Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.01.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8198 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявени от Р.К.Ц., Г.П.Ц., К.Ц.К. и Й.Р. Кламбярска против ЗК „Л.И.“ АД гр.София субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата по 110 000лв. за първите двама ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.06.2016г. до подаване на исковата молба в размер на по 33 489.23лв. и законна лихва от подаване на исковата молба до изплащането, и по 70 000лв. за останалите двама ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.06.2016г. в размер на по 21 311.32лв. до подаване на исковата молба и законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 21.06.2014г. в гр.Плевен ПТП, причинено от П.Й.Д., като водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******като последица от което починала К.Р.Ц.. Ищците Р.Ц. и Г.Ц. са родители на починалата, които твърдят да са претърпели неимуществени вреди. С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 15651/2015г. по описа на СГС, І-11 състав, били уважени частичните им искове против ответника за обезщетение по 80 000лв. по чл.226, ал.1, КЗ /отм./. С исковата молба претендират заплащане на разликата до пълния размер на вредите от 190 000лв. или по 110 000лв. за всеки.

Ищците К. и Й.К. са баба и дядо на починалата, които също твърдят да са претърпели неимуществени вреди.  Много обичали внучката си и се грижили за нея почти ежедневно заедно с родителите й. Отношенията им били изключително близки, взаимно си помагали физически и емоционално. Много тежко приели вестта за смъртта й, били непрежалими в мъката си и понастоящем, животът им се променил, непрекъснато чувствали липсата й. За тези душевни болки и страдания претендират от ответника обезщетение по 70 000лв.

Ответникът оспорва исковете на първите двама ищци с възражението, че е платил общо по 140 000лв. на всеки един, от които 80 000лв. по влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 15651/2015г. на СГС, І-11 състав, и преди неговото образуване по 60 000лв. Счита, че така платеното е съответно на действително претърпените вреди и отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, поради което няма основание за присъждане на по-голям размер обезщетение. Оспорва исковете на другите двама ищци с доводи, че не попадат в кръга на лицата, които по изключение имат право на обезщетение за вреди съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС и оспорва твърденията в исковата молба за създадени близки отношения с починалата. Навежда и доводи за прекомерност на претендираните от тях обезщетения. По отношение претенциите за забава навежда възражение за изтекла погасителна давност. На самостоятелно основание оспорва наличието на действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

 

По исковете на Р.Ц. и Г.Ц..

 

Съгласно ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо е недопустимо в последващ исков процес за остатъка от вземането да се оспорва основанието на вземането и правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявения частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер /, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН.

От фактическа страна не е спорно настъпило на 21.06.2014г. в гр.Плевен пътно-транспортно произшествие причинено от П.Й.Д., като водач на л.а.Фолксваген Голф с ДК № *******в резултат на което  починала К.Р.Ц.. Ищците са родители на починалата.

Предявили против ответника осъдителни искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетения за неимуществени вреди за сумата по 80 000лв., като частични от 190 000лв. с образувано гр.д.№ 15651/2015г. по описа на СГС, I-11 състав. С влязло в сила съдебно решение № 6300/07.09.2017г. съдът уважил исковете в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от деня на увреждането 21.06.2014г. до изплащането. За да постанови този резултат приел, че са налице пораждащите отговорността на застрахователя законови предпоставки-сключена и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен от застрахования деликт по чл.45 ЗЗД при зачитане влязла в сила присъда по НОХД № 34/2015г. по описа на ОС-Плевен съобразно чл.300 ГПК и претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с увреждането.

С исковата молба по настоящото дело ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди въз основа на същите фактически обстоятелства и на  същото правно основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, но за непредявената по предходното дело част.

На основание чл.297 ГПК и с оглед цитираното тълкувателно решение съдът е обвързан от влязлото в сила съдебно решение по частичните искове и формираната с него сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземанията факти и фактическия състав, от който произтичат. Тя обхваща и въпроса за пасивната легитимация на ответника, поради което наведеното възражение за липса на действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да бъде обсъждано.

При съдебно признато право на ищците на парично обезщетение за неимуществени вреди, предмет на настоящото производство е съществуването на вземане за сумата по 110 000лв., като разлика между присъдените 80 000лв. до заявените 190 000лв.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а според чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост.

Обезщетението за неимуществени вреди е паричен еквивалент на понесените от пострадалия болки и страдания, чието предназначение е в най-пълна степен да ги компенсира. Съдът следва да определи действителния размер на обезщетението въз основа установените по делото факти, без в тази си преценка да е ограничен от заявения с исковата молба. Последния има решаващо значение само с оглед забраната за присъждане с диспозитива на решението на обезщетение, надхвърлящо петитума /Решение № 63/08.07.2019г. по т.д.№ 2013/2018г., ВКС, I т.о./. В хипотезата на уважен частичен иск, изразеното в мотивите на решението по него становище от постановилия го съд какъв би бил справедливия размер на обезщетението, не обвързва съда, сезиран с иск за разликата, а следва да зачете само присъдения размер, за който е формирана силата на пресъдено нещо.

В установената съдебна практика понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. В случаите на неимуществени вреди от причинена смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

По делото са разпитани свидетелите Я.С., Л.К.и Ц.М.от чиито показания се установява, че ищците много обичали и обгрижвали дъщеря си К.. Малко преди катастрофата заминали на работа в чужбина и оставили детето на грижите на родителите на бащата Р.Ц.. В деня на катастрофата К., към този момент на 7 г., била на гости на другите си баба и дядо по майчина линия в гр.Плевен. След узнаване за инцидента ищците незабавно се прибрали в България, били в шок и съсипани. Изпитвали изключително голямо страдание от загубата на детето си, плачели и били непрежалими в мъката си. Животът им изцяло се променил, влошило се здравословното им състояние. Изнесли се на квартира, тъй като не искали да живеят в дома, в който били заедно с дъщеря си. След като починала ежедневно ходели на гроба й, а понастоящем вече 6 години не пропускали да го посетят.

Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и основани на лични възприятия, поради което съдът ги кредитира.

Въз основа на тях съдът обоснова извод, че присъдените с решението по частичните искове обезщетения по 80 000лв. не компенсират в достатъчна степен претърпените от ищците неимуществени вреди. Вън от съмнение е, че загубата на дете е трагично житейско събитие за родителите, източник на интензивни болки и страдания. Ищците са били много привързани към дъщеря си и са я обгрижвали с обич. Със смъртта й са понесли непоправима психическа травма, която променила изцяло живота им и която ще ги съпътства винаги. Предвид това и при съобразяване социално-икономическото състояние в страната, както и установените лимити на застрахователна отговорност към датата на произшествието, съдът приема за съответен на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД паричен еквивалент на неимуществените вреди от 250 000лв. за всеки един. При зачитане на вече присъдените по 80 000лв. и след  приспадане на извънсъдебно платените от ответника още преди образуване на предходно развилото се съдебно производство по 60 000лв. им се следва допълнително обезщетение по 110 000лв., обуславящо основателност на предявените искове.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД върху така определеното допълнително обезщетение следва да се присъди законна лихва. Възражението на ответника за погасяване по давност е неоснователно, тъй като искането на ищците не е за законна лихва от датата на увреждането 26.06.2014г., а от датата поставяща началото на течение на три години преди подаване на исковата молба, т.е. от  20.06.2016г. За периода от тази дата до подаване на исковата молба законната лихва възлиза на сумата 33 489.23лв., като върху главницата следва да се присъди и законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

 

По исковете на К.К. и Й.К.

 

С ТР № 1/21.06.2018г.по тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които   е справедливо да бъдат обезщетени. Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69г. Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

 Ищците са баба и дядо на починалата в пътното произшествие К. Ц. /родители на нейния баща Р.Ц./, които също твърдят да са претърпели неимуществени вреди.

Доколкото не са от кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., но са в родствена връзка с пострадалата, следва да се прецени попадат ли в изключението по цитираното тълкувателно решение, обосноваващо материалната им легитимация да получат обезщетение.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Й.К. живели в едно домакинство с внучката си К. и нейните родители. Обичали и полагали грижи за детето по същия начин, както родителите. То останало при тях след като родителите заминали на работа в чужбина, а в деня на катастрофата било на гости при другите си баба и дядо. Били в шок от вестта за инцидента, лично отишли в гр.Плевен да разберат какво се е случило с детето, тъй като тогава родителите били в чужбина,  и това било за тях ужасяващо преживяване. Според свидетелите за тях трагедията също била голяма, трудно преживели смъртта на внучката си, изпитвали силна мъка и  непрежалимост; страдали и понастоящем; постоянно ходели на гроба й, влошило се здравословното им състояние.   

Свидетелските показания са последователни, непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. От тях съдът приема съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалата им внучка, надхвърляща житейски обичайната между такива родственици, която съобразно ТР № 1/2016г. обосновава материалната им легитимация да получат обезщетение за неимуществени вреди.

При съобразяване възрастта на починалата към деня на произшествието-7г.; обстоятелствата причинили смъртта й; наличието на силна духовна и трайна връзка между нея и ищците със съдържанието посочено от свидетелите; претърпените болки и страдания в психически план и техния интензитет, съответно влошаване на здравословното състояние, съдът намира за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД по 30 000лв., до която сума следва да се уважат исковете. Този размер е съответен на доказаните по делото обстоятелства, на обществената мярка за справедливост, съобразен с конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на застрахователно покритие към деня на произшествието.

Върху така определените обезщетения на основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законна лихва. Претендира се от 20.06.2016г. /три години назад, считано от подаване на исковата молба/, което обуславя неоснователност на възражението на ответника за погасяване по давност. За периода от тази дата до подаване на исковата молба законната лихва възлиза на сумата 9133.41лв., до който размер следва се присъди, както и законната лихва върху обезщетенията от предявяване на исковете до окончателното изплащане.

Ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.

Направили са разноски за платено от всеки един възнаграждение за адвокат по 5000лв. съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на всеки от ищците Р.Ц. и Г.Ц. разноски по 5000лв., а на ищците К.К. и Й.К. разноски по 2142.86лв., съобразно уважената част.

Ответникът не е направил разноски по делото. Представляван е от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищците К. и Й.К. следва да заплатят на ответника разноски от 28.57лв. всеки един, с оглед отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове общо от 11 200лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.К.Ц., ЕГН **********,  и Г.П.Ц., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата по 110 000лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на своята дъщеря К.Р.Ц., настъпила при ПТП на 21.06.2014г., ведно със законната лихва от 33489.23лв. по чл.86 ЗЗД за периода 20.06.2019г. до подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-20.06.2019г. до изплащането.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Ц.К., ЕГН **********, и Й.Р.К., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата по 30 000лв. на всеки един, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на своята внучка К.Р.Ц., настъпила при ПТП на 21.06.2014г., ведно със законната лихва от 9133.41лв. по чл.86 ЗЗД за периода 20.06.2019г. до подаване на исковата молба и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-20.06.2019г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.К. и Й.К. по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълните предявени размери от 70 000лв. и за законна лихва за разликата до предявените 21 311.32лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, гр.София,  да заплати на Р.К.Ц., ЕГН **********,  и Г.П.Ц., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5000лв. на всеки един.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, гр.София,  да заплати на К.Ц.К., ЕГН **********, и Й.Р.К., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2142.86лв. на всеки един.

ОСЪЖДА К.Ц.К., ЕГН **********, и Й.Р.К., ЕГН **********, да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 28.57лв. всеки един.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 11 200лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: