№ 211
гр. Пазарджик, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора Е. Здр. М.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20255200600720 по описа за 2025 година
Производството е въззивно,по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Образувано е по жалба и допълнение към нея от адв.К. защитник на
подс. А. Г. Б., срещу присъда № 44 от
16.06.2025г. по н.о.х.д. №280/2025г. по описа на Пазарджишкият РС, с която е
призната за виновна ВТОВА, че в гр. В., обл. Пазарджик, след като е била
осъдена с Решение №1098/21.12.2017г. по гр.дело №3458/2017г. по описа на
РС-Пазарджик,влязло в сила на 23.01.2018г. да издържа свои низходящи –
децата си Н. С. Р. и К. С. Р., чрез техния
баща и законен представител С. С. Р. от гр. В.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски за всяко дете, а именно 33 месечни вноски по 150 лева за
Н. С. Р. и 33 месечни вноски по 120 лева за К.
С. Р., за периода от месец август 2021г. до месец март 2023г. и
от месец януари 2024г. до месец януари 2025г. включително, или обща сума в
1
размер на 8910.00 лева, поради което и на основание чл.183 ал.1 от НК, във
вр.с чл.54 и чл.57 ал.1 от НК е осъдена на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК, а именно:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и
подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.Наведени са доводи ,че е неправилна,необоснована и
незаконосъобразна.
Искането е за нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна.
Подсъдимата лично в съдебно заседание,както и чрез защитникът си поддържа
жалбата със заявеното в нея искане,като се навеждат доводи за липса на
умисъл,поради това че подсъдимата не е съзнавала че извършва престъпление,
тъй като причината за неизпълнение на задължението за плащане на издръжка
изтъква влошеното й финансово положение.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен и пледира за несъстоятелност на
предложената аргументация на защитата.
Окръжният съд като се съобрази с доводите изложени във въззивната
жалба и като провери законността,обосноваността и справедливостта на
обжалваната присъда и при съобразяване с разпоредбите на чл.314 НПК
,прие следното:
Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: Подс.
А. Б. и св. С. Р. сключили граждански брак на **** От съвместното си
съжителство преди брака имали
родени две малолетни деца- Н. С. Р., родена на **** и К. С. Р., родена на ****
С решение № 1098/21.12.2017 г. по гр. дело № 3458/2017 г. по описа на
PC- Пазарджик бракът между подс. Б. и св. Р. бил прекратен с
развод поради разстройство на брака. Със същия съдебен акт упражняването
на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Н. Р.
и К. Р. било предоставено на бащата- св. С.
Р.. Майката А. Б. била осъдена да заплаща на децата си
2
ежемесечна издръжка, съответно за детето Н. Р.- 150 лева и за детето К. Р.- 120
лева. Съдебното решение влязло в сила на 23.01.2018г.
От влизане в сила на съдебното решение подс. Б. не
изпълнявала задължението си за заплащане на месечна издръжка на двете
деца. Тя периодично превеждала различни суми, но не изпълнявала регулярно
задължението си. Поради тази причина св. Р. подел жалба в РП Пазарджик, в
резултат на което било образувано досъдебно производство №
442/2020 г. по описа на РУ- Септември. В хода на разследването подс.
Б. платила дължимата сума за издръжка на двете си малолетни деца,
поради което с постановление на наблюдаващия прокурор от 02.04.2021 г.
досъдебното производство било прекратено, като била приложена
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.
След прекратяване на наказателното производство подс. Б.
отново продължила да не изпълнява задължението за заплащане на
дължимата издръжка на двете деца. Поради това св. С. Р. отново
сигнализирал прокуратурата, като след извършената проверка въз основа на
събраните данни с постановление на прокурор от 31.08.2022 г. било
образувано настоящето наказателно производство.
По време на разследването по ДП, в началото на месец април 2023 г. св.
С. Р. заминал в чужбина. С подс. Б. се уговорили, тя да се
върне в България и да се грижи за децата, докато той е в чужбина. Така на
14.04.2023 г. подсъдимата се върнала в България и отишла да живее в дома на
св. Р. в гр. В., за да полага грижи за децата им. Впоследствие подс.
Б. разбрала, че св. Р. бил задържан в Сърбия и срещу него се
водело наказателно производство. Тя полагала грижи за децата си до месец
декември 2023 г., когато напуснала дома и заминала за чужбина. Децата
останали да живеят при баба си и дядо си, които се грижили за тях. На
09.02.2024 г. св. Р. се върнал на в България и продължил да се грижи за
децата си.
3
През 2024 г. подс. Б. няколко пъти изпратила на св. Р.
различни суми за издръжка на децата, като общия размер на заплатената
издръжка бил 1071,72 лева. Тази сума покривала дължимата издръжка за
плащане на три месечни вноски в пълен размер за двете деца, като следва да
се отнесе към най-стария период на задължението, а именно за периода след
прекратяване на ДП № 442/2020 г. по описа на РУ- Септември, а именно за
периода от м. май 2021 г. до м. юли 2021 г. включително, предвид
разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, която разписва, че плащанията погасяват най
напред най- обременителното за длъжника задължение, а поради
наказателната отговорност за тези периоди- то се явява и най-обременително.
Затова и прокурорът приел, че за посочения период задължението за плащане
на издръжка от страна на подсъдимата било изпълнено.
За периода от месец август 2021 г. до месец март 2023 г. включително и
за периода от месец януари 2024 г. до месец януари 2025 г. включително,
обаче подс. Б. не заплатила дължимата сума за издръжка за децата си Н. Р. и
К. Р. в общ размер на 270 лв. месечно, като по този начин в продължение на
33 месеца, съзнателно не изпълнила задължението си за издръжка, възлизащо
на 8 910,00 лв.
Установено е по делото, че подс. Б. не се е ползвала от привилегията на чл.183
ал.3 от НК, постановена с акт на съда.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се подкрепя от
събраните по делото доказателства.Тя се споделя и от настоящата инстанция
и сочи на извършено от подсъдимата престъпление по чл.183 ал.1 от НК,
което е извършила при пряк умисъл съгласно материално правната
характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК. Заключението на
първата инстанция относно съставомерните признаци на деянието и
участието на подсъдимата в него са основани на обективен,пълен и точен
анализ на доказателствените материали.
Окръжният съд споделя изводите на първата инстанция по отношение на
доказателствата, ,които в своята съвкупност и логическа връзка сочат на
извършеното от подсъдимата престъпление .
4
Неоснователни са доводите на защитника,че у нея не е имало умисъл да
не плащаща месечна издръжка в присъдения размер, тъй като била с
влошеното финансово положение .Видно от материалите по делото е ,че не
съществуват непреодолими пречки от обективен характер, които да
обосновават неплащането на издръжка.
Същата е в работоспособна възраст и не страда от заболяване, което да й
пречи да полага труд,още повече че доказателства са налични,които сочат че
,през почти целия инкриминиран период подсъдимата е пребивавала в
чужбина, където живее и работи.
Задължението да се заплаща такава издръжка и то след нейното
определяне с влязло в сила съдебно решение не е обвързано с личната
преценка на подсъдимата да не я заплаща, тъй като това задължение се следва
по силата на закона. Дължимите средства за издръжка,следва да се изплащат
своевременно.
За пълнота на изложението, следва да се добави и това че подсъдимата е
съзнавала , че има месечно задължение за изплащане на издръжка на децата
си в посочения по горе размер, а в инкриминирания период не е изпълнявала
това си задължение редовно – месец по месец.Предвид на изложеното по-
горе, Пазарджишкият окръжен съд намери, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че вината на подсъдимата е установена по несъмнен начин от
всички събрани по делото доказателства, които правилно са преценени от
същия. Деянието правилно е квалифицирано.
Жалбоподателят не атакува размера на наложеното наказание, но
въззивната инстанция в пределите на своята компетентност очертани в чл. 314
ал. І от НПК, прие същото за справедливо отмерено. Наказанието, определено
при условията на чл. 54 и чл.57 от НК, е индивидуализирано в съответствие с
обема на установени и релевантни обстоятелства относно конкретната тежест
на деянието, личността на подсъдимата и останалите обстоятелства, както и
целите по чл. 36 НК.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
проведени при спазване на процесуалните правила без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК,за
които въззивната следи служебно.
5
Присъдата е законосъобразна, обоснована и правилна, поради което и на
основание чл. 338 от НПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44 от 16.06.2025г. по н.о.х.д. №280/2025г. по
описа на Пазарджишкият РС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6