№ 48
гр. Смолян, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20245400500025 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 413/23.11.2023 г. по гр.дело № 662/2023 г.
Смолянският районен съд осъжда „С.К.“ ООД -гр.София да заплати на А. М.
Х. сумата от 1 670,26 лева, представляваща получена без основание сума по
недействителен Договор за паричен заем Кредирект № 701869 от 01.07.2022
г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 11.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Дружеството „С.К.“ ООД също така е осъдено да заплати на
А. Х. и разноски по водене на делото в размер на 66,81 лв. за държавна такса;
а в полза на адв.М.В.М. – от АК-Пловдив - адвокатско възнаграждение в
размер на 560,42 лв. с ДДС.
Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от
„С.К.“ ООД-гр.С. чрез юрк.Ц.Б., с искане да бъде отменено, да се отхвърлят
исковете на А. Х. и да се присъдят на дружеството разноските за двете
инстанции.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован,
не се явява представител.
С писмен отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият А. М. Х.,
чрез пълномощника си адв.Мирослав Михайлов, оспорва жалбата и моли за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Чрез писмено становище неговият
пълномощник адв.Мирослав Михайлов продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:
Неустойката по чл.6.2 от договора за паричен заем Кредирект №
701869/01.07.2022 г., сключен между страните, представлява всъщност
допълнителна възнаградителна лихва в полза на кредитора и настоящ
жалбоподател, на която е придаден вид на неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение на ищеца-заемател. Ето защо тя задължително следва
да бъде включена в годишния процент на разходите, съобразно изискването
на ал.1 на чл.19 и § 1, т.1 ЗПК. Неустойката не представлява сума, дължима от
потребителя за неспазване на някое от задълженията му по договора за
кредит по смисъла на ал.3 на чл.19 ЗПК и чл.19,§2 от Директива 2008/48/ЕО,
затова те са неприложими. Изобщо цялата конструкция по чл.6.1 и 6.2 от
договора за заем и чл.33, ал.1 от Общите условия е създадена, за да се
маскира като неустойка изключително високата възнаградителна лихва,
която, ако се обяви като лихва, води до изключително оскъпяване на кредита
и до ясно видимо нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК.
Основание за подобен извод дават множество
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност.
Съгласно чл.6.1 от договора между страните, заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да
представи обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.33,
ал.1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция/поне едно от изброените/.
Съгласно чл.6.2. от договора, при неизпълнение на т.6.1., заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 2 310,21 лв.; неустойката се начислява
автоматично от заемодателя /обратно на твърдението във въззивната жалба/,
2
като с подписването на договора за заем, заемателят се счита уведомен за
нейното начисляване; начислената по тази точка неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Създадени са множество трудно изпълними условия за
осигуряване на обезпечение на кредита, така, че удовлетворяването им да е
почти невъзможно за кредитополучателя.
Ако беше възможно да получи кредит от банка,
съответният кредитополучател не би сключвал договор за кредит с небанкова
кредитна институция като настоящия жалбоподател, заради много по-
високите размери на възнаградителните лихви, при които тези институции
отпускат заеми. След като прибягва до вземане на заем от такава институция,
кредитополучателят А. Х. очевидно не може да вземе кредит от банка, а това
означава, че не е в състояние да представи и банкова гаранция; т.е., това
условие е отнапред неизпълнимо.
На следващо място, срокът за предоставяне
на обезпечение е изключително кратък – до три дни от усвояването на
кредита. Също така, единствената причина да се иска обезпечението да се
предостави не преди, а след усвояване на заема, е че, сумата, дължима за
недаването му, всъщност е възнаградителна лихва. При кредитиране, което не
цели допълнително обогатяване на кредитора чрез въвеждане на подобни
заблуждаващи потребителя уговорки, обезпечение се иска преди или
едновременно със сключване на договора за кредит; като, ако такова
обезпечение не се осигури, кредит просто не се отпуска. В настоящия случай
заемът се предоставя при тези условия именно за да се осигури допълнителна
печалба за кредитора, маскирана като неустойка за недадено обезпечение.
Съгласно чл. 92, изр. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая неустойката е
предвидена не да обезпечи изпълнение на основното задължение на
кредитополучателя - да върне заетата сума с лихвите, а негово вторично
задължение – да предостави обезпечение. Неизпълнението на това вторично
задължение на кредитополучателя няма за последица претърпяване от
кредитора на вреди от непогасяване на дълга, на опасност от които той не би
бил изложен, ако предварително си осигури съответното обезпечение за
3
връщането му. Кредиторът има установено от чл. 16 от ЗПК задължение да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без
обезпечение.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че не било
доказано ГПР да надвишава посочения в договора размер, тъй като нямало
прието заключение на счетоводна експертиза по въпроса за действителния му
размер. Заетата от А. Х. сума по договора е 2 100 лв.; размерът на т.нар.
неустойка по чл.6.2. възлиза дори на още по-голяма сума – на цели 2 310 лв.
Записано е в договора, че ГПР е 47,91 %. След като категорично е установено,
че сумата на т.нар. неустойка задължително трябва да влезе в ГПР, тъй като е
прикрита възнаградителна лихва, тя е 2 310 лв. спрямо взети в заем 2 100 лв.,
или повече от сто процента от последните, плюс отделно записаната
възнаградителна лихва от 40,05 %, не са нужни специални знания, за да е
пределно ясно, че се надвишава драстично размерът по чл.19, ал.4 ЗПК.
Най-важно в случая обаче е, че поради невключване на
неустойката в ГПР и съответно – във възнаградителната лихва, записани в
договора, последният всъщност не съдържа задължителните реквизити по
чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК което го прави нищожен на осн.чл.22 ЗПК и оттам –
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, съгласно чл.23
ЗПК.
Районният съд изобщо не е приемал договорът да е
порочен поради необходимост в погасителния план да се съдържа посочване
отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска,
заради това, че се прилагат различни лихвени проценти. Ето защо доводът в
тази насока в жалбата е безпредметен.
Действително, съгласно решения на ВКС, няма пречка
страните да уговорят възнаградителна лихва или неустойка за забавено
изпълнение на парично задължение над размера на законната лихва, като
максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл.9
ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото не противоречи на добрите нрави. Именно в драстично
противоречие с добрите нрави е уговаряне на възнаградителна лихва,
възлизаща в случая на цели 232,99 %, поставяйки икономически по-слабата
4
страна /заемополучателя-потребител/ в изключително неизгодно положение и
отгоре на всичко – в резултат на нелоялна търговска практика.
По изложените съображения Смолянският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 413/23.11.2023 г. по гр.дело № 662/2023
г. на Смолянския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280,
ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5