Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260031
гр. Пловдив, 30.10.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 3–ри
граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРА ИВАНОВА
КАТЯ ПЕНЧЕВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №376по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба вх.№ 1937/12.02.20г. от М.Р.О. и Е.Е.О. против
решение № 7/08.01.20г. по гр.д.№ 46/19г. по описа на Старозагорския окръжен
съд,в частта с която са отхвърлени исковете им за осъждане на Г.гр. С.да им
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния брат Д.Р.О.,в
резултат на ПТП настъпило на26.10.2015г.,ведно с обезщетение за забавено
плащане от 08.05.19г.,както и да заплатят разноски.Молят съда да отмени решението
в обжалваната част и да постанови ново с което да уважи частично предявените
искове в пълен размер.Претендират разноски за двете инстанции.
С постъпилият отговор
от Г.жалбата се оспорва и се иска оставянето и без уважение.Претендират се
разноски.
Постъпила е и
насрещна въззивна жалба от Г.против решението в осъдителната му част, с която е
осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди.Претендира
разноски.
С постъпилият отговор
от ищците О. се поддържа становище за неоснователност на насрещната въззивна
жалба.
Третото лице помагач И.Х.С.
не взема становище по въззивните жалби.
Предявени са искове с
правна квалификация 288 ал.1т.2 б.“а“ КЗ/отм/ и по
чл. 86 ЗЗД.
Ищците са предявили
частични искове за обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта
на техния по голям брат Д.О.,настъпила вследствие ПТП,настъпило на 26.10.15г. в
размер на по 26 000 лв. от общо претендирания размер от по 100 000
лв.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-08.05.19г.Претендирали са разноски.
Ответникът Г.не
признава исковете. Претендира разноски.
Не се спори между
страните, а и това се доказва от писмените доказателства,че пострадалият Д.Р.О.
е по-голям брат на ищците,като с М. имат 17г. разлика, а с Е.разликата е 25
години.
Не се спори и,че Д.О.
е загинал при ПТП,настъпило на 26.10.15г. по вина на И.Х.С.,при управление на МПС-колесен трактор „Б.“,с прикачена и теглена от него извънгабаритна нерегистрирана сеялка,за което е осъден с влязла
в сила присъда № 11/21.02.17г. по нохд.№ 12/17г. на СтОС.Не е спорно и че за трактора и прикачената сеялка,не е
имало застраховка ГО. Не се спори и относно механизма на ПТП,при който
пострадалият управлявал мотоциклет,с
който застигнал бавно движещия се трактор и се блъснал в теглената от трактора
сеялка,на която липсвали светлоотразителни знаци,липсвал и фар върху кабината
на трактора.
По делото е разпитана
комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза.Според нея двамата участници са се движили един зад друг,при скорост
на трактора,средно около 25 км/ч и скорост на мотоциклета 96.34 км/ч. При тази
скорост водача на мотоциклета ако се е движил с къси светлини,не е имал
техническа възможност да избегне удара.При движение на дълги светлини е имал
техническа възможност да спре.Независимо на какви светлини се е движил е имал
възможност да изпревари трактора,тъй като не е имало насрещно движение. При
алкохолно опиване на пострадалия от 2.49 промила,което съответства на трети
стадий алкохолно опиянение-стадий на дезориентация.Това е добре пиян човек, със
загубена ориентация,силно нарушена сетивност,говор,силно нарушено
равновесие,тежко нарушение на реакциите.Такъв човек трудно се придвижва
ходом.Качествена каска сериозно биха снижили тежестта на получената
лицево-черепно мозъчна травма.
Разпитани са и двама
свидетели.
Свидетелят А.М.на
50г. без родство установява,че живее наблизко до ищците и се познават от деца. Д.е
най-големият бат.Тримата братя живеели в
един двор.Д.си направил в същия двор малка къща.М. преди 10 години си купил
къща. Е. останал да живее в бащината къща.Ищците са семейни. Д.също бил
семеен,но жена му го напуснала,когато детето им било малко.Той бил строител и
ходел да работи по морето и в С..Лятно време отсъствал от селото, а зимата
когато било студено не работел. Когато имал пари помагал финансово на братята
си, а когато зимата той нямал,те му помагали.Ищците много жалели за брата
си,много тъгували и това не се е променило.Не могат да го забравят.
Свидетелят К.П.,без
родство със страните познава братята като съселяни.Знае,че пострадалият е
най-големият и те се отнасяли добре един с друг. Живеели в една къща.После той
се построил къща. Д.работел по други градове и села и често отсъствал.Когато
дъщеря му живеела с него,братята му помагали в отглеждането и. Видял
ответниците по обяд на другия ден,след смъртта на Д..Те били разгромени.
Плачели и скърбели много.Постоянно говорили за него,поддържали гроба
му,постоянно били тъжни.
Съгласно т.3.2 от
Постановление № 4/25.05.1961г. на Пленума на ВС,кръгът на лицата,които имат
право на неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща
най-близките роднини,като низходящите,възходящите и съпруга.
В мотивите на
Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС е изяснено,че право на
неимуществени вреди имат и лица извън посочените в т.3.2 от Постановление № 4
от 25.05.1961г. на Пленума на ВС,когато между тях и загиналото лице са били
създадени отношения,сходни с тези,посочени в цитираната точка:низходящи,възходящи
и съпруг.
Съгласно т.1 от ТР №
1/2016г. от 21.06.18г. постановено по т.д.№1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго
лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени вреди.Когато поради
конкретни житейски обстоятелства,привързаността е станала толкова силна,че
смъртта на единия родственик е причинила на другия родственик морални болки и
страдания надхвърлящи по интензитет и времетраене,нормално присъщите за
съответната родствена връзка.Понесените болки трябва в достатъчна степен да
обосновават основание да се направи изключение от разрешенията дадени в
Постановление №4 и Постановление № 5.
От свидетелските
показания ,че братята с голяма разлика помежду си,са живеели в един двор в отделни
къщи до преди 10 години,имали собствени семейства,различна работа,като
пострадалият бил строител и често отсъствал от селото,се разбирали,уважавали и
помагали при нужда,неможе да бъде направен извод за наличието на особено близка
връзка или емоционална взаимозависимост,която да е трайна и дълбока по смисъла
на цитираните по-горе актове и да е различна от обичайната.
От това следва
извод,че ищците не са материалноправно легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния по-голям
брат.Предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционният
съд като е достигнал до други изводи е постановил неправилно решение,което
следва да бъде отменено.
На ответника се следват разноските за двете инстанции общо в размер
на 1 220 лв.съгласно приложения списък.Тъй като с първоинстанционното
решение са присъдени 622 лева разноски,следва да бъдат присъдени още 598 лв. до
пълния размер на разноските.
Воден от горното
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №
7/08.01.2020г. постановено по гр.д.№ 46/2019г. по описа на Старозагорския
окръжен съд в осъдителната му част с която Г. Ф.С. ***,Булстат ***е осъден да
заплати на М.Р.О. с ЕГН ********** ***,сумата 5 000/пет хиляди/ лева и на Е.Е.О. с ЕГН ********** *** сумата 5000/пет хиляди / лева
,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени от смъртта на Д.Р.О.,настъпила
в резултат на ПТП на 26.10.15г. в землището на с.О.,общ.С.З.,от частично
предявените искове в размер на 26 000 лв. от общо претендираните размери
от 100 000 лв., заедно със законната лихва от 08.05.2019г. до
окончателното изплащане на всяка една от главниците и с която Г.Ф.е осъден да
заплати в полза на Старозагорския окръжен съд 400/четиристотин/ лева държавна
такса и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Р.О.
с ЕГН **********, и на Е.Е.О. с ЕГН ********** да бъде осъден Г. Ф.С. ***,Булстат ***да
заплати на М.Р.О. с ЕГН ********** ***,сумата 5 000/пет хиляди/ лева и на Е.Е.О. с ЕГН ********** *** сумата 5000/пет хиляди / лева,от
частично предявените искове за 26 000 лв.като част от общо претендираните
размери от 100 000 лв. ,представляващи обезщетение за неимуществени вреди,причинени
от смъртта на Д.Р.О.,настъпила в резултат на ПТП на 26.10.15г. в землището на
с.О.,общ.С.З.,заедно със законната лихва от 08.05.2019г. до окончателното
изплащане на всяка една от главниците.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта с която са отхвърлени
претенциите над 5 000 лева от частично предявените искове за
26 000 лева от общо претенираните суми от
100 000 лв. на М.Р.О. и Е.Е.О. против Г. Ф.С. и в частта
с която М.Р.О. с ЕГН ********** и Е.Е.О. са
осъдени да заплатят на Г. Ф.С. сумата 622 лв. разноски.
ОСЪЖДА М.Р.О. с ЕГН **********
***, и на Е.Е.О. с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.
Ф.С. ***,Булстат ***още сумата 598/петстотин
деветдесет и осем/ лева разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено с участие на третото лице помагач И.Х.С..
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: