа от съда поотделно, като извършено при
съответния различен фактически състав.
Намира, че предявените
искове били недопустими. Поддържа, че вписванията в ТР имали действие занапред,
поради което всички вписвания до момента имали валидни правни последици, а
съгласно чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се
позовават на вписването в регистъра, дори ако вписаното обстоятелство, не
съществува. Твърди, че липсвал правен интерес за ищцата от предявяване на
исковете – вписаните обстоятелства не можело да се заличат с обратна сила, а
занапред. Твърди, че пречка за вписването на ищцата като ЕСК бил факта, че част
от дяловете, които били продадени от И.Б.В.на Р.И.С.- вписване 20170301102811,
никога не били собственост на наследниците на Й.М., т.е. ищцата няма как да ги
е придобила по наследство. Твърди, че пречка за вписването на ищцата като ЕСК
бил факта, че тя е малолетна. Поддържа, че ищцата не можело да бъде вписана
като ЕСК, нито дори като съдружник, и предвид това, че тя не била единствен
наследник. Твърди, че имало наследник по завещание – Е.М.. Излага доводи, че
заличаването с обратно действие на вливането в „Б.И.1” ЕАД било невъзможно и с
оглед на особеностите на вливането като вид преобразуване на търговски
дружества. Поддържа, че ищцата не е била съдружник във „Ф.М“ 2. ЕООД и че тя не
можела да стане съдружник, защото била малолетна. Поддържа, че в случая
евентуалното заличаване дори на всички вписвания не би довело до ЕООД с ЕСК
ищцата.
Излага същите съображения
за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че установения по исков ред
произход и съответно произтичащите от това наследствени отношения не могат да
се противопоставят на трети добросъвестни лица, придобили права преди датата на
съдебното решение. Сочи, че вписване № 20130808143010 било определящо за
неоснователността на предявените искове, доколкото, ако то било валидно
възникнало и вписано, то такива били и всички последващи вписвания по
партидата. Счита, че дори и цитираното вписване да бъде обявено за недопустимо
или нищожно, или пък вписаното с него обстоятелство за несъществуващо, то това
не означавало, че обстоятелствата и вписванията, предмет на настоящото дело,
били невалидни, нищожни или недопустими. Намира, че за всяко от вписванията
следвало да се преценява легитимността на лицата, взели съответните решения и
извършили съответните действия към момента на взимане на решението, съответно,
към момента на вписването. Сочи, че до влизане в сила решението по гр.д.
228/2013 г. на СГС, единственият наследник на Й.М.с законно удостоверени права
била Б.Б., поради което същата имала правно основание да вземе решение по реда
на чл. 157, ал. 1 ТЗ да продължи дейността на дружеството.
Намира, че по атакуваните
от ищцата вписвания били налице валидни, съществуващи обстоятелства – решенията
по отношение на дружествата били взети от легитимирани към този момент лица,
като излага подробни съображения в отговора на исковата молба, касаещи
съществото на спора. Поддържа, че липсвали каквито и да било пороци в
регистърните производства по процесните вписвания, водещи до тяхната
недопустимост или нищожност.
Намира за неоснователни
предявените главни искове за недопустимост, евентуалните претенции за нищожност
и за несъществуване на обстоятелствата. Моли производството по делото да бъде
прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по
делото.
Ищцата е подала ДИМ.
Оспорва твърдението за добросъвестност на ответника, тъй като същият още към
2015 г. знаел, че действителният собственик на наследственото имущество на
починалия Й.М.била Е.М. предвид висящо дело между ищцата и „Ф.М 2.“ ЕООД.
Твърди, че „Б.И.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ********, и „Б.И.1“ ЕАД, ЕИК********, имали едни и същи
собственици и законни представители към момента на вливането през 2017 г. Сочи,
че търговската несъстоятелност на „Б.И.“ АД била образувана с Решение на ОС –
Враца по т.д. № 133/2016 г. за дълг в размер на 2000 лева от “И.Б.И К.” ООД,
ЕИК ********, като кредитор на дружеството бил и „Р. СМ“ ЕООД, *********, т.е. М.Т.К./акционер
и представител на „Б.И.“ АД и Б.И.1“ ЕАД/ дължал сам на себе си пари чрез
свързано с него дружество. Поддържа, че посочените дружества „Б.И.“ АД, Б.И.1“
ЕАД и „Р. СМ“ ЕООД били свързани дружества, понеже били обслужвани от един и
същи счетоводител, едни и същи били собствениците на капитала, респ. членовете
на директорите, а един и същи адвокат бил извършил вписванията по партидите им
в ТРРЮЛНЦ.
Поддържа, че
действителната причина за прехвърлянето на имуществото на „В.“ ЕООД в „Б.И.“
АД, а дружествените дялове в „Б.И.1“ ЕАД бил именно опитът за незаконно
придобиване на наследственото имущество.
Твърди, че Е.М. не можела
да се конституира като кредитор по несъстоятелността на „Б.И.“ АД, тъй като
нейните права били опосредени от собствеността върху капитала на “В.” ЕООД („Ф.М
2.“ ЕООД).
Сочи, че в производството
по несъстоятелност бил извършен опит за възлагане на процесния имот, като на
07.02.2018 г. съдът по несъстоятелността постановил възлагане в полза на „К.“
ЕООД, ЕИК********, но незаконосъобразното възлагане било отменено от САС.
Поддържа, че ищцата е
собственик на цялото имущество на наследодателя, включително и на неговите
дялове във „В.“ ЕООД, т.е. вписаните обстоятелства били извършени от мними
представители и били непротивопоставими спрямо действителния собственик.
Твърди, че вписванията в
ТР не следвало да се разглеждат като самостоятелни факти, а като част от
логически свързана последователност, отразяваща в крайна сметка волята на
физически лица целящи определен незаконосъобразен или законен резултат. Намира,
че всяко следващо вписване произхождало от и било свързано с предишните
обстоятелства, а в конкретния случай последното вливане нямало как да се реализира,
ако не се проследяла цялата верига от минали юридически факти, които започвали
с недействителното волеизявление на Б.Б..
Поддържа, че има правен
интерес от прядявяване на исковете, доколкото се твърди право на собственост
върху капитала на “В.” ЕООД в полза на ищцата, като правният интерес за ищцата
бил потвърдено от ВКС с Решение № 51/05.12.2019 г. по т.д. № 949/2018 г.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа твърдението си за добросъвестност в случая, т.е.
придобитите от лицата дялове в процесното дружество били добросъвестни.
Сочи, че искът за
произход, предявен от ищцата, бил заведен по-късно, т.е. след като са били
направени редица вписвания по партидата на “В.” ЕООД след смъртта на Й.М..
Поддържа, че дори и към
момента на смъртта на Й.М., ищцата да е била легитимирана като наследник, то тя
не би могла да бъде вписана като ЕСК, понеже била недееспособна (не можела да
бъде съдружник или ЕСК в ООД), а имало и друг наследник по завещание, т.е. Е.М.
(дори да била дееспособна) трябвало да бъде приета за съдружник в дружеството.
Поддържа, че дейността на дружеството била продължена от наследниците – Е.М. и Б.Б.,
респ. били вписани като съдружници, а ищцата имала евентуално право да иска
нейния дружествен дял по чл. 125, ал.3 ТЗ.
Оспорва твърденията на
ищцата, че всички вписвания по партидата били част от едно цяло насочено да
отнеме нейното имущество.
Счита, че Решение на ВКС
№ 51/05.12.2019 г. по т.д.№ 949/2018 г., 2 ТО, не обуславяло допустимост на
всички предявени искове, понеже не всички от тях касаели последващи вписани
обстоятелства от същия вид (вписванията не били само за нови ЕСК /съдружници/,
но и за седалище и адрес на управление, размер на капитала и дялове, особен
залог, преобразуване и др.), като исковете, касаещи тези обстоятелства, били
недопустими.
Поддържа, че ищцата могла
да поиска спиране на регистърното производство по всяко едно от процесните
вписвания по реда на чл. 536 ГПК, но не направила такова искане.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно вписванията в ТР,
едноличен собственик на „Ф.М 2.“ ЕООД (с предишно наименование „В.“ ЕООД) е бил
Й.К.М., ЕГН **********, починал на 22.08.2012г.
С решение №
5751/29.07.2014 г. по описа на CГС по гр.д. № 228/2013 г., влязло в сила на
28.08.2014 г., било признато за установено на основание чл. 72, ал. 2 във вр. с
чл. 69 СК, че детето Е.М. е зачената и произхожда от бащата Й.М..
Съгласно
вписванията в ТР, след смъртта на Й.М.са били извършени поредица от
вписвания по партидата на „Ф.М 2.“ ЕООД с краен резултат вливането му в „Б.И.1“
ЕАД.
С вписване №
20130808143010 на АВ – ТР, били вписани по партида на „Ф.М 2.“ ЕООД на основание решение на Б.Б. –
майка на едноличния собственик на капитала, легитимираща се като наследник на
починалия ЕСК чрез удостоверение за наследници изх. № 1475/03.09.2012г. на СО -
Райно „Витоша” и препис извлечение от акт за смърт № 0407/23.08.2012г. на СО -
Район „Витоша” следните обстоятелства: прекратяване на участието в дружеството
на починалия ЕСК - Й.М., ЕГН ********** и продължаване дейността на
дружеството, като неговата майка - Б.Б., ЕГН **********, твърдейки че е
наследник на починалия, се конституирала като ЕСК и се назначила за управител
на дружеството. Това е
поставило Това е поставило началото на верига от вписвания, завършващи с
вливането на „Ф.М 2.“ ЕООД в „Б.И.1“ ЕАД, както следва:
Вписване № 20130814095119, с което били
вписани като съдружници Б.Н. и Е.К.М., приет от последната като съдружник с
решение на ЕСК.
Вписване № 20130820102539, с което били
вписани нов управител, едноличен собственик на капитала и прехвърляне на
дялове.
Вписване № № 20130903142100, промяна в седалището
и адреса на управление.
Вписване № 20140916131413, с което били
вписани промени
в управлението.
Вписване № 20141022093520, с което били
вписани промени
в седалището и адреса на управление.
Вписване № 20141121080750, с което били вписани нов управител, едноличен
собственик на капитала и прехвърляне на дялове
Вписване № 20141208171343, на особен залог върху
предприятието.
Вписване № 20150209114227, с което вписано пристъпване към
изпълнение по особения залог на предприятието като съвкупност.
Вписване № 20150220142615, с което с което вписано пристъпване към
изпълнение по особения залог на отделни активи.
Вписване № 20151015122329, с което били
вписани промяна
в седалището и адреса на управление, управителния орган, едноличния собственик
на капитала и прехвърлянето на дружествените дялове.
Вписване № 20161227102931, с което били
вписани промени
в капитала на дружеството.
Вписване № 2016301102811, с което били вписани
промени в едноличния собственик на капитала.
Вписване № 20170301105352, с което е бил заличен залога на търговско
предприятие.
Вписване № 20171205152919, е било вписано преобразуване чрез
вливане в ответното дружество.
Вписване
№ № 20171205152919 по партидата на „Б.И.1“
ЕАД е било вписано
преобразуване чрез вливане в ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Въведените от ищеца
твърдения, съгласно уточнителната молба от 02.10.2020 г., са : вписването на обстоятелствата е било
извършено въз основа на заявления от нелегитимирани в регистърното
производството лица, тъй като не са имали качество съдружник/едноличен
собственик на капитала, законен или упълномощен представител на дружеството, и
са сводими под хипотезата на недопустимо е вписване и вписаните решения са взети
от лица, които не са били „собственици на дружеството“, т.е. не са могли да
изразят правно валидна воля за вземане на вписаните решения на едноличния
собственик на капитала или на ОС на съдружниците, т.е. вписани са
несъществуващи обстоятелства.
Страната не е изпълнила
указанията на съда от 10.09.2019 г. да уточни фактите на които основава
евентуалните си искове, квалифицирани като такива за установяване на нищожност
на вписванията. Съгласно ТР№1/2002 г. те съставляват обстоятелства, което не са
подлежали на вписване, но са били вписани или допускане на вписване на съдебно
решение което не отговаря на изискванията за валидност, като щецът не е
твърдял, че вписаните обстоятелства не попадат в приложното поле на чл.119,
ал.1 ТЗ. Това налага връщане на исковата молба на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
Съгласно нормана на чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви
иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство.
Съобразно тълкуването
дадено в ТР № 1/02 г., недопустимо е
вписване в търговкия регистър, което е постановено по искане на нелегитимирано
в регистърното производство лице.
Несъществуващо
обстоятелство е липсващо (невзето) решение на орган на дружеството, за което е
допуснато вписване в ТР
Легитимирано по исковете
е всяко лице с правен интерес.
Както се посочи по-горе,
въведените от ищеца твърдения, са :
вписването на обстоятелствата е било извършено въз основа на заявления
от нелегитимирани в регистърното производството лица, тъй като не са имали
качество съдружник/едноличен собственик на капитала, законен или упълномощен
представител на дружеството, и са сводими под хипотезата на недопустимо е
вписване. Следователно исковете са допустими.
Съдът дължи
произнасяне по въпроса дали лицата, подали заявленията за вписване, са били легитимирани съгласно чл.15,
ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Другата част на исковете
са основани на това, че вписаните
решения са взети от лица, които не са били „собственици на дружеството“ или
упълномощени от тях лица, т.е. от лица, които се не са могли да изразят правно
валидна воля за вземане на отразените в протоколите решения на едноличния
собственик на капитала или на ОС на съдружниците, т.е. вписани са
несъществуващи обстоятелства, сочещо на допустимост на исковете.
Съгласно задължителните указания дадени в
Решение № 51/05.12.2019 г. по ТД № 945/2018 г., ВКС ІІ ТО, налице
е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване
несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания,
когато с искова молба са предявени искове за установяване несъществуване и на
последващите вписани обстоятелства от същия вид, вкл. в хипотеза, когато се
търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен
собственик на капитала на ЕООД. При поредица от последователни вписвания на
един и същ вид обстоятелства, всяко от тях по необходимост е съпътствано от
заличаване на предходно обстоятелство, поради промяната му (т. нар. несъщинско
заличаване). Този случай е предмет на регулация в чл.7а, ал.3 от Наредба №1 от
14.02.2017г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в който е предвидено, че
когато се заявяват за вписване едновременно обстоятелства за заличаване и
обстоятелства за вписване по едно основно поле, следва да се посочат първо
обстоятелствата, които подлежат на заличаване със съответното отбелязване в
полето за заличаване, след което се посочват обстоятелствата, чието вписване се
заявява. Доколкото необходимо условие за вписване на ново обстоятелство от един
вид е заличаване на предходно вписаното обстоятелство от същия вид, при верига
от вписвания на несъществуващи обстоятелства от един и същи вид, включваща и
последното вписване, е налице правен интерес от установяване на всички
несъществуващи обстоятелства, тъй като на основание чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, при
уважаване на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуване на
обстоятелства се заличава не само вписването, но и съпътстващото го несъщинско
заличаване. Поради сходството в хипотезите, следва да се
приеме, че разрешението е приложими и при нищожност на вписването.
Тъй като установяването на
порочността на всяко вписване съставлява самостоятелен иск, който може да е
основателен или не, то е без значение дали исковете ще се разгледат в рамките
на едно(обективно съединяване на искове) или в отделни производства.
По правило при смърт на съдружник в дружество с ограничена отговорност на
основание чл. 129, ал. 1 ТЗ се наследява дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружеството, в което капиталът
се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. В
патримониума на законните наследници на починалия едноличен собственик на
капитала на дружеството преминава дружественият дял, съгласно чл. 127 ТЗ, като
имуществено право, но не и правото на членство. При взето решение за продължаване дейността на
дружеството, когато наследниците на починалия едноличен собственик на капитала
са няколко, е възможно дейността на дружеството да бъде продължена само от един
наследник или от няколко от наследниците.
По арг. от чл. 65, ал.1 ТЗ, че учредителите на дружеството трябва
да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица, това изискване следва да се отнесе и към последващите съдружници.
Предвид субективните
предели на решение № 5751/29.07.2014 г. по описа на CГС по
гр.д. № 228/2013 г., влязло в сила на 28.08.2014 г., очертани в нормата на чл. 298, ал.3 ГПК,
ищцата Е.М. е зачената и произхожда от бащата Й.М.. Като
такава се явява негов единствен законен наследник(чл.5, ал.1 ЗН), а наследството се
открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия(чл.1 ЗН).
Между страните не се спори, а и
от представените съдебни решения се установява, че част от вписванията - № 20130808143010, № 20130820102539 и № 20141121080750 са предмет на т.д. № 26/2015г. на Окръжен съд – Стара Загора, като исковете са за установяване, че вписаните обстоятелства са
несъществуващи. Ищцата изрично е посочила, че ги изключва от предмета на
настоящото дело, като обаче поддържа искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за нищожност на
вписванията, тъй като са извършени въз основа на заявления от лица, които не са
от категорията по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ. Според настоящата инстанция, доколкото
вписването може да е и нищожно и едновременно да съставлява несъществуващо
обстоятелство, тъй като се основават на различни фактически състави, които не
се изключват взаимно, не е налице преюдициалност на по-рано заведеното дело,
нито е необходимо исковете да са в условията на евентуалност, като интереса за
всеки от тях ще съществува до момента на заличаване на вписванията, независимо
от основанието за това.
Атакуваните вписвания по партида
на „Ф.М 2.“ ЕООД имат отношение
към: 1. принадлежността на капитала и членствените правоотношения; 2.
Представителната власт на дружеството; 3. Особен залог върху търговско
предприятие; 4. промяна в седалището и адреса на управление.
Тъй като ищцата
е наследник на едноличния собственик на капитала, но не отговаря на изискванията на чл. 65, ал.1 ТЗ, то тя
е наследник само на на имущественото право, което е отчуждимо.
По делото не се установи разпореждане с това право от неговия носител.
Тъй като не се установява да се е разпоредила с него,
т.е. притежава права, които не отговарят на вписаното в ТР, е налице правен
интерес от предявените искове по т.1, 2
и т.4, доколкото при заличаване на поредицата от нищожни и несъществуващи вписванията,
ТР би отразил на фактическото и правно положение в дружеството, съответно на
правата на ищцата.
Вписване № 20130808143010,
с което Б.Б. била вписана като ЕСК и управител на дружеството, се явява недопустимо вписване, доколкото
заявителката Б.Б. не е от категорията по чл.15, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. Тя не е
наследник можеща да вземе решение за продължаване на дейността на дружеството,
нито да избере управител на дружеството, учредявайки
представителна власт, имащ право да постави началото на регистърно
производство.
В задължителните
разяснения в т.3 от ТР №1 от 06.12.2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК, се сочи, че при иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното
обстоятелство, проверката не следва да се простира по отношение на
законосъобразността на самото вписано обстоятелство, като само нищожността може да се релевира без ограничение в срока, включително и
инцидентно, без да е предявен самостоятелен иск за установяването й.
Всички останали порочни решения на общото събрание на търговското
дружество подлежат на отмяна чрез конститутивния иск по чл.74 от ТЗ, но ако
такъв не бъде предявен в срок от легитимираните съдружници, то правните
последици на приетите порочни решения се стабилизират(Р№140/15.10.2015 г. по т.д.№2092/2014 г. на І ТО).
В решение №178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., е
възприето становището, че разрешенията Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г.
по тълк.д. № 5/ 2014г. на ОСГТК на ВКС са приложими и по отношение на
представителството на съдружници при провеждане на общо събрание. Съобразно
даденото разрешение в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по
тълк.д. №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, при липса на представителна власт, вкл. в
хипотеза на липса на изрично упълномощаване, висящата недействителност на
взетото от мнимия пълномощник решение от името на едноличния собственик на
капитала, при отказ на последния да го потвърди, се трансформира в окончателна,
като на нея може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето
действието – едноличният собственик на капитала. Ето защо, в този случай,
съгласно т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д.
№1/2002г. на ОСГК на ВКС, е налице липсващо /невзето/ решение на едноличния
собственик на капитала, поради което същото е нищожно, като защитата срещу него
при вписването му в търговския регистър е чрез иск по чл.29 от ЗТР за
установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, с тази особеност, че
активно легитимиран по иска е единствено едноличният собственик на капитала от
чието име е взето решението, при липса на представителна власт.
В случая доколкото изобщо в наследството е преминала
само имуществената компонента, но не и членственото правоотношение, и при липса
на надлежно решение за продължаване на дейността, то не може да е налице
потвърждаване на действията извършени от името едноличния собственик на
капитала без представителна власт, съответно всички последващи вписани органни решения са нищожни, а порокът може да бъде
релевиран от ищцата.
Съгласно нормата на чл. 10, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на
обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не
съществува. Нормата е относима само към третите добросъвестни
лица, т.е. е неприложима в случая. Тъй като цялата атакувана поредица вписвания
са заявени от трети лица, които нямат качество заявители, независимо от това
дали са били вписани като законни представители или не, то следва да се направи
извода, че е налице недопустимост на вписванияна.
Съгласно нормата на чл. 56, ал.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 14 ФЕВРУАРИ 2007 Г., при преобразуване на търговски дружества чрез
вливане подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват за вписване от
управителния орган на приемащото, съответно новоучреденото дружество. Следователно Вписване №
20171205152919 по партидата на
двете дружества, като изхождащо от „Б.И.1“ ЕАД, което не е било спорно по
делото, не е засегнато от твърдяния порок, налагащо извода за неоснователност
на този иск.
Тъй като в цялата поредица от правни действия по
вливането на дружеството са предприети от трети лица, непритежаващи нито права,
нито законна представителна власт относно за вземане на такова решение, при
липса на валидно протвърждение, то
следва да се приеме, че вписаните обстоятелства са несъществуващи. Това налага
извода за основателност на исковете.
Относно вписванията свързани със залога на търговско
предприятие.
Особения
залог е заличен с Вписване №
20170301105352. Следователно липсва правен интерес от предявените искове.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДОПУСТИМИ на осн.чл.29 от ЗТР, по искове предявени от Е.Й.М.,
ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител С.С.Н., ЕГН **********,
срещу „Б.И.1“ ЕАД, ЕИК********, универсален правоприемник чрез вливане на „Ф.М
2.“ ЕООД, ЕИК ********, вписвания
в ТР при АВ по партидата на „Ф.М 2.“ ЕООД, ЕИК ********, предишно
наименование „В.“ ЕООД, както следва: Вписване № 20130814095119;Вписване № 20130820102539, Вписване № № 20130903142100,Вписване № 20140916131413,Вписване № 20141022093520, Вписване № 20141121080750, Вписване № 20151015122329,Вписване № 20161227102931,
Вписване № 2016301102811, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ ОТНОСНО Вписване № 20171205152919, както и относно Вписване № 20171205152919 по партидата на „Б.И.1“ ЕАД
ОБЯВЯВА
ЗА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ на осн.чл.29 от ЗТР, по искове предявени от Е.Й.М.,
ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител С.С.Н., ЕГН **********,
срещу „Б.И.1“ ЕАД, ЕИК********, универсален правоприемник чрез вливане на „Ф.М
2.“ ЕООД, ЕИК ********, вписванията по партидата на „Ф.М
2.“ ЕООД, ЕИК ********, предишно наименование „В.“ ЕООД, както следва: Вписване № 20130814095119; Вписване № № 20130903142100; Вписване № 20171205152919, Вписване № 20140916131413; Вписване № 20141022093520; Вписване № 20151015122329; Вписване № 20161227102931; Вписване № 2016301102811
както и Вписване № 20171205152919, относно „Б.И.1“
ЕАД
Връща исковата молба по отношение на исковете по чл.29
ЗТР за установяване на нищожност на вписванията, на осн.чл. 129, ал.3 ГПК.
Връща исковата молба на осн. чл.130 ГПК по отношение
на исковете по чл.29 ЗТР за установяване на недопустимост на вписванията и за установяване на вписване на несъществуващи
обстоятелства относно :Вписване № 20141208171343,Вписване № 20150209114227,Вписване № 20150220142615, Вписване №
20170301105352
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: