Решение по дело №2320/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2373
Дата: 21 декември 2023 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20237180702320
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegР Е Ш Е Н И Е

 

№ 2373/21.12.2023г.

 

гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

                                                               Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева      

                                                                                       Адриан Янев

                 

при секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Св.Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2320/2023г., взе предвид следното :

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, представляван от гл. юрисконсулт М. М. обжалва Решение № 1415 от 14.08.2023г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 2010 по описа на съда за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 688350-F640101 от 26.01.2023г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, за наложено на „Вагос“ ЕООД, ЕИК *********: гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов“ бл.45, вх.“Б“, представлявано от управителя В.Г. - административно наказание – имуществена санкция в размер на 700лв., на основание чл.179 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с ал.1 ЗДДС.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно с искане за отмяната му и с произнасяне по същество – потвърждаване на НП с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Поддържа, че необосновано РС – Пловдив приел за нарушен чл.40 ал.2 ЗАНН, като се твърди, че съдът неправилно е възприел фактите /в случая на адреса на дружеството и на адреса на управителя са изпратени в последователност по две покани от м.10.2021г. и от м.11.2021г. – върнати от пощенския оператор с гриф „няма никой на адреса“/, като в тази насока са изложени подробни доводи, свързани с общите условия по договор с потребителите на пощенски услуги. Счита се, че в случая е приложима първата хипотеза от чл.40 ал.2 ЗАНН, тъй като са налице доказателства за ненамиране на нарушителя, вкл. при потърсване с посещения на място на адреса на дружеството и на управителя /протоколи от м.04.2022г./. Освен това не е преценено дали правото на защита е нарушено, за да бъде възприет извод за съществен процесуален пропуск. В тази вр. е направено позоваване на практика на административния съд и на Конвенцията за защита правата на човека. Оспорен е и извода на ПРС за спиране на производството без да са налице предпоставките на чл.43 ал.6 ЗАНН, като аргументите се основават на Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, вкл. е посочена практика на административния съд в Пловдив по дела от 2014г. Изложени са и съображения за неправилност на възприетото от РС – Пловдив, в насока, че административно-наказващият орган е нарушил принципът non bis in idem. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал закона, тъй като се касае до две отделни деяния и следва да бъде приложен чл.18 ЗАНН, като се излагат подробни доводи в тази насока и е цитирана практика на Административен съд – Пловдив.

Ответникът „Вагос“ ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор. От процесуалния представител на дружеството адв. А. е представено писмено становище, в което се поддържат съображенията в отговора и са изложени доводи за законосъобразност на решението във вр. с възраженията в касационната жалба. Претендирани са разноски по делото в размер на договорени и внесени по банков път 360лв. с ДДС /списък, пълномощно, договор, платежно нареждане от 27.11.2023г., л.31 и сл./.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество е неоснователна.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020 г. – 1, т.1.2, б."в" е приложена в адм. нак. преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F640101/13.01.2022г. е съставен от ст. инспектор по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН: данъчнозадълженото по ЗДДС лице „Вагос“ ЕООД, гр. Пловдив, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка -декларация по смисъла на чл.125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.09.2021г. – 30.09.2021г. до 14.10.2021г. включително. Справката - декларация по чл.125 ЗДДС не е подадена в ТД на НАП Пловдив към момента на съставяне на АУАН.

Установените факти са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.1 ЗДДС и е наложена глоба в размер на 700 лв. на основание чл.179 ал.1 с. з., съгласно която норма: "Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125 ал.1, декларацията по чл.125 ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.". В НП е посочено, че са взети предвид доказателствата от преписката: нарушението е извършено за първи път; възражение против АУАН не е постъпило; СД не е подадена. Вписано е, че при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което е констатирано, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Районен съд – Пловдив отменил НП, приемайки : допуснато съществено процесуално нарушение поради съставянето на АУАН в отсъствието на представител на жалбоподателя, без да са налице законовите предпоставки за това действие; издаване на наказателното постановление в нарушение на чл. 34 ал. 3 ЗАНН поради незаконосъобразно спиране на производството, което не поражда правно действие; неправилно приложение на материалния закон при издаване на НП.

2. В случая АУАН е съставен на 13.01.2022г. в отсъствие на представител на дружеството. Съответно на съдържащите се в преписката покани за съставяне на АУАН за периода м.09.2021г. и за подаване на справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри, в решението е посочено, че преди съставяне на АУАН покани са изпратени от дати 22.10.2021г. и от 24.11.2021г. Останалите покани са за явяване за връчване на съставения АУАН. ПРС е посочил, че поканите за явяване за съставяне на АУАН са върнати като невръчени с отбелязване „няма никой на адреса“ /, а за връчване на съставен АУАН – „непотърсена“. При тези данни ПРС се е позовал с основание на Общите условия на пощенски оператор Стар пост ООД и е посочил, че в случая нито една от поканите не е оформена по предписания начин в общите условия, поради което е последвал правилен извод за неяснота относно извършените фактически действия. В тази вр. следва да бъдат възприети съображенията на ПРС за неустановеност на обстоятелството – напускане на адреса, тъй като не е ясно дали отсъствието от адреса е инцидентно или трайно, вкл. дали посещението е в работно или извънработно време. В касационното производство е приет отговор на М и БМ Експрес ООД, чрез който оператор е изпращан съставен АУАН - грифът „непотърсен“ върху препоръчаната пощенска пратка означава, че към момента на посещението куриерът не е открил адресата на пратката на посочения адрес и след оставяне на стикер никой не се е явил в офис на пощенския оператор за получаване на пощенската пратка. От Стар пост ООД не постъпи отговор по уважено доказателствено искане на жалбоподателя, но както бе посочено по-горе, съдържащите се в преписката обратни разписки с пликове не удостоверяват напускане на адреса. При тези данни, изводът на ПРС за недоказано убедително наличието на предпоставки за прилагане на чл.40 ал.2 ЗАНН, е верен. Към конкретния момент – връчване на покана за съставяне на АУАН, отсъства информация за потърсване на дружеството в първата хипотеза на чл.40 ал.2 ЗАНН /”Когато нарушителят е известен, но не може да се намери…”/. Протоколи за посещение на адрес са от м.04.2022г. – след съставяне на АУАН на дата 13.01.2022г. В тежест на административно-наказващият орган е да докаже спазване на правилата по ЗАНН и тъй като нарушителят не е уведомен редовно за възможността да се яви при съставянето на акта, хипотезата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН е приложена без основание. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в производството в най – ранния му етап /в тази насока Решение по КАД № 760 / 2019г., АС – Пловдив и др./. Личното присъствие при съставяне на АУАН е гаранция и за действителното му съставяне на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. За съществеността на допуснатото процесуално нарушение ПРС е изложил аргументирани доводи, към които АС – Пловдив препраща изцяло /“Изискването за съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя като част от правото му на защита далеч не се изчерпва единствено с правото по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Да се приеме противното, на практика би означавало, че всеки държавен орган с административнонаказателни правомощия никога няма нужда да поканва нарушителите за съставянето на АУАН, нито това да става в присъствието на последните, тъй като ако впоследствие просто бъде даден срок за възражения, то с това му действие процесуалното нарушение да би било санирано. …То единствено би насърчило незаконосъобразното процедиране в дейността на държавната администрация нарушителите да не се поканват за съставяне на АУАН, щом с единственото действие по даване на срок за възразяване да е достатъчно, да се приеме, че нарушение на процедурата не е допуснато.“/. Изложеното е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

ПРС е установил нарушение и на чл.43 ал.6 ЗАНН – приема, че Разпореждането за спиране на административнонаказателното производство от 11.05.2022г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив е издадено при липса на материална компетентност на постановилия го орган. РС – Пловдив е мотивирал извода си със систематично тълкуване на чл.43 ал.6 ЗАНН : Систематически разпоредбата се съдържа в раздел II „Образуване на административнонаказателното производство“ от глава трета на ЗАНН, в който раздел са уредени правомощията на актосъставителя, респ. не са регламентирани никакви правомощия на административнонаказващия орган. Последните намират своята правна уреда в раздел III от същата глава, които е наименуван „Административнонаказващи органи“. Правомощието на наказващия орган да се произнесе по преписката възниква едва след получаването й по реда на чл. 44 ал. 3 ЗАНН. В последната разпоредба е посочено, че наказващият орган се произнася след като АУАН е връчен на нарушителя. Този извод следва и от правилото по чл. 52 ал. 2 ЗАНН, съгласно което ако установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя. Следователно процесуалният закон ясно е очертал правомощията на наказващия орган и начина, по който той е трябвало да процедира, когато е получил неподписания АУАН. Правомощията на органите на държавно управление не могат да се тълкуват разширително и да се извеждат по тълкувателен път.

Съгласно чл. 43 ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В АУАН е направено отбелязване по изискването на чл. 43 ал. 6 ЗАНН, а производството е спряно с разпореждане на Директор на дирекция Обслужване при ТД на НАП, гр.Пловдив. АС – Пловдив споделя извода на ПРС по отношение правомощията на органите – същите не могат да бъдат тълкувани разширително, поради което правилно в случая е прието, че спирането на производството е осъществено при отсъствие на материална компетентност на постановилия разпореждането орган. Ведно с посоченото се съобрази, че при липса на дефинирано понятие за "щателно издирване", следва да бъде търсено значението на думата самостоятелно /подробен, цял, пълен/ и в контекста на процедурата по ЗАНН. В случая неизпълнение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗАНН /“Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.“/ е обосновало правилен извод на ПРС за неизчерпване на всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя преди издаване на акта за спиране на производството. В тази вр. основателно ПРС е посочил, че оправомощените длъжностни лица /контролни органи/ разполагат с гарантирана от закона възможност за съдействие от съответните служби, в обхвата на които общинските и полицейски органи. От значение за квалифициране на процесуалното действие по спиране на производството като законосъобразно, е доказано изчерпване възможностите за осигуряване присъствието на нарушителя по см. на възприетото и от ВКС относно "щателното издирване” - представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. В съответствие с това разбиране е предвидената възможност за поискване съдействие от други служби като общинската администрация и при установяването на обективна невъзможност нарушителят да бъде намерен, за компетентния орган възниква правомощието да спре производството с оглед срока по чл. 34 ал. 3 ЗАНН. Данните за търсене на дружеството са преценени правилно от ПРС като недостатъчни, за да обосноват извод за осъществено в конкретния случай щателно издирване. В тази насока правилно е възприета фактическата установеност, произтичаща от информацията в протоколите за посещение на двата адреса /на дружеството и на управителя/, като изпратени две покани за връчване на АУАН от м.02.2022г. са върнати на подателя с отбелязване „непотърсена”. При посещения на двата адреса е констатирано, че на адресите се намира многоетажна сграда – девететажен жилищен блок, съответно осеметажен жилищен блок, без звънец с обозначение наименованието на дружеството – без да е вписано дали длъжностните лица са установили жалбоподателят да е напуснал адреса/адресите или да е непознато лице, вкл. без да е описана събрана информация от живущи или обитаващи сградата/сградите. В конкретиката на фактите ПРС правилно е посочил, че ако ТД на НАП не е разполагала с ресурс и възможност да осъществи необходими усилия, за да се установи дали лицето е известно на адреса и има ли свой представител там, това показва, че е следвало да се използват предоставените от процесуалния закон възможности за съдействие от съответните компетентни органи като тези на общинската администрация. Съобразено е и Решение № 365 от 23.02.2023г. по к.а.н.д. № 3196/2022г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив - под „съответна служба“ по смисъла на чл. 43 ал. 4 ЗАНН законът няма предвид организация в структурата на учреждението, в което е част и наказващият орган. В реда на изложеното следва извод за осъществени действия, които не покриват критерия за дължимо поведение относно прилагане нормата на чл.43 ал.6 ЗАНН /описаните по-горе действия в обхвата на щателното издирване/. В случая АУАН не е изпращан на общинската администрация за предявяване и подписване от нарушителя, не е изпращан и на която и да е друга служба, не е търсено съдействие от органите на МВР, което е било необходимо с оглед върнатите покани и данните от посещение на място. Последица от липсата на предпоставки за спиране на административнонаказателното производство е нарушение на чл.34 ал.3 ЗАНН – основание за незаконосъобразност на НП.

Без да се променят изводите за основания за отмяна на НП, относно нарушението по ЗДДС касационният състав приема, че при анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект – търговец, следва извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179 ал. 1 ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл. 125 ал. 1 ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /по чл. 125 ал. 3 ЗДДС/ са отделни за задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 ЗДДС, която отграничава две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка - декларация по чл. 125 ал. 1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС, съответно неподаването им в срок. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на чл. 125 ал. 3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Поради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. В тази вр. и санкциониране на нарушителя за всяка от посочените в разпоредбата на чл. 179 ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.

На ответника се дължи присъждане на разноски в претендирания размер от 360лв. с ДДС – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Мотивиран с изложеното, Административен съд - Пловдив, ХХIV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

Оставя в сила Решение № 1415 от 14.08.2023г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД № 2010 по описа на съда за 2023г.

Осъжда Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ ********* да заплати на „Вагос“ ЕООД, ЕИК *********: гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов“ бл.45, вх.“Б“, представлявано от управителя В.Г., сумата от 360 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред АС – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   Председател :

 

                                  

           Членове :