№ 20712
гр. С, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110153657 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., че дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 40383/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 2586.82 лв.,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № ...., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 19.07.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата от 367.24 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
12.07.2023 г.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
47.43 лв. главница за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. и 10.08 лв. обезщетение за
забава за периода от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такък, който съдържа доводи
по основателността на предявените искове.
1
Ответникът признава предявените искове по размер. Прави искане за спиране на
производството по делото, като изразява готовност да заплати задълженията.
Иска се от съда да намали претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение
поради прекомерност.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предавените искове. Ответникът се явява лично и признава задълженията.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 40383/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 2 586.82 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 367.24 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 12.07.2023 г., сумата 47.43 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10.08 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 12.07.2023 г.
С възражение от 11.12.2019 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че
претендираната сума не отговаря на потреблението.
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения, касаещи стойността на доставена
от ищеца в имота на ответницата топлинна енергия и предоставена услуга дялово
разпределение. От данните по заповедното производство се установява идентичност на
претендираните вземания в двете производства, поради което исковете се явяват
процесуално допустими като предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за
които преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По делото не е спорно, че страните са обвързани от облигационни отношения по
доставка на топлинна енергия за процесния имот, представляващ ап.39, находящ се в гр.С,
ж.к.Д бл...., отчитан с абонатен № ...., придобит чрез дарение на 28.7.2002 г.
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните пък се
установява от представените от ищеца Общи условия, които са одобрени и публикувани по
съответния ред, предвиден в чл.150 от ЗЕ. В тях е предвиден и срок за заплащане на
дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Отчитането на топлинната енергия в индивидуалните обекти в етажната
собственост, в която се намира жилището на ответника, е извършвано от ФДР „Т С” ЕООД,
въз основа на сключен договор с ЕС № 4516/30.09.2002 г. след взето решение на ОС на ЕС.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
Ответникът по делото в отговора на исковата молба прави признание на исковете,
което съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с
право, с което ответникът не може да се разпорежда. С оглед така представените
доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира исковете за
основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като на
2
основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
В същото време, с оглед твърденията на ищеца в о.с.з., следва да се приеме, че в хода
на производството са погасени 1196.97 лв.
Видно от приложения към отговора на исковата молба фискален бон, със сумата от
1000.00 лв., платена на 14.11.2023 г. са закрити задълженията за съдебни разноски от 253.47
лв., за законна лихва от 98.61 лв., за мораторна лихва от 377.32 лв. и за част от главницата –
270.60 лв. Отделно от това, ответницата е заплатила още 196.97 лв., които следва да бъдат
отнесени към задължението за главница, доколкото останалите предявени суми са за
акцесорни вземания, погасени с първоначално внесената сума от 1000.00 лв.
Ето защо, независимо от извършеното признание, исковете за лихва следва да бъдат
отхвърлени изцяло. Съдът следва да уважи единствено искът за главница за доставена
топлинна енергия в размер на 2019.25 лв. и искът за главница за предоставена услуга дялово
разпределение в размер на 47.43 лв.
За разликата до пълния предявен размер на иска за главница за доставена топлинна
енергия от 2586.82 лв., той се явява неоснователени следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на иска за главница, съдът следва да присъди и законната
лихва върху нея, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предявено срещу ответника в настоящето производство – 19.07.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото единствено ищцовата страна има право на разноски, за
което е направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в случая такива се дължат съобразно пълния размер на
претенциите за доставена топлинна енергия и обезщетение за забавеното й плащане,
независимо от отхвърлената част от последния иск, тъй като ответникът е подал възражение
срещу издадената по ч.гр.д.№ 40383/2023 г. заповед за изпълнение и с това е станал повод за
завеждане на настоящето исково дело, плащайки в неговия ход.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. От страна на пълномощника на ищеца бе направено изявление, че същият
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, доколкото останалите разноски
вече са заплатени. Ищецът е посочил в списъка по чл.80 от ГПК размер от 100.00 лв., който
съответства на предвиденото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, и следва
да бъде присъден изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Д бл....., че дължи на “Т - С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40383/2023 г. по описа
на СРС, а именно: сумата от 2019.25 лв., представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, отчитан с
абонатен № ...., ведно със законнато лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.07.2023 г. до окончателното
плащане на дължимото, както и сумата от 47.43 лв., главница за извършена услуга дялово
3
разпределение в посочения имот за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законнато лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 19.07.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над уважения размер до
пълния предявен от 2586.82 лв. поради извършено в хода на производството погасяване чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т - С” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., че последната дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 40383/2023 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 367.24 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 12.07.2023 г. за забава за
заплащане на дължима стойност на доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен
№ .... и сумата от 10.08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2020
г. до 12.07.2023 г. за заплащане на задължения за предоставена услуга дялово разпределение
в имота, поради извършено в хода на производството погасяване чрез плащане.
ОСЪЖДА З. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл....., да заплати на “Т - С”
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т С“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 40383/2023 г. по описа на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4