№ 56
гр. Раднево, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря Ж.В.М.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20215520200263 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 37/16.08.2021 г. на Директора на РИОСВ – Стара
Загора, е наложена, на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите /ЗВ/, на „***”ЕАД гр.
Раднево имуществена санкция в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл. 200,
ал.1, т. 6 от ЗВ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „***” ЕАД гр. Раднево, с ЕИК *****, представлявано от
Изпълнителния директор А.П.А., чрез упълномощения юрисконсулт В. обжалва същото,
като прави конкретни оплаквания за неговата незаконосъобразност – твърди липса на
нарушение, допуснати нарушения на процесуалните правила- като противоречие между
посочено изпълнително деяние-изхвърля, и описание на действително извършените
действия от юридическото лице при установяване на нарушението и при издаване на акта и
оспореното наказателно постановление. Моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт В., поддържа жалбата си.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт И., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди оспореното
наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на жалба,
процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В обстоятелствената част на наказателното постановление е описан фактическия
1
състав на извършеното нарушение. При извършена проверка по задължителен емисионен
контрол на отпадъчни води зауствани от рудник „*****“ с. *****, община Раднево,
експлоатиран от „***“ ЕАД гр. Раднево от експерти на РИОСВ-Стара Загора и Регионална
лаборатория-Стара Загора отразена в Протокол от проверка № П-0000021/27.04.2021г. е
взета един брой проба отпадъчна вода от Пункт №1 - точка на заустване в канала с
географски координати N-42° 13 40,529 ; Е-26°05 03,330, съгласно Разрешително за
заустване на отпадъчни води №33120022/10.06.09 г., последно актуализирано с Решение №
РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив. Дружеството притежава
Разрешително за заустване на отпадъчни води, като съгласно Наредба №6 от 09.11.2000г. за
емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчни води,
зауствани във водни обекти в § 1 от Допълнителните разпоредби т.14 „заустване на
отпадъчни води“ означава въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и
вещества, които са в обхвата на тази наредба.
От направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода (Протокол
от изпитване на отпадъчни води № 12-0604/10.05.2021 г. на Регионална лаборатория Стара
Загора към ИАОС) се показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения,
въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., последно
актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив в Пункт
№1 - точка на заустване в канала с географски координати N-42° 13 40,529 ; Е-26° 05 03,330
по показател - сулфати, както следва:
- сулфати - 802 мг/л при ИЕО - 400 мг/л
Титулярите на Разрешителни за заустване на отпадъчни води, според чл.48, ал.1,т.З
от Закона за водите имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в
съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. Съгласно
Протокол от проверка № П-0000021/27.04.2021г. и Протокол от изпитване на отпадъчни
води № 12- 0604/10.05.2021 г. на Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС показват
превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за
заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., последно актуализирано с Решение №
РР-3184/12.10.2017 г., издадено от БД ИБР гр. Пловдив в Пункт №1 - точка на заустване в
канала с географски координати Н-42°13 40,529 ; Е-26° 05 03,330 по показател - сулфати. За
неизпълнение на чл. 48, ал.1, т.З от Закона за водите, на дружеството е наложено наказание
на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закон за водите, във връзка разпоредбите на чл. 38, ал. 3
от Наредба №2/08.06.2011 г. за това, че дружеството зауства отпадъчни води във воден
обект, като наруши емисионни норми - „Индивидуални емисионни ограничения“ поставени
в Разрешително за заустване на отпадъчни води, с имуществена санкция в размер на
1500/хиляда и петстотин/ лв.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е посочена датата, на която
е извършено нарушението. В АУАН и в НП е посочена датата на извършеното
административно нарушение, а именно 27.04.2021г.(датата на извършената проверка по
задължителен емисионен контрол).
2
Съдът не споделя и твърдението, че са приложени различни мерни единици при
резултатите от физикохимичния анализ и сравнението им с индивидуалните емисионни
ограничения в разрешителното. Предвид това посочените мерни единици в АУАН и НП са
еквивалентни на тези, посочени в разрешителното.
Не споделя и твърдението, че в АУАН е посочено още в началото,че на 23.06.2020г.
в РИОСВ-Стара Загора се е съставил акта, което не съответства на датата на съставяне на
акта — 23.06.2021г. Очевидно е, че е допусната техническа грешка, тъй като АУАН е с
№37/23.06.2021г. и са посочени датата на извършената проверка, както и Протокол от нея с
№ П-0000021/27.04.2021г. и Протокол от изпитване на отпадъчни води №12-
0604/10.05.2021г. и очевидно нарушението и съставянето на акта са извършени през 2021г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за
установено следното:
При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по
административно-наказателната преписка и изискани служебно множество писмени
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви и
достоверно установяват относими към предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, по следните съображения:
Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и
непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по
делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е
описана в АУАН и в НП.
Макар формално да са налице всички реквизити на АУАН и НП съгласно чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, които са издадени от компетентни административни органи и са с предвидената
в закона форма и съдържание, настоящият съдебен състав установи, че е налице допуснато
нарушение на материалния закон. Същото се изразява в неправилно приложение на
санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. Изцяло в този смисъл е и най-актуалната
касационна практика - Решение № 173 от 12.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2021 г. на
Административен съд – Кюстендил, която настоящият въззивен съдебен състав споделя,
както и Решение от 14.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 143 / 2019 г. на II състав на
Административен съд - Стара Загора.
В случая приложимата правна норма за описаното нарушение би следвало да бъде чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а не неправилно посочената от актосъставителя и АНО, едновременно
като част от състава на нарушението и като санкционна такава – чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
Както се посочи, обвинението в АУАН и НП се изразява в това, че дружеството
3
жалбоподател, е било длъжно да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни
обекти в съответствие с издаденото разрешително за заустване на отпадъчни. Въпреки това
си задължение от обективна страна не е изпълнило задължението си да поддържа
необходимото качество на формираните отпадъчни води, които се заустват на територията
на Рудник „***** 1”, село *****, в съответствие с индивидуалните емисионни ограничения,
определени в Разрешителното. Правната квалификация на нарушеното правило за
поведение е да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните
изисквания и условията на разрешителното, т. е. да пречиства и зауства отпадъчни води в
повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително, което е
задължението на титулярите на РЗОВ по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Това се
потвърждава и от разпоредбата на цитирания в НП чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г.
Несъответна на извършените деяния обаче е правната норма, по която същите са
санкционирани. Според по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, се наказва физическото или
юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната
система като наруши емисионните норми и изисквания. Съобразявайки фактическите
обстоятелства в НП и съотнасяйки ги към правните квалификации на нарушеното правило за
поведение и посоченият санкционен състав се констатира, че липсва съответствие между
фактите по обвинението и приложената от АНО санкционна норма. Приложима е
разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която в една от хипотезите си предвижда наказание
за ползване на водни обекти, водостопански съоръжения и системи в отклонение от
предвидените условия в разрешителното. Безспорно е, че Мини „Марица Изток” ЕАД е
титуляр на Разрешително за ползване на воден обект по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗВ, в което
има определени ИЕО, като дружеството жалбоподател се явява водоползвател на тези водни
обекти, съгласно разрешителното, а доказаните от анализа на взетите проби от отпадъчни
води от първата точка на заустване, превишения на индивидуалните емисионни
ограничения, въведени с Разрешителното, се свързват с неизпълнение на задължението по
чл. 48, ал. 4 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията
на разрешителното като пречиства и зауства всички отпадъчни води в повърхностни водни
обекти в съответствие с издаденото РЗОВ. Следва, че неспазването на определените с
разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения,
съставлява неспазване на условията на самото разрешително, т. е. ползване на воден обект в
отклонение от предвидените условия в разрешителното. Изводът е, че деянията следва да се
квалифицират като нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, която разпоредба предвижда
размер на глобата, съотв. на имуществената санкция от 2000 лв. до 10 000 лв. Касае се за
състав за по-тежко наказуемо нарушение, с оглед на което въззивният съд не може да
измени НП като преквалифицира нарушението. Поради изложеното се налага пълна отмяна
на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37/16.08.2021 г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, с което на „***” ЕАД със седалище и
адрес на управление гр. Раднево, обл. Стара Загора, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” №13
ЕИК *****, представлявано от инж. Андон Андонов – изпълнителен директор за
административно нарушение по чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите и чл.201, ал.2 ЗВ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5